Двойните стандарти на Брюксел и Берлин

проф. Кръстьо Петков

България пак е губеща!

 По дефиниция ЕС е общност на суверенни и равнопоставени държави. На практика е конгломерат от 28 страни, противоречията между които се задълбочават с всяка изминала година. Обединена Европа вече не работи на две скорости, както предрече експрезидентът на Франция Никола Саркози; тя премина към нова фаза на делене – на богатия север и обедняващия юг, на развития запад и догонващия изток. Периферизацията и деевропеизацията на  държавите от източните и южните покрайнини е в ход.Еврогрупата се държи като елитна общност спрямо длъжниците от кризисните периферии. Накратко, държавите, подписали доброволно договора на общността, оцеляват , следвайки правилото „Всяка коза за свой крак“. И тъй като водачът на „стадото“ Германия - е достатъчно силен и самоуверен, той се движи по билото, без да се интересува дали някоя по-хилава посестрима  е затънала в низината.

Сред най-закъсалите през периода наа  кризата е България. И точно за нейна сметка и в пълно противоречие със собствените си приказки от преди година, Германия сключи споразумение с Русия за огромни доставки на газ по маршрута „Северен поток“ . Което значи, че руско-българската стратегическа инициатива за пренос на газ по Черно море окончателно загива (виж и мнението на проф.Бруно Серги-Италия, по-долу).

В интерес на истината, проектът „Южен поток“ по начало не беше долюбван както от Брюксел, така и от Вашингтон. Съгласувано или не, с усилията на политици от двете страни на океана, България беше заставена да се откаже от стратегическото начинание, независимо че за него бяха изразходвани милиарди долари. Това се случи заради пренебрегване на общоевропейски правила, без да се даде време за корекция на обявените за нелегитимни договорености между Русия и найния младши партньор България.

Кои бяха персоналните екзекутори на мега-проекта? Щатският сенатор Джон Маккейн и еврокомисарят Гюнтер Йотингер, както и представители на официален Берлин.  Властите в София, спазвайки традицията на сателитно поведение от комунистическата ера, се огънаха под натиска и едностранно замразиха участието на българската държава в Южен поток. Направиха го без консултации с инвеститорите и правителството на Русия, без обсъждане в парламента и напук на позитивните нагласи на гражданите и бизнеса. После зачакаха големите играчи в газовата конкуренция да се разберат помежду си. С което  спечелиха презрението на силовия геополитически играч Владимир Путин и предизвикаха серия от ответни наказателни мерки от руска страна.

После Владимир Путин и Реджеп Ердоган си стиснаха ръцете и „Южен поток“ придоби руско-турско гражданство. Геоикономическото сближение на Москва и Анкара, реализирано пак  за сметка на България, имаше кратък живот. Дослукът между Ердоган и Путин , управляващи империите си с твърда ръка, не издържа първото по-сериозно изпитание и се изпари. За броени месеци  „Турски поток“ беше захвърлен на бунището на историята. Българското правителство не коментира официално този провал, нито направи опит да коригира своето „беззъбо„ (по израза на Путин) , поведение. Вероятно - заради надеждата, че ще получи подкрепа за новата  инициатива за изграждане на газов разпределителен център на българския бряг на Черно море. Междувременно Берлин и Брюксел залъгваха официална София с обещания за работни групи и експертна подкрепа на идеята за газов хъб, за участие на България в алтернативни инфраструктурни проекти, осигуряващи доставки на газ чрез южноевропейски  маршрути и др.

Преди дни грозната истина лъсна: оказа се, че без да вдигат шум, стратегическите партньори Германия и Русия са се договорили за ново разширено/северно  издание на провалените газови мегапроекти в централна и Южна Европа. Българското правителство   отново не реагира, вероятно зашеметено от удара в гърба, който получи. Или разчита, че неговото мълчание и послушание ще бъде осребрено.  Ако съдим от взаимоотношенията в близкото минало, България ще бъде възнаградена с поредно потупване по рамото.

Вместо българските държавници да скочат срещу коварния ход на тандема "Германия-Русия", това сториха двама други европейски политици: премиерът на Италия Марио Ренци и президентът на ЕС и бивш премиер на Полша  Доналд Туск. Фразата, която изстреляха към канцлера Ангела Меркел „Значи „Южен поток“ не може, а „Северен поток“ – може!“, е безпрецедентна в официалните отношения между държавите и институциите в Евросъюза. Преведена на езика на дипломацията, тя означава, че Германия при управлението на Ангела Меркел прилага двойни стандарти: едни, към крупните партньори, чрез които реализира дългосрочни икономически интереси; други, към по-малките съюзници в общността, дружбата с които не носи значителни финансови и материални ползи !  И още нещо става ясно от геоикономическата игра в широкия евроазийски ареал: мощният застъпник на германските интереси в Русия ексканцлерът Герхард Шрьодер си е свършил перфектно работата и е заслужил за пореден път уважението на "Газпром" и Путин.

По всичко изглежда, че модата на двойните стандарти в евроатлантическите взаимоотношения печели нови последователи и територии. По разделителниалиата линия „Север Юг“, вече изгоря една държава. Гърция беше оставена да фалира и после – заставена да следва "спасителния" план „Шойбле“, от който пряка и едностранна изгода имат единствено богатите северни държави. По другата разделителна линия „Изток-Запад“  бившите соцстрани бяха насила включени в квотната схема за приемане на бежанци от Близкия изток, въпреки че нито пряко, нито косвено бяха участвали в разпалването на пожара в този регион, където брутално се сблъскват интересите на великите сили. Като капак на всичко дойде вестта от Вашингтон, че САЩ възнамеряват да блокират задълго проекта за безвизови режими с пет от 28-те държави на ЕС ( между които и България).

Такава е разголената истина. Повтарям, тя е грозна и неприятна-не само на вид, но и като съдържание на геополитическата мантра, с която ни занимават през последните години: нов световен ред. Нов за едни, познат и преживян от други! Ред, чиите правила се определят от мегаиграчите на световната геоикономическа сцена и се спускат за изпълнение на второ- и третокласните държави. Такива, като България например!

 

***

 

При диверсификацията на газовите маршрути - България се оказа губеща държава

Автор:  PlovdivskiNovini.bgПубликувана в ПловдивПонеделник, 21 Декември 2015 12:01

***

При диверсификацията на газовите маршрути - България се оказа губеща държава. Такъв беше изводът, който направи проф. Бруно Серги, преподавател в университетите в Месина и в Харвард по време на публична лекция, изнесена в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив. 
      Проф. Серги анализира изменящата се глобална геоикономическа ситуация в петролната и газовата индустрия и защити тезата, че в близко време не предстои криза, предизвикана от изчерпване на находищата. Резервите от петрол и газ ще стигнат за повече от 50 години, а на въглища – за над 100 години. През това време се откриват нови залежи, усъвършенстват се технологиите, развива се добива на шистов газ и производството на енергия от алтернативни източници.
      Пазарните промени в цените и доставките, които се случват периодично, се дължат на геополитически причини, които имат своите геоикономически измерения и последици, заяви италианският експерт.  Битката е за надмощие и контрол над най-изгодните находища за добив на петрол и газ-в региона на Близкия изток и на други места, които обаче са отдалечени от Европа. ЕС е най-зависим от доставките на тези енергоизточници. В особено неблагоприятна позиция са страни като България, която почти на 100% разчита на доставки на газ от Русия.
       Отказът на България от проекта „Южен поток“ й причинява стратегически загуби, защото при отпадането на южните маршрути новите газови връзки се пренасят на север, констатира проф.Серги. И добави:  „Южен поток“ беше актуален. Но това остана в миналото“.  
      Сключеното преди дни споразумение между Германия и Русия за удвояване на доставките чрез „Северен поток“  на практика обезсмислят  инициативата на правителството в София за превръщане на България в газов разпределителен център за Европа.  Девет страни от ЕС  се дистанцираха от германо-руския проект, но тепърва ще стане ясно доколко може да се намери работеща алтернатива, стана ясно още при лекцията на проф. Серги.

- See more at: http://www.plovdivskinovini.com/index.php/plovdiv/pd/item/57851-%D0%BF%D...