Остеритетът преминава в агресивна отбрана!

проф. Кръстьо Петков

Такъв е изводът, който може да се направи въз основа на размяната на реплики в Еврогрупата след извънредната среща в Брюксел и публичните изявления на водещи фигури в Еврозоната. Какво друго може да означават: от една страна – ултиматумът, че извънредната среща на върха, насрочена в неделя, 12 юли 2015 г. е последна, т.е. какъвто и да е резултатът от нея, повече преговори по гръцкия дълг няма да има;от друга страна, еврокрацията постави на Гърция не един, а два крайни срока: до четвъртък да се даде конкретно предложение от гръцкото правителство за условията и параметрите на бейлаута; след неделя-всеки тръгва по своя, предопределен път.

Оказва се, че този избор е  предопределен. Според признанията на евролидери, паралелно с преговорите през последните месеци, те са разработили план за излизане на Гърция от еврозоната. По принцип в подобно превантивно действие няма нищо лошо. Но щом инициативата е била едностранна, задвижена преди референдума, и зад гърба на гръцките "партньори", тя не е била стартирана "за всеки случай". Прав ще излезе проф.Варуфакис, който сподели  впечатлението си от целия ход на преговорите: "те-еврокрацията – не искаха споразумение, тласкаха ни да излезем от еврото!" 

Какво излиза: Еврогрупата и Берлин са предрешили излизането на Гърция от валутния съюз, ръководейки се от свои стратегически съображения, които имат малко общо с гръцката драма и с показните лозунги за европейска солидарност и либерална демокрация.

"Грексит" – тази приглушено произнасяна дума вече се е превърнала в сигнал за контра-настъпление.

Такива са преобладаващите оценки на коментаторите в Европа и САЩ през послдните два дни. Вероятно те ще се окажат прави. Истината ще лъсне в неделя, когато вече ще разберем ефектите от ултиматума на "институциите" в Брюксел и Берлин.

Междувременно спорът по алтернативите за изход от кризата продължава. Втори ден професионалната общност на икономистите обсъжда нашумялото отворено писмо на проф. Тома Пикети и негови колеги до канцлера Ангела Меркел. И заглавието, и тонът, и аргументите в позицията на водещи учени в света впечатляват. Ето и самото писмо, в превод на български език, направен от БГНЕС:

***

Икономисти към Меркел: Историята ще ви помни с днешното ви решение

Безкрайната непреклонност на Европа насилствено да изхранва гръцкия народ просто не работи. Сега Гърция звучно каза "не повече", пишат петима водещи световни икономисти в писмо до германския канцлер Ангела Меркел, публикувано в списание "The Nation".

Както по-голямата част от света знаеше, финансовите изисквания на Европа разбиха гръцката икономика, доведоха до масова безработица, колапс в банковата система, направиха кризата с външния дълг далеч по-лоша (до 175% от БВП). Икономиката е разбита с намаляващи данъчни постъпления, производството и заетостта са в депресия, а бизнесът изпитва глад за капитали.

Хуманитарното въздействието е колосално – 40 % от децата в момента живеят в бедност, детската смъртност се увеличава, а младежката безработица е близо 50%. Корупцията, укриването на данъци и лошото счетоводство на предишното гръцко правителство помогнаха за създаването на проблема с гръцкия дълг.

Гърците са се съгласили с голяма част от исканията на Ангела Меркел за строги икономии, намаляване на заплатите и държавните разходи, пенсиите, приватизация и вдигане на данъците. Но през последните години серия от така наречените програми за спасяване послужиха само за създаване на Голяма депресия, невиждана в Европа от периода между 1929 и 1933 г.

Лекарството, предписано от германското финансово министерство и Брюксел, нарани пациента, а не излекува заболяването.

Заедно, ние призоваваме канцлера Меркел и "тройката" да обмислят корекция на курса, за да се избегне по-нататъшно бедствие и да се позволи на Гърция да остане в еврозоната. Точно сега, от гръцкото правителство се иска да опре пистолет в главата си и да дръпне спусъка. Тъжно е, че куршумът не само ще убие бъдещето на Гърция в Европа. Страничните щети ще са убийството на еврозоната като лъч надежда, демокрация и развитие и е възможно да доведе до дълбоки икономически последици за целия свят.

През 50-те Европа е основана с опрощаване на минали дългове, особено в Германия, което имаше огромен принос за следвоенния икономически растеж и мир. Днес ние се нуждаем от реструктуриране и намаляване на гръцкия дълг, давайки на икономиката глътка въздух за възстановяване. Сега е моментът за хуманно преосмисляне на мерките и провалената програма със строги икономии от последните години и съгласие за намаляване на гръцкия дълг във връзка с така необходимите реформи в страната.

Г-жо канцлер, нашето послание е ясно: призоваваме ви да вземете лидерско решение, важно за Гърция, Германия и за света. Историята ще ви помни с това решение тази седмица. Очакваме и разчитаме на вас да направите смели и благосклонни стъпки към Гърция, които ще служат на Европа за поколения напред.

Писмото до германския канцлер е изпратено от икономистите:

Хайнер Флашбек - бивш държавен секретар в германското Федерално министерство на финансите;

Тома Пикети - професор по икономика в Парижката школа по икономика;

Джефри Сакс - професор по устойчиво развитие, професор по здравна политика и мениджмънт, както и директор на Института за Земята към Колумбийския университет;

Дани Родрик - професор по международна политическа икономика в "Harvard Kennedy School" ;

Саймън Левис - професор по икономическа политика в Blavatnik School of Government, Оксфорд.

Лондон / Великобритания

Превод: БГНЕС

***

Ще реагира ли г-жа Меркел на колективното становище на световноизвестни авторитети? Едва ли! Остеритетът – идеологията, в която тя фанатично вярва, както и неговите конструктори, няма да и позволят. Остеритетът ще реши друго – ако не наложи на Гърция безалтернативни условия, да  заяви: щом искате "OXI", мястото ви е: "OUT" от еврото. Тогава се връщаме към втория и третия сценарий, за който писах в предишния си коментар.

Как се държим ние, българите, по повод на евроагресията спрямо южната ни съседка? По прежнему – лицемерно: уж загрижени за съдбата на гръцката държава и нейните граждани, но на практика – злорадствайки за сполетялото ги нещастие. Обяснимо е: стига само ние сме били нещастни – добре е да си имаме съподвижник в общата съдба.Това повеляват балканските нрави. Все пак, двама вицепремиери – Томислав Дончев и Меглена Кунева – призоваха за повече сдържаност в приказките и полузагатнаха, че последиците от гръцката криза няма как да отминат България.

Апропо, те вече се усещат, дори са видими!