Многополюсният свят е вече факт!

проф. Кръстьо Петков

Статията е публкувана във в-к "Преса", 29.7.2015

***

На 9-10 юли 2015 г. в град Уфа, отдалечен на 1700 км от Москва, се състоя разширена среща на държавите от групата БРИКС. На нея, наред с лидерите на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка присъстваха ръководители на 14 държави, което превърна форума в крупно геополитическо  събитие. Медийното му отразяване на запад беше приглушено, най-важните оценки бяха споделени в кулоарите на властта или в социалните мрежи. Защо е така? Страхува ли се западът, доминиран от САЩ, от ускорената интеграция на най-големите държави в света (40% от населението), с бързо развиващи се пазари ( 5-7% годишно нарастване на БВП)?

От геостратегическа гледна точка има поводи за опасения, доколкото Г -7 се сдоби със силен конкурент в лицето на петте държави, обединени в БРИКС. Нещо повече, за разлика от форумите на Г-7, в Уфа работиха в координация три структури: групата БРИКС, Шанхайското обединение за сътрудничество (ШОС) и Евразийският икономически съюз. 

 Геоикономическата карта също се променя:

20,5% от преките чуждестранни инвестиции в света през 2014 г. бяха концентрирани в страните от БРИКС; през последните пет години капиталовите инвестиции в тези  страни нарастнаха почти двойно и т.н.

На какво се дължи икономическата динамика в глобалното обединение БРИКС, поддържано и през годините на кризата? На факта, че начело на петте държави стоят популярни и иновативни лидери! Вероятно да, тъй като яркото лидерство е ключова предпоставка за успеха на нациите. Или - на чисто демографския фактор, доколкото той се доказа като силен мотор на развитието в глобализиращия се свят. Справка – високите темпове на растеж в Китай и Индия (която е на път да изпревари Китай), Индонезия и други страни. Може да прибавим  своевременната,  ориентация на държавите от БРИКС към новите приоритети на глобалното развитие – образование, IT индустриите, социалната икономика и т.н.

Всичко това говори, че в началото на 21 век сме свидетели на ново явление: раждането на многополюсния свят! Този исторически обрат беше предсказан още в средата на 80-те години, с тезата за т.нар. втори център (Китай, догонващ и дори изпреварващ САЩ); изследователят на генезиса на глобалните ризи проф. Макс Оте  обоснова теорията за бягащия център, посочвайки Пекин като наследник на Вашингтон в глобалната надпревара.

Предсказанията, когато се базират на достоверни анализи, като правило се сбъдват. С една немаловажна корекция, която пролича на срещата в Уфа:

вместо вторият полюс да измести първия, той се разполага срещу него!

И открито заявява намеренията си да го конкурира – в икономиката, политиката, социалното развитие. Именно в този аспект формацията БРИКС представлява най-голям интерес – както за анализаторите, така и за политиците; не на последно място – за международните институции, които доминират в света и де факто го управляват в периода след Втората световна война.

Кои са сферите на глобална конкуренция между БРИКС

и доминиращите в момента политико-икономически структури и мегаинституционални мрежи?

На първо място, това са международните финанси. По-конкретно, стратегическите банкови програми и проекти, които се лансират под лозунгите за развитие, спасяване, догонване и прочее макроикономически приоритети. Доскоро хегемонията на институциите от Бретън Уудс – Световната банка и БВФ – не се поставяше под въпрос.

С появата на двете  структури на БРИКС – New Development Bank and the Contingency Reserve Arrangement (Нова банка за развитие и Валутен пул за спешна помощ), вече има алтернатива. Както беше съобщено на пресконференцията в Уфа, в тях са акумулирани над 200 милиарда долара – достатъчен капиталов ресурс, за да се конкурират с МВФ.

За банката БРИКС вече писа в „Преса” колъмнистът Бисер Манолов, изразявайки  резерви към нейния капацитет като конкурент на западната валутна система. Въпрос на време е да видим какво точно ще се случи. Показателно е например, че от форума на БРИКС дойде съобщение :

държави като Гърция може да разчитат на подкрепа

– при условия, различни от тези на „спасителните” пакети, наложени от кредиторите върху държавите, попаднали в дълговия капан.

И въпреки че президентът Путин официално обяви: подобна сделка не предстои, доколкото Гърция продължава да е член на еврозоната, разграничението между политиката на Тройката и подхода на Банката на Брикс беше ясно прокарано.

На второ място – макроикономическите стратегии. От средата на 80-те години те се диктуват от една нарочена за безалтернативна, политико-идеологическа доктрина: неолиберализма.

В декларациите от Уфа няма нито ред, който да показва подчинение на или респект към неолибералните догми. Езикът в преговорите и в официалните документи на форума на БРИКС е пропазарен, умерено либерален, но с отчетливи социални акценти и ангажименти към бизнеса, работещ извън мегакорпоративните структури. Например, на срещата със синдикатите Владимир Путин пое ангажименти за активна държавна подкрепа в най-невралгичните сегменти на пазарната икономика: заетостта, доходите и неравенството (отбелязвайки, че в зоната на БРИКС темповете на ограничаване на безработицата са значително по-високи от тези в развитите икономики); в диалога с организациите на бизнеса централно място заема

темата за инвестиционното кредитиране,

което е ахилесова пета в повечето европейски икономики; както и за технологичното преструктуриране на производството, характерно за т.нар. Трета индустриална революция.

На трето място е моделът на транснационална интеграция. Тук проектът „БРИКС” пряко контрастира  на изпадналия в тежка финансова, институционална и морална криза проект „Обединена Европа”. В конструкцията, демонстрирана на срещата в Уфа, няма явен и скрит орган за управление, каквато е ситуацията в ЕС с двата ръководни центъра: в Брюксел и Берлин (вторият е с решаващ глас!); не се говори за неизбрани, нерегламентирани (и в този смисъл – нелегитимни) органи за управление на кризи като вездесъщата Тройка, която разказа играта на Гърция, Португалия, Испания , Ирландия.

Петимата лидери на БРИКС се държат като ръководители на суверенни държави,

без да се оглеждат как ще реагират на техните изявления  глобалните корпоративни играчи.

Още две отличителни черти на модела „БРИКС”: единият се отнася до трипартизма; другият – до гражданските структури.

Обединена Европа възприе преди 25 години социалния диалог като неотменима ценност и стратегическо предимство; днес в същия  съюз последователно се демонтира социалното партньорство, или го превръщат във фасадна институция. На мястото на социалния диалог идва корпоративния монолог. Що се отнася до гражданското участие, БРИКС заяви готовност да се опира на следните общности: бизнес, синдикати, академични среди и младежи.

Дотук добре! Срещата в Уфа протече като форум на обещанията – както го определи един независим анализатор. Реализмът изисква да видим  скритите противоречия и подводните камъни, които могат да затруднят и дори да провалят иначе хубавите идеи за храбрия  многополюсен свят:

1. Изоставането в равнището и качеството на живота. Имам предвид значително по-ниските равнища на показателите като БВП на глава от населението, реални доходи, структура на потреблението, както и високата корупция. Тук държавите от БРИКС – заедно и поотделно – са на десетилетие след развития запад.

2. Различията между Китай и Русия. Те са както икономически, така и геополитически и не винаги са  в полза на Русия. Дотук Пекин и Москва съумяха да елиминират противоречията. Но когато „първият полюс”, групиран около Вашингтон почне да прилага стратегията на разделянето и противопоставянето, възможно е да се появят нови рискове.

3. Авторитарните режими. В една или друга степен, те са характерни за водещите страни от групата БРИКС и за оформящите се сателитни държави около нея. Авторитаризмът, както е известно, има две лица: антидемократично, което се страхува от индивидуалните свободи, в т.ч. икономическите; йерархично, което мисли, че общественият ред  трябва да се поддържа с твърда ръка.

Като прибавим и олигархичния профил на управлението, разпространен в Евразия, Латинска Америка , Южна и Югоизточна Азия, става ясно, че новото глобално обединение БРИКС е изправено пред огромно предизвикателство: да се докаже, че е силен конкурент не само в икономическата надпревара, но и във възраждането на гражданските общества.

Апропо, в тази дисциплина и Западът яко го закъса...