Код оранжев за България!

проф. Кръстьо Петков

Икономиката върви от криза към разпад!

Статията е публикувана от БГНЕС, 11/11/2015

***

В икономическата теория има такова понятие: „разпад“ (disruption), с което се обозначава състоянието на несигурност и появата на ненадеждни доказателства за стабилност. И двете характеристики излизат наяве в навечерието на паника, която обсебва икономическите агенти. Последната фаза е хаосът на пазарите, продължаващ с години.

Привеждам това определение, за да направя преход към  българската политико-икономическа ситуация. И още – да отправя чрез  настоящия експресен коментар предупредителен сигнал, че тя се придвижва неудържимо към онази граница, отвъд която връщането от хаос към равновесие е изключително трудно.

Кои са мотивите за подобно, на пръв поглед  стряскащо, твърдение? Във всеки случай, не е привързаността на пишещия тези редове към катастрофичните сценарии. Желаещи да плашат народонаселението в България с предстоящ апокалипсис има предостатъчно - не само сред аматьорите, но и в професионалната гилдия. Моето решение да изляза с публикация от жанра „ранен предупредителен сигнал“ се базира на аналитични разработки, натрупаните през годините на кризата, проследяващи нейните проявления и ефекти в България и Европа, на фона на глобалните флуктуации.

Мотивите за такава стъпка, предполагам са ясни: да се  предизвика експертна дискусия и ответна реакция сред десижънмейкърите на високите етажи на държавното управление.

В техните ръце са властта , ресурсите и инструментите за правене на политика.  За съжаление, три редовни и две служебни правителства се оказаха безсилни пред настъплението на икономическата криза: прозяпаха нейното идване; после с упорство експериментираха грешни модели за излизане от нея; днес продължават да се движат в посока, която ни води към пропастта.

***

Придвижването на българската икономика от криза към разпад се обуславя от няколко фактора и тенденции, които са идентифицирани своевременно от специалистите - поотделно и в дълбочина. Онова, което липсва обаче, е

опитът да се видят в единство прокризисните ефекти.

Защото икономическият разпад, пред който сме изправени, е продукт на комбинирано въздействие на външни и вътрешни фактори и събития (което е класическо проявление на споменатия разрушителен феномен) . Да преминем към доказателствата и аргументите.

1. Седемгодишен икономически застой. Дължи се на системен отказ   от стратегия на растеж

Спадът от предкризисните равнища - над 5% годишен растеж на БВП- до стойности, между нула и един процент,е шок, на който трудно може да издържи която и да е национална икономика. Проблемът у нас е, че началният спад генерира трайна рецесия, а впоследствие и депресия. Анемичните темпове на растеж през последните 3-4 години не са гаранция, че българската икономикапо инерционен път ще възстанови предишната си кондиция.

Заложените в средносрочната програма на правителството параметри на макрорамката, в която се прогнозира нарастване на БВП в интервала 2,1-2-7%, не дават основание да се очаква, че националната икономика ще премине от спад и застой към устойчив растеж. Дори и тези прогнозни величини са почти два пъти по-ниски от показателите на съпоставимите с България държави от Централна и Източна Европа, членове на ЕС.

Така че от гледна точка на икономическата динамика и дългоочакваното оживление, България е и ще остане сред изключенията – в групата на кризисните държави.

2.  Дефлационен капан . В него българската икономика е приклещена повече от две години.

Ситуацията –като тенденция и статистически величини-е сходна с тази в Гърция. Но дефлацията в Гърция беше предшествана от дългова криза, довела до технически фалит. В България водещите причини за упоритата дефлация са  други: прекомерен междуфирмен дълг, натрупан с години; липса на инвестиционни и оборотни кридити, особено за малките и средните предприятия; растяща задлъжнялост на домакинствата; свито потребление и растящи спестявания-за сметка на въздържане от инвестиции.

Факт е, че дефлационната спирала вече се завъртя безконтролно. Благоприятните външни фактори, като например драстичният спад на цените на горивата, не помогнаха за преодоляване на отрицателната инфлация. И в това направление българската икономика прави изключение-тя е устойчиво дефлираща, докато в еврозоната например колебанията са около нулевите стойности.

Към този факт трябва да прибавим обстоятелството, че държавното управление у нас – в областта на фиска и финансовия контрол- няма опит в преодоляването на дефлацията (за разлика например от хиперинфлацията, от която - според официалните уверения- ни предпазва Паричният съвет).

 3. Дългова спирала. Тя се върти със скорост, несъразмерна за производителния потенциал на националната икономика.

За по-малко от две години бяха елиминирани преките и косвени ползи от рекордното за ЕС ниско равнище на външния дълг. За броени месеци той нарасна почти двойно и днес  доближава  30% от БВП. Ако към огромния заем от 16 милиарда лева, одобрен през 2015 г. се добави нов от 5,3 милиарда лева, както и планираното излизане на американските капиталови пазари –вече се говори не за 5, а за  8 милиарда евро нов дълг! Което е сигурен път България да навлезе в дълбока, трудно обратима дългова криза.

Проблемът не е само в равнището, а най-вече в темповете/ скоростта, с която се увеличава държавният дълг. Той не е застрахован от самоускорение, от принудително навлизане в порочния кръг за трупане на дълг върху дълг, за да се поддържа нормален бюджетен дефицит и се обслужват предишните кредити. Отделно са рисковете от отваряне на огромни финансови дупки, както се получи с фалита на КТБ; и както най-вероятно ще се случи с НЕК, която е де факто банкрутирала. Експертните оценки на загубите от двете „спасителни“ операции надхвърлят 10 милиарда лева, колкото е фискалният резерв в момента.

Опасността от зараза с „дълговата болест“ и навлизане в гръцки сценарий доскоро се подхранваше и от обстоятелството, че България не разплагаше с дългосрочна стратегия за управление на външния и вътрешния дълг, с ясно определени и обществено приети цели и приоритети за използване на привлечения ресурс. И което е особено важно – заради липсващата прозрачност за техническата  реализация на сделките; за промените в цената на заемите и тяхното обслужване ; за начина на изразходване на придобитите парични средства.

Новата национална стратегия вече е одобрена от МС, но тепърва предстои да се гледа в НС. За публична експертна дискусия по темата  и открит професионален достъп до подготвителните документи и разчети  не се споменава.

4. Рестриктивно бюджетиране . То се прилага без отклонения по модела „Остерити“, което свива потреблението и публичните услуги.

Този модел, в различни интерпретации, се използва у нас над 17 години - след въвеждането на Паричния съвет и през първите седем години от кризата; същата консервативна философия на бюджетиране е заложена и в средносрочната програма на правителството до 2018 г.

Какви са ефектите от остеритета?

Вярно е, че в отделни години бюджетният дефицит беше нисък и България беше сочена от ЕК като фискално дисциплинирана държава. Но това постижение е вече история: през последните 3-4 години поддържането на дефицит в размер до  3% от БВП става все по-трудно, а в бъдеще-невъзможно. На границата между 2015 и 2016  финансово-стопански години дефицитът на касова основа  почти се удвоява!

Отделно стои проблемът, че системно държавните бюджети се приемат без съпътстваща Национална програма за инвестиции. Излишъците се ползват по целесъобразност, с впряка намеса на управляващи партии и влиятелни корпоративни мрежи. Рестриктивните бюджети подтискат заплатите и пенсиите, пречат на деблокирането на замрялото потребление. Вътрешният пазар не стимулира производството; експортът, въпреки някои временни подобрения, остава неизползван фактор за растежа.

При това положение бюджетът е обречен на почти  пълна зависимост от  външни и вътрешни заеми, както и от европейските фондове. Приходите от производството, услугите и данъците стават второстепенен източник.

5. Демографски срив. Той лишава икономиката от най-важния капитал, необходим  за излизане от кризата – човешкия.

Това е най-старата, над четвъртвековна социална болест на България. Тенденциите са непроменими: населението е с устойчив/негативен ръст, който се дължи на ниска раждаемост, висока заболеваемост и смъртност, прекомерна емиграция, регионални демографски диспропорции. По тези места сме в челото на негативните класации в Европа и света и ще останем там през следващия четвърт век.

Няма нация, която да е превъзмогнала стопанска криза с намаляващо население. Депопулацията е бич за социалния просперитеа и ускорител на икономическия разпад.

Обратно, държавите с висок демографски потенциал преминаха от групата на изоставащите към развиващите се икономики именно благодарение на целенасоченото използване на своите човешки ресурси; и/или използване на външни такива.

6. Галопиращо подоходно неравенство и масова, устойчива бедност. Те, на свой ред, ерозират  качеството на живота  и демотивират нацията;

Тук е заложена социална бомба, чиито часовников механизъм отброява последните часове. Проблемът обаче не е  само в това, че България е най-бедната страна в ЕС, най-неравната по доходи и първенец по социално изключване.

Към тези социални язви се добавят негативните  икономически ефекти. Вече е доказано, че неравните и бедни държави не проспериратм обратно, те са обречени на застой, отблъскват качествените инвестиции, генерират социална и политическа несигурност. Именно такава е макроикономическата и геополитическата ситуация у нас през последните няколко години. Перспективата е още по-мрачна...

7. Устойчив структурен дефицит на пазара на труда. Той обхваща ключовия сегмент-индустриите  и кохортата на висококвалифицираните специалисти;

Този феномен е сравнително нов – той се открои в общата картина на отслабващата българска икономика и инерционно движещия се трудов пазар през последните няколко години. Факт е обаче, че при над 350 000 безработни у нас, индустриите и част от услугите търсят над 100 000 висококвалифицирани изпълнителски и ръководни кадри.

Особено дефицитни са специалистите от професионални групи, подготовката на които беше приоритетна в миналото: машинни-, електро- и строителни инженери; работници с индустриален профил; лекари и друг медицински персонал; учители; изпълнителски кадри в туризма и т.н.

На фона на тези диспропорции, заявените намерения на държавата да инвестира в образованието и квалификацията с приоритет са закъснели минимум с 10 години. Дори и да се изпълнят заложените образователни цели, ефектът от тях ще се почувства в дългосрочен план.

 Средносрочното развитие на българската икономика е блокирано от липсата на качествен човешки ресурс. Подценяването на този фактор има своята цена и България вече я плаща.

***

Този кратък анализ няма за цел да обясни изчерпателно причините за появата и последиците от въздействието на всеки фактор поотделно върху феномена „икономически разпад“. Нито пък - да съживи експертната и публичната дискусия за състоянието на всеки от коментираните сегменти на икономическата система.

Целта е: да се  алармира за  негативния синергетичен ефект, който се получава вследствие на комбинираното въздействие на седемте фактора за икономическия разпад.

 Всеки един от тях, разгледан самостоятелно, е в състояние да дестабилизира задълго болната българска икономика. За всеки  прокризисен фактор поотделно има методи за лечение.

 Разгледани в единство, като набор/пакет от независими променливи (както изисква методологията на факторния анализ), процикличните  фактори умножават многократно разрушителните  последици и придвижват българската икономика от криза към разпад.

Каквато е тенденцията през последните седем години.

Държавното управление у нас е свръхзаето с преразпределение и концентрация на властта. Оранжевият код, сигнализиращ за опасния икономически обраот обаче не зависи от властовите противоборства; обратно, те изострят рисковете и свиват пространството за маневриране. Въпрос на месеци, на  броени месеци е неизбежното да се случи. Тогава ще изпаднем като държава и икономика в трудно преодолим шок. Трети поред след 1990 и 1997 г...

А може би именно това е целта на занятието!.

Когато всичко се срине, на помощ идва Шоковата доктрина! JТакава ли е  перспективата на България през 2016 г.?

***

П.П.   В подкрепа на изказаните по-горе оценки и становища са поредицата от аналитични и прогностични доклади, които публикуват от началото на годината Световната банка и МВФ, както и независими европейски изследователски и експертни институции . Частично техните изводи са ползвани по-горе.  Към аргументите и сценариите за справяне с кризисната ситуация в България, лансирани от МФИ,  ще се  върна в следваща статия.