Световната банка за България: преиначените послания

проф. Кръстьо Петков

Моята кореспонденция с мисията на СБ

Когато в края на май т.г. публикувах "Отворено писмо" по повод изявленията на г-т Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България, бях сигурен, че ще има реакция от неговия офис. Такава е практиката в тази международна институция,както и в МВФ - да демонстрират, че са отворени за диалог, дори когато  авторите на становища изразяват критични становища. Очакваното се потвърди: няколко дни след като моето обръщение към г-н Тожмпсън излезе в социалните мрежи, получих писмо от  офиса на банката в България. Ето пълният текст на писмото:

"Уважаеми г-н Петков,

Получихме Вашето открито писмо и след превод ще го предоставим на г-н Томпсън. Само бихме искали да обележим, че както съобщихме преди седмица, много медии цитираха некоректно неговото изказване. На този линк можете да намерите неговото официално  становище".

Линкът ме препраща към статия на г-н Тони Томпсън, публикувана във в-к "24 часа". Прочетох я внимателно и се убедих, че между официалната позиция и цитираните в БГ медиите изказвания на представителя на Световната банка има драстични разминавания. Изразът "извадени от контекста", който се ползва, когато се натъкваме на преиначени от журналистите изявления на официален представител на дадена институция, само приблизително отразява истинското положение с пословичната некоректност на медиите у нас. Препечатвам в блога въпросната статия от в-к "24 часа", защото нейната поява съвпадна с публикуването на друг, стратегически важен документ на Световната банка за България – доклад  / анализ, посветен на взаимовръзката между производителността на труда и растежа на заплатите в България, както и тяхното въздействие върху нарастването на БВП.

Медийните коментари на въпросния доклад отново бяха встрани от целта: избирателно цитиране на маловажни, за светка на значими изводи и постановки; своеволно поставени загвавия на репортажите;повърхностни оценки, които свидетелстват за ниско професионално равнище на пишещите журналисти (или за нещо по-лошо:поръчкови коментари). Препоръчвам на читателите на блога, които проявяват професионален интерес да се запознаят с оригиналния текст на доклада на СБ, за да установят, че в нейните позиции за макроикономическите стратегии, прилагани в България в периода на кризата, са настъпили видими промени.

Към какво? Във всеки случай, не към безрезервна подкрепа на остеритета, който БГ правителствата строго спазват вече шеста година.

 

***

24 ЧАСА

Защо програмата на правителството е жизненоважна за икономиката

Тони Томпсън

Вчера мой коментар, направен по време на дискусия, организирана в партньорство с вицепремиера Меглена Кунева по темата “Законова рамка за растеж и заетост“, беше крайно изопочен и манипулиран. Не е допустимо да се изважда от контекста обобщение на чужди мнения и те да се приписват на Световната банка.

Крайно недопустимо е също така тази манипулация да се използва за политически цели. Трябва да поясня, че Световната банка оценява високо правителствените политики и програми. Ето и моята конкретна позиция.

След идването си в България имах привилегията да работя с много членове на правителството и възможността да чуя мнения на представители както на българската, така и на чуждестранната бизнес общност относно тяхната мотивация за инвестиране в страната. В резултат на това съм убеден, че много от елементите на текущата програма от политики и мерки на правителството са насочени към разрешаване на ключови ограничения пред бизнеса и че ако бъде напълно приложена, програмата ще доведе до изграждане на жизнена и растяща икономика.

България възвръща положението си на все по-привлекателна дестинация за чуждестранни инвестиции. В рамките на състояла се през вчерашния ден конференция относно правната рамка за заетост и растеж, чиито домакини бяха Световната банка и заместник министър-председателят Меглена Кунева, чухме от представител на Централната банка на Ирландия, че в момента България се нарежда на осмо място в ЕС по привличане на преки чуждестранни инвестиции. Наред с останалото, страната се отличава с чудесно местоположение, бизнес среда с ниски разходи, благоприятстващ бизнеса данъчен режим и работна сила с разнообразни езикови умения и силна трудова етика.

В същото време, обаче, от чутото от представители на бизнеса и наблюдението на тяхното поведение става ясно, че те проявяват селективност и стратегически подход при вземането на решение да инвестират в страната. Разсъждавайки върху това, поведението им може да бъде обобщено в четири неформални емпирически правила.

На първо място, те предпочитат да оперират в сектори, в които присъствието на правителството, било като регулатор или като клиент, е слабо. Въз основа на собствен опит те изразяват загриженост, че поведението на правителството е било непредвидимо или ненадеждно, което е довело до увеличаване на техните разходи и несигурност. Ето защо е по-лесно просто да се избягват онези сектори на икономиката, в които правителството играе основна роля.

На второ място, те изразяват опасения относно надеждността и изпълнимостта на търговските договори. Дори и да не са пряко засегнати, те слушат и четат историите на други инвеститори. Ето защо предпочитат, ако е възможно, да инвестират по начин, който намалява експозицията им към други части на българската икономика, с акцент върху дейности, които са ориентирани към износ и снабдяване с необходимите суровини и материали от външни доставчици. По този начин те минимизират риска да се изправят пред несигурността и разходите, свързани със съдебната система.

Трето, тъй като осъзнават придобиващия все по-голяма острота проблем с недостига на умения, те идват със своя стратегия за изграждане на основни умения, от които се нуждаят. Това включва подходи като изграждане на партньорства с местни университети или ориентиране към области със силни традиции в инженерно-техническата дейност.

Четвърто, те предпочитат да избягват инвестиране в сектори, в които има отдавна наложили се предприятия с установени мрежи и широка подкрепа, което би могло да им осигури неикономически предимства на пазара, поради очакванията, че новите участници могат да се окажат изправени пред допълнителни трудности.

Един бърз поглед върху секторите на икономиката, които са успели да привлекат нови инвестиции, показва, че новите инвеститори наистина следват този подход. Както ще покаже и предстоящият да излезе доклад на Световната банка за производителността в България, този селективен подход към инвестициите задържа потенциала за растеж на страната. В идеалния случай динамичните, иновативни фирми биха инвестирали във всички сфери на икономиката, изграждайки своите вериги на доставки чрез създаване на мрежи от местни доставчици и по този начин повишавайки значително производителността и ускорявайки процеса на икономическо сближаване с останалата част на ЕС.

Именно тук е мястото на програмата на правителството по отношение на позиционирането на България за растеж. Преди всичко, тя включва различни инициативи, насочени към реформиране на публичната администрация, оптимизация на обществените поръчки и осъществяване на регулаторна реформа, имащи за цел укрепване на надеждността и предсказуемостта на правителството в качеството му както на регулатор, така и на клиент. Взети в своята съвкупност, тези инициативи ще преобразят управлението и ще засилят доверието на бизнеса във всички сфери на икономиката. На второ място, правителството одобри нова, всеобхватна стратегия за реформа на съдебната система и активно се стреми към нейното прилагане. Цялостното изпълнение на тази стратегия ще доведе до елиминирането на проблем, за който непрекъснато се сигнализира от страна на международната и деловата общност като основна пречка за развиване на бизнес в България. Трето, правителството изпълнява активно своята програма за укрепване на образователния сектор. Както показва публикуван през миналата година доклад на Световната банка, през последните години резултатите в образователната система на България непрекъснато се влошават и в момента са сред най-ниските в Европа. Програмата на правителството за реформи в образованието има за цел да обърне тази негативна тенденция и с течение на времето да доведе до подобряване на резултатите от образователния процес, а по този начин и до увеличаване на наличието на основни умения, необходими на българския бизнес. И накрая, изпълнението на правителствената политиката по отношение на конкуренцията ще гарантира това, което бизнесът желание най-силно – равнопоставеност, в рамките на която всички фирми да могат да се конкурират въз основа на своята икономическа ефективност.

Взети заедно, тези мерки под ръководството на правителството имат потенциал да превърнат България в една от най-силно развиващите се икономики в ЕС и основна дестинация за бизнес инвестиции. Както ще покаже докладът за производителността, при засилване темпа на растеж на производителността от сегашните 3% до над 5% годишно България има потенциал да достигне равнището на просперитет на ЕС в рамките на това поколение. Ние от Световната банка се радваме на дълго и ползотворно партньорство с България и оставаме напълно ангажирани с подкрепата си за правителството чрез нашите консултантски, финансови и аналитични услуги за изпълнение на тази изключително важна програма.

*Opinion piece originally published by the Bulgarian daily "24 chasa" on Jun 20, 2015.