Бедността и неравенството съзнателно се възпроизвеждат

проф. Кръстьо Петков

 

Интервюто е поместено в седмичника "Минаха години" , 16.11.2015

***

Страна като България, където всичко е менте,  гъмжи и от професори-ментета. Проф. Кръстьо Петков със сигурност не е от тях. Уважаван икономист и социолог, университетски преподавател, деен общественик и основател на КНСБ, той е добре познат на българската публика. Затова винаги си струва човек да се вслуша внимателно в неговите анализи, становища и предложения. Особено пък в размирни времена като нашите…

***
 
- Г-н професоре, как бихте характеризирали хаоса, който сеят и в момента управниците на страната?
- Хаос в управлението има и той най-дълбоко проличава в замрялата икономика. В икономическата теория това състояние се нарича „разпад“. Ние се придвижваме неумолимо към него вече 25 години, при това с по-висока скорост през периода на кризата. Административният хаос като този по време на изборите в зала „Армеец“, безсилието на властта да се справи с последиците от природни бедствия, растящата криминализация, етническото напрежение и прочее социални болести, са последица от икономическата несигурност, от съзнателно възпроизвежданата бедност и неравенство. Защо е така? Защото една недемократична и некомпетентна власт, каквато имаме в момента и търпим от години, разчита, че за нея няма алтернатива. Няма кой да й се изправи насреща и да я помете от върховете на държавата и от ресурсните центрове, които е окупирала. Вярно е, че през няколко години се сменят партии и коалиции, но при угасналото гражданско общество от фасадните промени ефект няма.

- Какво развитие очаквате след изборите?

- Вариантите са два: еднопартийно управление в стил „късният Живков“, когато управляващата партия си назначаваше подгласници; или-ново надигане на гражданското общество срещу олигархията и авторитаризма, въпреки неуспеха от 2013 г.

До месеци ще стане ясно коя от двете хипотези ще се сбъдне. Отговора няма да го получим от Големия брат отвъд океана, както пророкуват някои коментатори. Икономиката ще предреши съдбата на държавното управление. А тя вече сигнализира: „Код оранжев за България!“

- Докъде ще стигнат процесите, които текат в БСП – до разпад или нещо друго?

- Разпадът е факт и то не от вчера. Иначе нямаше да се стигне до този погром на левицата на местните избори. Но историята учи, че след всеки разпад следва промяна. Новата БСП може да възкръсне, ако се промени отдолу нагоре, от базата към върха, а не чрез апаратни пленуми и конгреси. И което е по-важно - като загърби всякакви десни, неолиберални експерименти, каквито си позволяваше, докато беше на власт. Новото ляво в Европа и Латинска Америка днес се кове чрез социалната икономика и в битката с неравенството. Пожелавам на следващите обитатели на „Позитано-20“ час по-скоро да проумеят тази истина!

- Определяте бюджета за 2016 г. като „стабилност без растеж”, а обществения ни строй като „Дългокрация”, при която царят „националната бедност и управленското безсилие”. Пророкувате, че страната ни навлиза във „втори преход”. Защо?
- Що се отнася до бюджет 2016 г. и предшестващите го, такава е картината през всичките години на кризата. Ограничават разходите, намаляват данъците на богатите, толерират контрабандата, дават привилегии на банките, които печелят от депозити, но не кредитират. Как да се постигне растеж при това положение? Затова сме в застой вече осма година, докато други източноевропейски страни гонят предкризисните равнища на растеж на БВП. Опитът да се вземе ударно външен заем и активно да се ползват вътрешните заеми означава само едно: трупа се дълг върху дълг, натоварват се следващите поколения. Без инвестиции няма растеж, а управляващите в България са ги загърбили. Ето на този феномен му  казват дългокрация: един самоназначил се елит живее, загробвайки нацията с непроизводителни държавни кредити. През последните дни излязоха наяве още факти, които показват, че бюджетът се е издънил и има нужда от актуализация-още преди Коледа. Парите в хазната за разплащане на текущи разходи са свършили и именно на това се дължи опитът на финансовото министерство да ореже заплатите и социалните придобивки на полицаите, без да преговаря  предварително, както е редно. Но, както се казва „който сее вятър, жъне буря“- полицаите организираха такива протести, че навряха министрите в миша дупка. Браво на тях, така се защитават съсловни интереси.
- Че как така няма пари при наличието на договорения външен заем от астрономическите 16 милиарда лева?
- Защото е налице и един друг факт, за чието огласяване заслуга има ексминистърът Дянков. Правителството се кани да вземе още 5 милиарда лева заем, за да спаси енергетиката. Тези пари не са включени във вече одобреното споразумение за външен кредит от 16 милиарда лева. Излиза, че сме били прави, когато в началото на годината предупреждавахме: задвижи ли се дълговата спирала, става страшно! Що се отнася до това дали ще навлезем във втори преход… Този преход, който би означавал завой от автокрацията към демокрацията, от олигархичното към солидарното общество и от дивия капитализъм към социалната пазарна икономика. Това е прогноза, която рано или късно ще се сбъдне. Надеждата ми е в младото поколение българи.
- След арабската „пролет” светът явно не е същият. Какво всъщност става и какво ни чака по-нататък?
- След арабската пролет навлязохме в глобалната зима. Не минава ден без да ни връхлетят буреносни облаци, без природни бедствия и военни стълкновения. По същество сме в период на трета световна война-необявена официално, водена със свръхмодерни оръжия, без ясна фронтова линия. Но врагът на човечеството отново е същият - онези глобални, неконтролирани от човечеството мрежи, чиято мисия и източник на власт е поддържането на икономическа несигурност в света и  разпалване на омраза на културно-религиозна основа. От това се печели  –в чисто военен план, за да се поддържат страхът и митът за могъщия световен лидер; и във финансов план, защото войната носи мизерия и смърт за едни, но увеличава многократно богатството на други. Не съм ясновидец,  за да кажа кога ще свърши това безумие. Иска ми се обаче България да не е на предната линия на небивалия сблъсък, на който сме свидетели днес. Нито имаме потенциал да воюваме, нито територията ни е защитена, нито път ни управляват далновидни държавници
- Следващият въпрос е свързан с геноцида на пенсионерите. С един замах управниците едва ли не удвоиха изисквания трудов стаж за пенсиониране. Законен ли е този закон, който променя правилата на играта със задна дата, поставяйки засегнатите в невъзможност да съберат нужния стаж. Не е ли време висшите магистрати да го отменят, а неговите автори да се озоват зад решетките за този тотален геноцид?
- Щом е приет, гласуван в парламента, законът от формална гледна точка е законен. Но това не значи, че е легитимен - в смисъл, че закрепва норми, които отговарят на икономическата ситуация и социалните потребности. А промените в правилата на пенсиониране със задна дата са направо издевателство над хората. Отказът да се индексират и осъвременяват пенсиите – също! И тук се разчита на безропотното поведение на хората от третата възраст и на прииждащите нови пенсионери. Тази гавра е възможна , защото българите в пенсионна възраст не са организирани и не защитават своите конституционни

На 18 ноември имате рожден ден, който ще ви застигне в Грузия. Как ще го отбележите?

Вече се готвя да го отпразнуваме по грузински обичай: на трапеза, с тамада и тостове от приятели. Както се казва „класика в жанра“. Поканил съм колеги от 5 страни, които пристигат в Тбилиси на международен семинар. Разбира се, ще се чуем за едно българско „наздраве“ с моето семейство и близките ми  хора в родината.

Автор:ГЕОРГИ АСЬОВ