Невидимите хора-премиера на документален филм

проф. Кръстьо Петков

В продължение на темата за принудителната просия и бездомните хора  помествам информация за премиерата на документалния филм "Невидимите хора", която се състоя на 28.8.2015 г. в София. Организатор на събитието беше Европейската мрежа "Анти-бедност", България. Агенция БГНЕС направи запис на дискусията по повод на премиерата и публикува кратка информация, която помествам по-долу.

***

Филмът "Невидимите хора" показва, че просията не е личен избор, а драма

Знаете ли, че 48% от хората в България са в риск от бедност или социално изключване? - с този потискащ въпрос, съобщаващ данни на Евростат, започва документалният филм „Невидимите хора”. Авторският екип е - Калин Първанов-сценарист, Руслан Трад и Николай Драганов, а премиерата беше днес, предаде репортер на БГНЕС. Пътят от работата и дома до оставането на улицата е кратък - при фатално житейско обстоятелство разстоянието се взема средно за 14 дни, са изчислили експертите по темата. Филмът е продукт на европейски проект, финансиран от ЕК по програмата за превенция на престъпността, заяви пред БГНЕС социологът Мария Желязкова. Той се изпълнява едновременно в Италия, Португалия, Румъния, Полша и България и е насочен към тежкия социален проблем с просията. Кадрите с нерадостните съдби на двама българи са следствие от проучване, направено от българския филиал на Европейската антибедност мрежа, при което се установява, че нагласите към това явление са доста едностранчиви в обществото ни. Натрапва се и липсата на всякаква социална ангажираност към нещастието на тези хора, посочи Желязкова. В България възможността да се оцелее, когато човек стигне до просене е по-малка, отколкото в някои други южноевропейски страни, допълни думите й проф. Духомир Минев, председател на българския филиал на Европейската анти-бедност мрежа. И няма как да е другояче- 80% от хората у нас получават доходи под издръжката на живот и за това научихме преди две седмици от КНСБ, уточни той. Готовността на българите да си помагат не е по-малка, отколкото в други страни, но капацитетът им да дават е несравнимо по-малък, е мнението на проф. Минев. Следствие от трудната борба за оцеляване е и износът на просията извън нашите граници. Участието ми във филма увенча една моя стара идея, която намерих шанс да реализирам чрез този проект, заяви пред нас и един от авторите на кинолентата журналистът Николай Драганов. Искахме да покажем точно тези „невидими хора”, които всеки ден подминаваме по улиците или по-точно ги виждаме, но ги забравяме 3 сек. след като ги отминем, продължи той. Двамата ни герои във филма са на улицата в резултат на икономически причини, имотни измами, социално декласиране или лични драми,в по-общия смисъл- от деиндустриализацията на държавата и рязкото съкращаване на работните места. Авторите са се стремили да разчупят табуто или неолибералното схващане, че просещите хора са на улицата, защото са направили този избор сами, че това е тяхно лично решение. Такива словесни щампи нямат нищо общо с истината, убеден е Николай Драганов. /БГНЕС ОЩЕ ВИДЕО

Прочети още на: http://www.bgnes.com/video/video/4365679/

 

Коментари

 

Доц. Божидар Ивков

Липсата на социална политика към бедните хора в България води до много тежки психически последици. Наблюдаваме процес на оскотяване и на силен психически срив при тях, случаи на неврози, начало и развитие на заболявания, които много често стават видими и отблъскват околните. И когато наистина просещият човек е в реална критична ситуация симптомите на психична травма при него още повече спомагат за изолацията му от другите хора. Самият процес, при който се стига до просия говори за силно травматизиране и раздробяване на вътрешния свят на човека. В основата на бързия срив на личността стои бедността. Когато тя е продължителна и колкото по–дълбока става, толкова по-силно заличава света на знанията, ценностите и професионалните умения. Остава само първичният инстинкт да се оцелее физически. Бедността по това прилича на физическата болка - имат способността да затварят световете на човека. Наблюдаваме очевиден „износ” на просещи хора към богатите западни страни. Именно защото бедността в българското общество е широко разпространена, а масово обикновените граждани са финансово притеснени, за да им помогнат, изпадналите в безпомощно състояние напускат страната. Част от тях попадат в схеми и мрежи на организираната престъпност в чужбина. Това най-често се случва при хора с увреждания, които са самотни или близките им не са до тях. Не са редки рецептите на странни експерти, които са категорични, че пътят на излизане от „блатото” е в силната икономика, която ще генерира повече работни места, за да остане и за социални дейности и услуги. Коренът на голяма част от проблемите, които възникват в обществото, според мен, е в това, че държавната администрация и политиците не познават социалните язви, с които се сблъскват. Техните решения се вземат само под диктата на пазарната необходимост и се стига до ситуации като сегашната. Бедността, безработицата и социалното изключване са в основата на редица социални бунтове в Гърция, Испания, Италия, Белгия и други европейски страни, допреди 20 г. почти забравени като мотиви за гражданско неподчинение. Мога да направя паралел с инвалидността и с уврежданията при хиляди българи - на практика държавните институции, отговорни за тях, нямат елементарна представа за сложността им. Като начало трябва да започне да се разплита този гордиев възел чрез събирането на информация, чрез задълбочената комуникация между НПО и държава, които да водят до резултат. А той ще е факт, когато има чуваемост между тях. Защото проекти , посветени на затрудненията на бездомниците, на просещите хора, на социално изпадналите бедни българи, като финансирания от ЕК „Третият сектор срещу принудителното просене”, ще имат ефект, когато се превърнат в политики. А точно това в България не се случва. Има добри инициативи на групи от обществото за борба с бедността, но те са фокусирани в определен времеви отрязък и когато финансирането за тях приключи, отпада и натиска за промени. Това може да унищожи и най-благородните пориви в зародиш, защото предложенията, които се раждат от събраните емпирични данни не се превръщат в политики. Не е трудно да отчетем, че така се обезсмислят и самите проекти, отнели време и усилия на много хора. По-лошото е, че те оставят в лапите на случайността декласираните и бедни хора сами да се лутат в безизходния омагьосан кръг на нищетата. И да губят последните си надежди… Бедността не е наказание, но ако няма остра реакция срещу нея ще се превърне в такова. /БГНЕС ------------------------------ Доц. д-р Божидар Ивков, социолог

Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4366211/