Гърция се превърна в третия протекторат на ЕС

Ян Зиелонка

Open Democracy, 17.08.2015

***

ЕС изглежда, ходи и говори като една империя. След разширяването в Централна и Източна Европа, ЕС току-що създаде третия си протекторат на Балканите. От сега нататък Гърция ефективно ще бъде ръководена от ЕС по начина, който е валиден за Косово и Босна и Херцеговина.


"Империя" не е синоним на злото, въпреки някои лоши исторически конотации, особено от колониалната епоха. Властта може да бъде упражнявана по благородни начини и често периферии често предпочитат да бъдат "завладявани", отколкото изоставени. Въпреки това, амбицията на ЕС да управлява проблемни страни с декрети е обречен на неуспех и ще нанесе  още един удар върху проекта за европейска интеграция. Официалното участие на ООН или на МВФ в създаването на протекторати няма да оневинят ЕС.

Разширяването в Централна и Източна Европа беше успешно, защото то овласти местни участници. Нестабилните държави бяха заставени да приемат закони и регламенти на ЕС, но те не бяха управлявани от "момчета в черни костюми" от чужбина.

Балканските протекторати на ЕС не са овластени, а покорени.

През последните няколко години  Косово и Босна и Херцеговина де факто се ръководят от европейски представители. Европейските институции и страните членки на ЕС са най-големият донори за тези страни. Те изпратиха своите миротворци и полицейските сили на терена. Повечето от законите и институциите в тези страни са създадени и работят под надзора на ЕС. Представители на ЕС често се намесват в детайлни икономически и фискални разпоредби, свързани с данъци, митници или приватизация. Така например, в Босна и Херцеговина, след като създаде т-нар."Булдозер комитет", ЕС успя да прокара опростяване на данъчните закони и да стимулира публичните приходи с данък върху добавената стойност за държавата.

Станалите известни наскоро подробности от споразумението за спасителния за Гърция предвиждат същия модел на външно управление. Според подготвения документ, цитиран от Гардиън: "Гръцкото правителство се ангажира да се консултира и да се договори с Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд за всички действия, които имат отношение към постигането на целите на меморандума за разбирателство, преди те са финализирани и законно приети; условията на ЕС ще се актуализират на всеки три месеца, а всеки преглед на ЕС ще бъде напълно уточняван в детайли и по график". В документа се уточнява, че: " Всички мерки, законодателни и други, взети по време на целия период на програмата, които могат да окажат влияние върху дейността на банките, платежоспособност, ликвидност или качеството на активите, следва да бъдат предприети в тясно сътрудничество [с тройката]. "

Защо г-жа Меркел, г-н  Юнкер и г-н Дейселблум прегърнаха тези политики?

Протекторатите по своята природа са напълно неефективни.

Спуснатите с парашут външни пратеници не разбират местната култура, нямат достъп до локални мрежи и прилагат решения, зле адаптирани към местните условия. Измамата е правило на играта в протекторатите. Метрополиите не желаят да признаят неуспеха си и поради това се преструват, че нещата се движат напред. Периферията не може без външна помощ, а прилагането на наложените политики не е практично и за двете страни . Дори и най-ентусиазираните евро наблюдатели вече не застават зад аргумента, че политиките на ЕС в Косово, Босна и Херцеговина и сега Гърция са успешни; но стратегията за излизане (exit) е по-голяма опасност от една перманентна безизходица.

Протекторатите също е трудно да бъдат легитимирани. Това има нещо общо с тяхната неефективност, но най-вече с техния политически характер. Тъй като местните периферни участници нямат "собствени" политики, а ползват наложените от Брюксел или Берлин, те едва ли могат да бъдат държани отговорни за тяхното неизпълнение. В действителност, техните политически съдби до голяма степен зависят от отношенията със служителите от метрополиите, а не от собствения електорат.

Гражданите в периферията знаят, че сменяйки местните власти, няма да  променят наложените политики и дори може да предизвикат ответни мерки от страна на Брюксел. Легитимацията също е неясна в метрополиите на ЕС. Гражданите на ЕС може да поискат да видят дали парите им се изразходват по-ефективно, но те разполагат само инструменти, чрез които да дисциплинират своите собствени национални политици, а не ЕС като такъв. Участието на ООН или на МВФ размива отговорността дори още повече; голяма част от енергията в балканските протекторати беше изразходвана в боричкания между имперски институции.

Балканските протекторати бяха създадени в извънредни ситуации и ЕС не се настани в региона с желание и нетърпение. В този смисъл,

ЕС може да се разглежда като една империя по подразбиране,

но това едва ли оправдава фалшивия режим. И трите протекторати представляват благодатна почва за различен вид хищническо поведение - икономическо и политическо; има малка вероятност за превръщането им във  функциониращи държави и икономики. (Аз тук дори не говоря за истинска демокрация). Отгоре на всичко, това е подигравка с европейския идеал.

ЕС би трябвало да се отърве от политиката на силата и да генерира интеграция на различните му части. Балканските протекторати демонстрират ценности, които минират доверието в ЕС и дори са противоположни на логическите основания  за съществуването на общността.

 

***


About the author

Jan Zielonka is Professor of European Politics at the University of Oxford and author of Is the EU Doomed? (Polity Press, 2014).