Истинският федерализъм за Европа

Волфганг Мюнхау

Статията е преведена и публикувана от БГНЕС

* * *

Гръцката криза изостри спора за бъдещето на Европейския съюз и еврото. Истинският федерализъм би бил противоположен на представите на германския финансов министър Волфганг Шойбле и би проработил от икономическа гледна точка. Това би било фундаментална стъпка.

Как трябва да изглежда в бъдеще Европа? И какво ще се случи с нейната обща валута? Според мен една от петте принципни позиции относно бъдещето на Европа е тази на Шойбле. Това е германският федерализъм – с германска ордолиберална икономическа политика, федерализъм, в основата на който лежат правилата, при който демократичният контрол е максимално ограничен. Това е федерализъм от такъв тип, който някога си е представял Франц-Йозеф Щраус /германски политик, един от лидерите на баварския Християн-социален съюз, министър на отбраната на ФРГ през 50-те и 60-те години/, на който му е било все едно кой ще бъде канцлер.

Истинският либерализъм е друг. При такава федеративна система Шойбле нямаше да бъде готвач, а сервитьор. Главната основа на днешната федеративна система не е приемането на решение в полза на една или друга политика, а решение в полза на процеса на демократично взимане на решения.

Два пътя към истинския федерализъм

При настоящата федеративна система е напълно възможно избраната администрация да провежда политика, противоречаща на интересите на една или друга страна-членка на Европейския съюз. При истинската федеративна система съществува собствено разделение на властта и пълномощията. При вземането на решения тя остава независима от страните-членки, например, от германското правосъдие.

От днешна гледна точка федеративната система може да се изгради по два начина: първо, вътре в ЕС на основата на действащите договори. Тогава централният орган на властта би станал Европейският парламент, Европейският съвет ще бъде горна камара на парламента, а Европейската комисия – правителството.

Алтернативен вариант би могъл да бъде създаването на Европейска Федерация извън рамките на ЕС при наличието на ЕП, министър на финансите на ЕС, европейска бюджетна политика, собствени данъчни постъпления и възможности да се определят размерите на разходите. И естествено възможността да се правят дългове. Емитирането на еврооблигации и в двата случая трябва да бъде прерогатив на Федерацията. Страните-членки в такъв случай трябва да подчинят своята бюджетна политика на още по-строги правила, отколкото съществуващите днес.

В противовес на федеративната система "по Шойбле" такава система би била симетрична. Тя отчасти би променила тенденцията към диспропорции, господстваща в еврозоната, но не напълно, защото независимостта на федерално ниво би се противопоставила на независимостта на страните-членки.

Краят на Германия като суверенна държава

От гледна точка на икономиката, такава система, без съмнение, би проработила. В такъв случай паричната единици и държавата отново ще се обединят. Както всяка една страна е в състояние да управлява собствената си валута, така и относително скромна федерация би могла да прави това, ако разполага със съответните инструменти.

Федералният Конституционен съд напълно правилно формулира изводите за федеративна Европа в своето заключение. Истинската федерация би означавала края на Германия като суверенна държава. В съответствие с германското законодателство е необходим официален преход от национално към федерално право. Това е единственото нещо, при което референдум не само, че може, а задължително трябва да се проведе, защото Германия би се самоликвидирала – не като страна, а като суверенна държава.

Следователно ние вече не говорим за малка стъпка в посока единна Европа чрез подписването на нов европейски договор, а за главната стъпка към обединението изобщо. Аз познавам само единици, които желаят да направят тази стъпка. Хелмут Кол в този смисъл не беше федералист, също както и Конрад Аденауер, а в редиците на социалдемократите такива въобще отсъстват. Единствените истински федералисти, които познавам, са либералите и зелените в ЕП. А и тук не е лесно да се разбере, дали те вярват в идеите на федерализма или просто се стремят към усилването на собствената си власт и влияние.

Европа се нуждае от конструктивна криза

Има ли този федерализъм шанс за успех? Държавите често се появяват в отговор на кризите. Така, без кризата на комунизма нямаше да бъде възможно обединението на Германия. Европейската криза не може да бъде разглеждана в този ред на мисли, защото в Северна Европа тя е възприемана по друг начин, отколкото в Южна. Европейската криза се оказа разделяща. А Европа се нуждае от конструктивна и обединяваща криза.

Добрата новина за федералистите се състои в това, че такава криза все някога със сигурност ще се случи, защото европейските национални държави стават все по-малко способни да разрешават проблемите на своите граждани, особено в икономическата област. Лошата новина се състои в това, че еврото след това най-вероятно ще спре да съществува.

В математическата логика съществува полезната шега: класификация на нещата, които са необходими, и нещата, които са достатъчни. Федеративната държава би била достатъчна за решаването на кризата. /БГНЕС

--------------

Волфганг Мюнхау, икономически наблюдател. Неговият анализ е публикуван в германското издание "Шпигел".

Берлин / Германия