IT технологиите ни дърпат напред, а некачественото управление - назад!

проф. Кръстьо Петков

Коментарът е публикуван в БГНЕС,

Новината от глобалната класация, че България е на 54-то място по конкурентноспособност в света, според годишния доклад на Световния икономически форум за глобалната конкурентоспособност, говори за скок. Защото, за да се придвижиш около 20 места напред и да изпревариш 6 страни от ЕС не е малко постижение.

При оценката на ефектите от по-високата позиция на страната ни в икономиката като технологии, като пазарно влияние и т.н. трябва да бъдем малко по-внимателни, защото това е комплексен показател, който отчита различни фактори. Едни от тях имат пряко следствие върху икономическото ни състояние, други - опосредствено, а трети - много слабо.

На какво се дължи този скок?

На първо място - на широкия достъп до Интернет и мобилните телефони. И това е радващо. Над 55% от българите са в мрежата. Напредъкът ни тук е видим през последните 10-15 г. и се нареждаме между първите 35-40 страни в света. Това издърпва нагоре рязко позицията ни и ни поставя сред страни, които са преди нас в дигиталната ера на икономиката.

Висока оценка ни се дава също за участието и приноса на жените. Личното ми мнение е, че българските жени носят на гърба си тежестите и несгодите на времето, те са безспорна опора в кризата. През последните 6-8 г. това се чувства в редица отрасли - в материалното производство, в услугите и в управлението на страната.

Оттук нататък се появяват въпроси, които, ако не ги преценим правилно, можем да изпаднем в еуфория и да кажем, че България е вече бързо развиваща се икономика, с висока степен на конкурентноспособност. Но не е така. Вижда се, че по няколко индикатора с базисно значение, ние сме далеч по-назад. Имам предвид развитието на инфраструктурата, за която се отделят толкова много средства, работата на институциите, както и цялостната бизнес среда, като изключим дигиталните технологии. Тук трябва да се насочи вниманието, ако искаме да получим икономически ефекти.

Но по-настойчиво бих искал да обърна внимание на някои наши язви, при пръв прочит на данните от глобалния форум. При показатели като прозрачност на управлението, като начин на вземане на решения, ние сме със 70 места по-назад от първите. Е, няма как при такова ниско качество на управлението в държавата да кажем, че икономиката ще тръгне напред.

Тук е е препъникамъкът в представянето ни. Изводът е, че

бизнесът и икономическите агенти в по-широк план постигат успехи независимо, а често - въпреки неблагоприятната управленска среда.

И затова трябва да сме благодарни на тези хора, които показват иновационен дух и са отворили вратите за дигиталните технологии. Но и да запитаме в същото време управляващите от 2011 г. насам: докога България ще бъде сочена като страна с най-неразвито, от гледна точка на съвременните критерии, държавно управление и институционален капацитет. .

***

Информация на Дарик.нюз по темата:

България подобрява позициите за конкурентоспособността, според глобален доклад

 


България продължава да подобрява своите позиции, като вече заема 57-ма позиция сред 148 страни в годишния доклад за конкурентоспособност "The Global Competitiveness Report 2013-2014" на Световния икономически форум. Това съобщава Центърът на икономическо развитие, партньор на Световния икономически форум в България.

Индексът за конкурентоспособност на страната се повишава от 4.27 през миналата до 4.31 през настоящата година (максимална стойност 7). След големия скок, който направи България в миналогодишния доклад - тя се придвижи от 74-то до 62-ро място - страната отново показва добри резултати. През настоящата година България изпреварва няколко държави членки на ЕС - Кипър, Словения, Унгария, Румъния, Словакия и Гърция, която е едва 91-ва.

Индексът се основава на 12 фактора, които влияят върху конкурентоспособността. Това са: институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и основно образование, висше образование и обучение, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, финансови пазари, размер на пазара, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, иновативност.

Докато през миналата година България подобрява стойността на индексите и позициите си по всички фактори за конкурентоспособност, то през тази година се наблюдават някои негативни промени, свързани с пазара на труда, иновациите и развитието на бизнеса.

Отново най-голям принос за доброто позициониране има макроикономическата стабилност - България заема 30-то място сред 148 държави. Тези благоприятни позиции са свързани с добрите показатели за управлението на държавния дълг; ниския бюджетен дефицит; нивото на националните спестявания (23.2 на сто от БВП), ниската инфлация (2.4 на сто) и други. Другият фактор, по който страната се представя много добре, е технологичната готовност - 44-то място, като през миналата година е била 52-ра. Това е и факторът, който има най-голямо значение за придвижването напред. Тук са включени няколко количествени индикатора, които имат много добри стойности. Това са: интернет потребители (55.1 процента от хората и 55-то място в класацията); брой абонати на широколентов интернет (17.6 на 100 души от населението и 38-мо място); както и висока скорост на интернет.

България продължава да бъде позиционирана назад в класирането по отношение на качеството на институциите - 107-мо през настоящата и 108-мо през миналата година. Много негативни са оценките за съдебната система (123-то място), ниска степен на прозрачност на правителствените политики, слабо доверие в политиците ( 97-мо място и оценка 2.4 при максимална 7), наличие на множество бизнес регулации (105-то място).

По отношение на пазара на труда България отстъпва от 49-та позиция през миналата година на 61-во място. Особено негативно се оценява капацитетът на страната да привлича и задържа талантливите млади хора - по тези показатели България е на последните места в класацията.

По фактора иновации страната отстъпва от 92-ро на 105-то място тази година. Общият потенциал за внедряване на иновации от фирмите е много нисък - страната заема едва 103-то място, разходите на компаниите за научно изследователска и развойна дейност /НИРД/ ни поставят на 107-мо място, а при сътрудничеството между университетите и индустрията страната ни е на 117-та позиция. Много сериозен проблем е липсата на достатъчно кадри в областта на инженерните науки, пише в доклада.

Състоянието на българския бизнес продължава да се оценява негативно - по този фактор България също отстъпва много съществено - от 97-мо на 106-то място. Принос за влошаването на позициите има икономическата криза и трудностите, с които се сблъскват предприемачите. Те произтичат от неефективните политики за обучение и квалификация на персонала, липса на активни маркетингови стратегии, нежелание да се делегират права на подчинените.

В България все още слабо развити са клъстерите (страната е на 108-мо място). Естеството на българските конкурентни предимства произтича преди всичко от евтината работна ръка, посочват експертите.

Пречките за развитие на бизнеса са: разпространение на корупционни практики, неефективна държавна администрация, затруднен достъп до финансиране. Прави впечатление, че през последната година сред основните бариери за бизнеса се появяват и политическата и правителствена нестабилност. Проблем остава и липсата на квалифицирана работна ръка, се посочва в съобщението, разпространено от ЦИР.

Отново най-конкурентоспособна в световен мащаб е Швейцария, на второ място в доклада е Сингапур. В първата десетка са пет държави членки на ЕС. Това са Финландия, Германия, Швеция, Холандия и Великобритания. Сред новоприсъединилите се през 2004 г. страни най-добре са позиционирани Естония - 32-ра и Полша - 42-ра. САЩ се придвижва с две места напред от 7-мо до 5-то място.