Куражът на един премиер

проф. Кръстьо Петков

И последиците от него...

Октомври без съмнение е силен месец за премиера Бойко Борисов. Такова е впечатлението, което се създава, ако проследим неговите изяви на националната и европейската политически сцени. Най-голям принос за утвърждаване на личния му авторитет има безапелационната изборна победа на ГЕРБ на местните избори, на които управляващата партия взе почти толкова гласове, колкото следващите я три формации: БСП, ДПС и РБ.

За изборните резултати и тяхното отражение върху националната политико-икономическа ситуация е редно да се говори след балотажа. Моите разсъждения по-долу са провокирани от  другите публични акции на министър председателя през претоварения със събития месец октомври:  срещата  с американския бизнес в София и форумите в Брюксел – с участието на лидери на европейските държави, посветени на кризата с бежанците. Позициите, които зае Борисов по дискутираните теми, говорят, че той като че ли най-сетне намира кураж да отстоява националните интереси на България, изоставяйки навика си да слуша какво казват "началниците" и после да действа.

Факт №1. „Срам ме е да чета договорите, направени с американския бизнес. А ние дори ги толерираме!“

Това е перифраза на изреченото от българския премиер пред участниците във форума на Американската търговска камара, в присъствието и на управляващия посолството на САЩ у нас Родърик Мур и други високопоставени гости от Вашингтон.

Към тази отдавна неизричана от наш висш държавник истина за неравноправните българо-американски бизнес отношения следва да прибавим още няколко оценки, за които се иска политическа смелост:

-безкрайното и мъчително отлагане на решението за отпадане на визите за българите, пътуващи до САЩ, което би улеснило родните експортни производители;

-тарикатските номера на „Уестингхауз“, който, по думите на Борисов, връчил на българското правителство „меморандумче“ за ядрения енергиен/инвестиционен обект;

-намекът, че „Мариците“-собственост на американски инвеститори, може да бъдат национализирани;

-оплакването от двойните стандарти на администрацията във Вашингтон: подкрепя кризисната и непослушна  Гърция, а не –лоялната към САЩ България и т.н.

Българските медии отбелязаха протоколно словото на премиера, решил да говори на деловия обяд с езика на приятел и партньор, настъпен по интереса и засегнат на чест. Изданията на новоизлюпения опозиционер и олигарх Прокопиев иронизираха Борисов. И дотук! Никой от платените медийно-политически коментатори не анализира сериозно необичайния изблик на откровеност , който демонстрира най-овластеният български държавник. Никой на зададе въпроса: „Ще се вслушат ли старшите ни партньори от САЩ в изповедта на техния човек-Борисов?“

 

Факт №2. Искането за „Горещите точки“- истина или гаф?

Имах възможността да слушам словото на премиера Борисов за случилото се на първата среща на върха, което той произнесе на националната конференция, организирана от Института за анализи и стратегии. Почти час той разпалено се мъчеше да убеди аудиторията, която се състоеше от мнозина елитни геополитици, бивши и настоящи дипломати и високопоставени политици, че в Брюксел е поставил пред колегите си и „началника“ Ангел Меркел ребром въпроса: как да се овладее бежанската криза - с участието на България, подкрепена от ЕС. Премиерът отрече да е искал у нас да се разкриват нови „Горещи точки“ за приемане и преразпределение на бежанците, защото подобни центрове сме имали и сега. Само че западните медии съобщиха друго-и то позовавайки се на канцлера Меркел: България е изразила готовност да се включи активно в операцията на фронтовите държави, които първи посрещат бежанските вълни и се изправят пред дилемата: да затворят ли границите си, за да запазят държавния суверенитет; или да действат като еврохуманисти и без колебание да предоставят временно убежище на прииждащите всекидневно десетки хиляди мигранти от Изток и западните Балкани.

Дилема, която няма национално решение. А общоевропейското все още се търси...

Според мен Борисов е бил прав, когато е обърнал гръб на принципа на послушанието, който диктува: „Когато атовете се ритат, магаретата е добре да си траят“.  И неочаквано за мнозина, се е обадил на висок глас. Само че, незнайно защо, се е аргументирал с изпратеното до него и другите лидери предупредително писмо на президента на Турция Реджеп Ердоган.

Или пък се знае защо е чел на глас и е препредавал оценките от въпросното послание!

И по тази тема реакциите на водещите медии в България бяха протоколно учтиви, т.е. повърхностни. А беше редно да се запита: какво би станало, ако България действително стане ключов разпределителен пункт за прииждащите –очевидно не стихийно- потоци от бежанци. Така българският премиер беше изоставен в изолирана и неловка позиция: да прави предложения, да се ангажира с общоевропейски варианти, да се обяснява и само/опровергава и да предприема серия от несвойствени и уязвими солови акции за един държавник.

 

Факт №3. Южноевропейските държави консолидират своята позиция: този път с участието на България!

Как реагират страните на изток и югоизток от Виена на опитите на тандема "Меркел-Юнкер" да въведат пряко или с обходни маневри принципа на поделената отговорност за туширане и преодоляване на бежанската криза? Това е в момента най-актуалният въпрос, който се обсъжда от медиите и политиците от двете страни на океана. Доскоро България беше разглеждана отделно – като страна с конформистка позиция. Но след втората брюкселска среща на върха, макар и проведена в ограничен състав, вече ни разглеждат като част от бунтарите от Нова Европа. Такива са най-новите вести, пристигнали в деня на изборите у нас от столицата на ЕС.

Борисов вече не премълчава неудобната тема за качеството на лидършипа в ЕС, който от месеци търси и все не открива спасителната формула за овладяване на кризата с имигрантите и бежанците. Криза, която е втора поред през последните осем години,   заплашвайки да разедини доскоро обединения континент.  Първата криза –икономическа и дългова- беше импортирана от САЩ след 2008 г.;и до днес тя мъчи европейската икономика, както и елитния й компонент- Еврозоната. Огромен принос за втората криза-с мигрантите-имат отново САЩ. Поне що се отнася до нейния генезис.

Похвално е, че Борисов се появява заедно с лидерите на държави, нови членове на ЕС и споделя тяхната позиция на несъгласие с диктата от Берлин и Брюксел  за мигрантските квоти. Този маньовър на Меркел и Юнкер вече е разгадан и неприет– като опит да се прехвърли материалната и моралната отговорност към по-бедната част на континента ,  която бавно и несигурно започна да излиза от икономическата криза, поддържа по-високи темпове на растеж и повишава жизнения стандарт на своите граждани. България е изключение-за съжаление негативно- от този тренд, но поне брани, чрез нейния премиер- своя повече от скромен финансов и материален потенциал. И очевидно не желае да го дели с нежелани пришълци от доскоро богати държави.

Толкова по темата за държавническия кураж, демонстриран от Бойко Борисов през настоящия октомври. А сега-

за ефектите от премиерската свръхактивност. Какви са те- положителни или отрицателни, очаквани или неочаквани/нежелани от България?

Опасявам се, че разминаването между намерения и резултати е налице, т.е. България дотук не спечели нищо в подкрепа на своята активна и откровено споделена позиция.

Първото доказателство е завоят, който направи българското правителство по темата за „Мариците“-седмица след премиерския апел да се измие срама от неправноправните договори. Един отминистрите в коалиционното правителсто призна директно: „Нямаме 2,5 милиарда евро, за да откупим обратно американските тец-ове“. Така искането за национализация, подкрепено и от работодателските организации, увисна във въздуха.

Второто доказателство е случилото се преди седмица в Турция. Канцлерът Ангела Меркел отиде, видя се с президента и премиера на южната ни съседка и склони глава пред техните искания:

-ЕС да предостави финансова подкрепа на Турция в размер 3 милиарда евро!

-„Горещите точки“, пак с подкрепата на Евросъюза, да се концентрират в същата държава, т.е. тя да стане преден пост, въпреки че не е член на ЕС;

-за да няма съмнения в двойни стандарти, ЕС да ускори приемането на Турция като негов член.

Класическа победа за стратегията „Ердоган“! Частично-и за сметка на България. Ние се разминахме с искането за 1 милиард евро европейски пари, в случай че и в България се открият нови центрове за транснационалните мигранти.

Предстои да видим какво ще е третото доказателство:

-ако оста "Берлин-Брюксел" пречупи съпротивата на южно- и източноевропейците, България ще е сред губещите от 17-точковия план „Юнкер“ за справяне с небивалото по размери и интензитет преселение на общностите от трети държави към ЕС;

-ако лидерите на държавите от Нова Европа образуват общ дипломатически фронт и принудят официален Брюксел и официален Берлин да се откаже от политиката на диктат, тогава България ще инкасира ползи. Какви и в какъв размер- е отделен въпрос.

Стига да бъдем лоялни и да останем редом до държавите, които стъпка по стъпка формират едно ново регионално споразумение – на смятаните доскоро за периферни и зависими бивши комунистически страни.