Дълговата война: бойното поле и тихите фронтове

проф. Кръстьо Петков

Полето на бойните действия е ясно очертано: това е затъналата в дългове Гърция.  През последните шест месеца тя, предвождана от правителството на Сириза, прилагаше тактиката на активна самоотбрана; днес вече е окупирана страна, превърната във финансов протекторат на кредиторите. Как се стигна до този унизителен диктат е известно на публиката. Неизвестни все още остават важни факти от битките на тихите фронтове:

  • Между войнстващите остерианци, владеещи ключови позиции в глобалните институции и мейнстрийм медиите, от една страна и техните опоненти в Европа и Америка, от друга страна, които разширяват трудно извоюваното предмостие в периода след избухването на дълговата криза;
  • Между Сириза, повела една малка нация на отчаяна контраатака и непобедимата дотук армия на Остеритета.

Първата битка е многофазова и ще продължи още години наред. Към нея ще се връщаме многократно в анализите, които се поместват в този Блог. Двете статии на активно пишещи неолиберали, които препечатвам от международни медии, са просто епизоди в протяжните словесни сблъсъци.

Втората битка като че ли приключи със загуба за Гърция и Сириза. Дали поражението е окончателно или ще има реванш, не се знае.

Защо се случи това? По-долу помествам материали, които красноречиво илюстрират как се стигна до капитулацията на екипа на премиера Алексис Ципрас пред кръстоносците от Еврогрупата.

Малко конспирация: отказал ли е Путин да даде на Гърция 10 милиарда евро заем?

Първият материал е сензационен и неговата достоверност предстои да бъде доказана. Става дума за информацията от вчерашния ден,  поместена в гръцкия вестник "То Вима", коментирана в Zero Hedge. Става дума за тактическия ход, предприет от Ципрас в навечерието на референдума: да получи 10 милиарда евро, които ще му помогнат да отпечата и въведе драхмата като национална валута.

От коментара на Zero Hedge личи, че неговите автори са склонни по-скоро да се доверят на излезлите наяве факти от тактическите битки на тихия фронт. Притиснат до стената след ултиматума на Еврогрупата, Ципрас вероятно не е имал друг изход, освен да поиска въпросния заем от руския си партньор; той би му помогнал и в двата случая: при загуба на референдума, или при спечелване на вота, да въведе драхмата и, плащайки огромна цена, да потърси самостоятелно / национално  решение на дълговата криза. Един такъв ход изглежда рискован, но той напълно се вписва в традициите на гръцката и византийската дипломация. И което е по-важно – в макроикономическата логика и историята на малкото успешни антидългови стратегии.

Безспорно по-интересен е другият факт – за отказа на Владимир Путин. Дали това е предателство от страна на руския президент към марксиста Ципрас, която го принуждава да  капитулира пред тандема "Меркел-Шойбле"! Подобно твърдение, което срещаме във въпросния коментар, ми се струва твърде идеологизирано и фактологически невярно. Както е известно, в своето битие на политик , Владимир Путин не е марксист; в ролята си на на държавник – като президент и премиер – следва линията на умерения неолиберализъм (ако изобщо може да се говори за умереност при пазарните фундаменталисти). Така че, отказвайки заема, президентът на Русия е останал верен са себе си. И заедно с това  е показал още веднъж, че зачита принципа, от който се ръководи в геополитическите битки: "те не са игра на шахматната дъска" (фраза, изречена гласно от Путин и повторена неколкократно на срещата на групата БРИКС в руския град Уфа преди три седмици).

Не твърдя, че съм прав!  Просто се опитвам  да вникна в логиката, аргументацията и най-вече,  в  сблъсъка на противоречивите, често егоистични, регионални и национални интереси, който наблюдаваме от началото на дълговата криза.

 

Неолибералните пропагандисти

По същото време, словесната битка между трубадурите на анархо-либерализма и техните опоненти от двете страни на океана, не стихва. Поражението на Ципрас и сие предостави удобен повод на привържениците на "чистия капитализъм" да възстановят с нова сила атаките си срещу всеки, който не споделя възгледите на идола на либертарианската школа Лудвиг фон Мизес – че държавата, свързаните с нея бюрократи, корумпираните политици и профсъюзите са главните врагове на свободния / перфектен по замисъл и действие пазар.

От множеството публични изявления избрах две: на българския политолог Иван Кръстев и на войнстващия либертанианец Richard M. Ebeling. С своя статия той предлага следния "стратегически" изход за катастрофиралата Гърция и за заболялата от "колективизъм" Европа: " Реалното решение (на проблема на Гърция и Европа – КП) изисква нещо по-дълбоко и обширно: възраждане на класическия либерален идеал на индивидуализма и на икономиката на пазарния капитализъм. Това, за съжаление, не е вероятно да се случи скоро". Единствената корекция, която се налага тук е: замяна на фразата "за съжаление" с по-точната и реалистично звучаща фраза "за радост"! В пустотата на останалите мисли на въпросния автор читателите може да се убедят сами. 

Иван Кръстев е по-гъвкав. След като в духа на неолибералната / поствмодерна политология "размазва" левичаря Ципрас и Гърция, нашият сънародник заявява:

"В отговора си на бунта на Атина европейските лидери бяха изправени пред труден избор: те можеха да допуснат Гърция да фалира, но това щеше да изложи на опасност общата валута, да разруши гръцката икономика и да изпрати посланието, че в политическия съюз между кредитори и длъжници няма място за солидарност; те можеха да спасят Гърция по условията, предлагани от г-н Ципрас и така да дадат знак, че политическото изнудване е възможно, като по този начин вдъхновят популистките партии на целия континент.

Изправени пред тази дилема, европейските лидери избраха трети вариант: да спасят Гърция, но с толкова тежки условия, че никое друго популистко правителство да не посмее повече да последва този пример. Г-н Ципрас се превърна в живо доказателство за "липсата на алтернатива" на настоящите икономически политики на Европейския съюз."

С тезата за третия вариант съм съгласен! Остава да видим как ще се отрази "спасителният" пакет от крайни остеритиански мерки на гръцката икономика и дали скоро няма да има четвърти и пети бейлаут! Апропо, по въпросите на икономиката неолибералните политолози са удивително недисциплинирани анализатори. Те просто смилат и слагат в своята манджа де що има икономически аргументи, факти и статистики.

Защо да не го правят: след като финансите превзеха реалната икономика, ред е на  политолозите, привърженици на глобалния корпоративен ред,  да съпровождат кохортата на победителите!