Битката за еврото: междинна равносметка

проф. Кръстьо Петков

Шестмесечните преговори на правителството на Сириза с кредиторите, представени от т.нар. Еврогрупа, приключиха драматично в нощта на 12 срещу 13 юли, 2015 г. Финалът беше направо инфарктен, за което говорят бруталният език, предшестващ срещата на върха, както и безпрецедентният опит на Меркел и Ципрас да напуснат демонстративно масата на преговорите (според някои журналисти, този акт е бил спрян физически от Доналд Туск, който прегражда с тялото си пътя към изхода на канцлера на Германия и премиера на Гърция). Вероятно летописците на най-тежките преговори от раждането на ЕС и на еврозоната досега ще коментират и други любопитни подробности от вътрешните прения в Брюксел.

Но не тактическите ходове в европейското задкулисие в случая е най-важното, а постигнатите резултати и подписаните документи. Време е за равносметка, не за обсъждане на сензации. При това – за междинна равносметка! Защото на всеки сериозен анализатор е ясно, че постигнатото споразумение има рамков характер и неговият живот ще зависи от спазването на процедурата, съгласувана между 19-те партньори в Еврогрупата и приета на доверие от Голямата четворка – Меркел, Оланд, Юнкер и Ципрас – останала да преговаря до „последната милисекунда” (по израза на Жан Клод Юнкер).

Фактологията

Споразумението е безспорен факт. Който се интересува от неговото съдържание, би трябвало да го прочете  в оригинал и да не доверява на преразказите. Този път сме изправени пред предизвикателството да вникнем не само в текстовете / ангажиментите на преговарящите страни, но и да внимаваме за процедурата, заложена в този необичаен документ.

Рамковото споразумение, наречено „Euro Summit Statement” се състои от три взаимосвързани части:

  1. Ултиматум (от Еврогрупата);
  2. Едностранни ангажименти, поети от Гърция;
  3. Спасителни мерки, договорени от преговарящите страни.

Ултиматумът. В него е записано черно на бяло, че Еврогрупата дава два срока на гръцките власти да решат следното:

До 15 юли:

  • Да опрости и модернизира системата на ДДС и да разшири данъчната основа, така че да повиши събираемостта;
  • Авансово да въведе мерки за дългосрочно укрепване на стабилността на пенсионната система, като част от широкообхватна програма за пенсионна реформа;
  • Да гарантира независимостта на националната статистическа служба;
  • Да приложи напълно съответните клаузи на Договора за стабилност, Координация и Управление в Икономическия и Монетарен Съюз.

До 22 юли:

  • Да приеме Граждански Процесуален Кодекс;
  • Да транспонира BRRD с подкрепата на ЕК.

Как ще се справят гръцкото правитество и парламентът в Атина с тази програма – безпрецедентна по тежест и твърдо фиксирани срокове – не е ясно! Още повече, с връщането си от Брюксел премиерът Ципрас намери своята парламентарна група разединена,  правителството – с група несъгласни министри, нацията – настръхнала и гневна!

Ултиматумът обаче не предвижда каквито и да е отклонения от процедурата. Не е случайно, че в тази част от брюкселския документ неколкократно се говори за възстановяване на доверието – ключовата дума, която драматично разедини преговарящите страни преди финалната среща на върха.

Едностранните ангажименти. След 22 юли и през следващите месеци Гърция трябва да осъществи следните реформи, спазвайки "структурните бенчмарки, крайъгълни камъни и количествени маркери" (терминологията заимствам едно към едно от текста на  брюкселския лексикон):

  • Да реализира по-амбициозна продуктова пазарна реформа, приемайки инструментите на ОИСР;
  • Да приватизира енергийната преносна мрежа, освен ако не намери еквивалентна мярка, съгласувана с „институциите” (евфемизъм за Еврогрупата-б;
  • Да приложи амбициозна пенсионна реформа като включи клауза за нулев дефицит, или съгласувани алтернативни мерки до октомври, 2015 г.;
  • Да предприеме ясни и твърди мерки за модернизация на пазара на труда, особено засягащи колективното договаряне, индустриалните акции – в съответствие с директивите и добрите практики в  ЕС – отново съгасувано с „Институциите”;
  • Да разшири приватизационната програма, като подобри нейното управление. Значими гръцки активи трябва да се трансферират в независим фонд, което да монетизира активите чрез приватизация и други средства.

И това не е всичко! Гръцките власти са задължени да модернизират и укрепят държавната администрация  и (под покровителството на ЕК – със срок 20 юли!) да повишат административния  капацитет и деполитизират националната администрация; да подобрят методите си на работа и взаимоотношения с Институциите; да поискат техническа и експертна помощ за изработване на законодателните промени и преглед  и ревизия на приети  компенсационни мерки (с изключение на хуманитарните помощи).

„Спасителните” мерки.

Всички те са записани „под условие” – че първата и втората част на споразумението ще се изпълняват без отклонения и в указаните срокове. Ето какво би могла да получи Гърция :

  • На базата на монетизацията на активите се определя таргет от 50 милиарда евро, от които 25 милиарда ще се използват за плащане и рекапитализацията на банките; други 50% от всяко останало евро ще се използва по следния начин: 50% от 25 милиарда евро -  за намаляване на дълга спрямо БВП; другите 50% от 25-те милиарда лева ще се насочат за инвестиции – предимно в МСП;
  • Новият фонд ще се управлява от гръцките власти, под надзора на Европейските Институции! За целта трябва да се приеме ясна и прозрачна законова уредба за сделките и определяне на цените – спазвайки стандартите на ОИСР;
  • При ясните предизвикателства пред гръцкия финансов сектор, вероятната нова програма по линия на ЕСМ би трябвало да включва създаването на буферен заем от 10 до 25 милиарда евро, предназначен за банковия сектор, от които 10 милиарда може да бъдат дадени веднага; след лятото Еврогрупата ще направи цялостна проверка за ефекта от предоставената помощ, следвайки приложените законови промени;
  • И накрая, едно обещание „под условие”: акоГърция приложи всички предписани реформи и вземайки предвид невъзможността на Гърция да обслужва дълга, Еврогрупата е склонна да разгледа, ако е необходимо, допълнителни мерки – удължаване срока на плащанията, при положение, че общият размер на отпуснатите финанси остава непроменен! Наред с тези витиевати фрази, в края на документа срещаме следното изречение: „номинално подстригване на дълга няма да се предприема!” .

За никакви 86 милиарда евро допълнителен заем дотук не става дума. Освен ако тази сума не е договаряна лично между Голямата четворка. Но обикновено валидни са писмените документи, а не устните договорки!

***

Първите реакции

В Европа те бяха разнопосочни, но за определено време преобладаваше успокоението, че засега разпадът на еврозоната се отлага. В англосаксонската зона медийните и политическите коментари се придържаха към линията на обективността и плурализма на мненията. Българското публично пространство беше окупирано от  пристрастни и обучени говорители / папагали  – звани и незвани – експерти по макроикономика, финанси и международно право. 

Балканци бяхме докато течеше преговорният маратон, балканци си останахме, когато узнахме за постигнатото споразумение. С единични изключения абонираните в електронните и класическите медии коментатори обясняваха на  народонаселението колко много е съгрешила Гърция и как накрая е получила заслуженото.

В самата Гърция положението е изключително комплицирано: разединен парламент, воглаве с неговия председател; деморализирана нация, която съвсем скоро ще се разполови отново; първи стачки срещу обявеното за ляво правителство на Сириза; министерски оставки; вероятност за нови избори, ако Ципрас не успее да прокара в парламента неотложните / ултимативни законови мерки, за които е дал съгласие в Брюксел.

На този фон, като че ли най-сдържано и балансирано се държаха великите сили: САЩ и Русия. Първата – чрез своя президент и финансов министър, оказваше натиск до последния момент, за да се подпише споразумение; втората пое ангажимент за енергийна помощ за Гърция – още през есента на т.г.

Кои страни и лидери се изложиха?

На първо място, тандемът „Меркел-Шойбле”. След като действаха в синхрон месеци наред, през последните дни заеха различни позиции: финансовият министър – с предложението за временен "Грексит"; канцлерът – склонявайки да приеме Трети спасителен пакет през последните пет години.

С това Ангела Меркел остава в историята като колеблив лидер, отстояващ интересите на своята страна, но неспособен да се издигне на висотата на своите предшественици – бащите основатели на Евросъюза и еврозоната. Шойбле пък се превърна в символ на ретроградното мислене, често налагайки своята позиция  в пълно противоречие не само с икономическата логика, но и със здравия разум.

Така двамата вкупом допринесоха за възраждането на т.нар. германски въпрос! Имат ли бъдеще еврозоната и ЕС и ако това се случи, ще се запази ли командната позиция на Германия? Доколко демократична е нейната философия на неформален, но признат предводител и повелител на обединена Европа? Погребала ли е окончателно германската политика и дипломация своите навици от миналото, или е пренесла геополитическите си аспирации на икономическа основа? Тези и други въпросителни застанаха в центъра на европейския дебат, както и в самата Германия, часове след като приключи срещата на върха.

Четох с интерес в Socal Europe Journal становището на Хенинг Майер – главен редактор на сайта, водещ коментатор в Лондон от германски произход, който определя като притеснително за немските либерали и демократи поведението на тандема „Меркел-Шойбле”. Със сигурност Майер не е сам в мисленето си!

Кого на бива да пропускаме от актьорите на Големия спектакъл, който се разигра пред очите на цяла Европа и останалия свят?

Без съмнение, това е нестандартният политик и компетентен финансист  проф. Янис Варуфакис.

Неговото емблематично интервю пред „Ню Стейтмънт”, дадено в часовете на еуфория от постигнатото споразумение, също може да се прочете в социалните мрежи. Тук ще щрихирам няколко пасажа от  изповедта на подалия оставка финансов министър, поднесена без капка лицемерие, но със солидна доза самочувстие и вяра в правотата на идеите, които изповядва:

  • Шойбле и сие от самото начало целят да няма споразумение и да принудят Гърция да излезе от еврозоната;
  • В Еврогрупата, а още повече – сред евролидерите, практически не е имало компетентни макроикономисти и макрофинансисти. Когато Варуфакис е говорил за икономика, дълг и пари, техните реакции като правило са прехвърляли дебата на плоскостта на политиката;
  • Варуфакис остава близък на Ципрас, но своите различия с възприетата линия на компромиси няма да крие. При гласуването в парламента преди седмица той знаково отсъстваше; няма как да се върне за предстоящото гласуване в парламента „да” на подписаното споразумение;

Тези и други изявления на своенравния професор, самоопределящ се като капризен / непослушен марксист, го правят отличаваща се фигура сред всякакъв род конформисти-леви, десни, центристи. Както писа наскоро Валери Найденов, заставайки временно в резерва, на задните банки в парламента, Варуфакис може да се върне триумфално в политиката.

И накрая: Алексис Ципрас

Какво ли не изписаха за него: че е предател, политически труп, некомпетентен, непоследователен и т.н.и т.н. Обективността изисква да признаем обаче, че макар и „разпънат на кръст” в Брюксел (оценка на „Телеграф”), премиерът на Гърция с шестмесечен стаж не се върна в Атина с празни ръце. През двата дни на инфарктни преговори, той успя да извоюва:

  • 50 милиарден фонд, базиран не в Люксембург, ккто искаха „институциите”, а в Гърция;
  • Мостово финансиране (подробностите ще станат известни до дни);
  • Полу/обещание за 86 милиарден нов заем, което е почти два пъти повече от първоначално поисканите и значително над първоначално фиксирания таван от МВФ;
  • Възможност за разсрочване на плащанията, с 30-40 години ;

Не ми изглежда вероятно воин като Ципрас, оставен сам срещу хиените от Еврогрупата, да изчезне от политическия хоризонт. Дори да трябва да се прости с поста  и престижа на политик от ново поколение, завоювани така убедително през януари и потвърдени при юлския референдум т.г.

И като бонус: растяща вълна от експертни мнения на сериозни аналитични центрове и водещи експерти от двете страни на океана, които заявяват: „Рано или късно гръцкият дълг ще бъде опростен, и то значително". Такава е логиката на дълговите взаимоотношения, когато кредиторите са знаели какво ще се случи, а кредитополучателите са си затваряли очите пред опасността от бъдещи кризи. Такава е историята на лечението на дълговите дефолти, която може да се проследи лесно в Латинска Америка и на други места по света. Апропо – примерите с Детройт преди години и с Пуерто Рико тези дни са доказателство, че и най-добре организираната държава от федерален тип като САЩ може да пострада.

Днешният ден беше белязан с още едно доказателство, че макар и пречупен, Алексис Ципрас е отстоявал правилна кауза. Не друг, а МВФ излезе с втори доклад, обявявайки гръцкия дълг за неустойчив и с препоръка за неговото преструктуриране! Кога и как ще се случи това, предстои да узнаем! Но не бива да отминаваме без коментар  неочакваните завои, които направи Фонда в своята позиция през последните седмици:

  • Единият: признавайки че разчетите за гръцката дългова ситуация през 2012 г. са били грешни (високопоставен представител на тази институция дори ги нарече "фиктивни"); един ден след постигането на рамковото спорацумение на Еврогрупата с премиера Ципрас, МВФ отиде по-нататък, като обяви гръцкия  дълг за неустойчив  и удвои размера на новия заем, от който се нуждае фалиращата страна;
  • Другият: след  като упорито отказваше да обсъжда преструктурирането на гръцкия дълг, МВФ открито заяви, че такава опция е не само възможна, но и наложителна!

Кой накара глобалния финансов надзорник да смени позицията си на 180 градуса? И то при положение, че Гърция дотук пропусна два пъти да се издължи на МВФ за взети заеми, което е прецедент за групата на т.нар. развити страни. Търсенето на отговора ни отпраща отново във Вашингтон, но не в щаб-квартирата на Фонда, а в Белия дом. Известно е, че САЩ държат контролния пакет в управлението на МВФ и системно настояват да се помогне в този тежък момент на техния геостратегически партньор – Гърция!

Приключвам моя обзор с една тема, която очевидно ще занимава и в бъдеще любителите на конспиративни теории и практики: за ролята на Голдмън Сакс в гръцката дългова драма. Най-настойчиво и открито по този въпрос се произнася независимият сайт „Zerohedge” (вижте неговия коментар в прикачения файл).

Един прелюбопитен детайл от страницата на същата медия: тя още през април зададе въпроса и тези дни го повтори: каква е съдбата на гръцкия златен резерв и къде се намира той в момента?

Дотук никой не е отговорил на това питане!