Изключеният гражданин през погледа на социологията и психологията

Проф. Духомир Минев; Илия Илиев

Помествам в блога две статии от български изследователи (Духомир Минев и Илия Илиев), посветени на бездомниците и просяците, които неотдавна публикува БГНЕС. Те хвърлят светлина върху едно често премълчавано явление: животът на депривираните граждани. Тоест, на онези, които принудително или доброволно са превърнати в социални същества с орязани/непълни човешки права, поради което са изключени от нормалния обществен живот.

Известният икономист и социолог проф. Гай Стендинг обозначава тази социална категория като "денизени", т.е. полуграждани, на които е отказан статута на пълноценно гражданство. Към тях се отнасят не само мигрантите (бежанци и имигранти), но и всички онези, които притежават формално гражданство в дадена държава, но на практика са изхвърлени от социалния и политическия оборот.

Колко са те в България? Двамата експерти не дават отговор на този въпрос. Но пък за сметка на това са изследвали типологично кои българи и как  стигат до социалното дъно, а след това минават в категорията на социалните аутсайдери. Заслужава си да се продължи дебата за социалния статус и последиците от разрастващото се явление на изключените граждани. Междувременно, на фона на пасивността на държавните институции, в тази сфера вече се създава паралелна, полу/криминална икономика, в която лишените лица от социални и икономически права намират своето препитание.

Към материалите от настоящата рублика в блога прибавям и една интересна презентация на мои студенти от УНСС, които преди няколко години извърииха теренно изследване на просяците и просенето в столицата (виж прикачения файл).

 ***

Проф. Духомир Минев: Българинът се оказва незащитим в пипалата на имотната мафия


25 Август 2015


Проблемът с бездомниците в България е от около 25 г. 

В началото на прехода над 90% от хората у нас имаха собствени жилища. Това бе в рязък контраст с картината в развитата западна част на Европа, където делът на хората със собствени жилища бе значително по-малък.

През последните над 20 г. в страната ни, но и на други места по света, се разви един общ процес на концентриране на доходи и богатство, включително и на жилища, въпреки че имаше т.нар. имотен бум или балон, основно - чрез кредити. За съжаление, впоследствие част от тези хора в САЩ отидоха на палатки, когато се спука "балона", поради невъзможността на хората да плащат ипотеките си.

У нас също се задълбочи процеса на разслоение - една малка част придобиха много имоти, които отдават под наем, а други загубиха дори единственото си жилище, заради зле планирани и трудни за плащане банкови заеми. Този сектор отразява цялостната икономическа и социална ситуация в България. Допълнителни усложнения внесе т.нар. имотна мафия, която ускори процеса с незаконното отнемане на жилищата на хора в затруднение. Това не е единствената причина, която направи мнозина българи бездомници. Икономическите условия също вгорчиха живота на сънародниците ни, част от които бяха принудени да се разделят с жилищата си, залагайки ги за непосилни заеми.

Към столицата в рамките на тези две десетилетия се насочиха много хора от периферията на страната в търсене на препитание и добра работа. За част от тях бе извънредно трудно да поддържат жилище под наем и когато се стекат неблагоприятни обстоятелства оставането без работа и без покрив се превръща в реалност.

Наскоро правихме изследване, насочено към просещите хора и се оказа, че повечето от тях са бездомни, с незначителни изключения. За нас като анализатори тези явления са крайни форми на социално изключване и маргинализация.

Къде е тук ролята на държавата?

За социалната й функция дори не искам да повдигам въпрос - тя се подразбира. Но смятам, че е длъжник на всички ни по отношение на почти безнаказаните престъпления, които се извършват от имотната мафия. Смятам, че има цяла мрежа от групи, често с тайната подкрепа на държавни служители, институции и юристи, която върши тези измами спрямо беззащитни по една или друга причина българи. Ако нямаше тяхно участие тези престъпления не биха се случвали. Оказва се, че обикновеният българин е незащитим в ситуациите, в които го въвличат пипалата на този октопод, а частната собственост у нас изобщо не е неприкосновена, както е по основния закон в държавата. Да, собствеността е защитена… но не за всички.

Участниците в тези престъпни мрежи отнемат не само жилища, но и фирми, корпоративни хитреци прехвърлят огромни дългове на роми, бедни пенсионери пък страдат от крадци и телефонни измамници. И в края на тази верига буксува съдебната система, което е истинска трагедия за тези хора.

Справянето с бездомничеството и просията има едно име - икономическо възстановяване на страната и социалното й нормализиране.

А ако не бъде прекратена концентрацията на доходи и богатство в ръцете на шепа избрани, специално за България, страната ни ще продължава да се срива все по-надолу и по-надолу в класациите за стандарт на живот и индекс за човешко развитие. Такъв обрат, обаче, обхваща голям списък от неотложни промени.

В този жесток процес се намесва и проблемът с бежанците. За съжаление, нашите бедни също са засегнати от тази вълна, но когато отиват да търсят късмета си в други страни. Те имат същите трудности като бежанците, когато мигрират зад граница - търсят работа, препитание и когато не намерят създават или попадат в гета, започват да просят.

Не мога да прогнозирам дали и кога България ще почувства осезателно признаците на бежанската криза, но като гледам какво става в Македония, се опасявам за близкото бъдеще… /БГНЕС


Проф. Духомир Минев, председател на "Европейската анти-бедност мрежа - България".

***
 

Илия Илиев: България на бездомниците или как вече 26 г. се формира неравенство

27.08.2015

 

Едва ли се мълчи достатъчно гръмко у нас за бездомниците, както се вижда от данните на фондация "Каритас", според която в България те са стотици хиляди. Или на участниците в проекта "Градски номади", които казват, че 24% от хората без дом в София са висшисти. Управниците ни се правят на отчуждени от тези проблеми, въпреки заплашителния им мащаб, тъй като част от хората без дом ще си отидат преждевременно от този свят. Защото те в мнозинството си са извън здравното осигуряване, лишени са от нормално хранене и хигиена. Но голямата тайна на властимащите е, че в драмата на бездомниците у нас, които се увеличават с всяка изминала година, прозират контурите на геноцид от нов тип - пълното игнориране от държавата на голяма група обречени хора. Към този проблем се добавят и другите социални язви - засилена емиграция, обедняване, безработица и социално изключване.

Втората причина да мълчат гръмко нашите управляващи се състои в това, че те нито искат, нито могат да направят нещо, за да спрат този ужасяващ процес. Тук е уместен въпросът - а дали пък някои среди не ги спират, ако проявят далновидност и човещина? Говоря всичко това и заради убеждението ми, че световната криза не е вече циклична, а системна. По тази причина социалните ограничения са в сила и за богатия Запад - там също растат неравенствата, средната класа се стопява, а хората в недоимък се увеличават в геометрична прогресия, особено - в Южна Европа. А за мнозина, изпаднали надолу в социалната стълбица, следва нерадостната съдба на бездомници.

В България неравенството се формира вече 26 г. и може да се проследи лесно - леви политики въобще не се препоръчват или ако ги има те са за предизборна употреба. Да не говорим, че и в целия ЕС левите политики са дефицит - има нюанси тук-таме, но и те изчезват под напора на събитията и силните на деня. Доминиращата концепция на ЕС е дясна и с времето става все по-дясна. Драмата на бездомниците у нас среща всеки ден и бездушието на администрацията, което е пряко следствие от очевидната им некомпетентност в управлението и злонамереност дори. Рекламната агресия на банките и фирмите за бързи кредити, които примамват наивни кредитополучатели без стабилни доходи, рискуващи собствеността, която имат, както и имотните измами се вливат в една лавина от посегателства към обикновения, все повече обедняващ човек в България.

Част от този паразитизъм граничи с престъпност, често облечена в законова възможност, под благия поглед на властта. И се стига до парадокс - с десни реформи искат да ревизират десни промени, които налагат повече от 25 г. Ето затова управляващите не се ползват с доверието на хората, въпреки масираните медийни кампании и глазираните коментари над суровите факти от действителността. Не случайно се прокрадват гласове, които говорят не за преход, а за криминална революция у нас. Никога не губя надежда в оптимистичната теория за нашия народ, но няма как да обърна гръб на тенденцията, а тя е видима. Страната ни е малка, но е обхваната от безмилостните клещи на монополите и алчността на олигарсите. България не е изключение от другите южни страни, но тук бедността е сведена до масова болест.

Не призовавам към революция, защото съм десен човек, но като се замисля как да се пресече този порочен кръг, в който са засмукани все повече хора, си мисля, че вървим към остри социални бунтове. Оформя се обективен процес и той е неудържим - не само у нас, но и в Европа. Средната класа се топи необратимо, увеличават се и хората с утежняващи психически проблеми. Возя се редовно с градския транспорт и виждам на живо тези промени. Допреди 15 г. имаше по 2-3 души в трамвай или автобус с лабилно поведение, а сега - повече от половината пътници имат вид на същества от друг свят, като парализирани, с изопнати лица и празни очи. Част от тях пък все едно са емигрирали в детството си. А маргиналният човек, отхвърлен от обществото, често ровещ по кофите и спящ в кашони, като че ли се е върнал в някакво диво състояние и фактически живее извън обществото. В мизерно състояние са всички хора, извадени от пазара на труда, например – пенсионерите с пенсии под 300 лв. Та те имат средства само за кисело мляко, хляб и нещо друго. С други думи - щом не си на пазара ти вече си отхвърлен, обществото вече не те брои. Някой ще ти обърне внимание само, ако си пазаруващ човек, консуматор. По подобни причини бягат от страната младите без перспектива да намерят у нас подходяща работа, а и бежанците. Дори те разбират, че България ги отхвърля и тръгват към богатите страни. А Брюксел иска да ги държим насила на наша територия, без да отделя достатъчно внимание на първопричините за миграцията им. Вслушайте се в репортажите от Италия - местните хора питат: добре, бежанците прииждат тук, а ние къде да отидем като стане тясно за всички?

Задавам резонния въпрос: струва ли си да питаме, след като знаем отговорите? Ще задаваме въпроси за бедните и бездомните, а ще ни отговарят как се строят пътища, градинки и шадраванчета, и как се ремонтира асфалта… Но безчовечното общество, съдейки по уроците на историята, има лимит. Нямам идея кога ще бъде пресечена финалната права. /БГНЕС

 

Илия Илиев, специалист по политическа психология