Пенсии, фондове и демографска криза

проф. Кръстьо Петков

Отлив от частните пенсионни фондове ще има, но няма да доведе до изпразване на ресурса им

18 Август 2015 | 16:36 | Агенция "Фокус"

За частните пенсионни фондове, какво трябва да знаем при избора за осигуряване в НОИ, както и данните на НСИ, че до 2070 година България ще се стопи с 2 млн. души, Агенция „Фокус” разговаря с проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите.

Фокус: Проф. Петков, малко над 2072 лв. е средната сума по индивидуалните партиди на хората, осигурени в универсален пенсионен фонд като от края на миналата година тя е нараснала със средно 32 лева. Освен като статистическа информация, какво значат тези числа за пенсионната осигурителна система?

Кръстьо Петков: Те означават, че системата работи. В нея се правят вноски и неслучайно общата сума на събраните средства е към 8.7 млрд. лева. Това е значителен ресурс, но проблемът е от националнж зночинши – кой как ги използва. На този въпрос все още нямам отговор, който би ме задоволил като икономист и бивш синдикален лидер. Продължава спорът каква е доходността на отделните капиталови дружества, които управляват тези средства. Едно казват независимите експерти, друго КФН, трето – самите дружества и тяхната асоциация. Би трябвало да има пълна прозрачност и ефикасен контрол.

Второ, все още нямаме отговор на още един въпрос, който беше поставен за т.нар. пенсионна реформа, а именно: има ли капиталови дружества, които ползват тези пари не по предназначение и предоставят кредити на свързани лица. От средата на самите пенсионно-осигурителни компании, които менажират фондовете, беше казано, че 3 - 4 от общо 9-те дружества си позволяват да прилагат тази лоша, недопустима практика. Идва и генералният въпрос – пазарна ли е тази практика, която се въведе в България: хората да са задължени по административен път да правят вноски, доскоро без избор; след като кажат в кое дружество ще бъдат, остават там за дълго време, без да получават своевременна информация за това какво се случва с техните пари и какви са шансовете да получат адекватна пенсия. Нека да изчакаме преди да ръкопляскаме, че по индивидуалните партиди са се натрупали над 2000 лева.

Фокус: От януари Националната агенция за приходите задържа вноските на всички млади хора, които започват да работят на трудов договор, но не са избрали фонд като по официални данни над 7000 младежи са ощетени, защото парите им се удържат, но не носят доходност. Какво трябва да знаят младите за промените в осигурителната система, за да вземат информиран избор?

Кръстьо Петков: Това, което трябваше да знаят, очаквахме да го свърши държавата и самите пенсионно-осигурителни дружества, но те не го направиха. Като изключим медийната кампания, която повече беше насочена към това да се защитят интересите на частните пенсионно-осигурителни дружества, много малко разбираема, достъпна и коректна информация отиде при новите осигурени лица и онези, които са натрупали определени суми. Това е недопустимо. Занимавам се специално със сравняване на отделните пенсионно-осигурителни системи в ЕС и виждам, че в държави като Германия, Англия и др. практически всеки осигурен получава индивидуална информация, съвети и консултации дори когато реши по-рано да изтегли своите вноски или да смени фонда.

Апелирам час по-скоро някой в България да се заеме с финансовото образование на гражданите. Необходими са ни граждански финанси - не само знания и информации, които сега са достъпни за  банките, фондовете, специализираните консултантски фирми, а да се ползват и разбират от всеки човек от момента, когато започва работа, докато се пенсионира. Такава национална програма за финансово образование може да се направ,и без кой знае какви сътресения и забавяния; имаме достатъчен потенциал в университетите, академичните институции. За няколко години всеки може да бъде ограмотен, за да се възползва като клиент на банките или на фондовете. И за тази услуга  ли трябва да плаща? Това не е императивно изискване на пазара, аз го разглеждам като публична услуга.

Фокус: Кога очаквате да бъдат изготвени самите наредби, за да може да се избира между осигуряване изцяло в НОИ и в частен пенсионен фонд? Очаквате ли отлив от частните фондове?

Кръстьо Петков: За първата част на въпроса нямам информация. Относно втората, отлив ще има, но това няма да доведе до,  образно казано,  изпразване на частните пенсионни фондове откъм ресурс. Първо, поради инерция – не всеки ще тръгне да прави това утре и в рамките на предвидения срок. Второ, поради липса на информация. Трето, поради това, че срещу НОИ и всеки опит на държавата да бъде конкурент на частните фондове на капиталовия пазар, беше осъществена масирана  контра- пропаганда. Тя имаше за цел да злепостави ролята, функциите, отговорностите на държавата като страна в пенсионно-осигурителната система и по-конкретно НОИ. Това от една страна беше обяснимо заради интересите на частните капиталови играчи, но от друга е некоректно и дори аморално. Но кой в днешния пазар гледа дали се спазват моралните принципи и дали има коректна, лоялна конкуренция?

Фокус: Според данните в универсален фонд се осигуряват близо 3 467 000 българи. Според Националния статистически институт обаче работещите у нас са малко над 3 млн. души. С какво си обяснявате тази разлика?

Кръстьо Петков: Трябва да се провери, но едната хипотеза е, че има хора, които не са обхванати от статистиката за заетостта, а те на практика работят. И нашата, и европейската статистика изостават от структурните промени на пазара на труда. Толкова хора са ангажирани в най-различни дейности, получават доходи и това не са само сив сектор и черна икономика. Такова е логичното обяснение за разминаването на числата. Вероятно има и други причини, но не съм запознат с тях.

Фокус: Докога българските пенсионери ще взимат толкова ниски пенсии като само за сравнение в Гърция минималният размер на пенсията ще бъде 333 евро, а в България – под 160 лева?

Кръстьо Петков: Докато продължаваме да позволяваме като нация и граждани да се прилагат концепции и практики за регулиране на доходите, които са коренно противоположни на европейските системи и дори са антипазарни. В нито една държава, дори вече в Румъния, с която доскоро се сравнявахме, не се поддържат съзнателно пенсиите и заплатите на толкова ниско равнище. Ние, след въвеждането на валутния борд, възприехме като официална доктрина,  че колкото са по-ниски доходите, толкова по-атрактивна за инвестиции за бизнес ще бъде България във вътрешен и международен план. Тази догма многократно се отрече досега, но ние я превърнахме в императив.

Второто, от което страдаме, е пасивността, стигаща до наивност сред пенсионерите. Тези над 2, 2 милиона души смятат, че някой друг, например представените политици в парламента или редуващите се правителства, ще им реши проблема. Много пъти съм давал за пример Хърватия, където пенсионерите се активизираха, самоорганизираха и излъчиха директно свои представители в парламента. После осъдиха държавата, която трябваше да върне 900 млн. евро на ощетените пенсионери при старта на реформата, която беше наложена от Световната банка там. Защо в Хърватия може, а в България не? Защо, когато получава индивидуални и фамилни доходи, които можем да сравним с мизерни социални помощи, българина си трае? Ходил съм на десетки изяви на пенсионерите, на много от техните дебати. Те са разединени - в България са създадени цяла  дузина пенсионерски организации и както се казва, има много вождове, малко индианци.

Наближат ли избори, когато трябва да се решат въпросите за последователно отстояване на техните интереси чрез представители, излъчени от пенсионерските среди, гласоподавателите от третата възраст (които са над 60% от всички гласуващи) мислят и действат по партийному, и като правило вземат решение на кого да дадат продкрепа в зависимост от политическите си учеждения. Това е идеологически, а не икономически и социален избор, т.е. да  да избереш онзи, който най-добре ще  защитава твоя материален интерес. На миналите избори в Германия се каза, че ще се въведе минимална заплата от 8.5 евро на час като задължителна ставка. Именно този факт, стимул, активизира толкова много хора от третата възраст да дадат подкрепа и неслучайно днес Германия се управлява от коалиция, в която независимо от втория си резултат, социалдемократите наложиха минималната ставка. У нас да сте чули някоя партия да е поела ангажимент преди изборите и после да го изпълни - специално в сферата на доходите, разпределението и преразпределението, данъците и т.н.? Още в първите месеци леви и десни правят обратното на това, което са обещали. Четете им платформите.

Фокус: Вие дадохте примери за това как Германия и Хърватия са решили този въпрос. У нас има ли пазарни механизми за увеличаване на пенсиите в краткосрочен или дългосрочен план?

Кръстьо Петков: Пазарният механизъм е посочен от проф. Йордан Христосков, един от най-добрите ни специалисти в тази област, с огромен опит. Още миналата година той заяви, че дори със 100 лева да вдигнем минималната работна заплата, това няма да навреди на пазарните отношения и паричния баланс. Същото се отнася за пенсиите и други видове доходи, при които се питаме дали евентуалното им покачване  не е антипазарно.

Когато са подценени доходите у нас- и на работещи, и на хората с пенсии, се свива потреблението. Неслучайно  25-ти месец сме в дефлация. Щом се свива потреблението, това удря по деловата активност, бизнесът  се въздържа да инвестира след като никой на вътрешния пазар не търси онова, което се произвежда. Следователно, едно повишаване на доходите с по-високи темпове ще раздвижи потреблението и ще даде отражение върху инвестиционната активност и работните места. Който казва – икономисвайте от пенсии и заплати, за мен е неграмотен или поръчков икономист. Някой му е казал, че така трябва да бъде, защото неолибералната доктрина предписва потискане на растежа на доходите, на заплати и пенсии, за да се поддържа финансова стабилност! Няма такава зависимост  и България е пример за това.

Фокус: На фона на това, от НСИ излязоха със статистика, че 2 милиона по-малко ще са българите и то само до 2070 година. Има ли и оптимистичен сценарий и какви мерки трябва да се предприемат от социалното министерство или други институции, за да не се сбъдне мрачната прогноза?

Кръстьо Петков: Като икономисти и социолог бих препоръчал: „Не се доверявайте на авторите на катастрофични сценарии, особено в сферата на демографските промени”. За съжаление, в България се оформи една кохорта „специалисти”, която злоупотребява със страховете на хората, опитва се да влияе чрез медиите върху държавните институции и водещите политици у нас, заплашвайки, че нацията ни е на изчезване.

Да, има тенденции, които са верни - като тази за застаряването на населението. България е сред трите държави в Европа, в които проблемът е най-голям заради високата смъртност, заболеваемост, емиграции и други причини. Но нито темповете, нито структурните промени, които наблюдаваме, сигнализират, че нацията ще се стопи с още 2 милиона за броени години. А тези, които говорят за демографски апокалипсис през 2050 и 2070 година, са някакви ясновидци или астролози, техните прогнози не се базират на солидна научна основа. Каква е методологията им, освен някаква екстраполация, която са си нагласили?

Що се отнася до оптимизма, той може да дойде по две линии. Едната е преразглеждане на политиката на доходите. Растежът на заплати, стабилизиране на социалните и други плащания, естествено ще подтикне семействата да раждат повече деца. Намесата на държавата и общините чрез публичните услуги в образованието, здравеопазването и т.н.е другият фактор за демографска стабилност; за да не бъде всичко на пазарна основа, да не зависи само от това имаш или нямаш пари ( ако имаш – си здрав и образован, ако нямаш - оставаш неграмотен и умираш). Дори в периферията на Африка и Латинска Америка, държавите се хванаха да правят активна социална политика, която подпомага демографската стабилност. Ние сме европейска нация, какво ни пречи да го направим?

Препоръчвам на правителството да се обърне към колегите от БАН, които разработиха националната стратегия за демографско развитие преди 10 години и да възложи нова поръчка (за съжаление нищо съществено от предишната стратегия е приложено). Гарантирам , че до 6 месеца ще имаме висококачествен, стратегически, политически и оперативен продукт - модерна демографска стратегия, която да се използва при управление от държавното управление. В противен случай само се плашим с катастрофични сценарии и подхранваме впечатлението, че сме най-нещастната и безперспективна нация - доскоро в Европа, сега ни броят и за световни рекордьори.


Цветелина ЦЕКОВСКА