Банковата система се разклаща! Защо!

проф. Кръстьо Петков

Какво означават масовите уволнения в мега-банките? 

Както и в Хюлет Пакард!

***

Вчерашният ден /14.9.2015/ беше белязан с две топ-новини:

  • Първата: Банка Уникредит съкращава 10 000 души от своя персонал в Европа!!!
  • Втората: Дойче банк съкращава около 25% от своите служители, т.е. над 23 000 души.

Информацията беше съобщена от Ройтерс и разпространена от редица новинарски агенции. Ето водещите заглавия на статиите, чрез които може да се проследят в интернет първите реакции на финансовите анализатори :

"Behold The European Recovery: Deutsche Bank To Fire 25% Of All Workers"

" UniCredit To Fire 10,000 As EU Bank Pink Slip Pandemonium Continues"

 

Топ-мениджмънта на двете банки се е въздържал от коментар. Разбираемо!

В България корпоративно зависимите медии пропуснаха да публикуват сензационната новина. Което е още по-разбираемо! Чуждестранните банки , опериращи у нас, са сред главните спонсори и рекламодатели на изпадналата в окаяно положение българска финансова и икономическа журналистика.

Дали става дума за изолирани случаи, или масовите уволнения са начало на пандемия, която се заражда в глобалните финансови пазари - както намекват независимите наблюдатели!  Разбира се, в близкото минало и сега се правят опити да се внуши, че съкращенията се дължат на проекти за преструктуриране и рационализиране на дейността на инвестиционните банки. Има известна истина в това твърдение. Но по-дълбоките причини за новите трусове се крият другаде. Затова би трябвало да  доверим на мнението на независимите експерти и да помним уроците от 2007 г., когато фалитът на Нордърн Рокс даде първия сигнал за идващата буря, а сривът на Лемън Брадърс година по-късно  постави началото на верижни фалити на мега-банки, унищожили спестяванията и доходите на стотици милиони клиенти. В подкрепа на тезата, че глобалната банкова система се разклаща не случайно, са и  следните факти:

  • Дойче Банк вече обяви, че се изтегля от региона на Евразия;
  • Същата банка вече плати над 9 милиарда долара санкции заради нарушения на законовите правила и стандартите за банкиране;
  • Уникредит  готви петгодишен план за нови съкращения на разходите и е под силен натиск от акционерите да увеличи печалбите;

И накрая, но не по значение, идва фактът, че мега-банките така затънаха в периода на кризата в собствените си спекулативни схеми за гонитба на свръхпечалби, че вече не издържат на поетия товар. Ето едно доказателство за "преяждането" с деривативи и други "нестандартни" продукти /всъщност непозволени от банковата традиция и етика/: експозицията в деривативи на  конгломера "Дойче банк" възлиза на колосалната сума от 64 трилиона евро, което е 4,5 пъти повече от размера на БВП в страните от еврозоната и 15 пъти повече от БВП на Германия.

Преяждането със съмнителни и  нечисти пари е факт!

Преяждането има своята цена. И мениджмънта на Дойче банк изглежда прозря тази истина . Според новия СЕО на банката John Cryan " бизнес търговията с ценните книжа и деривативите на инвестиционната банка не може да продължава да поглъща капитал. Не може да си позволим този лукс"!!!

Казаното дотук не дава цялостен отговор на въпроса: Защо се разклаща банковата система? Към него ще се върна в един от следващите анализи. Посоката на дебата е ясна: криминализацията на банковия сектор. Иначе казано, завръщането на банкстеризма като водеща философия за правене на бизнес и проникването му в сърцевината на банковата система.

Преди дни д-р Любомир Христов нарече банкерите миньори - копаещи пари в нашите джобове /виж интервюто в блога/. Метафората е много точна, макар че сравнението звучи грубо. И обидно, особено за онези банкови специалисти, които продължават съвестно да се трудят на своето професионално поприще.

***

 

Горната статия беше качена на блога, когато се получи коментар от читателя П.Й., който помествам като продължение на темата за масовите съкращения в мегакорпорациите,  замаскирани под рубриката "преструктуриране и рационализиране". 

***

„Хюлет-Пакърд“ ще освободи 30 хиляди служители!

Хюлет-Пакард - символ за икономическата и технологична мощ на Америка!

През 90-те години имаше само два вида принтери - Хюлет-Пакард и всички 
останали. Изключително иновативна компания, създала основополагащи 
технологии за съвременния дигитален свят. Компютри и принтери 
Хюлет-Пакард - това бе "Мерцедесът" на новата дигитална ера. Цялото 
настолно книгоиздаване, направило революция в медиите защото пренася 
предпечатните процеси от печатниците в издателствата - е основано на 
няколко изобретения на Хюлет-Пакард.

Днес Хюлет-Пакард е уморена и изоставаща фирма. "железните" и качествени 
принтери и компютри, които правеха през 90-те, днес са само спомен. 
Произвеждат и продават третокачествена техника и на дъното на кутиите 
обикновено пише Made in China. Прилично, но посредствено качество, лошо 
сервизно обслужване. Техника - еднодневка.

През лятото се консултирах с една от големите сервизни фирми в София за 
това дали да си купя един принтер Хюлет-Пакард втора употреба - 
произведен преди 10 години. Казаха ми - взимай го веднага, много 
по-добър и здрав е от това, което се произвежда днес. Купих го и не 
съжалявам - над 150,000 копия, но работи като нов. Тежи към 30 кг и 2/3 
е от стоманената конструкция на шасито. Днешните им принтери всичко е 
пластмаса и изчислено да работи 2-3 години и да се хвърля и купува ново.

Ако днес търсите качествен и здрав принтер, с ниски цени за консумативи, 
това не е Хюлет-Пакард. Купувате Коника-Минолта, Канон, Самсунг и като 
цяло техника от Изтока - най-добрите са в Япония, после Корея, има добра 
техника и от Китай.

„Хюлет-Пакърд“ не съкращава за първи път служители - тези 30 хиляди са 
само предстоящи сега. Всяка година последните 5-6 години съкращават по 
толкова. Знам го от приятел, който работеше в българския им офис и бе 
съкратен. Уволниха го защото получаваше висока заплата (висока 
квалификация, бе работил на десетки висококвалифицирани места в чужбина, 
човек с много богат професионален опит и квалификация в големи 
международни компании) и на негово място назначиха младеж начинаещ в 
професията за да му плащат 2 пъти по-ниска заплата.

„Хюлет-Пакърд“ не са единствени. Компютърното подразделение на IBM 
отдавна бе продадено на китайците и днес легендарните компютри IBM се 
наричат Lenovo. При автомобилите американските марки са победени от 
Тойота, от немските, японски и корейски автомобилостроители на самия 
американски пазар, а в чужбина едва се продават.

Пример са и други високотехнологични пазари - най-добрите монитори, 
телевизори, радиоуредби, хладилници, битова техника - отдавна не са 
американски и европейски и тези пазари са доминирани от качествени и 
евтини източни продукти.

Този и други подобни факти ме карат да си мисля - дали кризата в 
банковия сектор има финансови причини и е породена от банкови грешки и 
лоши практики или причините са много по-дълбоки - дали не е криза на 
цялостния икономически модел и западане на конкурентноспособността на 
западната и американската икономики.