Минималната работна заплата в Германия не е убиец на работни места

Роналд Йенсен

 

Българският превод на статията на Роналд Йенсен е направен по текста на публикацията в  списанието Social Europe Journal (9.9.2015)

www.socialeurope.eu

***

Водещите икономисти  всяват паника около мрачните последици от всяка политика, която се опитва да коригира пазарните сили и да повлияе върху икономическите резултати. С аргумента, че такава политика ще унищожи работни места, нещата  дори се обръщат с главата надолу. Поради възникването на съмнения за загуба на работни места, социалната политика изведнъж става всичко друго, но не и социална - докато либералната икономическа политика е всъщност най-добрата социална политика, която можете да получите.


Никъде това не може да се види по-ясно, колкото при обсъждането на минималните заплати. Стандартният аргумент е, че една минимална работна заплата, автоматично ще унищожи тези работни места, които са по-малко продуктивни, като по този начин ще блокира работниците, по-специално  нискоквалифицираните работници,при намирането на работни места. С други думи, основният ефект от минималната работна заплата е да произвежда "аутсайдери", за които по-високата минимална заплата не е от полза, тъй като те и без това са застрашени да останат без работа.


Такъв е разказът, разработен от мейнстрийма. Какво да кажем за реалността? Тук опитът на Германия с въвеждането през януари 2015 г. на национална минимална работна заплата от € 8.50 на час, е много поучителен.


1. 200 хиляди работни места, които не изчезнаха


Както се очакваше, планът за въвеждане на минимална работна заплата се посрещна с тревожни предупреждения от  централите на икономическия мейнстрийм. Така например, в своите съвместни  прогнози от пролетта на 2014 г. германските икономически институти предупредиха, че 200.000 работни места да бъдат унищожени и ще се стигне до видимо и незабавно увеличаване на безработицата от януари 2015 г. нататък. Но това, което се случи, е точно обратното. Безработицата в Германия не се е увеличила, а продължава да намалява. Той спадна с 250,000 души -от над 3 милиона през януари до 2.7 милиона през юли 2015 г. (последната налична информация).
Освен това, сравнявайки тенденцията през тази година  с предходната година виждаме, че безработицата е намалявала с по-бързи темпове, след като минималната заплата е въведена (виж фиг.1 в прикачения файл)
 
2. Bundesbank: Минимална работна заплата ограничава нискокачествените работни места


Дори Бундесбанк, която също предупреждаваше за последиците от въвеждането на минималната работна заплата, сега е принудена да промени своята позиция. В месечния  доклад от август 2015 г. тя признава, че "въздействието на въвеждането на минималната работна заплата върху общия обем на работните места, изглежда е много ограничено в настоящия бизнес цикъл". С други думи, Бундесбанк не вижда никакви признаци, че минималната работна заплата унищожава работни места.


В същото време, Бундесбанк  посочва важните (и полезни!) промени, които се случват зад агрегатните числа. Докато при прословутите немски мини- работни места, където плащат максимум € 400 на месец до голяма степен има спад, в същото време се наблюдава  сходно по обем създаване на редовни работни места, за които се  плащат нормални вноски за социално осигуряване. Само през април и май , бяха разкрити не по-малко от 125.000 допълнителни работни места, обхванати от нормалното социално осигуряване. Това явление е особено видимо в онези сектори, където са заети половината от всички германски нископлатени  работници  (търговия на дребно, хотелиерство, транспорт и други услуги). Според Бундесбанк, само в тези сектори броят на редовните трудови договори се е увеличил с 60 000 , което е  над обичайното нарастване през последните години (!).


С други думи, ефектът от минималната работна заплата в Германия не е  унищожаване на работни места, а принуда за работодателите да предлагат "редовни" работни места,  които са обхванати от социалното осигуряване и се плаща € 8.50 на час. Ефектът потвърждава това, което синдикатите  обясняваха много години: гъвкавостта на пазара на труда не  създава нови работни места. Вместо това, гъвкавостта изгонва качествените работни места извън пазара на труда, като  позволява на работодателите да трансформират съществуващите  редовни работни места в несигурна заетост и / или в  зле платени работни места.


3. И още- засилва динамиката в заплащането


Също толкова положително е въздействието на минималната работна заплата върху заплащането за конкретни групи работници. Работниците в Източна Германия с най-ниско ниво на образование или обучение, получиха стабилно увеличение на заплатите с 6% до 9% през първото тримесечие на 2015 г., докато нарастването при управленския и висококвалифициран персонал в същия регион е по-ниско - до 3%. Графиките в прикачения файл (съответно за Западна и Източна Германия) предоставят повече подробности за тези сектори, където минималната заплата е имала най-голямо влияние. Някои зрелищни увеличения могат да се наблюдават в конкретни сектори, които далеч надхвърлят средното увеличение на заплатите.
 
Като цяло, Бундесбанк прогнозира, че въвеждането на минимална работна заплата  е увеличило средната работна заплата в Германия с 0.5%, може би дори с 1%.  Банката също така отбелязва, че благодарение на минималната работна заплата, т.нар. ‘wage drift’ ("плаващо заплащане на труда") се е превърнало отново в  положителна тенденция. Всъщност, реално изплатените възнаграждения са се увеличили малко по-бързо, отколкото колективно договорените заплатите през първата половина на 2015 г.; и това се случва след нулево равнище, или дори леко негативно  отклонение  в предходните две години.


4. Какъв е ефектът  върху бизнес цикъла ?


Бундесбанк разбира се, не би била Bundesbank, ако не се лансира някаква форма на несъгласие. Товасе случва чрез ползване  на аргумента, че негативните ефекти за работните места не се виждат, тъй като минималната работна заплата е била въведена в същото време, когато Германия е във фаза на икономически подем. С други думи, това е процес на растеж, който насърчава създаването на работни места, като по този начин дава изкривена представа за въздействието на минималната работна заплата върху работните места.


Със сигурност е правилно да се каже, че Германия преживява по-изразено икономическо възстановяване в сравнение с много други страни от еврозоната. Въпреки това, динамиката на германския растеж не трябва да се надценява .В действителност, ако се сравнява първата половина на 2015 г. със същия период през 2014 г.,става ясно, че нарастването на икономическата активност и в двете години е по-скоро скромно, както и почти идентично. В кумулативни числа, тя е 0.6% през първата половина на 2014 г. и 0,7% през 2015 г. Това едва ли е голяма разлика.
 
Ако икономическа дейност се разширява през 2015 г. с подобни темпове, както и преди, а безработицата спада по-бързо въпреки въвеждането на минимална работна заплата, тогава аргументът на Bundesbank  "надигащата се вълна повдига всички лодки и замъглява картината" е несъмнено извън същността на спора.


6. Европа трябва отново да помисли


Прочитайки потока от документи, свързани с процеса на Европейския семестър, човек е поразен от това доколко анализът на Комисията е доминиран от мейнстрийм икономическото мислене ( ЕК твърди, че заплатите трябва да бъдат в съответствие с производителността на нивото на отделните фирми и отделните работници). Такава позиция поражда дълбоки пристрастия към минималните заплати, както може да се види отново от последната партида от конкретни  анализи и препоръки към Франция, Словения, Хърватия и Белгия, които  получават  предупреждения за негативния  ефект от минималните заплати върху производствените резултати.


Подобни предупреждения обаче изглеждат доста глупави, имайки предвид опита на Германия. Въвеждането на доста висока минимална заплата (€ 8,50 представлява 50% от средната немска заплата!) води до:

- по-високи заплати като цяло,

-значително по-високи заплати за най-ниско платена работа;

-замяна на мини- работни места с редовни;

- докато в същото време създаването на работни места продължава, а падането на тренда на безработицата дори се ускорява.

Mainstream икономическият анализ определено е погрешен. Комисията следва да се събудя и да усети мириса на кафе.

***

Роналд Йенсен е икономически експерт и съветник на синдикалното движение в Брюксел.

През 2014 г. той посети България и взе участие вконференция, посветена на влиянието на дефлацията върху доходите, потреблението и растежа, организирана от Съюза на икономистите в България, КНСБ и НПО.
 

 

AttachmentSize
PDF icon Диаграми-РЙенсен-МРЗ205.11 KB