МОТ – Женева пита, българското правителство мълчи! Защо?

проф. Кръстьо Петков

Коментарът е публикуван в БГНЕС, 27.7.2015

***

Поводът за запитването, което Международната организация на труда със седалище Женева отправя до българското правителство изглежда тривиален:

сигнал от името на Синдикат на самозаетите и неформалните работници „Единство” относно неспазването  на една женевските конвенции ( 177, 1996 г.). Въпросната конвенция регламентира надомната работа и е ратифицирана от България през 2009 г.

На искането на българския синдикат и неговия председател Виолета Златева за съвет и помощ (23.10.2014 г.), централата на МОТ в Женева  отговаря, че в съответствие с установената практика , то ще бъде  поставено за резглеждане от Комитета на експертите по приложение на конвенциите и препоръките на МОТ. Както и става-без забавяне, още през декември същата година. По-нататък преписката се придвижва по специализираните технически департаменти на МОТ; по случая е поискано и

обяснение от българското правителство.

До началото на годишната сесия на МОТ, която се състоя през юни т.г. в Женева, българската държава не беше отговорила.

 

Оттук нататък казусът вече не е тривиален и може да придобие неприятен развой за България.

Какво имам предвид?

Първо, това не е единственият повод, по който една международна организация се занимава с българската законодателна практика и действията на държавните институции у нас. Имам личен опит в инициирането, лобирането и  и проследяването на две жалби, засягащи трудовото законодателство и правата на синдикатите у нас– за конфискацията на профсъюзното имущество в началото на 90-те години и за ограничаване на правото на стачка  десетилетия по късно. Те ме убедиха, че институциите на МОТ и ЕС прилагат строго и последователно, без отстъпления процедурите и регламентациите на международните споразумения. И двата казуса намериха благоприятно решение – след години протакане, главно заради „маневрите” на българските институции. Не е изключено същият сценарий да се прилага и във връзка с жалбата на българския синдикат, регистриран надлежно по националното законодателство.

Второ, като правило първата реакция на държавните институции у нас  е не само да бавят топката, но и да правят заобиколни ходове (т.е. да хитруват - с надеждата, че ще им се размине); вместо директно и компетентно да кореспондират с  авторите на сигналите, жалбите и техприв прилагането на Конвенция 177,

В случая с правата на надомниците

мълчаливата/бягащата от отговор страна, е българското правителство.

То не беше реагирало нито на женевската организация, нито пък беше потърсило за разговор българските синдикалисти.Което не е коректно като институционално поведение, и не е препоръчително за една уважаваща себе си държава.

Какво може да бъде развоят на събитията оттук нататък?

Първата негативна реакция вече е факт. Бидейки в МОТ-Женева през юни т.г. , бяхме запознати с текста на писмото-запитване към българското правителство. В него експертите на МОТ искат обясния по две нарушения на Конвенция 177: едното засяга разпоредбите на българския Кодекс на труда (#107-d), които не зачитат изискването за равноправно третиране на надомните работници по отношение на минималната възраст и защита на правата на майките; другото повдига въпроси от по-общ характер:

защо не се спазва на практика Конвенция 177,

след като българската държава още през 2009 г. (похвално-една от първите в света) е ратифицирала този международен акт. По-специално, защо  не България не поддържа статистика за броя и структурата на заетите с надомен труд, в т.ч. с разбивки по пол, възраст, брой на инспекторските проверки и прочее.

Втората негативна реакция тепърва предстои. Щом сме влезли в „черния” списък на МОТ и сме попаднали сред държави, неприлагащи стриктно нейни конвенции и препоръки, ще завалят писма на солидарност и протестни подписки за нарушение на социалните и човешките права от целия свят. Както това се случва напоследък с държави и територии като Хонгконг, Турция, Малайзия, Казахстан, Русия, Бахрейн, Колумбия, Украйна и други горещи точки по света.

Помествам в блога част от кореспонденцията  МОТ с българското правителство и синдиката "Единство" (виж прикачените файлове). От съдържанието на документите  ясно личи, че  става дума за преписка, която международните институции обикновено водят с неразвитите държави от третия свят. Случаят с България и нарушенията на трудовите права на нейните надомни работници (над 250 000) е крайно неприятен, защото по териториална и институционална принадлежност тя е европейска държава; и , което е още по-важно, още в преамбюла на нейната конституция е записано, че е „социална държава”.

Уви, България е социална държава, но на книга!

На практика  тя е териториално образувание, в която се прилагат правилата на икономическата джунгла!

Отделна тема от ключова важност за правните и социалните реформи в България е тази за признаването на статута на надомните работници и на техните представителни организации. Почти съм сигурен , че когатонай-сетне на бял свят се появи официален отговор от МТСП и правителството до питащата институция: МОТ-Женева, в него ще бъдат ползвани два трудово-правни "аргумента":

Аргумент № 1. „Надомниците не се ползват с правата, регламентирани в КТ за „класическите” работници – защото не работят по договори и нямат работодатели”!

Аргумент №2. „Организациите на надомниците не са легитимни техни предствители, защото заетите с надомен труд са „автономни икономически единици”!

И двете твърдения са остарели и де факто неверни! На всички разумни и логични възражения, че въпросният надомен контингент от работната сила в България произвежда продукти и услеги; че получава –често силно орязано- възнаграждение; че има насреща  субконтрактор или друг вид посредник , отговорът на официалните български институции (разбирай МТСП), е един и същ: законодателството е предвидило друго.  Тези „другите” разпоредби обаче са овехтяли с минимум 25-30 години.  Светът на труда и трудовите отношения се промени кардинално в условията на глобализация и новите технологии. Време е и трудовото законодателство да се приведе в съответствие с промените в социално-икономическата  среда.

За съжаление, заради упорития  догматично-правен отказ да се признаят съвременните икономически  реалности стигнахме дотам, че сме на скамейката на обвиняемите в нарушение на международно приети и доброволно ратифицирани от България актове, каквато е Конвенция 177.

В интерес на истината, има проблясъци на надежда, че бюрократичният инат на правниците ще бъде пречупен. В писма на премиера Борисов до министър Калфин и до президента на Синдиката на самозаетите и неформалните работници Виолета Златева се поема ангажимент за обсъждане на казуса .  Юнската сесия на МОТ прие резолюция и препоръки към държавите членки да адаптират своето законодателство и административни практики към новите практики на заетост в неформалната икономика и да ги преведат в съответствие с международните норми и стандарти (Тук е мястото да отбележа, че председателстващият заседанията по тази тема беше президентът на КНСБ Пламен Димитров – роля, която изпълнява успешно вече втора година. Европейската комисия преди два месеца прие Платформа за регулиране неформалната заетост). Синдикатът на самозаетите и неформалните работници в България вече е член на Европейската социална мрежа .Тоест,

извън страната –като членство и участие във форумите, България стои добре;

у дома си редим работите... както преценим! Според конюнктурата и в зависимост от благоволението на държавната бюрокрация...

Сигурен съм, че крайна сметка  реалносттите и модерният правов ред ще надделеят над  националните юридически догми. Растежът на неформалната заетост поставя въпроси от съвсем друг характер пред международните и националните регулатори-за осветляването на сивия сектор, за осигурителните права и възнагражденията на работещите извън традиционните индустриални и едминистративни единици, за защитата на детския труд и майчинството в атипичните сегменти на заетостта и пр. Така че моят апел към ведомството на Ивайло Калфин е: след като прескочихте първите препятствия към истинската пенсионна реформа, застанете на пистата на трудово-правната и партнирайте на МОТ като отговорна европейска институция.