Дълг, бюджет и политическа без/отговорност

проф. Кръстьо Петков

Коментар по повод на задочен експертно-политически спор: "Борисов/Горанов-Орешарски"

 

Бюджет 2016 г. е одобрен от НС и законът вече  е публикуван в ДВ, но дискусията между експерти и на политическо равнище не спира.

Така ще бъде през цялата следваща година, защото в разчетите на МФ са заложени не един и два подводни камъни:

  • прекомерно и излишно/необосновано нарастване на дълга;
  • упорито/на инат придържане към максимата: "ниски данъци" - върху корпоративните печалби и  личните доходи;
  • минимални усилия за осигуряване на публични инвестиции;
  • системно пренебрегване на риска "дефлация";
  • инерционно бюджетиране, допускащо междинна актуализация на бюджета през текущата финансова година и др.

Почти е сигурно, че изпълнението на "Бюджет 2016 г." ще е съпроводено с нова -четвърта поред-актуализация, при която неизбежно ще се наложи да се използват докрай за непроизводителни цели масираните външни и вътрешни заеми (взети при непазарни, т.е. неизгодни за България условия). Което означава, че доходите на данъкоплатците ще бъдат държани на досегашното ниско равнище, икономическото неравенство ще расте, а бедността ще се разпростира и върху част от работещите слоеве от населението.

Бюджет 2016 г. -пряко или косвено- ще продължи да стои в центъра на експертната и политическата дискусия още месеци наред. Показателни за това са задочните диалози между настоящи и бивши държавни началници/политици  и експерти по публични финанси. Тъй като в блога темата за фиска е водеща, позволявам си да ангажирам вниманието на читателите с част от най-интересните мнения (противоречащи помежду си и дори взаимноизключващи се)  за финансовата ситуация в България. Вярно ли е твърдението на управляващите, че изискваната от ЕС стабилност е постигната, че тя е устойчива и е гарант за конкурентноспособна икономика и национален социален успех? Или са прави онези коментатори, които твърдят, че България вече трудно може да се измъкне от дълговия капан; че, рано или късно, ако не се промени фискалната стратегия, това ще я тласне към повторение на гръцкия кризисен сценарий.

За интересуващите се от този сакрален въпрос съм направил подбор от няколко публични изявления на финансови експерти-заемали в миналото или днес висши политически позиции.

В първата част на материалите, публикувани по-долу, се сблъскват мненията на сегашния министър на финансите Владислав Горанов и експремиера и бивш финансов финистър при т.нар. Тройна коалиция Пламен Орешарски.

  • За Горанов 2015-та финансова година е изненадващо успешна, защото държавата е успяла да се разплати за стари дългове и да запълни донякъде дупката, отворена след фалита на КТБ  през 2014 г. Тоест, министърът ни внушава, че проблемите в неговия ресор към настоящия момент, доколкото ги има, са наследени от предишни правителства.Обосновано  ли е това твърдение, лансирано от премиера Борисов още през първите дни на неговото завръщане начело на изпълнителната власт? И още: може ли за успешна да се смята една  финансова година, в която единствен приоритет е дълговата политика, а заемите- безалтернативен инструмент за овладяване на дефицита?
  • Пламен Орешарски на свой ред  опонира на подобно твърдение и дори се осмелява да кантраатакува онези, които го преследват с политически обвинения вече трета година,  като задава четири въпроса от жанра "Кой?":

#Кой кабинет изхарчи голямата част от фискалния резерв и резерва на Здравната каса и започна да натрупва нови правителствени дългове с обща сметка, надхвърляща 8 млрд. лева за периода 2010-2013?!
#Кой кабинет взе решение от парламента за 16 млрд. лева нови дългове за периода 2015-2017, а тази година за още 5,3 млрд. лева, за да може сумата да прехвърли 20 млрд. лева!
#Кой кабинет наскоро продаде държавни облигации под пазарните цени в услуга на необявен пазарен играч и в загуба на държавата – така че да станем за смях и подигравки на външните пазари.
#Кой кабинет е виновен за безсилието на настоящия да предприеме каквото и да е смислено действие

Първите три въпроса от лексикона #Кой са чисто фактологични. Задочният спор дали има кризисно дългово наследство, което трови живота на сегашното правителство, лесно може да се реши в открит двубой, на базата на съхранената финансова статистика. Съмнявам се, че Орешарски-доказан специалист по фиска и дълговата материя- ще хвърля думите си на вятъра. Както личи от формулировката на четирите предизвикателства от групата #Кой, бившият премиер индиректно обвинява своите наследници в изкривяване на фактите, т.е. в политическа манипулация.

Остава да запитаме г-н Орешарски защо чак сега се обажда и то чрез Фейсбук, а не по време на форсираното, без дебати, прокарване в НС на "Бюджет 2016"? И още: защо допусна политически да бъде бламиран от неговите ментори -ДПС и БСП- в един от най-критичните моменти на задълбочаващата се икономическа криза в България. Когато един експерт се нагърби с ролята на политик, натоварен с кризисен мениджмънт, той винаги има силен коз срещу дестабилизиращите фактори: оставка! И е добре да го използва в точния момент, за да не го хвърлят впоследствие на вълците. (Апропо, и двамата фактически лидери на партиите-коалиционни партньори през 2013-2014, днес са извън националната политика. Упреци към тях за политическа безотговорност и управленска некомпетентност не се чуват!)

Не по-малко интересни са становищата на други две висши политически фигури: от "царското" правителство (Николай Василев) и от първия кабинет "Борисов" (Симеон Дянков). Доказани активисти и мисионери на пазарния фундаментализъм, те категорично отхвърлят решенията по дълга, взети от сегашното управляващо мнозинство. По този начин групата на опонентите придобива интригуващ, разноцветен профил. Към тази група може да добавим и мненията на още много експерти и политици, които се подвизават на страниците на Фейсбук и в Туитър.

Както виждате, уважаеми читатели на блога, задочният спор за дълга, бюджета и политическата отговорността за тежкото финансово състояние на България, се задълбочава. Рано или късно, спорът ще се разреши- с аргументи на масата за преговори; или под натиска на Улицата!

Тя вече се пробужда, но както обикновено, се фокусира към странични теми, които се задават в публичния дневен ред от т.нар. политически елит. Жалко, защото в продължаващата вече осма година българска криза не Конституцията, а Икономиката би трябвало да бъде абсолютен национален  приоритет. Би трябвало, но не е...

 

 

***

 Министър Владислав Горанов:

Отиващата си 2015-та беше една успешна година. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов пред Дарик.

 „С една доста успешна емисия в месец март 2015г. реализирахме 3,1 млрд. евро в 3 транша – 7, 12 и 20-годишни на доходност, рекордна за България. С тях погасихме авансово взетите в 2014г. като мостово финансиране за изплащане на гарантираните депозити в КТБ. Знаете, че 1,6 млрд. лв. има заем, даден на Фонда за гарантиране на влоговете, който предстои на части да бъде възстановен на правителството. Финансирахме и дефицита от 2014г. и този от 2015г. и за това отидоха тези 6 млрд. лева. Те бяха изтеглени през 2015г., но финансираха събития от 2014г.”, обясни Горанов.

По думите му, заемите през 2015г. не са причина, а са следствие. „Те се следствие от фалита на КТБ през 2014г. Следствие са и на това, че не успяхме с бюджета в 2013г. и 2014г. и той е на голям дефицит. Темата с дълговете трябва да е вторична. Преди нея трябва да проведем дебат за ролята на държавата, за данъчната система, за това колко харчи правителството и какви са очакванията на хората. Дългът е следствие и не причина за нищо”, поясни финансовият министър.

„За мен думата на 2015г. е „предвидимост”, защото успяхме да излезем от една сложна и динамична 2014г. и бързо да върнем нещата в сферата на нормалността и предвидимостта. Това е нещо, което е нормалното като състояние за всяко развито общество. На нас не ни се получава често, но 2015-та беше една успешна година”, посочи още Горанов. /БЛИЦ
 

***

Екс-премиер Пламен Орешарски:


„Който нарушава стабилността, да си спомни за кабинета „Орешарски“. За пореден път управляващите се упражниха словесно със своята характерна риторика и дори споменаха някаква голяма сума, която държавата била загубила, но само в техните объркани финансови представи." Това написа бившият премиер Пламен Орешарски в страницата си във Фейсбук.

[Орешарски: Който нарушава стабилността, да си спомни моя кабинет]

"Изникват поне няколко въпроса", припомня Орешарски:

#Кой кабинет изхарчи голямата част от фискалния резерв и резерва на Здравната каса и започна да натрупва нови правителствени дългове с обща сметка, надхвърляща 8 млрд. лева за периода 2010-2013?!
#Кой кабинет взе решение от парламента за 16 млрд. лева нови дългове за периода 2015-2017, а тази година за още 5,3 млрд. лева, за да може сумата да прехвърли 20 млрд. лева!
#Кой кабинет наскоро продаде държавни облигации под пазарните цени в услуга на необявен пазарен играч и в загуба на държавата – така че да станем за смях и подигравки на външните пазари.
#Кой кабинет е виновен за безсилието на настоящия да предприеме каквото и да е смислено действие, не ли реформа...

Наистина, за управляващите сега е опасен дори споменът за кабинета Орешарски – макар и за кратко време този кабинет показа, че управлението може да има и по-нормални измерения...

***

Николай Василев: Няма причина за нови дългове

Няма никаква причина да се теглят нови дългове. Това каза в предаването „Лице в лице” по bTV бивш вицепремиер в кабинета на НДСВ Николай Василев. „Когато изплащаш стар дълг с нов, това не го увеличава”, заяви той.

„През 2001 г. българският дълг е бил най-висок – 20 млрд. лв. След това, 7-8 години е намалявал, за да достигне до най-ниското си ниво през 2008 г. - само 9 млрд. лв. След това нещата се обърнаха, всяка година задлъжняваме с по 1-2 млн. През 2014 г. се увеличи с 8 млрд. През 2016 г. ще стане около 26 млрд., почти утрояване за осем години. Причина за това няма. Не сме в рецесия, нито в криза”, коментира Василев.

Той подчерта, че има много сектори, където могат да се спестяват пари, но не се прави. „Администрацията може да бъде намалена. В здравеопазването се харчат много пари, но никаква реформа не се задава. В енергетиката продължава да се натрупват дефицити година след година. Т.нар. пенсионна реформа по принцип е в правилната посока, но е разпределена с 21 години напред с изключително малки и неефективни стъпки”, каза още бившият вицепремиер. /БЛИЦ

***

Симеон Дянков: Двойна грешка

50-те милиона евро заем, взет от финансовото министерство в края на миналата седмица, е двойна грешка. Такова мнение изрази бившият финансов министър в кабинета „Борисов 1” Симеон Дянков в интервю за Дарик.

Дянков коментира още полицейската реформа, икономическите приоритети, реформите и коалицията.

Преди няколко дни финансовото министерство взе заем от 50 млн. евро при частно пласиране на стара емисия еврооблигации, а вчера излезе с позиция, с която се опита да опровергае съмненията, че облигациите са продадени непрозрачно и при по-лоши от пазарните условия, каквито критики се появиха.

По темата бившият финансов министър Симеон Дянков коментира, че цената е по-висока от предишни скорошни аукциони, а навън нищо не е променило и лихвите продължават да са ниски.

„Двойна грешка, защото е на по-висока цена и защото няма прозрачност кой е от другата страна. За мен от финансова гледна точка няма значение кой е от другата страна. Но ако това се направи веднъж, в пазарите се появява разбиране, че има проблем в общото финансиране на тази страна. Тя не може да стигне в обикновени аукциони и затова се налага да отиват в тайни аукциони и таен начин на събиране на средства”, обясни Дянков.

Възможността за 16 милиарда лева дълг, дадена наведнъж, е също било грешка според него и тепърва ще се вижда колко голяма.

„България имаше имидж пред света на много финансово отговорна държава. Това пропадна за един ден, в момента, когато беше взет този 16 млрд. заем. Дори той да не се използва напълно, в целия финансов свят се знае, че България взе огромен заем, а това означава, че там нещо не е наред”, обясни бившият министър на финансите.

Според Дянков правителството твърде много залага и на темата за стабилността. „Стабилно е, но няма растеж. И няма идея как България ще се развива в бъдеще. Това е икономическа политика, а икономическа политика в това правителство няма”, каза пред Дарик той.