Ние сме в началото на втори преход

проф. Кръстьо Петков

Интервюто е публикувано във в-к "Златна възраст"

Интервю на Христо КУФОВ

***

 

 

- Вие сте знакова фигура още от началото на т.нар. преход, с какво се занимавате в момента?

- Пенсионирах се в УНСС като професор по икономическа социология, но активно работя по трудов договор с европейското висше училище по икономика и управление в Пловдив. С него, със свободния университет в Брюксел и с университета в Магдебург правим един интересен проект в Грузия - трансфер на магистърски програми в 3 университета в Тбилиси. Единствената промяна е, че не се занимавам активно с политика. Наблюдавам, анализирам, пиша, отвреме навреме и говоря.

- Имате ли намерение да се върнете в политиката?

- Вече е късно. Има природни закони и етични правила. Човек не бива да се връща там, където е бил, особено в общество като нашето, което се раздира от противоречия, в което доминира омразата. Винаги се търси миналото като свидетелство за това дали един човек е качествен. Не се гледа настоящето, нито бъдещето. В Европа и в САЩ в политиката са се завръщали хора над 70-годишна възраст - Рейгън, Митеран, Аденауер... Хора по на 80-90 години са толкова с акъла си, толкова свежи в оценките си като Жак Делор, Хелмут Шмидт, Егон Бар. Но това става в общества, където мъдростта не ги е напуснала. За съжаление в България това е последното качество, което се цени.

- Няма да се уморя да питам - в състояние ли е днешната политическа класа да измъкне България от дъното, където се намира?

- Убедих се през последните 10-12 години, когато се дистанцирах от политиката, че е безмислено да се работи със сегашната политическа върхушка независимо от цвета и, наричана от някои класа. Обединява ги само едно, което е противопоказно за истинската политика - стремежът да бъдат на власт. Интересува ги само управлението, кои ресори ще ръководят и какъв ресурс има съответния ресор. Така криза не се бори, не се отлепва от дъното, така няма перспектива. Но понеже съм свикнал винаги да търся алтернатива, оптимистичен вариант, аз го намерих и се отдадох на него - работя с младите хора. Това е третото поколение на прехода. Хората, родени след 1990 г., често ми казват: това е изгубено поколение. Не съм съгласен. Съдя от моите студенти: когато се работи индивидуално или по групи с тях, показват удивителни резултати. Когато са третирани като обща безлична маса, те се държат дистанцирано, враждебно. Заслужава си да се влагат усилия, но вече като учител, гуру, наставник, в никакъв случай като инструктор, който казва - правете това, а не другото.

- Виждате ли наченки на истинска опозиция у нас, защото засега такава няма?

- Да, виждам наченки и първи симптоми, виждам това, което се нарича зелени кълнове. За съжаление те бързо угасват. Истинската опозиция ще се роди единствено на гражданска основа. Няма партия, която при това, което се случи през последните 25 години в зоната на либералната демокрация, да каже - от утре ще бъда реална опозиция, и да си посипе главата с пепел. За да се случи това надигане на гражданите срещу всички видове представители на властта и смяна на системата към пряка демокрация, което шества из цял свят и за което България също даде доказателства, трябва инвестиция от 20-30 години. Когато почнах работа в КНСБ и казахме, че ще реформираме синдиката, най-често задаваният въпрос към мене беше: професоре, кога ще се оправим? Казвах им - живеем в криза, а кризите обикновено се преодоляват за четвърт век, което предизвикваше бурна негативна реакция. Казваха ми - но това ще стане извън моя живот! Говоря за хора, които тогава бяха 40-50-60-годишни. Сега казвам отново същото - за новия преход на България, за връщането на овластяването на гражданите, както казваше Вацлав Хавел, са необходими 25-30 години. Това означава, че трябва да работим и да помагаме на поколението, което сега е на 20-30 години.

- “Държавата - това съм аз” е заглавието на новата ви книга, посветена на