Европейският неоколониализъм - марка "21 век"!

проф. Кръстьо Петков

Еврозоната в действие: ядрото печели на гърба на периферията

Най-актуалната тема, засягаща дълговата ситуация в еврозоната през последните дни не е подготвеното техническо споразумение за  Трети "спасителен" пакет, който кредиторите наложиха  на Гърция. Голямата новина дойде от публикуваното изследване на  Института "Лейбниц" за икономически изследвания в Хале (IWH). В него се твърди:

Германия е големият печеливш от гръцката дългова криза!

Размерът на печалбата за периода 2010-2015 г. е 100 милиарда евро!!!

Другите страни, които са се облажили покрай екстрените мерки, които прокара т.нар. тройка, са Франция, Холандия и  САЩ.

Как е възможно да се случи това: кредиторите извличат сериозни финансови ползи от една тежка, нелечима досега кризисна ситуация, в която попадна Гърция и цялата еврозона?  В публикацията на германския институт, която помествам в прикачен файл към настоящото изложение, се съдържат точни разчети и прецизно формулирани аргументи, които показват, че кризата е  източник на гарантирани печалби! Разбира се, не за всички държави и икономически играчи!

За отбелязване е, че при 100 милиарда евро приход, германското правителство ще големият печеливш, дори ако настъпи най-лошото:  Гърция обявява тотален дефолт, което би засегнало пряко 90 милиардния заем, получени от най-мощната във финансово-икономическо отношение  държава на континента. Но случаят не е такъв, защото стратезите от Берлин и Франкфурт вече успяха да приберат в сейфовете над 3/4 от отпуснатите на Атина нови кредити, за да покрие старите задължения.

У нас сайтът "Инвестор.бг" публикува коментар за разчетите на   ползващия се със солидна репутация институт  IWH (по-долу помествам пълния текст на въпросния коментар). Дотук реакции от официалните български институции, от безкритичните еврофили, както и от неолибералните/вездесъщи лобита, нямаше. Но в ЕС дебатът вече тече и няма как той да не засегне  не само общата финансова архитектура, върху която е изградена еврозоната, но и базисните ценности, към които се придържат основателите и новоприсъединилите се членове на ЕС. Ако се обърнем към политическата философия на бащата на Социална Европа проф. Жак Делор, такива фундаментални ценности са: солидарността, кохезията и конкурентността. Валидни ли са те и днес, две десетилетия след като бяха прокламирани?

Нека да оставим за момент политико-философския дискурс и да се обърнем към сухия език на финансовата статистика. Германия и другите големи кредитори на Гърция  в период на безпрецедентна криза постигат следното: първо, печелят на гърба на длъжника Гърция; второ, използват ултиматуми;  трето - обричат на тежка рецесия гръцката икономика. Къде е тук междудържавната солидарност? За каква кохезия в общността става дума? Налице ли е лоялна конкуренция в еврогрупата? Истината е, че солидарността е загърбена; кохезията -също; а пазарната конкуренция е заменена с институционалния диктат!

Това са аргументите, които ми дават право да твърдя, че в началото на 21 век, 15 години след учредяването на Валутния съюз, в него се практикуват

колониални методи за уреждане на финансово-кредитните отношенията между държавите членове на тази уникална общност.

Вярно е, че за разлика от колониалната ера през 18-19 век, днес "метрополиите" не  ползват военна сила, която да държи в подчинение окупираните територии. Методите са други - префинени, облечени в демагогски фрази, проповядващи ценности и принципи, които битуват единствено в подписани договори на общността. Тази вербална/медийна пропаганда е предназначени за публиката. В света на финансовия турбокапитализъм властват други правила. Неоколониални!

Завършвам коментар с един цитат, взет от статията на Хенри Майер, посветена на изследването на германския институт, публикувана в сайта "Журнал Социална Европа":

" Две неща са много интересни да ги вземем предвид в този контекст. Първо, както сочи изследването, дори всички "рискови" заеми да се отпишат, общият баланс ще е позитивен за германското правителство. И второ, подвеждащата фискална политика за балансиран бюджет ("black zero") е била изпълнена в резултат на кризата в еврозоната, вместо да се вземат трудни политически решения да се живее "според средствата, с които се разполага".

Всъщност, това е още един пример, който показва, колко много неразбиране има за това, кой плаща и кой печели от множествената криза, в която се намираме".

Цитираното заключение на Майер води към още един въпрос: не са ли кризите, особено зачестилите напоследък дългови кризи, целенасочено конструиран феномен- който генерира печалби чрез спекулативни сделки и финансов диктат?

 

 

 

***

 

http://www.investor.bg/evropa/334/a/germaniia-e-spechelila-ot-gryckata-k...

Германия е спечелила от гръцката криза, твърди ново проучване
Според изследване на германския институт IWH при всеки бум на гръцката криза доходността по германските ценни книжа е спадала

 

 

 

Кризата с дълговете на Гърция е спестила на германското правителство около 100 млрд. евро от по-ниски разходи по заеми, тъй като инвеститорите са търсели сигурност, залагайки на германските ценни книжа, съобщава BBC, базирайки се на скорошно проучване.

Дори ако Гърция обяви дефолт по дълга си, Германия все пак ще спечели, твърди германският институт IWH.

Гърция се надява да достигне до споразумение с кредиторите си по третия спасителен заем на стойност 86 млрд. евро през тази седмица.

 

До момента Германия е предоставила 90 млрд. финансиране и иска по-строги условия за нова сделка.

Гърция пропусна две ключови плащания към Международния валутен фонд (МВФ) през юни и юли преди да бъде достигнато до сделка за мостов кредит, предложена от лидерите на ЕС.

Условията по третия спасителен заем трябва да бъдат договорени преди 20 август, когато е следващата вноска на Гърция към Европейската централна банка (ЕЦБ), като Германия изисква строги реформи от страна на гръцкото правителство.

Последното проучване на Halle Institute for Economic Research обаче сочи, че Германия е спестила повече от 3% от брутния си вътрешен продукт (БВП) между 2010 и 2015 г., до голяма степен заради гръцката криза с дълговете.

Гърция получи първия си спасителен заем от ЕС и МВФ през 2010 г., като оттогава през последните пет години Германия осигурява финансиране чрез директни плащания, МВФ или Европейския механизъм за стабилност.

Изследването на IWH обаче сочи, че всеки път, което е имало бум на гръцката криза през тази година и по-голяма вероятност Гърция да излезе от еврозоната, доходността по германските държавни ценни книжа е спадала. Когато обаче новините са били по-добри, доходността по облигациите се е повишавала.

Дори ако ситуацията внезапно се успокои, Германия вероятно ще продължи да се възползва от нея, твърди IWH, тъй като падежите на средносрочните и дългосрочните държавни ценни книжа, издадени през последните години, са все още далеч във времето.

По статията работи: Виктория Тошкова