Пировата победа: последици от ултиматума на 13 юли

проф. Кръстьо Петков

Все по-често в независимите анализи напоследък се говори за пирова победа – на Еврогрупата срещу Гърция, удържана на сакралната дата 13 юли, 2015 г. „победата” е извоювана от ударния отряд, предвождан от  Волфганг Шойбле, срещу обречените опълченци на Алексис Ципрас. Налице са немалко основания да се приеме тази историческа аналогия.

Започвам с последиците за „победителите”...

Тройката се разпадна на... четворка!

В продължение на пет години кредиторите използваха формулата „триумвират” (ЕК, ЕЦБ, МВФ), когато се налагаше да се влиза в поредно сражение с поредното гръцко правителство . На 2 юли т.г. за първи път настъпи разколебаване в железните редици на Тройка-та: от МВФ изтече към „Файненшъл таймс” секретен доклад, в който се поставяше под въпрос достоверността на информацията за състоянието на гръцкия дълг и точността на разчетите за неговото обслужване, направени през 2010 и 2012 г. Десет дни по-късно Фондът вече открито заяви, че е сбъркал в изчисленията и прогнозите, подчертавайки че дългът е придобил такива стойности, които правят неговото обслужване невъзможно! Неофициално, експерти от МВФ споделиха, че при предишните разработки вашингтонската институция  дори си е позволила да борави с „фиктивни” числа. Тоест, манипулирала е и базата данни, и прогнозните разчети.

Скандалът е грандиозен, въпреки че беше успешно заглушаван от мейнстрийм медиите в продължение на седмици. Променящата се в движение позиция на МВФ (очевидно не без намесата на правителството на САЩ), първоначално не повлия на заключителната фаза на преговорите в Брюксел. Ултиматумът беше наложен, Ципрас капитулира, Шойбле получи основания за триумф . Още повече, че неговият вариант за Грексит – „доброволно” / временно излизане на еврозоната, остана да виси като дамоклев меч над южната ни съседка.

По време на предварителните преговори за одобряване на т.нар. Трети спасителен пакет в Атина, МВФ влезе в нова роля: формално  седи редом до бившите си съотборнициот ЕК и ЕЦБ, но в хода на обсъжданията с екипа на финансовия министър  Евклид Цакатолос упорито отстоява виждането, че гръцкият дълг трябва да бъде преструктуриран и дори частично намален. Което е тема табу за силните фигури в Берлин. И същевременно – подхранва надежди в правителството на Сириза, че първоначалното им искане за преразглеждане на стратегията за обслужване на външния дълг може да намери поддръжници в Брюксел и Вашингтон.

Каква победа е тази, при която ударната сила на победителите намалява с една трета, а генщабът на остеритета в Берлин губи стратегически съюзник! Ето го първото основание да именуваме "спасителното” споразумение от 13 юли „пирова победа”!

Германизацията на конфликта „Еврогрупа – Гърция”

В началото го наричаха казус, който трябва да бъде решен по аналогия с  интервенцията на кредиторите  в Испания, Португалия, Ирландия. После стана ясно, че Гърция не е способна да приложи адекватно  растящите ограничения, наложени от тройката върху нейните публични финанси и социални системи. След като Сириза дойде на власт, съпротивата срещу остеритета се превърна от движение в институционална / преговорна платформа. Част от стратегията на преговарящите от Атина беше да изобличат Германия като инициатор, повелител и манипулатор на твърдото, неотстъпчиво  поведение на Еврогрупата, прерастващо на моменти в словесна агресия и финансов диктат.

Първата контраатака срещу крепостта „Дойчланд”  беше сполучливо парирана от стратезите в Берлин. Същото се отнася и до опита да се реанимират въпросите за репарациите, наложени на Германия след втората световна война, както и за опрощаване на нейния дълг през 1953 г., подкрепено тогава и от Гърция. Изглеждаше, че историко-политическите сантименти, използвани като аргумент срещу сегашния лидер на еврозоната, няма да проработят.

Още през първите дни след ултиматума от 13 юли стана ясно, че т.нар. германски въпрос застава в центъра на международния дебат за сегашното състояние и бъдещето на Обединена Европа:

  • Най-напред водещи германски интелектуалци и политици като Юрген Хабермас, Йошка Фишер, Хенинг Майер и други обвиниха тандема Меркел-Шойбле в отстъпление от демократичните традиции на Германия, създадени в периода след Втората световна война;
  • Позицията на Берлин – като аргументи, дипломатически език и преговорно поведение – беше разкритикувано и от цяла група коментатори от двете страни на океана; министърът на финансите Волфганг Шойбле беше разобличен като манипулатор, ползващ малкте страни в еврозоната за прокарване на своте ретроградни идеи;
  • Лидери на редица държави, членове на ЕС, излязоха с публични изявления, питайки каква е ролята на Германия в управлението на общността и допустимо ли е тя да зависи императивно от волята на Хегемона в Берлин.

Добре е, когато една държава, със своята икономическа мощ и финансова устойчевост, е опора на уникалното образувание от 28 страни, обединили се доброволно в ЕС; още по-добре е, ако авторитетът се гради на тясно взаимодействие между първата и втората икономика в общността (в случая Германия и Франция) . Но трансформирането на икономическия потенциал в реална / оперативна политическа власт внася друго съдържание в идеята за Обединена Европа. И това съдържание не се покрива с концепцията, традициите и практиките на демократичните общности.

Персонализацията на конфликта

Още в първите дни след изборната победа на Сириза през януари т.г. двамата лидери на партията: политическият Алексис Ципрас и икономическият Янис Варуфакис, застанаха в центъра на публичното внимание на Запад. Имаше защо – както подчерта неотдавна премиерът Ципрас в своя реч пред гръцкия парламент, за първи път след Втората световна война в една европейска държава се ражда автентична левица.

Този факт изглежда стресна лагера на либерално-демократичния капитализъм и в него започна трескава подготовка за дискредитиране на режима в Атина: първо, като политически феномен и второ, като персонификация на властовите  правомощия. За първата тактика писах неколкократно в блога. Втората стана особено актуална през последните две седмици. Как?

  • Чрез системните опити да се дискредитира левичарят неомарксист Янис Варуфакис като: а/ недипломатичен и неподготвен партньор в преговорите; б/ заговорник-конспиратор в приготовленията за евентуално въвеждне на драхмата в случай на принудително излизане от еврозоната; в/  национален предател (сдобил се вече и с обвинение от прокуратурата и искане до парламента за снемане на имунитета); връх на всичко беше опитът на Еврогрупата да прогонят от своите редици официалния преговарящ от Гърция проф. Варуфакис и то в момент, когато се решаваше съдбата на една суверенна държава;
  • Чрез лицемерните реакции на евролидерите към един нестандартен политик и премиер, какъвто е Алексис Ципрас. Наред с показните прегръдки, той беше обвиняван в аматьорство, непостоянство, нелоялност  към ЕС и заиграване с Русия и т.н. Доморасли и нескочели БГ политици и коментатори дори се позволиха да обявят Ципрас за „политически труп”!

Има такова неписано правило: когато прекалиш с персоналните нападки, общественото мнение се обръща срещу нападателите и гледа със симпатия на нападнатите. Същото се получи и сега.

Варуфакис и Ципрас отвръщат на удара

Първи реагира проф. Варуфакис. Изглежда че онези, които са замисляли атаките срещу него, са подценили неговата природа на роден борец и компетентен играч от нападателен тип. На опитите да бъде смачкан и поставен на колене от Еврогрупата отвърна с просто и ефикасно оръжие: прозрачност на своите позиции.  По този начин Варуфакис реализира две важни цели в преговорната стратегия: едната – да извади еврократите, с тяхната „праволинейност” (евфемизъм на твърдоглавие) на показ; другата – да спечели поддръжници сред интелектуалния елит в света, който не се интересува от поста на преговарящите и ранга на институциите, а от смисъла и ефектите от антикризисните стратегии. И в двата случая Варуфакис спечели.

След което, бидейки министър в оставка и бекбенчър в парламента, освободен от формални дипломатически правила на поведение, контраатакува фронтално:

  • Министрите на финансите, повечето от които са без солидна макроикономическа подготовка. Етюдът, представен от Варуфакис пред една от водещите световни медии – за каменните лица на неговите „колеги", когато им говорил за икономика, за вероятността да запазят този израз дори ако им изпее шведския химн, доставя дори истетическо удоволствие. Такова поведение не може да има един победен човек!
  • Еврогрупата-като институция, чиято легитимност е под въпрос. Дали пък Варуфакис не е прав! Ако е така, каква сила имат нейните минали решения; и каква стойност имат изявленята на държави като България, че се готвят за влизане в еврозоната! Кой ще е насрещният институционален партньор?
  • Неолибералната доктрина и нейните протагонисти. В това отношение скорошната изповед на проф. Варуфакис, представена като преработена лекция от 2013 г., може да служи като наръчник по модерна политикономия и учебно помагало за политици, които тепърва търсят своята идейна идентичност;

Премиерът Алексис Ципрас изглежда беше прекалено зает след 13 юли, за да отделя внимание на персоналните въпроси. Дотук той успя да наложи своята, наглед противоречива  концепция: „Приемам споразумението, но не вярвам в него” – двукратно в парламента. Което вдигна личния му рейтенг на рекордна висота, но доведе до загуба на подкрепата на неговите съпартийци , избрани за депутати през януари. Ципрас вече обяви решението си за извънреден конгрес на Сириза и намерението за предсрочни избори. Тоест, показа, че владее достатъчно добре арсенала от средства, които поставят на изпитание и могат да укрепят властта на един лидер и едно политическо движение.

Настъпи моментът на изпитание на личното приятелство и партийната лоялност. Поводът са обвиненията срещу доскорошната му дясна ръка Варуфакис от чужбина – за паралелно разработване на План Б и прокурорската акция в Гърция, за търсене на съдебна отговорност заради инициативата за евентуално  въвеждане на драхмата в случаи на провал на преговорите. Алексис Ципрас направи нещо, което рядко се случва сред политическите лидери, вкл. възвеличавани като велики демократи: той заяви, че нареждането да се подготви алтернативен план е лично негово, което на практика обезсилва обвиненията срещу екс-финансовия министър. Изявлението на Ципрас дойде след поредица от критики и несъгласия на Варуфакис с позицията на премиера!!! Още един урок по политическа толерантност!

Какво се получава? След  13 юли събитията не се обърнаха в полза на самообявилите се победители. Обратно, в техните редици настъпи разрив; „берлинският консенсус” е разклатен сериозно;Меркел и Шойбле губят международен авторитет; радикалната коалиция в Гърция, водена от Сириза, се готви за нови битки; Ципрас и Варуфакис станаха световно известни и авторитетни лидери.

Ако супер-остеритетният пакет, наложен от Еврогрупата се провали, Гърция ще плати висока цена! Но още по-висока може да се окаже тя за ЕС!

Ехото от гръцкият дългов конфликт отекна дълбоко в еврозоната и ЕС. На дневен ред е въпросът за съдбата на двете обединения : валутното и наднационалното. Към тази тема ще се върна в скоро време.

 

***

Настоящият коментар се опира  на материали, публикувани след 13 юли,2015 г. в Ню Йорк Таймс, Файненшъл Таймс, Гардиън, Дойче Веле, Телеграф и др.

както и на множество публикации в специализираните социални мрежи.