Държавата загуби мярка и мина на вересия

Светослав Терзиев

 

Статията е пбликувана във в-к "Сега". Тук се препечатва по версията, поместена в Cross.bg, 24.11.2015

***

Фнансово дисциплинираният премиер Бойко Борисов бил много разточителен, даже най-разточителен през последните 20 години в България. Базираният в Брюксел Икономически институт „Молинари" ни отвори очите, като публикува наскоро първия си анализ, озаглавен „Денят, когато държавите от Европейския съюз похарчиха всичките си годишни приходи". В него е приложен оригинален метод за оценяване на финансовото състояние на държавите, чиято цел е „да освети последиците за гражданите в област, която е особено трудна за разбиране от неспециалисти".

Да вържеш двата края означава да избуташ до заплата. Недостигащите дни показват колко са отдалечени „двата края". Но как да разбереш какво става в държавата, след като икономистите не си служат с такава проста мярка, а изчисляват колко процента е дефицитът спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) и го съпоставят с „маастрихтския" стандарт от 3%. Изследователите в института „Молинари" постъпват по-практично: делят приходите в държавата на разходите и умножават резултата по 365, колкото са дните в невисокосните години. Така разбират до коя дата стигат парите в бюджета и от кой момент държавата започва да задлъжнява. За целта използват само официалните данни, предоставени от правителствата на статистическата служба на ЕС „Евростат". Така никой не може да се сърди, че други в Европа го представят не толкова хубав, колкото се мисли.

Каква е България в очите на останалите от ЕС - финансово най-дисциплинирана, както я рекламира премиерът Бойко Борисов, или обратното? По-скоро обратното, отговарят с числа икономистите от „Молинари". Тази година тя е похарчила всичките си приходи още на 24 октомври, което означава, че 69 дни до Нова година ще трябва да кара на пост и молитва или да протегне ръка за нови заеми. Правителството опита да убеди някои обществени сектори да започнат авансово коледните пости, но срещна бърз отпор и ще направи най-логичното - ще увеличи държавния дълг. Но дълг е трупан и по-рано. Даже сега властта твърди, че не прави нови дългове, а взема заеми, за да погасява стари.

Гимнастиките на правителствените финансисти няма как да скрият очевидния факт, че държавният дълг постоянно расте - от 14% от БВП през 2009 г., когато дойде на власт първото правителство на Бойко Борисов, до 28% в момента, когато пак той е на власт. Тези проценти обаче отново замъгляват истината за неговото широкопръстие, защото дежурният му отговор е, че България все още е далеч от допустимите според критериите от Маастрихт 60% дълг спрямо БВП. От което следва познатата му хвалба, че държавата ни е от най-дисциплинираните в сравнение с повечето други в ЕС.

Нищо подобно, отговаря сравнителният анализ на "Молинари". По финансова дисциплина България в момента е на 26-то място от 28 държави в ЕС, като отстъпва само на Кипър и Португалия (две от официално признатите за проблемни държави в еврозоната). Гърция, например, с която Борисов обича високомерно да се сравнява, е на 19-то място. Спомняте ли си какво заяви той преди четири месеца на 1 юли по време на блиц контрола в парламента? „От пет-шест години темата на Гърция към ЕС е „дайте пари". В същото време ние сме се старали да харчим колкото изкарваме, да спазваме финансова дисциплина", каза Борисов, без да се смути, че лъже в очите депутатите, защото изкараните от държавата пари щяха да стигнат само за още три месеца.

Истината кой как ни е управлявал и дали Борисов е най-големият разсипник на държавните финанси няма как да разберем, ако не го сравним с предшествениците му. Институтът "Молинари" не дава такива подробни данни за предишни години, но прави четири отделни класации: за последните 20 години; за последните 10 години; за последните пет години и за изтичащата година. Като знаем кой кога е бил на власт, можем да си направим сами извода.

В класацията за последните 20 години България стои на четвърто място сред всичките 28 изследвани държави, като недостигащите й дни за връзване на „двата края" са средно 16 годишно. В този смисъл тя наистина изглежда финансово дисциплинирана, макар че изследваният период обхваща Жан-Виденовото управление, което докара държавата до колапс. Съвземането й след въвеждането на валутния борд обаче е заличило вредните последици.

Последните 10 години назад тя пак е на четвърто място, но с още по-добър резултат, защото е свършвала парите средно 11 дни преди края на всяка година. Подобрението несъмнено се дължи на годините с бюджетни излишъци през Сергей-Станишевото управление, което бързо „усвояваше" събраното в хазната, но все пак не трупаше дългове. Имаше период дори на финансово високомерие, когато правителството не трепваше от спирането на еврофондовете през 2008 г. заради доказаната крадливост на управляващата върхушка, а негови министри се хвалеха, че са им достатъчни привлечените с чара на властта други чуждестранни инвестиции. Премиерът Станишев пък им отвръщаше с любов, че няма да хвърля жертви на вълците (т.е. на Брюксел).

През 2009 година настъпиха две важни промени.

Първо, дойде кризата; второ, дойде Борисов. Връщайки се пет години, икономистите от „Молинари" виждат България вече на 10-то място в ЕС по финансова дисциплина, като недостигащите дни за самофинансиране са средно 31 всяка година. През тази петилетка тя е разчитала всеки последен месец на заеми отвън. Периодът стои в скобите на Борисов-1 и Борисов-2, като включва правителството на Пламен Орешарски и две служебни правителства (на Марин Райков и на Георги Близнашки). Така отговорността се разхвърля върху повече хора, но за да разберем кой е истинският Борисов, ни помага последната класация на „Молинари", за която вече стана дума. Тази година всъщност е първата на новото Борисово правителство. Тя определено забива България на дъното на ЕС, където вече е свикнала да си търси мястото и в други класации.

Да свършиш парите два месеца и десет дни преди края на годината, и то след като си поискал рекорден заем от 16 млрд. лв. (средно по 5,3 млрд. лв. за три години), е сигурен знак, че сме навлезли в периода „след мен и потоп"

Борисов харчи с бясно темпо и все не му стига. Оправданията му, че се е загрижил за пенсионери, болници, общини и пр., които не можели да вържат бюджетите си, са разобличени от същите анализатори в Брюксел. Те съпоставят финансовата дисциплина на централната администрация, на местните власти и на социалното осигуряване. Ето резултата: на правителството не му стигат 69 дни, за да балансира бюджета си, на местните власти не достига само 1 ден (ще свършат парите на 30 декември), а общественото осигуряване дори има излишък за два дни, т.е. от тазгодишния бюджет ще му останат пари до 2 януари.

В ретроспекция местната власт е подобрявала финансовата си дисциплина до миналата година. През последните две десетилетия не са й достигали 10 бюджетни дни годишно и се е класирала на 20-о място в ЕС. През последните 10 години е била на минус с четири дни годишно и е заела 13-то място. През последните 5 години е имала средно 6 дни в плюс и е била на 4-то място в ЕС. Сега е на 17-то място, защото е на минус с един ден.

При социалното осигуряване положението е следното: за 20-те години България е на 8-мо място в ЕС, защото средно е имала по 10 дни бюджетен излишък годишно. През последното десетилетие се е сринала на 21-во място, защото на година не са й достигали два дни да балансира бюджета си. През последната петилетка е на 18-то място със средно по пет недостигащи дни годишно. А тази година е на 14-то място с двата си дни бюджетни резерви.

Борисов показва липса на държавно мъжество и неспособност да носи отговорност, сякаш се е учил на политика от приказката „Болен здрав носи". А България боледува и ще става все по-зле, защото не успява да плесне през ръцете крадците, които поради своята безнаказаност я грабят все по-нагло. Евросъюзът й казва всяка година в критичните си доклади какво трябва да стори, за да се оправи. Но кой се интересува вече от брюкселски мантри? „Акъл не ща - пари ми дай": ето подходящ девиз за предстоящото българско председателство на ЕС през 2018 г., за което правителството на Борисов вече се готви.

 

***


Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/borisov-bulgariya-poslednite-1489235.html#ixzz3sPyOr300

 

***

Ето първата официална реакция по темата от МФ

(К.П.-все пак, дебат, макар и частичен и извън НС ще има):

 

http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/9262
 

***
 
Във връзка с коментари и публикации в медиите, свързани с преотварянето на емисията 20-годишни еврооблигации с падеж 26 март 2035 г. и избора на операция от типа частно пласиране на дълг, Министерството на финансите заявява, че  като емитент прилага, на база на прецизен анализ, гъвкав подход при избора на дългови пазари, инструменти, срочност и валути, при съобразяване с пазарната ситуация за емитиране, при възможно най-добри условия за страната и в рамките на лимита на държавния дълг в годишния закон за държавния бюджет.

С решение № 83 от 9 февруари 2015 г. Министерският съвет упълномощи министъра на финансите да предприема всички необходими действия за изпълнение на средносрочната програма за емитиране на ДЦК, създадена с ратифицираните от Народното събрание на 25 февруари 2015 г. договор за дилърство, договор за фискално агентство и акт за поемане на задължения.

Анализът на условията на вътрешния и външния пазар показа, че преотварянето на емисия 2035 г., като алтернатива на финансирането чрез ДЦК на вътрешен пазар, ще допринесе за изглаждане на погасителния профил на държавния дълг и понижаване на риска от рефинансиране през 2018 година. Увеличаването на обема на външната емисия увеличава нейната ликвидност на вторичен пазар, което ще направи страната по-познат от инвеститорите емитент и съответно ще зададе по-достоверен бенчмарк в дългия край на дълговата крива. Също така в случай, че през 2016 г. се предложат нови еврооблигации с оригинален матуритет от над 10 г., по-високият обем на емисия 2035 г. ще улесни позиционирането на бъдещата доходност.

При пускането на емисия 2035 г. в обращение надбавката на лихвения спред е 245 б.т., при първото преотваряне на 13 ноември надбавката беше 250 б.т. или само с 5 б.т. по-висока от пускането на емисията в обращение. Доходността по преотварянето е в размер на 3,987 % (Mid swap спред от 250 б.т.), като доходността на вторичен пазар към тази дата е била 3,80 % (МS+239,1) или премията за закупуване на книжа на първичен пазар (New Issue Premium) е била по 11 б.т. над осреднения лихвен суап. Доходността по преотварянето е съпоставима с доходността на емитираните на 29.10.2015 г. от Република Румъния 20-годишни еврооблигации (3,93 % и Mid swap спред от 245 б.т.), които за разлика от тези на Република България, притежават изцяло инвестиционен кредитен рейтинг от Moody's, Standard & Poor's и Fitch. След пускането си в обращение доходността по румънските 20-годишни облигации намаля от 3,93 % (MS+245 б.т.) на 3,74 % (МS+234 б.т.) на 13.11.2015 г., т.е. последвалото намаление на доходността на вторичен пазар в размер на 11 б.т. отразява т.нар. New Issue Premium, която инвеститорите изискат за придобиване на книжа на първичен пазар. 

Лихвеният купон по 20-годишните български еврооблигации е 3,125 % и е по-нисък от лихвените купони по дългосрочните ДЦК, емитирани до 2015 година. За сравнение през месец декември 2013 г. МФ пласира 15-годишен заем по германското законодателство (Шулдшайн) в обем от 156 млн. евро при годишна лихва 4,60 %, 10-годишният транш беше на 4,10 % (103,5%), а 7 годишният на 3,339 % (30,5 млн. евро). Тези прехвърляеми заеми също бяха поети в условията на частен пласмент. При преотварянето на 20-годишните еврооблигации не беше платено възнаграждение на Goldman Sachs.

В допълнение искаме да подчертаем, че процесът на ценообразуване при пласиране на книжа на международните пазари не се определя на състезателен принцип, както аукционите на вътрешния пазар, а включва определяне на суверенен спред към осреднения лихвен суап. Към тази стойност се добавя премия за нова емисия (New Issue Premium), която зависи основно от кредитния рейтинг на емитента и от състоянието и очакванията за развитието на пазара.