Държавният бюджет: отвъд числата и между редовете

проф. Кръстьо Петков

Ще се актуализира ли и "Бюджет - 2016"?

Да! Твърди група финансови анализатори, които следят отблизо програмирането и изпълнението на държавния бюджет в периода на кризата!

Не! Заявяват придворни експерти и медийни коментатори, чиито щедро платени усилия са насочени към пропаганда на успеха на всяко поредно правителство!

Без коментар! Такава е афициалната реакция на вносителите на следващия държавен бюджет и техните поддръжници в НС, включили се в едно конюнктурно, властово мотивирано мнозинство.

Кой ще излезе прав: критиците с техния песимизъм, агитпропчиците - заредени с платен оптимизъм; или отново ще надделее инерционното поведение на властимащите от последните 7 години, които наложиха нов модел на кризисно бюджетиране.

 

Бюджетиране по време на криза

Казано метафорично, то е като да да правиш сметки по време на чума.

Не е ясно каква част от народонаселението ще оцелее физически  след масовата епидемия, за да продължи да се пълни хазната, а ковчежниците вече прекрояват сумите на приходите и разходите. Разбира се, основната им грижа са разходите, които трябва да се поддържат на санитарния минимум, защото постъпленията са неизвестна величина. Философията, от която се ръководи всеки дисциплиниран бюджетар , доскоро беше подчинена на следните съображения:

  • първо, важно е да подадем на началниците парично балансиран инструмент (с показно нисък дефицит), за да ги освободим от излишни  тревоги на старта на новата финансова година и да им помогнем да се представят добре пред още по-висшето началство в Брюксел;
  • второ, добре е да понамалим разчетите за приходите, за да отчетем впоследствие преизпълнение на бюджета и в края на годината да останат суми за преразпределение по пера и ведомства (което помага на разпределящите да играят пред подчинените и поданиците ролята на благодетели).

Само че тази рутинна  практика от спокойните времена за фиска,  вече не върши работа. Кризата дойде и упорито не ще да си ходи. МВФ дори прогнозира, че от 2016 до 2020 г. предстои да изживеем втора фаза на глобалното бедствие, което ще означава ново свиване на бюджетните разходи, замразяване на доходите и незадоволително равнище на заетост. Затова още в началото на кризата беше изнамерен и приложен

нов, двуфазов  модел на управление на публичните финанси:

  • през първата фаза, наречена програмиране, се залага оптимистична средносрочна макрорамка, в която темповете на растеж са изкуствено завишени, а дефицитът-съзнателно намален;
  • през втората фаза, наречена актуализиране, се коригитат "сгрешените" параметри, формулират се -постфактум- непредвидени рискове, изтъкват се неблагоприятни външни фактори и т.н. Принуден от обстоятелствата, парламентът денонсира собствените си закони, приети преди броени месеци и летимира фактическите отклонения.

В междуфазовия период правителството и МФ преминават към ръчно  управление на бюджета. Когато де факто свършват парите, наред с предложението за актуализация, МинФина  спешно готви варианти и схеми за покриване на недостига с нов дългов ресурс. БНБ си трае, бизнесът скришом ръкопляска, депутатите безотказно гласуват новото издание на държавния бюджет.

Така -инерционно- живеем в България трета поредна година. След трите актуализации се задава четвърта - на току що одобрения от НС "Бюджет 2016"!  Инерцията се превръща в законова практика, в модел на средносрочно и текущо бюджетиране.

Такава е моята оценка на парадоксалната финансово-икономическа ситуация, в която попаднахме след 2009 г. Не е трудно да се предвиди кога някой независим експерт, разследващ журналист или външна агенция, занимаваща се със сравнитални финансови анализи, ще оповестят "България пак свършва парите". Крайният срок е началото на есента. Ако, разбира се, дотогава останалите фактори, формиращи държавния и частния финансов ресурс, останат непроменени.

Една промяна обаче задължително трябва да се калкулира при всеки опит да се проследи динамиката на приходите и разходите , предвидени в държавния бюджет. Това е дългът-главно външният, но и вътрешният, който след 2013 г. се превърна в незаменим източник на ресурс за поддържане на бъджетното равновесие. Тук стигаме до една от най-дискутираните теми в извънпарламентарното пространство: за връзката между бюджетната и дълговата стратегия.До 2014 г. те се градеше на принципа "нисък дълг.-стабилен бюджет". През последните години максимата, от която се ръководи управлението на фиска, е коренно различна: щом няма пари, заемаме откъдето намерим!" А желаещи да предложат кредити при "изгодни4 условия има в изобилие. Справка- дълговата истерия в Гърция и ефектът на доминото в страните от южната периферия на еврозоната. По всичко изглежда, че ние сме следващите във дълговата верига. Как иначе да си обясним факта, че не са изминали 12 месеца от ратификацията на безпрецедентния заем за 16 милиарда лева, а вече има одобрение за нов извънреден заем от 5,3 милиарда лева. Тоест, само по линия на преките дългови инструменти, 

през 2016 г. България ще регистрира нов европейски рекорд, взимайки кредити за 9,2 милиарда лева!

Което е над 10% от БВП!  Как да определим тази политика, освен като авантюристична, която окончателно вкарва страната в дълговия капан. И то при дефлираща икономика, с анемичен растеж от около 1-1,5% годишно и свито до краен предел потребление.

Един внимателен прочит на закона за държавния бюджет би показал, че тези 9,2 милиарда лева нов дълг не са единствените борчове, предвидени в "Бюджет 2016". Според разследващия финансово-икономически журналист Григор Лилов, общата сума на задълженията предвидени за следващата година, е 13 милиарда лева! Който се интересува от подробностите, може да се запознае с коментара на въпросния журналист, който помествам по-долу.

Така че тематичната дискусионна поредица "Бюджет, актуализация, дълг" ще продължи и през 2016 г. За съжаление - извън парламента, който, опре ли работата до пари и фиск,  се превърна в електорален придатък на МС!

 

 

***

Grigor Lilov

 

Коментарът е постван на личната страница на автора във Фейсбук и представен в предаването "Директно за икономиката" на телевизия СКАТ /6.12.2016/

13 МЛРД. БОРЧОВЕ В БЮДЖЕТ 2016


**** Нито един депутат не повдигна въпроса за 13 милиарда заеми през 2016 и защо се очаква криза на банките, след като печалбите им са фантастични
**** Актуализацията на тазгодишния бюджет поради "неотложни нужди" за близо милиард включва пари за премии - 208 млн. възнаграждения. 
**********************************************************************************

Приеха поредната актуализация на бюджета за тази година. Случва се вече трета поредна година. Е, тогава колко компетентно се съставя план-сметката на държавата, щом все се променя? 
Приеха бюджета за следващата година. Изпокараха се в парламента. По дреболиите! 
Никой не разисква сериозно въпроса за 13 млрд. нови заеми и записаните в него параграфи за криза в банковата система. Както винаги у нас, най-важното е в самия край на бюджета или в преходните и заключителни разпоредби.

~~~~~~~~~~~~~~|||||||~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
И ЕТО ВИ ЕДНО СРАВНЕНИЕ СПРЯМО 13 МЛРД. НОВИ БОРЧОВЕ + ? ОЩЕ НОВИ БОРЧОВЕ (питанката е заради непосочени като суми текстове в бюджета)
-------- сумата по държавния бюджет за 2016 за всички разходи е по-малка - само 10,97 млрд.(!!!) 
-------- заедно с прибавените разходи на здравното, социалното осигуряване и разчетите с общинските бюджети сумата е 22,411 млрд. 
~~~~~~~~~~~~~~~||||||~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Вижте сами заемите и какво пише в Закона за бюджета за ситуацията с банките, дето вчера ги отчетоха, че са суперпечеливши:

ПЪРВО СА ЕДНИ 5.3 МЛРД. 
Чл. 67. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 5,3 млрд. лв.
***** ето ги и банките и парите на пожар за тях - "извънредна помощ", както са записали
(2) В рамките на ограничението по ал. 1 може да бъде поет нов държавен дълг за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, включително чрез Българската банка за развитие.

ПОСЛЕ СА ДРУГИ 3.9 МЛРД.
***** После и отделно са едни други 3.9 млрд. от онези 16 млрд нови външни борчове, които бяха гласувани от парламента през тази година
Чл. 68. В рамките на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, създадена с ратифицираните Договор за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, Договор за агентство между Република България в качеството на Емитент и Ситибанк Н.А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване на Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, и Акт за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписани на 6 февруари 2015 г., Министерският съвет може да поема външен държавен дълг в размер до 3,9 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута, включително за целите по чл. 67, ал. 2.

***** "Целите" са онова, което прочетохте в предишния член 67, втора алинея - за банките. И това не е цялата сума за тях - по-надолу ще стане дума за още нови милиарди. 
***** По смисъла на текста този дълг е нов по Средносрочната програма и не влиза в ограничението за размера на новия дълг, който може да се поеме догодина.

-------------------------------------------------------------------
ОБЩО СТАНАХА 5,3 МЛРД + 3,9 МЛРД = 9.2 МЛРД. 
-------------------------------------------------------------------

И ОЩЕ СКРОМНИ 586, 75 МЛН.
***** Задава се и скромна сума от над половин милиард
Чл. 69. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи с Банката за развитие на Съвета на Европа споразумение за заем в размер до 300 млн. евро за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на Европейския съюз, за периода 2014–2020 г. при условие за последваща ратификация.

---------------------------------------------------
СУМАТА НАБЪБНА ДО 9, 787 млрд. 
----------------------------------------------------

ЗАПИСАНИ ЕДНИ НЕЯСНИ РАЗЧЕТИ БЕЗ СУМИ
Чл. 70. Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи базови споразумения на Международната асоциация за суапове и деривати с избрани контрагенти при условие за последваща ратификация.
Чл. 71. (1) За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации освен дълга по чл. 67, ал. 1 може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината.
(2) За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:
1. да емитира освен дълга по чл. 67, ал. 1 държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;
2. да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;
3. да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;
***** Суми няма записани. А както вървят актуализациите на бюджета вече всяка година, чл. 71 е вкаран имиджово - ще увеличат дълга към края на годината с едно ново гласуване в парламента

И ПОЧТИ МИЛИАРД И ОСЕМСТОТИН МИЛИОНА - ОТНОВО ЗА БАНКИТЕ
Чл. 73. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва:
... 3. по заеми на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, включително по заеми от външни кредитори при условие за последваща ратификация - в общ размер до 900 млн. евро.

---------------------------------------------------------------------------------
СУМАТА НАДЕБЕЛЯ ВЕЧЕ ДО 9,787+1,760247=11.5472 МЛРД.
----------------------------------------------------------------------------------

И ПОРЕДЕН МИЛИАРД 
Чл. 74. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да одобрява и да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции по нови външни заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до валутната равностойност на 1,0 млрд. лв. при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
***** Ключовият израз е "спазване на законодателството в областта на държавните помощи". Е, заради това законодателство например се искаше разрешение на Брюксел за спасяване на Първа инвестиционна банка

-----------------------------------------------------------------------------------------
СУМАТА ДОБИ ГИГАНТСКИ РАЗМЕРИ 11,5472+1,0=12.5472 МЛРД. 
-----------------------------------------------------------------------------------------

**** Има обаче и едни нови заеми, където не са посочени суми и не се водят по бюджета на държавата, а по този на общините
Чл 88 (4) Поетият дълг от общините по линия на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014–2020 г. (СПЗ)") не се включва в обхвата на чл. 32 от Закона за публичните финанси.

********************* БАНКОВА РАВНОСМЕТКА**********************

**** Има и много страници с членове, алинеи, параграфи на Закона за бюджета за 2016, в които се разписва редът как държавата да си получи парите при несъстоятелност и/или преструктуриране на банка или поне частично да се компенсира.

Е, не съм изненадан, че имотният пазар живна, че хората си теглят парите и бързат да ги инвестират в жилища, за да не горят и да се вайкат после. Знае се, че в по-дългосрочен аспект недвижимостта не само опазва стойност, но и поскъпва изпреварващо спрямо другите стоки и стойността на живота.
А рекордната печалба на банките - досега за 906 млн. се крие в следната равносметка:
* сумата на депозитите пада с 2.5% за десетмесечието. Най-интересното е, че пада при фирмените депозити, и то "дебелите".
* приходите от лихви са за 3,06 млрд. лв., а разходите за лихви са отбелязали ново спадане до 762,8 млн. лв. (разликата е почти 2.3 млрд., макар че печалбата е 906 млн.) ) Чистият приход от взети такси и комисиони са скочили до 733 млн. (стойността им е много голяма, но банките си плащат такси и комисиони и една на друга, така че се гледа чистата аванта, която им остава) 
* понеже бъкат от пари според отчетите, за октомври банките са отпуснали съвсем мизерните 46 млн. лв. нови кредити. Обаче са платили повече - 49 млн. провизии по поредните кредити, превърнали се в проблемни. Да поясня и тук - говорим за стотици и стотици милиони изгорели, понеже 49 млн., които посочих, не са сума на нови лоши кредити, а процент от тяхната стойност според това, в каква категория "лоши" попадат.

АКТУАЛИЗАЦИЯТА НА БЮДЖЕТ 2015

Официалната статистика сочи, че ако разходите средномесечно са били по 2,5 млрд, то в последните месеци преди Коледа скачат на 3.5 млрд. 
С актуализацията се правят промени за почти милиард. Дефицитът ще се увеличи. Не се ангажирам с официалните разчети. Касовата сметка сочи недостиг от милиарди, като само за ноември е почти половин милиард.

880 млн. ще отидат за "неотложни нужди". Вкл. и премии. (над 208 млн са възнаграждения.)

Ето някои от тях:
д) Създават се ал. 5-9:
„(5) Средствата от резерва по ал. 2, раздел ІІ, т. 4.1.2 се разпределят, както следва:
1. Министерски съвет – в размер до 2 000,0 хил. лв. за персонал.
2. Министерство на външните работи – в размер до 7 000,0 хил. лв., от тях 500,0 хил. лв. за персонал.
3. Министерство на отбраната – в размер до 57 200,0 хил. лв., от тях 48 000,0 хил. лв. за персонал.
4. Министерство на вътрешните работи – в размер до 180 000,0 хил. лв., от тях 120 000,0 хил. лв. за персонал.
5. Министерство на правосъдието – в размер до 19 200,0 хил. лв. за персонал.
6. Министерство на здравеопазването – в размер до 2 000,0 хил. лв. за персонал.
7. Министерство на туризма – в размер до 400,0 хил. лв. за персонал.
8. Министерство на земеделието и храните – в размер до 4 000,0 хил. лв. за персонал.
9. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – в размер до 1 400,0 хил. лв. за персонал.
10. Национална служба за охрана – в размер до 3 200,0 хил. лв. за персонал.
11. Омбудсман – в размер до 100,0 хил. лв., от тях 30,0 хил. лв. за персонал.
12. Държавен фонд „Земеделие“ – в размер до 110 800,0 хил. лв., от тях 800,0 хил. лв. за персонал.
13. Държавна агенция „Технически операции“ – в в размер до 500,0 хил. лв. за персонал