Държавата е без стратегия за развитие

Проф. Боян Дуранкев

 Интервю във в-к "Дума", 25. Ноември 2015

***
- Проф. Дуранкев, при миналия бюджет кабинетът си гласува 16 млрд. лв. заеми, сега - нови 5,8 млрд., а преди ден разбрахме, че МФ тайно е пласирало 50 млн. лв. дълг на външни пазари. Вашият коментар?


- И новият дълг, и останалите, за които се вземат внезапни решения без предварително обсъждане, свидетелстват за една краткосрочност в мисленето на правителствените финансисти и пълно незачитане на законодателството на държавата. Това са действия "на пожар", едно шофиране в голяма мъгла на къси светлини, когато трябва да се включат дългите...


- В тази връзка каква е оценката ви за обсъждания Бюджет 2016?


- Очевидно е, че на държавния бюджет се гледа и като на инерция от минали тенденции, и като на най-елементарна аритметика (събиране и изваждане). Бъдещият бюджет се получава най-вече като сума от желанията на отделните ведомства и на очакванията на сплотения политически картел, който държи в ръцете си институциите на държавата. Няма нито грам белези на ясна стратегия за развитието на България!
Илюстрация на моята теза са както планираните приходи, така и бъдещите разходи. Картелът "ГЕРБ - Реформаторски блок - АБВ" и сателитът им ДПС са затънали в анархолиберални идеи и архаични бюджетни практики, които са характерни за слаборазвитите страни от началото на ХХ век, но нямат нищо общо с "добрите практики" на най-развитите страни през ХХI век.


- С какво по-конкретно се доказва тази ваша теза и оценка?


- За изброяване на всички недостатъци при съставянето на бюджета ще са необходими повече страници, отколкото за Библията. Ще направя опит за синтез. От една страна, приходите през 2016 г. няма да покриват разходите, което подсказва задълбочаване на дълговата спирала.
Данъчната политика, която се предлага, робува на система, която отдавна се сочи не само за демодирана, но и за вредна. Няма и помен от идеи за семейно подоходно облагане, на гарантиран необлагаем минимум, на прогресивно подоходно облагане, на промяна на съотношението между преките и косвените данъци. Тресавището на "плоския данък" е очевидно приятно и удовлетворително за онези граждани, които твърдят, че са "за европейско развитие на България", както и на тези, които бият барабана, че са "реформатори". Консуматорите на властта не само се оказват некомпетентни, но и са далече от съвременната данъчна "мода" на САЩ и развитата Европа. Да си спомним предлаганите от същите люде данък "уикенд", данък "домашна градина", винетки плюс такси по пътищата и т.н., за да се илюстрира не само безпомощността на мисленето (ако има такова), но и хумористичните фантазии на върхушката от картела.
От друга страна, прогнозираните разходи на държавата подсказват желанието за "намаляване дела на държавата", при положение, че този дял е също много малък на фона на по-развитите европейски страни. Държавата се "срива" под 40 на сто и все повече наподобява банановите републики, зависими от непосилни външни кредити и чужди инвестиции.


- А как ще коментирате очакванията и прогнозите за 2% дефицит и запазване на дълга под 30 на сто?


- Доста оптимистично е твърдението, че дефицитът ще се свие до около 2 на сто, а държавният дълг ще се укроти на под 30 на сто. Още повече, че са необходими доста нови средства за рефинансиране на дълговете, за поддържане на фискалния резерв и евентуално за операция "Шок и ужас" при нов банков проблем. Освен всичко, ако след стачките на полицаите последват стачки за повече "равенство" - по-високи заплати, по-високи минимални доходи, 20 заплати за всички при пенсиониране и т.н., тези мечтания от градината на фискалните блянове ще се окажат твърде жалки.
Няма индикации за ясна стратегия (по линия на държавното инвестиране) за такива "проблемни" сектори и дейности като енергетиката (там задълженията вероятно ще нарастват), за обратното изкупуване на "американските" централи, за оздравяване и стабилизиране на НЕК, БДЖ и "Български пощи".


- Кои проблеми остават нерешени и "отложени" за решаване в предлагания бюджет?


- Няма нито един съществен проблем, който да не е "оставен" на бъдещето.


Първо, България ще постигне през 2016 г. по-нисък растеж от средния за света, т.е. отсъства идеята за "изпреварващо развитие". Що се отнася до идеята за "догонващото развитие" на средното ниво на ЕС и на най-развитите страни в съюза, то ниският български растеж ще гарантира отдалечаването на страната ни за десетилетия напред.
Второ, безработицата остава хронично висока и се прогнозира, че ще е такава до края на управлението на сегашния политически картел. Никаква идея как да се реши и този проблем! Но който и да дойде на власт, с толкова безработни с начално или основно образование няма да може да се справи.
Трето, политиката на доходите е с плавно нарастване на минималната и средната работна заплата (което е против исканията на представителите на олигархията и едрия капитал). Това е стъпка, която е неминуема - без нея приходите в хазната няма да нарастват. Но минималната заплата и средната заплата в България остават такива, че групи "бежанци" с българско гражданство системно ще продължават да щурмуват Берлин, Рим и Барселона. Наред с всичко друго, огромната какофония в заплащането на един и същи труд по различен начин - при това при драстични разлики - води до "непазарно" преливане от едни в други сектори. Да прибавим и доходите със знак "минус", витаещи в главите на новобогаташите, които настояват за отпадане на допълнителните трудови възнаграждения за стаж и професионален опит, което още повече ще влоши цената на стоката "работна сила".
Четвърто, най-гръмко рекламираната опора на сегашния политически картел е "усвояването" на европейските фондове. Образно казано, България ще внася около един милиард, а ще получава два и половина милиарда по линия на тези фондове. Това означава около един и половина милиарда положително салдо, ако всички фондове се "усвоят". По-голямата част от разходите по тази линия се финансират авансово от бюджета, но преди "усвояването" тези средства трябва да бъдат "признати" от институциите на ЕС. Ако бъдат признати, тогава ще бъдат усвоени! Но има съществен риск институциите на ЕС да не признаят всички авансови разходи и инвестиции на българската държава при констатирани "нарушения". Е, може ли в една от най-корумпираните страни в света да няма "нарушения" - както по линия на корупцията, така и по линията на очевидната некомпетентност, а също и във връзка с преклонението на съдебната система пред управляващи и олигархия? С други думи, управляващите трябва да очакват "неочакваното" по линия на европейските средства: те ще намаляват по обективни причини, а ще се изисква "по-чисто" усвояване по субективни причини. Казус, който вече чука на вратата!
Пето, все по-ярка става очевидната некомпетентност и отсъствието на професионализъм у "централните нападатели" на картела. Започвайки от Министерството на икономиката, преминавайки през МВР и МО и стигайки до туризма, очевидно е, че с властта нараства желанието, но се разваля изпълнението. За похлупак на всичко стои посоченият отгоре (от ББ) президент. Много пара, много шум, постна супа, опоскана пица и опраскана държава. Тактиката на "водещите" политици остава неизменна: лично и олигархично обогатяване, безгрижие за бъдещето на страната, резултиращо в отсъствието на стратегия за развитие и растеж.


- Кои са най-големите заплахи за България и икономиката на страната в перспектива?


- Светът се променя, заплахите в страните от ЕС и за ЕС нарастват, всяка от страните очертава своя стратегия, но България остава овластена с политици, които очакват "тежката дума" на "началниците" отвън. Когато стоиш в чакалнята на началниците, нямаш стратегия.
Всяка от страните в ЕС има своя стратегия (някои и до 2050 г.), на базата на която подготвят своите средносрочни и краткосрочни програми. Всяка, но не и България. А когато нямаш стратегия, получаваш случайности и неблагополучия: отбрана, която може да устои само на армията на (с извинение!) Андора; вътрешна сигурност, която може да се гарантира с частни бодигардове и с бронирани стъкла срещу гранатомети; феодализирано образование, вторачило се в печалбите си от ученици и студенти; здравеопазване, което смуче огромни суми от Здравната каса и което става все по-неадекватно; култура на зрелището и фейсбук, която загива от безпаричие; транспорт на колела, докато светът отива към транспорт на релси; строителство на магистрали и градски улици с трапове и окопи; столица с най-мръсен въздух в ЕС, но претендираща за "зелена". Посочвам само част от Проблемите (с голямо "П"), които изискват дългосрочна стратегия и са хронични, но няма кой да ги подхване и реши вече четвърт век.
Затова и емигрантите (бежанците) прескачат България... Пита се в задачата, има ли държавници, които да очертаят една 15-20-годишна стратегия за социално развитие и икономически растеж, или ще се внасят само дянковци?

 

Автор: Валентин Георгиев