Жертвеният агнец Гърция

Джоузеф Стиглиц

Статията е публикувана във в-к "Ню Йорк Таймс". Тук се препечатва българският текст, поместен от БГНЕС

***

През 1998 г. в Индонезия видях как Международният валутен фонд (МВФ) унищожи банковата система на тази страна. Възстановявам си образа на Мишел Камдесю, директор на МВФ по онова време, стоящ пред президента Сухарто, когато Индонезия свали своя икономически суверенитет.

На среща в Куала Лумпур през декември 1997 г. предупредих, че по улиците ще има кръвопролитие в рамките на шест месеца; бунтовете избухнаха пет месеца по-късно в Джакарта и из цяла Индонезия. И преди, и след кризата в Източна Азия, и тази в Африка и Латинска Америка (най-скоро в Аржентина), тези програми се провалиха, превръщайки спадовете в рецесия, рецесията в депресия. Мислех, че урокът от тези провали е бил добре научен, така че дойде като изненада, че Европа, започвайки преди около 5 г., реши да използва същия вид тромава и неефективна програма в една от своите страни.

Независимо дали програмата е добре приложена, тя ще доведе до неустойчиви равнища на дълга, също както такъв подход направи в Аржентина; макро-политиките, изисквани от Тройката, ще доведат до по-дълбока депресия в Гърция. Поради тази причина сегашният директор на МВФ Кристин Лагард каза, че е необходимо това, което евфимистично се нарича "преструктуриране на дълга" - това е, по един или друг начин, отписване на значителна част от дълга. Програмата на Тройката е непоследователна: германците казват, че няма да има отписване на дълга и че МВФ трябва да бъде част от програмата. Но МВФ не може да участва в програма, в която дълговите равнища са неустойчиви, а гръцкият дълг е неустойчив.

Режимът на строги икономии в голяма степен е виновен за сегашната гръцка депресия – свиване на Брутния вътрешен продукт с 25% от 2008 г. досега, безработица на ниво от 25% и при младежите два пъти по-висока. Но тази нова програма завива натиска още повече: целта от първичен бюджетен излишък от 3,5% към 2018 г. (повишение при ниво от около 1% тази година). Сега, ако тези цели не бъдат постигнати, а това почти сигурно няма да стане поради самия замисъл на програмата, допълнителните дози от икономии стават автоматични. Това е вграден дестабилизатор. Високият процент безработица ще намали заплатите, но Тройката не изглежда доволна от темпото на спад в жизнения стандарт в Гърция. Третият меморандум също изисква "модернизацията" на колективното договаряне, което означава отслабване на профсъюзите с подмяна на договарянето на промишлено ниво.

Нищо от това няма смисъл дори от перспективата на кредиторите. Това е като затвор на длъжниците от XIX век – както затворените длъжници не могат да осъществят приходи за покриване на дълговете, така задълбочаващата се депресия в Гърция ще я прави все по-малко способна да изплаща.

Структурни реформи са необходими, както бяха и в Индонезия, но това колко много са налагани, няма почти нищо общо с атакуване на реалните проблеми, с които се сблъсква Гърция. Обосновката зад повечето от ключовите структурни реформи не е обяснена добре, нито на гръцката общественост, нито на икономистите, опитващи се да я разберат. При липсата на такова обяснение има широко разпространено разбиране в Гърция, че специални интереси, в и извън страната, използват Тройката да получат това, което не биха могли да притежават посредством по-демократични процеси.

Да вземем примера с млякото. Гърците се наслаждават на прясно мляко, произвеждат го на местно ниво и го доставят бързо. Но Холандия и други производители на мляко в Европа биха искали да увеличат продажбите и тяхното мляко, транспортирано на дълги дистанции и далеч по-малко прясно. В Амстердам искат то да излиза толкова прясно, колкото и местният продукт. През 2014 г. Тройката настоява Гърция да махне етикета "прясно" от своето наистина прясно мляко и да удължи допустимия срок на годност. Сега иска и отстраняването на правилото за престой до пет дена на щанда за пастьоризираното мляко като цяло. При тези условия големите производители са убедени, че ще могат да победят дребните гръцки производители.

На теория гръцките потребители ще извлекат полза от по-ниските цени, дори и ако страдат от по-ниско качество. На практика новият пазар на дребно е далече от конкуренцията, и първите индикатори са, че по-ниските цени до голяма степен не се отразяват на потребителите. Мое собствено проучване дълго време беше фокусирано върху значението на информацията и как фирмите често се опитват да извлекат полза от липсата на информация. Това е просто още една инстанция.

Един съществен проблем в Гърция е, и в икономиката, и в политиката, ролята на групата заможни хора, които контролират ключови сектори, включително банки и медиите, събирателно наричани гръцките олигарси. Те са тези, които се съпротивляват на промените, които Георгиос Папандреу, бившият премиер, се опитваше да въведе за повишаване прозрачността и да наложи по-голямо спазване с по-прогресивна данъчна система. Важните реформи, които биха обуздали гръцките олигарси, до голяма степен са извадени от програмата – това не е изненада, доколкото Тройката в миналото изглеждаше на тяхна страна. Както стана ясно при кризата, че гръцките банки ще трябва да бъдат рекапитализирани, имаше смисъл да се изискват акции с право на глас за гръцкото правителство. Това беше необходимо, за да бъде осигурено спирането на повлияно от политиката кредитиране, включително на олигархичните медии. Когато така свързано кредитиране беше възстановено – дори за медийни компании, които по чисто търговски критерии не би трябвало да получават заеми – Тройката извърна поглед настрана. Тя също беше летаргична, когато напред бяха изтласкани предложения, които да пратят в миналото важните инициативи на правителството на Папандреу за прозрачност и електронно правителство, което драматично понижи цените на лекарствата и послужи като спирачка на непотизма.

Нормално МВФ предупреди за опасностите от високи данъци. Сега в Гърция Тройката настоява за високи ефективни данъчни ставки дори при ниски нива на доходи. Всички сегашни правителства в Гърция признават важността на повишаването на данъците, но сгрешената данъчна политика може да помогне за разрушаване на икономиката. В една икономика, в която финансовата система не работи добре, където малките и средни предприятия не могат да получат достъп до кредит, Тройката настоява гръцките фирми, включително семейните магазини, да плащат всички свои данъци предварително, в началото на годината, преди да са ги спечелили, преди дори да знаят какъв приход ще имат. Изискването е предназначено за намаляване укриването на доходи, но при обстоятелствата, в които се намира Гърция, то разрушава дребния бизнес и увеличава възмущението както от правителството, така и от Тройката.

Изискването противоречи също на други искания, с които се сблъсква Гърция: елиминиране на удържания при източника трансграничен данък за износ, който е данък при източника върху парите, изпращани от Гърция на външните инвеститори. Такива данъци са характерна черта на добри данъчни системи в страни като Канада и са важна част от събирането на данъци. Но очевидно е от по-малко значение да се гарантира, че чужденците си плащат данъците, отколкото, че гърците го правят.

Има още много странни черти на спасителните пакети на Тройката, в частност, тъй като всеки член на Тройката има свой предпочитан лек. Както предупреждават лекарите, възможни са опасни реакции. Само че битката не е само за Гърция. Тя не е само за пари, въпреки че специални интереси в останалата част на Европа и някои в самата Гърция се възползват от Тройката да оказват натиск за собствените си интереси за сметка на обикновените гръцки граждани и на цялата икономика на страната. Лично съм виждал това многократно, когато бях в Световната банка, особено в Индонезия. Когато страната  върви  надолу, има всякакви пакости, които може да бъдат направени.

Но тези политически дебати са всъщност за идеология и власт. Всички знаем това. И разбираме, че това не е само един академичен дебат между левица и десница. Някои от десницата се фокусират върху политическата битка: тежките условия, поставени на лявото правителство на СИРИЗА трябва да бъдат предупреждение за всеки в Европа какво може да му се случи, ако ги отблъсне. Някои се фокусират върху икономическата битка: възможността за налагане на Гърция икономическа рамка, която не може да бъде приета по никакъв друг начин.

Силно вярвам, че налаганите политики няма да работят, че резултатът от тях ще бъде безкрайна депресия, неприемливи равнища на безработица и дори растящо неравенство. Но също силно вярвам в демократичните процеси – че пътят за постигане на каквато и да е рамка, която някой мисли за добра за икономиката, е чрез убеждаване, а  не принудително. Силата на идеите е толкова много против това, което бива налагано на Гърция и изисквано от нея. Строгите икономии водят до свиване на икономиката; приобщаващият капитализъм – антитезата на това, което създава Тройката – е единственият начин за създаване на споделено и устойчиво благоденствие.

Засега гръцкото правителство е капитулирало. Може би, когато загубеното половин десетилетие се превърне в загубено цяло десетилетие, когато политиката става по-грозна, когато доказателствата се натрупват, че тези политики са се провалили, Тройката ще се вразуми. Гърция се нуждае от преструктуриране, по-добри структурни реформи и по-разумни цели за първичен бюджетен излишък. По-вероятно е, все пак, Тройката да направи това, което е правила за последните пет години: да обвини жертвата. /БГНЕС

------------------------

 

Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат по икономика. Последната му засега книга е  "Голямото разделение: Общества на неравенство и какво можем да направим за тях". Коментарът му е публикуван във в. "Ню Йорк таймс".