СЛОВОТО НА ДОГАН: СОЦИОЛИНГВИСТИЧНА ДИСЕКЦИЯ

проф. Кръстьо Петков

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган излезе от зоната на политическото съзерцание и проговори. За първата си публична изява от години насам той избра подходящ момент: необратимата трансформация на еднополюсния геополитически модел в многополюсен и произтичащите от този исторически поврат изводи за България и неговата собствена партия.

 Мисловната му рамка е мащабна, визията за променящия се свят и ЕС –спорна, но поднесена убедително. Няма как да я отхвърлиш с лека ръка, служейки си с политически клишета от началото на прехода, както направиха група коментатори в деня след публикуването на догановото слово. Що се отнася до политическите лидери, които се подвизават днес в законодателната и изпълнителната власт, техните реакции –когато се появят и ако се появят- са без особено значение. Нито един от тях не е в състояние да съперничи на Ахмед Доган в изкуството да поднася аналитични образци, които излизат извън арената на всекидневните им страсти и пристрастия, запълнена с интриги, омрази, скандали и  разводи.

Няма съмнение: в  речта пред ръководството на неговата партия Доган отправя –явни и скрити- ключови политически послания. Прави го по своему, служейки си с езика, който му е запазена марка, ползвайки уникална вербална стилистика, изградена в годините на неговата академична и партийна кариера. Щом е така, редно е да си послужим с адекватен методологичен апарат и методически инструментариум, за да прочетем правилно текста и да разчетем подтекста на най-новата  публична изява на Ветерана на българския преход.

Познания за това ни дава науката „Социолингвистика“, чиито теоретичен арсенал ползвам по-долу в моя анализ.

Стилът „Доган“

Ако направим следния мисловен експеримент: да премахнем името на автора, медийното заглавие, датата и мястото на произнасяне на словото и поканим група средно интелигентни български граждани с активно отношение към политиката да разпознаят чий е този текст, най-вероятно повечето от тях ще посочат още след първия прочит името на Ахмед Доган.

Защо мисля така? Социолингвистиката учи, че всеки субект на активна обществена комуникация с течение на времето изработва свой специфичен аксесоар от езикови похвати , в т.ч. жаргонни изрази и диалектни думи , които ползва, за да съобщи /препотвърди своята оценка за ситуацията, или да  измени преди огласена позиция по убедителен/неповторим начин.

Точно това прави г-н Доган в предновогодишното  обръщение към съпартийците:

  •   тълкува еволюцията на геополитиката, която  се преориентира от еднополюсна към многополюсна мрежа от зависимости;
  •   констатира, че ЕС-като стратегически цели и текущи реакции се превръща в третостепенна/зависима сила;
  •  предупреждава, че България е в периметъра на потенциални военни действия/;
  •  очаква ДПС да се реформира, за да бъде адекватен играч на прекрояващата се арена на регионални сблъсъци.

Основните му тези са украсени със смесица от наукообразни фрази и витиевати изрази, гарнирани са и чрез собствения му политически сленг. Което поставя пред по-необразованата част от аудиторията допълнителна/домашна задача: да прочете отново с помощта на  речника на чуждите думи беседата на своя Лидер, за да проумее екзактно какво е искал да каже. Не стори ли това, няма да  „проспектира“ адекватно какво ни очаква през следващата политико-икономическа година и ще продължи да действа „инерциално“.

В двете чуждици, заимствани от догановия лексикон, не влагам ироничен смисъл. Само се питам доколко ефективна в крайна сметка ще е комуникацията между учения-философ, отдал повече от три десетилетия от своя живот на политиката и партийното строителство и неговите последователи и клиенти! Защото демонстрацията на лингвистични иновации и мисловни предизвикателства не свършва дотук. В методологичната част на речта за първи път се среща словосъчетанието „морфичен резонанс“, което д-р Доган пояснява по следния начин (цитирам): „. Морфичният резонанс означава без да говориш да предаваш  телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация…“ (край на цитата-следва нецензурен израз!!!)

Ще се  предаде ли по телепатичен път информацията на подсъзнателно ниво от лидера към актива на ДПС и чрез него-към железния електорат и лоялната клиентела? И ще се задвижи ли обратната връзка – от партийно-електоралната база към отворения портал, с който разполагал почетния председател? Предстои да разберем  през следващите месеци доколко конструираната нова идеологема  ще бъде изпълнена с живот и политическо съдържание; и дали ще  помогне на Движението да се адаптира към интензивно променящия се свят. Едно е сигурно: независимо дали е разбрана същността на явлението „морфичен резонанс“, то ще послужи като поредна митологема за единението на етно-либералната партия около нейния ерудиран водач.

Прагматикът Доган

 "Pragmatics" – това е следващото теоретично направление на социолингвистиката, което ни позволява да търсим отговор на въпроса: как след изречените послания /информация искания, инструкции/ от всепризнатия лидер на ДПС ще реагират неговите слушатели? Тоест, какво следва на практика от неговото емблематично появяване на публичната сцена след дългия престой зад кулисите!

Доган иска от своите съмишленици да наблюдават процесите на утвърждаване на Русия.

Това пожелание-заповед беше прибързано атакувано от коментатори - в смисъл, че означавало отказ от евроатлантическата ориентация на ДПС и завръщане към про-руски позиции. Доста елементарно съждение! Първо, и други европейски страни /напр. хегемонът Германия/ , наблюдават завръщането на Русия на геоикономическата авансцена и, без да плащат данък на овехтели предубеждения, сключват стратегически договори с нея /пресният пример със „Северен поток-2“, договорен извън евроатлантическата риторика между Берлин и Москва/; второ, фронтменът на републиканците в САЩ Доналд Тръмп смята, ще работи добре с Путин и Русия, докато у нас трубадурите на антирусизма продължават да  атакуват всеки български политик, който апелира за нов прочит на европейската и евразийската политико-икономическа ситуация. Тук вече Доган е наистина в час със своето указание към ръководството на ДПС.

Доган не смята за мъдър ход, а за гаф обявената от Лютви Местан Декларация в подкрепа на Турция в конфликта с Русия.

Очевидно, тази позиция не може да се тълкува само като вътрешнопартиен спор или смяна на фундаментални ценности. Просто Ахмед Доган е по-вещ прагматик, способен да  предпазва своята партийна формация от прибързани стъпки и да не робува на идеологически предразсъдъци. Така че на г-н Местан му се пише лошо. Колко лошо- ще научим в най-скоро време!

Доган предлага различен, макар и емоционален,  прочит на военнополитическата ситуация на Балканите и в Близкия изток. Прави го през призмата на българската национална доктрина.

Вярно е, че такава доктрина не съществува като писмен /официален документ; но не е трудно да се познае кой наш държавник говори и действа по нареждане отвън и кой мисли със собствената си глава. Няма съмнение, че изреченията -изповед на лидера на ДПС „не искам да съм пета или шеста колона“,  както и „не искам България да се превърне в жертва“ ще останат в политическите летописи на прехода; те вече  поставят в шах политиците-послушковци, които управляват днес България.

Дискурсът на Доган

Имам предвид аналитичният дискурс- т.е. методът, използван в социолонгвистиката, за да  се разбере какво се крие в текста на изреченията и да се проникне отвъд  тях – в контекста. Тази задача в конкретния случай изисква повече време. Очевидно Ахмед Доган се е готвил специално и доста продължително за завръщането си на публичната авансцена. Необходимо е текстът на неговото слово да бъде подложен на многократна лингвистична и политологична експертиза, за да се разгадаят докрай неговите витиевати послания. И още - да се проследи какви ще са реакциите на ръководното тяло в неговата партия в изпълнение на напътствията на Лидера. Едва тогава може да се произнесем дали скъсалият с позицията на политическото  съзерцание водач на  ДПС е произнесъл не просто проповед; нито тържествено слово, а програмна реч!

Все пак, няколко момента в неговото повествование правят впечатление:

Първо, апелът към ДПС да се поднови, без да се подмени! Логиката тук е ясна, изпълнението е трудно. Но ДПС, под едноличното ръководство на Доган, в миналото неколкократно се е променяло, без да подменя етно-политическата и властовата си кауза:

  • когато от нелегално движение прерасна в партия;
  • когато за първи път влезе във властта като балансьор, а после като диригент в няколко коалиционни правителства;
  • когато трябваше да превземе икономическите /командни високи, чрез които да контролира ключови сфери като енергетиката, банковия сектор, правосъдието. 

Да се надяваме, че политиците от днешното следпреходно Статукво и старите мераклии за власт не са забравили тези превъплъщения на догановата партийна армада. В най-скоро време ще им се напомни за тях...

Второ, предупреждението, че ДПС няма да бъде подменено „дори с подкрепата на съседни държави“. Което внушава, че протурската позиция на ДПС, чиито говорител през последните години е действащият председател Лютви Местан, ще бъде ревизирана…

Трето, интересно интелектуално и политическо предизвикателство е  обвитата в словесна мъгла, метафорична идея за "Колективното тяло" ; по-скоро като стартова реплика, отколкото като стратегема звучи амбивалентната фраза „политиката днес е всичко и във всичко“. Доган свързва тази всепроникваща същност с онлайн  обменяната информация.

Заключение: Онези, които титулуват Ахмед Доган„Султан“, влагайки в това ироничен смисъл, автократичен упрек и културно-религиозен подтекст, би трябвало да се замислят върху начина, по който от години лидерът на етнолибералите у нас се вклинява в публичния дебат, обръща неговата посока и задава "темпо-ритъма" на промените. В това отношение Доган е некоронован крал –на политическото слово и публичното говорене. На фона на неговите вербални и медийни акции самоназначилият се и самодостатъчен политически „елит“ излъчва сигнали на безнадежден провинциализъм.

***

 

Една фундаментална теза липсва в Анализа на Ахмед Доган: за икономиката и нейния упорит застой през годините на кризата. Не му е за първи път; бидейки философ и мета-теоретик в политиката, той много често е подценявал Икономиката –като национално и регионално предмостие за всяка успешна геополитическа и национална маневра. Разбира се, опре ли работата до ползване на икономически/ресурсни лостове за партийно-корпоративните  цели и обръчовите констелации,  Ветеранът на прехода е ненадминат играещ треньор в тази властова дисциплина!

 

 

---------------------------------

Слово на почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган пред елита на ДПС на тържеството по случай настъпването на Новата година

 

22-12-2015 17:00

 

Уважаеми дами и господа!

По традиция всяка година политическият елит на ДПС се събира, за да направи равносметка на изминалата година и да проспектира следващата  година.

Най-характерното за този цикъл на политическото време е ускореният му темпоритъм и дълбинния му рефлекс върху всички сфери на живота.

Основни причини за ускорената вътрешна пулсация на времето, според мен, е тенденцията за прерастване на глобалната финансова криза в световна политическа криза, която поставя под въпрос стабилността на световния политически ред.

За първи път съм притеснен.., въпреки че по природа съм оптимист… Тревожно е, че Европейския съюз и страните членки първо не знаят какво да правят, второ, ако правят нещо, го правят съвсем формално и трето - ако решат „да се освободят“ от евроидеята и евростратегията за интеграция, не знаят как да го направят и какво следва след това. ЕС в момента няма дълбока мотивация за развитие. Дори, мисля, че няма мотивация и  за запазването си. Всичко се прави инерциално. ЕС няма необходимия за развитието си  инвестиционен ресурс.Не са добре нещата и на равнище властови капацитет, за да се направи следваща крачка. Което означава формално съществуване, формално инвестиране във формална супер-общност. Създадена е политическа илюзия за ЕС, която ще бъде, дай Боже, ако не първият, то поне вторият субект в планетарен мащаб. Но това не става. И в близките 10 години това няма да се случи. Бюджетът на ЕС (за интеграция) е около 120-130 млрд, а военния бюджет на САЩ е 600-650 млрд. ... Тоест, съучастници сме в политическа игра с неясни правила и аморфни приоритети. Аз вече дълбоко се съмнявам, поне в някои отношения, не цялостно, разбира се, дали ще има изобщо Европейски съюз. До сега Европа не е показала, че има дълбока вътрешна мотивация да превърне ЕС в единен общ субект с геополитически мащаб. Например, има различни конфликти по света, по отношение на които европейската позиция се свежда до самооправдание, защото ЕС е джудже във военно-политическо отношение...

Но, уважаеми колеги, кризата, която започна преди 6-7 години се задълбочава и  то много сериозно, придобивайки  много странни форми, вече извън сферата на финансите и икономиката. Според мен, кризата мимикрира и се развива към политическа криза в планетарен мащаб. Защото тя поражда, задава и продуцира условия, които поставят под съмнение политическия ред в света. Еднополюсният модел на света не може да остане в този си вид с категоричната доминация на САЩ. Китай се развива много сериозно и агресивно. И, разбира се, Русия. И това се случва на фона на пасивната политика на ЕС... Утвърждаването на Русия е необратим процес, който искам да наблюдавате. Русия ще направи всичко възможно тази линия да продължи и, ако е необходимо, дори силово.  От тази гледна точка бихме задали въпроса за НАТО – адекватна  система за отбрана  ли е? Аз само ви съветвам - не приемайте нещата инерциално,  като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят.
 
С други думи, световният ред с един геополитически  полюс е на път да се преобразува много сериозно. Вероятно ще бъде многополюсен. Но в този контекст ЕС е в състояние “заспи” и се чуди какво да прави и къде да се закачи. Симптоматиката за политическа криза, започва с криза на толерантността. Кризата на толерантността създава условия за събуждане на  различни национализми. 

Ако някой от ЕС говори реално за приоритет на свободата, толерантността, отговорността и дори на сигурността и стабилността - значи не познава реалността. Няма такова нещо. Не виждам следващите 10 години да има условия за романтична политика. Защото големите, дълбоките пластове на геополитиката се разместват, главно от гледна точка на полюсите и ние не трябва да си затваряме очите за необходимата реформа на нашата партия - като очакване, като адекватно структуриране, и като адекватно действие. Светът не върви на добре. Това за мен е факт, а не предположение. В този контекст, гаранция за нашата сигурност е целостта и стабилността на България.

В региона, освен Русия, Турция иска да намери новото си място в световния ред и това може да породи много сложни взаимоотношения и кризи в региона на Балканите и Европа. Изобщо новото препозициониране в целия регион е толкова сложен  и подмолен процес, че на този етап трудно могат да бъдат предвидими последиците. Само едно камъче може да обърне каруцата на стабилността в международен мащаб. Това е моето усещане. И когато говорим за политическо време,  за  национално политическо време, ние трябва да си сверим часовниците с това общо геополитическо време, ако не изцяло, поне с европейското политическо време. За съжаление това европейско политическо време, поне на този етап, сериозно изостава. Европейският съюз не е на ясно със себе си като идентичност, какво иска всъщност. ЕС все още няма идентичност, това е само проект на идентичност. И именно заради това ние се намираме в такава ситуация на разкрачен стоеж. 

Затова, от гледна точка на тази ускорена пулсация на политическото време партията трябва да се реформира с ясен проспект на развитие. А един модел за развитие във всички случаи трябва да включва рисковите параметри за развитие на  Колективното тяло. За голямо съжаление аз не виждам приоритетно мислене за  Колективното тяло. И това е най-важният въпрос, който ние като че ли не поставяме, а го подменяме с текущи проблеми на политиката.

Понятието за „Колективното тяло„  ползваме само като метафора. Но Колективното тяло има особена система на усещане, възприятия, оценка, очакване… В етнологията има един интересен термин - морфичен резонанс, който отчита именно вътрешната пулсация на общността. Ето аз просто ви усещам, убеден съм - вие също ме усещате, дори без да говорим. Морфичният резонанс означава без да говориш да предаваш  телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова не се ебавам. 

Не може едно колективно тяло, или цялото, да не си дава сметка за това, каква колективна пулсация произвежда и  излъчва. Пулсацията на колективното тяло е феномен. Ако не се култивира, някой ще го овладее. Колективното тяло има вътрешен живот,  който включва съзнаваното и несъзнаваното от гледна точка на оцеляването. 

Да, кризата дава  възможност, но кризата и отнема възможности.  Би трябвало да сме доволни, че българският политически елит се научи да управлява кризисните ситуации, но този факт не трябва да ни приспива. 

Моето желание е с политиката да се занимават хора, които разбират от политика. Аз харесвам музиката, обаче не съм компетентен да я оценявам . Хора, които са без понятие за политика,  да правят политика – с това не съм съгласен. Не всеки може да прави политика. Не всеки човек може да прави музика. В никакъв случай не мога да пея като Галена, тя е талант. Но тя не може да прави това, което аз правя, примерно. Така е устроен светът... 

Колеги, всеки да прави това, което разбира, а не това, което му е внушено да прави или му е наложено да прави. В това сложно време нещата така може да се объркат, че да си създадем проблеми  за години напред. ДПС не може да се създаде отново. ДПС трябва да се поднови, но не може да се подмени. Дори с подкрепата на съседни държави….. 

Искам много сериозно да погледнем на този въпрос. Ние не се намираме в някакъв рутинен период на развитие, ние се намирме в криза, която не осъзнаваме като мащаб и дълбочина. И можем да бъдем жертва, като пушечно месо, на тази криза. Само си представете потенциалния конфликт между Русия и Турция За мен беше гаф тази декларация, г-н Местан. Пентагона няма позиция, НАТО няма позиция. Освен това българинът е много чувствителен на тази тема. Тревожността му има силата на исторически архетип. Ами ако пламне пожар какво правим?! Какво правим, ако пламне пожар, господа… Ние сме  в периметъра на потенциални военни действия… Или мислите, че това не е възможно?!  Аз не искам България да се превърне в жертва, не желая  нашия електорат да бъде разменна монета за каквото и да е. Не искам! Всякакви други идеи поставят под съмнение сигурността на живота, политическият смисъл на ДПС. Ако това не го осъзнаваме, значи не сме в час. Едно наше непремерено действие може да породи такива последействия, за които после да се чудим - ама така е било, ама някой не ни е разбрал, не ни е доразбрал и така, нататък.....

Затова с известна тъга искам да ви кажа, че времето е много сложно. Защото вибрира негативно в различните си пластове. Пожелавам ви да потърсите основите в себе си, от гледна точка на най-важното за нас, стабилността и сигурността на региона.  Всяка концепция, всяка идея, всяка стратегия, която поставя нашата сигурност под въпрос – не трябва да се поощрява. Уточнявам - всички страни са заинтересовани от етносите, които са в съседните страни. Балканите са мозайка от етнорелигиозни малцинства, господа. Много пъти сме говорили за това. При една такава ситуация всеки се стреми да потърси пета или шеста колона. Ако искате да играете тази игра - това е политическо бедствие. Аз не искам да бъда нито пета, нито шеста колона. Моята философия  е в България и в региона да има сигурност, и то независимо от външните обстоятелства. Много важно! Но затова трябва да се прави политика на баланси във всеки конкретен момент и всеки конкретен политически акт да е свързан с този контекст. Защото тези генериращи тревожност реалности изкривяват и ускоряват политическото време. И политическият разум основателно се изкушава да организира  и конструира света, в който живеем, по същата матрица.

Не трябва да си въобразяваме, че това, което правим като политика в парламента няма връзка и със световна политика, европейска политика , регионална политика и т.н. 

Информационната епоха фундаментално се отрази в самото битие на политиката. В политиката вече всичко е във всичко, така да се каже онлайн.

Няма изолирани действия. Всичко е във всичко. Дори когато правим нещо несъзнателно ние подпомагаме или захранваме процеси, които са извън нас, но рефлектират непосредствено и върху нашето съзнание, нашата държава, нашия свят…

Всички знаете, че съм наблюдател по дефиниция, но явно твърде на сериозно съм се приел като пасивен съзерцател. Но това не означава, че ще се върна в политиката!
Накрая ви призовавам да направим обща молитва за новата 2016 г.: Господи, не ми давай повече, отколкото мога да понеса.

17.12.2015 г.