Третият сектор срещу принудителното просене

Проф. Духомир Минев
доц. Мария Желязкова

Кой и защо се отдава на просия в България и чужбина?

 

***

В рамките на проекта "Третия сектор срещу принудителното просене", Информационния център – НПО срещу бедността, Европейска анти-бедност мрежа България проведе серия от различни проучвания и използва различни източници на информация.

За да се идентифицира и систематизира наличната информация беше осъществено изследване на документи. Дескрисърчът включи: преглед на нормативната рамка и законодателството в страната; вторичен анализ на изследвания, свързани с просяците и просенето; контент анализ на медийни публикации; преглед на политики на местно и национално ниво; проучване на мнения и дебати в социалните мрежи.

В София беше осъществено картографиране: наблюдения на физически лица, просещи по улиците. Наблюденията са проведени два пъти (в средата и в края на октомври 2014) с 4 наблюдатели, които в продължение на три дни обхождаха София в перпендикулярни посоки. Тeзи наблюдения позволиха да се събере информация за броя и демографския състав на просещите хора (пол, възраст, и т.н.) и за начините ("технологиите") на просия. Идентификацията на просещи хора се основава на централния компонент на приетото определение за просия и просяци –ние приемаме за просяци хора в състояние на очевидно крайна бедност и следователно включваме и дейности, сходни с просенето. Наблюдението установи много случаи на хора в крайна бедност, но не всички от тях са просели в момента на наблюдението.

Бяха проведени също така 30 интервюта с просещи хора - 5 деца, 15 жени (жените по-лесно се съгласяват да говорят) и 10 мъже. Възрастта на децата е между 10 и 15 години; 13 възрастни са над 65-годишна възраст, а другите са между 18 и 65 години. Според тяхната етническа принадлежност, 10 са роми и 20 българи.

Във връзка с изследване на общественото мнение бяха проведени телефонни интервюта с 150 души, избрани случайно. Целта на интервютата беше да се определи отношението към просещите и към даването на милостиня. Имаше и разговори с лица след момента на даването на милостиня.


Заедно с това беше преценено че хора, които могат да се считат за привилегировани свидетели, са важен източник на информация, защото имат наблюдения, а понякога и лични контакти с просяците. Поради това бяха проведени интервюта с таксиметрови шофьори (15 интервюта с таксиметровите шофьори - 13 мъже и 2 жени, почти всички с много дълъг опит като шофьори на таксита) и персонал от различни заведения (ресторанти, кафенета, барове). Бяха проведени и дискусии със студенти по социална политика и по социална работа. 

Напраlен е и документален филм, "невидимите хора",  който може да видите тук:

https://drive.google.com/file/d/0BypgHrLDoVJcbVZXV1J3SmhwUlk/view?usp=sh...

 

 *** 

Кратко обобщение:

Начинът, по който обществото (различни негови компоненти) възприема просяците и просенето описване само просяците и просенето, но и самото общество.

Въпросите, които заемат първите места в(обществените)дискусии са:

  • Свободен избор ли е просенето?
  • Лесен начин ли е да се печелят  пари?  
  • Твърде много ли се печели(в сравнение с основните потребности)?
  • Членове на организирани групи ли са просяците?       
  • Как харчат парите, които получават(напр. за алкохол и наркотици)?    
  • -Мамят ли просещите другите хора?  

     
Официалните отговори на тези въпроси са по-скоро положителни. Т. е. просията се възприема като девиантен модел на индивидуалното поведение, тя е престъпна или почти престъпна дейност; следователно, обществото трябва да забрани този модел, за да накара тези хора да следват приемливи социални норми на поведение. Така ли е всъщност?

***

Нашето изследване показва различна картина на явлението.

Просията е повече или по-малко девиантен модел на поведение - като потвърждават и някои от просяците,

но той е предизвикан от отклоненията на самото общество.

По-конкретно:

Просенето в някои случаи е или би могло да се тълкува като "свободен избор", но това зависи от начина, по който разбираме "свободния избор". Изобилие от изследвания показват че хората, които просят, са жертви на социалните обстоятелства - като безработица, инвалидност, психични проблеми, много ниски доходи и т.н. Обикновено изборът им е резултат от липса на други рационално приемливи алтернативи. Алтернативите са постоянно недохранване и глад, работа в условията на практическа принудена (или робски) труд  (упорит труд, вредни условия на труд, свръхексплоатация и т.н.) или разчитане на липсващото социално подпомагане.

Между другото, за да получи социална помощ (т.нар гарантирания минимален доход - около 46 лева на месец) човек в трудоспособна възраст трябва да работи 14 дни по 4 часа дневно. Ето защо някои хора наистина правят избора да просят - те избират най-добрата алтернатива. Това е много ясно в случаите на просия в чужбина. За много хора просенето в чужбина е доброволен избор. Пътуването в чужбина е по тяхна инициатива, те търсят активно "организатори", които могат да предоставят "логистика" и пари за пътуване в чужбина. Те доброволно поемат риска да бъдат измамени и експлоатирани и т.н. Феноменът на пътуване в чужбина, с цел просене е в контекста на мощния поток от страната на хора, които търсят препитание и е част от емиграцията.

На този фон, едва ли бихме могли да говорим за трафик на хора против волята на самите хора. По-скоро става въпрос за

организирана (за дълъг или по-кратък срок) емиграция,

където са необходими "оператори" за извършване на специфични дейности, като логистика и финансова подкрепа, необходими за емиграция на най-уязвимите лица. (В много случаи това несъмнено създава задлъжнялост.) Няма съмнение, че  организираната трудова емиграция, включително просията в чужбина, е в отговор на икономическите, социални и битови условия в България.

Странно е твърдението на  Националната комисия за борба с трафика на хора, което съобщава, че през 2013 г. има "увеличаване на броя на жертвите, които доброволно търсят организатори на трафика…“
А как политиците тълкуват и управляват тази дейност? Активността се определя като трафик на хора, целяща експлоатация и това се счита за престъпна дейност.


Наблюденията показват също така, че просенето не е „лесен начин за мързеливи хора да спечелят лесни пари“. Обикновено просията е свързана с доста неблагоприятни "условия на труд" - продължително седене на едно място, независимо от времето; ровене в кофи за боклук; свирене срещу подаяния; продажби на ръчно изработени картички. Просяците са изложени на различни рискове, включително нападения, насилие и т.н. Много от просяците са хората с увреждания, включително и ментални увреждания. Това, което просещите получават от милостиня в България е повече от скромно (регистрирахме суми между 4-10 лева на ден). Накратко, просията не е лесна дейност, с която се печелят много пари. Стигматизирането чрез мързел и лесни пари е изкривяване на реалната ситуация на просяка.


Организирани групи и експлоатация.

Почти половината от интервюираните просяци (като че ли ) участват в някакви организирани групи. В някои случаи хората, пътуващи да просят в чужбина, не са наясно защо пътуват зад граница и в някои случаи им се казва, че те ще бъдат наети, например "ще берат ягоди." Но съвсем не е сигурно дали тази лъжа не е само за обществеността, както и дали поне част от просяците не са информирани за реалните дейности, които ще изпълняват. Заедно с това, в различни случаи тези, които не са готови да просят и са били измамени, когато напускат България, решават да се върнат. Данните обаче показват че повечето от хората, решават да останат в чужбина и да просят. Както един от тях казва: "ако остана в България, трябва да умра". Условията, при които живеят тези хора и парите, които печелят от просия в чужбина далеч надхвърлят тези, които биха имали, ако останат в България.

На този фон, както беше посочено едва ли може да се говори за трафик на хора против волята на самите хора. И дори ако просяци в България или в чужбина, са подложени на експлоатация, те биха предпочели този вид експлоатация. Защото изборът не е между експлоатация и липса на експлоатация. Изборът изглежда че е между един тип и степен и друг тип и степен на експлоатация. Проблемът за експлоатацията, включително и тази през официалния трудов пазар, се нуждае от обсъждане .

Изглежда очевидно, че по темата "просене и просещи" са налице широко разпространени митове, чиято основна цел еда сезаклеймяватхора, попаднали в изключително трудни ситуации, без да се предлага начинзаизлизане от ситуацията

Същевременно, социалните портрети на просяците често пропускат някои от най-важните им характеристики. Например

просяците са почти напълно лишени от социални защитни обвивки.

На първо място се пропуска "защитната черупка", съставена от най-близкия им социален контекст, най-близката им социална среда (семейства, родители и роднини, приятели, съседи, местна общност). Тези социални връзки, които обикновено свързват физически лица с други лица, като по този начин превръщат индивида в социално същество - членове на някаква социална единица, са изчезнали. В някои случаи това лишаване от социални връзки се дължи на факта, че най-близката социална среда (семейство, по-голямо семейство, махала) е унищожена по различни причини. В други случаи социалната среда съществува, но просяците са изоставени или отхвърлени от нея (в различна степен и поради различни причини, вкл. психични проблеми). Поради това отчуждение - отчуждение от най-близкото им социално обкръжение, просяците не могат да разчитат на подкрепата от най-близката им социална среда, те не могат да разчитат на хората, които познават лично и с които би трябвало да имат силни връзки и взаимни ангажименти.     

Второ, просяците на практика са лишени и от друга защитна обвивка, която е валидна за всички граждани - правната защитната черупка. С други думи просяците не са просто социално изключени хора.

На практика просяците са до голяма степен лишени от гражданство.
Те не могат да използват много социални права - достъп до социално подпомагане и социални услуги, като законно построена социална защитна обвивка, а също така и- един от стълбовете на гражданството.     
Просяците са лишени и от много други – от почти всички права на човека - от правото на труд, правото на сдружаване, правото на развитие, както и от правото да участват в развитието и т.н., до последното - правото на живот.

Тази крайна форма на социално изключване може да обясни защо просяците често са жертви на изключителна агресия - сиромахът може да бъде жертва на трафика на хора, на крайната експлоатация, той/тя може да бъде победен, измъчван или дори убит.

Ето защо много просяци са жертви на измама. Но източниците на измама, са не само и не главно тези, които организират просията. Изненадващо, интервютата показват, че често измамниците са лица от най-близката социална среда на просяците (роднини, приятели, съседи) и служители от различни държавни институции, включително общински служители, съдии, прокурори и т.н.. Типичен пример е така наречената "мафия недвижими имоти", или бивши кредитори на просяците.

Тук сме изправени пред един интересен въпрос - има ли друг социална ситуация, която е подобна на социалното положение на просяци? Един известен учен - Орландо Патерсън, описва ситуация, която е много подобна на просията - ситуация, когато индивидът е напълно и абсолютно изтръгнат от своя социален контекст. Той описва тази ситуация по следния начин.

 

  •  На първо място, той подчертава, че лицето няма близка социална среда – той/тя е отчужден от предците си, семейството, общността, клана, града. Той няма семейство и дори ако създаде семейство, то може да бъде разрушено по всяко време. В резултат на това индивидът няма задължителни морални отношения с някой друг.   
  • На второ място, в такава ситуация индивидуалният живот е практически лишен от всякаква правна защита - индивидът е абсолютно безсилен и може да бъде бит, измъчван или убит. Единствената човешка връзка, валидна в такава ситуация е отношение на абсолютната власт.          
  • Трето, Патерсън подчертава, че тази ситуация, се различава от всяка друга форма на човешки взаимоотношения, защото не е връзка, повлияна от морално влияние - това е връзка, основана на абсолютната власт и насилие; индивид в такава ситуация трябва да се подчинява, защото ако не го направи, може да бъде убит.  
  •  Четвърто, това е лична ситуация на пълна деградация.         

 Както вече сте се досетили Патерсън описва ситуация на робството и я определя като социална смърт на индивида.

Просяците не са роби. Поне - не съвсем. Просяците не са социално мъртви.

Малката разлика не е защитната обвивка на най-близката социална среда, или на законово определени права или политики на различни равнища. Малката разлика е в резултат на адекватни морални ценности и емоции на по-широката им социална среда. Тези ценности и емоции (емпатия, съчувствие, симпатия, алтруизъм) генерират милостиня. Просяците разчитат на споделен морал и знания с останалите членове на обществото - хора, които те не познават, но които принадлежат на човечеството.


Тези морални ценности не само спасяват просяците. Те са основни компоненти на нашите общества, те са част от нас като човешки същества. Между другото, преди няколко години генетични изследователи откриха специфичен ген - "социален ген", който е отговорен за нашето социално поведение и социални връзки. Социалният ген определя нашата социална интелигентност - способността да живеем и действаме заедно с други човешки същества, без да ги унищожаваме. Интересно е, че еволюционният клон, който е най-близо до нас – шимпанзетата не притежават същият социален ген.

 

В тази връзка е необходим

нов подход към просенето и просяците.

Сегашният подход разчита твърде много на полицията, в съчетание с ангажирани медийни кампании и патриархална социална работа, насочена към прикриване на съществуването на явлението или поне на по-голямата част от „грозните" му последствия.

Новият подход трябва да идентифицира истинските генераторите на този феномен и да предложи по-широк кръг от мерки, които могат да създадат възможности за относително неутрализиране на основните генератори на просията – а именно дълбоката бедност и интензивното социално изключване. Самият факт, че има толкова много хора в България изхвърлени по този начин от обществото и превърнати в излишно население трябва да бъде сериозно дискутиран. Подобна тенденция няма нищо общо с официално декларираните цели на прехода - демокрация, пазар и функционираща пазарна икономика. Тя по-скоро илюстрира провала на политиките да допринасят за официално прокламираните цели. Важно е също така да се обсъди въпроса, кога възниква такова явление и в такъв мащаб. Нашата хипотеза е, че това може да се случи, когато е налице прекомерна концентрация на власт и богатство.

Просията и просяците са обратната страна на този процес, който води до крайно обедняване и безвластие. В тази връзка:      

  1.  Основен елемент на адекватния подход към просенето би трябвало да бъде подобряването на мрежата за социална защита, както по отношение на достъпа и обхвата, така и по отношение на нивата на подкрепа. Необходимо е да се въведат адекватни минимални стандарти и на тази основа да се реконструира цялата система на социално подпомагане в страната.   
  2.  Друга много важна мярка е осигуряването на нормална работа, т.е. работа, чиито доходи са в състояние да покрият основните нужди на работещите.
  3. Мерките са свързани също така с промяна в централния комплекс от заинтересовани страни. Съществуващият комплекс, в който централна роля играят системата на наказателното правораздаване и полицията, не може да бъде продуктивен. Ефекти от този забранителен-санкциониращ характер на сегашните политически реакции, напомнящи атмосферата на 18-19 век, са силно съмнителни. Що се отнася до вижданията за просията като квази-престъпна дейноства и за просяците като морални дегенерати– те не допринасят за решаване на проблемите и за облекчаване на конфликтите.Различният подход зависи до голяма степен от различно съзвездие от заинтересовани страни: политици, гражданско общество, производители на знания и водачи на общественото мнение.
  4.  Същевременно, тъй като преориентирането на подхода може да отнеме по-дълго време, са необходими неотложни действия, които могат да използват добри практики извън България. Един такъв пример може да бъде намерен в Кордоба, Испания: "... На територията на общината се изпълнява проект за превенция на детската просия .. Проектът се състои от контактуване, информиране и повишаване чувствителността на ромските майки, предоставяне на социални услуги и услуги в детскиста, където деца до три годишна възраст могат да се оставят на грижите на специалистите по времето, когато майките им отиват да просят. "(Положението на ромите граждани на ЕС, живеещи в други държави-членки на ЕС, Избрани положителни инициативи, ноември 2009 г., FRA). Особено важно е да се предприемат мерки, за да се прекъсне предаването на просия от родителите на децата и да се прилагат правни и политически мерки за подобряване на здравните грижи за просещи хора, включително и лечение на психични проблеми.

Просенето е проблем на обществото не защото просяците загрозяват гледката на минаващите наоколо, а други хора печелят от тях много пари. Просенето е огромен проблем защото в 21 век човешки същества са доведени до това състояние на крайна форма на социално изключване - един специфичен социален феномен, симптоматичен за нарушения в обществените динамика и политикии твърде лоша атестация за обществото, в което живеят или от което произлизат.