Същинската пенсионна реформа тепърва предстои

проф. Кръстьо Петков

Интервю за Агенция Фокус,  27.7.2015

***

Една уважаваща себе си и стабилна пенсионна система започва с това

какви са доходите на работещите и колко са заети

 

За готвената пенсионна реформа и нейното гласуване на второ четене от парламента, Агенция „Фокус” разговаря с председателя на Съюза на икономистите проф. Кръстьо Петков.

Фокус: Проф. Петков, Народното събрание ще гласува на второ четене промените в Кодекса за социално осигуряване по предложения на Министерски съвет за промяна в пенсионната система. Ще постигнат ли те основните две цели, които Ивайло Калфин си е поставил - увеличаване на пенсиите и устойчивост, че пенсионната система ще донесе адекватен доход?


Кръстьо Петков: Предварително заявената реформа,  или както някои я наричаха; реформа на провалилата се първа реформа от 2000 г., няма да се случи сега. Това, което се предлага, са промени в КСО и се отнасят към друго управленско начинание, което се нарича параметрична реформа. Тоест, променят се отделни елементи на пенсионната система, за да се подобри нейното състояние.

Ако подхождаме по този начин, а не ползваме политическия и парламентарен език, който има за цел да създаде почва за и да получи одобрение на внесения законопроект, то извършеното през последните шест месеца дава възможност за два положителни резултата. Единият е да се пипне в неврологичното място на българския пенсионен модел – това са капиталовите фондове и да се потърси по-добър баланс в разпределението на финансовите потоци. Вторият е да се повиши, макар и плавно вноската, след като години наред съзнателно беше сваляна и накрая се стигна до хроничен, трудно лечим финансов дефицит.

Другите изявления на министър Калфин -за адекватност на доходите и повишаване на пенсиите- се отнасят към по-далечен период от два до три мандата след този на сегашното управляващо мнозинство. Не бива да се заблуждаваме, такава е икономическата, финансовата и социалната истина.


Фокус: С какво ще допринесе увеличаването на възрастта за пенсиониране на най-масовата трета категория труд на 65 години до 2037?


Кръстьо Петков: В едно такова решение винаги е заложено противоречие. Когато се пипа на изхода, се питаме какво се случва на входа на системата на заетост. Увеличаването на възрастта ще затрудни влизането на младите хора на пазара на труда, въпреки че няма пряка линейна зависимост между едното и другото. Младежите не са хукнали да се настаняват на местата на бъдещите пенсионери. Проблемът е много по-сложен и се отнася до квалификацията и структурата на работната сила. Другата страна на противоречието е по-важна и е актуална в България от няколко години. Когато повишаваш възрастта за пенсиониране трябва да се запиташ има ли подходящи работни места, за да могат двете категории – тези, които са извън заетостта- да си добавят годините, и онези, които работят, но са под заплаха да бъдат уволнени - дали ще могат да стигнат до заветната пенсия. Стои въпросът и за средната продължителност на живота в България, която не е на равнището на средната величина за Европа.

В случая министър Калфин и социалните партньори, които дадоха съгласие за увеличаване на възрастта отстъпиха пред настойчивите искания на ЕК ( въпреки че не е издала задължителна директива) и пред международните финансови институции, които ни притискат: повишавайте възрастта за пенсиониране, за да се преборите с феномена застаряване на населението. Трябваше да се подходи по друг начин и мисля, че това ще се случи на следващия етап, когато се подготви същинската реформа, т.е. да се решат няколко въпроса предварително и тогава да се отиде към повишаване на възраст и години за стаж. Трябва да се разнообрази търсенето и предлагането на пазара на труда и да се създадат работни места, които са подходящи за предпенсионна възраст. Такъв опит има в Белгия, Холандия, Германия. При нас по инерция няма заимстване на добрите европейски практики.


Фокус: Вие казахте, че ефекта може да се очаква в перспектива.
Играе ли роля в увеличаването на пенсиите повишаване на осигуровката за пенсия с по един процентен пункт съответно през 2017 и 2018 година?


Кръстьо Петков: Това са решения, които засягат дъното на доходите и размера на пенсиите в Европа. Никой не е повишил пенсиите, благосъстоянието на хората в трета възраст, с корекции от по половин, един, два процента. Трябва да се прилага неотстъпно това, което сме заложили – швейцарското правило; не бива да се отварят и пролуки в индексирането на пенсиите. Заедно с това е необходимо да се решат двата въпроса, които в България бяха обект на явна дискриминация като решение – разделението на стари и нови пенсионери, както и да се намери адекватна формула за изчисляване на пенсиите на следващите поколения.

Нищо от това не се случи в сегашната реформаторска акция. Нейните мотиви и опасенията на реформаторите се свързват главно със състоянието на бюджета и възможността от държавната хазна да се правят нарастващи трансфери. Една уважаваща себе си, стабилна, адекватна пенсионна система започва не от гимнастиките с бюджета, а с това- какви са доходите на работещите и колко лица на трудоспособна възрастса заети. Как да се случи пенсионната реформа в посока повишаване на доходите и жизнения стандарт на пенсионерите, като 1/3 са работещи бедни? Проблемът е комплексен. Дано в НС го разберат и през следващите месеци да се върнат към политиката на доходите и да видят сегмента "пенсии" -  тяхното равнище, диференциация и пр.


Фокус: По време на дебатите в пленарна зала на първо четене се чуха критики, че за да се случат промените, е необходим сериозен инвестиционен потенциал, заетост, доходи и постъпления в осигурителната система, а всичко останало е рисков потенциал. Как ще коментирате тези критики и върху какво трябва да се насочат усилията, за да се постигнат дългосрочните цели на пенсионната реформа?


Кръстьо Петков: Доколкото разбирам критиките( когато не идват от хора, които профанират икономическата наука и практика) в тях имат едно рационално зърно: жизненият стандарт и на пенсионерите и на заетите като цяло, няма как да се повиши, ако националната антикризисна стратегия не се ориентира от икономии към растеж. Това значи инвестиции и преодоляване на огромното препятствие – дефлацията. В това отношение парламентаристите и техните експерти, които критикуват реформата, са прави.

Що се отнася до инвестициите в самата пенсионно-осигурителна система, България изстрада и плати цената от това, че една от първите и прекалено рано, в незрели пазарни условия, въведе втория и третия стълб- с водещия мотив, че парите, които се натрупват там, ще се инвестират. Истината обаче лъсна. Колкото и да се оспорва от дружествата, които управляват УПФ, вече е ясно за какво се харчат парите на бъдещите пенсионери. Доминират покупки на ценни книжа,  кредити на свързани лиц;, няма съгласувани на национално равнище  инвестиционни приоритети: какчаст от  тези тези 8 – 9 млрд, които са натрупани във втория стълб, да отидат в отрасли и дейности, където може да се получи мултиплициращ ефект. Моят апел към парламентаристите е: да гласуват за така предложените промени, но веднага да започнат работа по втория етап – същинската реформа.


Фокус: С какво ще допринесе за устойчивост на пенсионната система натрупаните средства по индивидуалните партиди на хората, избрали осигуряване само във фондовете на ДОО или УПФ?


Кръстьо Петков: За мен най-важното е, че се разчупи схемата, която досега работеше в полза на частните пенсионни компании, където се оказа, че държавата не упражнява както трябва надзорните си функции. Тези, които критикуват проекта „Калфин”, че не решава докрай този въпрос, са прави. Можеше още да се намали такса – не от 5 на 3%, а примерно на 2%; и още-да се провери колкореално  струва администрирането на пенсионното осигуряване във всеки фонд. Можеше да се прави цялостен одит по европейска методология, с участие на европейски институции на втория стълб, а не само да се гледа какво се случва в първия и НОИ. Изправена пред съпротивата на част от депутатите, на голяма част от бизнеса, държавата се примири  и остави открити въпросите за състоянието на втория стълб. Рано или късно трябва да се върне към неговото реформиране на реална и конкурентна пазарна основа.


Фокус: Крие ли рискове съхраняването на натрупаните средства по индивидуалните партиди от частните фондове, които гражданинът вземе решение да прехвърли само към държавното осигуряване, в Сребърния фонд?


Кръстьо Петков: В условията на пазарна икономика, която е доста дерегулирана в България, има риск от всяко едно решение – и в избора къде да си насочиш натрупаната партида, и в избора на една или друга банка. Нямаме ясна, пазарно базирана, но граждански и финансово гарантирана система на управление на финансовите потоци. Държавата има достатъчно потенциал и достатъчно експерти, за да постави на крака Сребърния фонд, включително да приеме нови предизвикателства по управление на онези средства, които ще бъдат пренасочени от частните фондове към него. Защо толкова се страхуваме? Там има надзор. Ако се махне булото, което покриваше досега дейността на Сребърния фонд и се забрани да се посяга на парите от него и НЗОК (което бившия финансов министър си позволи да прави), може да се получи добро алтернативно решение – на капиталовите пазари да се конкурират и частните, и държавните структури.

Какво лошо има в това? Кой е казал, че само частните финансови компании от най-различен калибър са гаранцията, че парите ще бъдат съхранени, умножени? Още не сме изживели драмата, която се превърна в трагедия за мнозина, с КТБ. Това е нагледен пример как рухна една "корпоративна" система, чието управление е концентрирано в ръцете на хора, претендиращи, че следват най-добрите образци на пазарната икономика. Тя рухна и затова, че се допусна политическо вмешателство в банковите операции. Вън от съмнение е, че КТБ изчезна от хоризонта и заради скритите интервенции, непазарното кредитиране, привилигерованите лихвени проценти  и т.н. Следователно, ако се прави нов капиталов фонд, който ще бъде в държавния сектор, то управлението му трябва да бъде извадено извън контрола на партийно-политическите корпоративни мрежи. Ако не се спази това изискване, ще бъдем свидетели на нови злоупотреби с пенсионните пари.


Фокус: Как оценявате сегашното състояние на пенсионната система и ще гарантира ли катастрофа за бъдещите пенсии, както предупреждава Ивайло Калфин?


Кръстьо Петков: Ако се приложи без промени съгласувания пакет от Калфин и социалните партньори и приет от правителството, ще има временна стабилизация на пенсионната система в частта за първия стълб. Ще се получи и  позитивен стрес - що се отнася до втория стълб, защото частните пенсионни дружества разбраха, че никой няма да им позволи да се крият зад постулатите за търговска тайна. Те трябва да бъдат под непрекъснат контрол от гледна точка на правилното управление на парите на българските пенсионери. Виждам още един положителен резултат – след като парламента се произнесе, би трябвало да настъпи рязко подобрение в събираемостта на осигурителните вноски. Клаузата за инкриминиране при неплащания, когато става дума за съзнателно пристъпване на закона, трябва да се задейства с пълна сила. Иначе сивия сектор отново ще ни победи.


Фокус: При влошената демографска картина, как ще се гарантират пенсиите за в бъдеще?


Кръстьо Петков: Ако говорим за бъдещето, за  "фаталната" 2050 година, когато според демографските врачки, сме щели да се сринем, циганизираме и какво ли не още, мерките трябва да се вземат още сега. Последен опит да се работи на части е параметричната пенсионна реформа, която прави правителството по предложение на министър Калфин. Ако не се проумее  в парламента, че без специална демографска - работеща, осигурена с ресурс- стратегия ( а не просто с  писани отчетни документиза  Брюксел) отново ще се върнем в същото положение: да се чудим откъде ще се намерят пари за  трансфери към пенсионната система. Това е сериозен въпрос. С колеги от Съюза на икономистите в България, учени от БАН, сме готови да дискутираме какви мерки да се вземат, за да се овладее галопиращото застаряване на населението и депопулацията, в това число и по райони. Не виждамо баче  желание и приготовления от управляващите това да се случи.

Има добри изявления от парламентарно представени групи, но те се свеждат до поети ангажименти в предизборните платформи. Предизборните платформи не са работещи управленски документи, а пропагандни послания. Предлагам  от името на Съюза на икономистите, да изучим в детайли опита на някои страни в Европа, които изживяха обезлюдяването на цели региони, което слагаше ограничение на икономическия растеж. Не е необходимо да се открива отново топлата вода. Можем да поканим да ни помогнат колеги от Белгия, Испания, Италия, където успяха за максимум две десетилетия да вдигнат на крака демографските и индустриалните пустини, които се създадоха след масирано закриване на индустрии в техните региони.


Цветелина ЦЕКОВСКА