Икономически растеж от 4,5%! Между пожеланията и реалностите

Проф. Боян Дуранкев

Проф. Боян Дуранкев: Поставената цел за ръст на икономиката през следващата година от 4,5% е повече пожелателна, отколкото реална

11 Януари 2016 | 12:48 | Агенция "Фокус"

***

 

 Поставената цел за ръст на икономиката през следващата година от 4,5% е повече пожелателна, отколкото реална по много причини и повечето от тях са обективни и зависещи както от вътрешните, така и от външните условия. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” икономистът проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС.

„Първото нещо, което е основният ограничител пред растежа, това е т.нар. демографски фактор и свързаната с него консумация – това, което той закупува. От една страна имаме повече смъртност, отколкото раждаемост в България, което означава, че относително и абсолютно населението на България намалява”, заяви проф. Дуранкев. Според него допълнително проблемите на страната ни се увеличават от „експорта” на работна сила към по-развитите страни – Германия, Великобритания, Австрия, Испания, Италия и т.н., което създава по-малки възможности за развитие на българския бизнес в България. „От тази гледна точка ограничаването и намаляването на числеността на работната сила и също така на качеството на тази работна сила, тъй като напускащите България са с високо образование и по-високо общо ниво на култура, то първият голям ограничител се явява точно населението и работната сила на България”, уточни той.

„Допълнително към този фактор трябва да прибавим намалението на общата покупателна способност, тъй като при по-малко население и при относително макар и повече заети, но по-ниски доходи, то крайното потребление ще намалява и оттук и възможностите на производството за растеж също са ограничени”, добави проф. Дуранкев.

Като втори фактор, който е ограничителен за растежа, той посочи вътрешните инвестиции, които са възможни, чуждестранните инвестиции, които се очакват, еврофондовете и допълнителните кредити, които ще тегли това правителство – става дума за над 6 млрд. лв. „Ако те са насочени правилно инвестиционно в машини, техника, съоръжения, ако отсреща стоят пазари, които търсят нашата стока и то на добри цени с голяма добавена стойност, то тогава нещата биха били идеални, но при ограниченията пред европейската и световна икономика, които се посочват в Международния валутен фонд и Световната банка, както и от прогнозите на ООН, се очаква един среден темп на растеж между 2% - 2,5% в другите страни, а в европейските страни между 1% - 1,5%.

Така че България би изглеждала едно огромно изключение на фона на света и на ЕС”, каза още икономистът.

„Третото ограничение – това е компетентността и способността на българския бизнес да генерира растеж без допълнителни инжекции от държавата, без допълнителни стимули и насърчение от еврофондовете. Нещо, което през последните години от новия век, българският бизнес не се оказва способен да го стори – не, че няма успехи”, посочи той.

По думите му, следващият ограничител и елемент на риска са международните фактори – именно това охладняване на международната обстановка, санкциите срещу Русия, проблемите и упадането на икономиката на Украйна, проблемите и стагнацията на икономиката в Турция и политическите проблеми, които може да се очакват там и също така вътре в ЕС – спадналото потребление и относителното издигане на нови стени и нови граници – тези, които бяха премахнати във времената на реално функциониращия Шенген. „Ако погледнем тази цел, тя повече прилича на една чудесна мечта, едно новогодишно мечтание, но трудно може да се реализира на практика, въпреки че е дадено от човек номер 1 по авторитет и по възможности в тази държава”, смята проф. Дуранкев.
Деница СТОИЛОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”

***

Властващата олигархия в синхрон с организираната престъпност насочва над 20% от инвестициите в чужди фондове, обяви пред BIG5 преподавателят в УНСС

 

Интервюто е публикувано в BIG5, 2016-01-06

 

Проф. д-р Боян Дуранкев, преподавател в Университета за национално и световно стопанство, е на мение, че сред най-големите предизвикателства пред икономиката са миграцията на младите добре образовани българи. Пред BIG5 той посочи кои са рисковете за  икономическия растеж, както и каква трябва да е ролята на държавата в подкрепа на бизнеса и медиите.

- Проф. Дуранкев, реалистечен ли е икономически растеж от 4.5% за тази година, каквато задача постави на бизнеса премиерът Бойко Борисов?

- Необходими са минимум между 4.5% и 6 %, за да не изоставаме от Европейския съюз, но засега възможностите на българската икономика, особено в така напечената геополитическа атмосфера, остават много, много трудно постижими – близо до невъзможното. Чудно защо премиерът не постави цел от 45%. Ако така с постановления се изпълняваха такива задачи – доста напред ще отидем...

- Кои са ограниченията пред растежа на икономиката?

- Трябват ни страниците на Библията, за да ги опишем, но те са в няколко посоки. От една страна е т.нар. човешки фактор. Младите непрекъснато напускат България и то тези, които могат, които знаят езици и имат по-високо образование. Емигрират и хората на средна възраст, защото разликата в заплащането на труда в централните и северноевропейските страни е в пъти по-голямо, отколкото в нашата страна, там е и по-добро качеството на живот, има по-добри условия за здравеопазване и образование за техните деца. Отливът на български граждани ще продължи, а пристигащите емигранти, които наричаме бежанци, не са способни в близките поне пет-десет години да запълнят недостига на качествена работна сила, включително и като количество.

Вторият фактор са природните ресурси. Нашата страна е предимно импортьор, а това, което експортира е предоставено за стотинки на концесия на богати чужди компании. Ние сме се разоръжили икономически. Ако на времето внасяхме дървен материал от Коми, то след 1990 г. буквално изсякохме горите и ги изнесохме за мебели за Гърция или ги приготвяме за отопление. Дори този най-обикновен природен ресурс става все по-дефицитен за България.

Третият фактор са инвестициите в основните фондове – в машини, технологии и съоръжения, които изискват много деструктивни разходи, които се възвръщат за повече от десетилетия, но за не по-малко от 15 – 20 години.

Четвъртият фактор е този, който е по-бледо изразен в други европейски страни, а това е властващата олигархия, добрият й синхрон с организираната престъпност. Високото ниво на корупция, която буквално изяжда инвестициите, насочва между 20% до 50% от тях в чужди фондове, в друга посока. А там където отиват най-добрите като качество инвестиции, те се концентрират в определена група хора, защото другите буквално не могат да преодолеят препятствията, които поставя олигархията.

Добре звучи 4.5% икономически растеж, но още по-добре ще е, ако този растеж се разпростре пропорционално върху всички български граждани, а най-добре върху бедните, пенсионерите, децата, младите хора. Но без стратегичски и тактически план това е трудно да се осъществи.

Ето, това са четирите основни фактори, които определят ограниченията на икономическия растеж.

- Преди време казахте, че е сбъркан моделът на икономиката, защото промяната се очаква от частния бизнес. Още ли сте на това мнение?

- Не само аз, но и много други проумяха факта, че само с частен бизнес нещата не могат да се оправят. В Централна и Западна Европа, особено в скандинавските страни, държавата е крупен инвеститор и крупен потребител. Ако я няма държавата, включително и в България, частният бизнес ще рухне и ще стане смешен.

Представете си само да се спрат европейските, националните и общинските  фондове. Какъв частен бизнес тогава ще остане?! Той се подпира на патерицата на държавата – махнем ли патерицата – частният бизнес загива! Представете си и вие там където работите  - която и сериозна медия да погледнем, ако я няма подкрепата по линия на рекламата, и то от държавните институции, или косвено от чужди организации, тя няма да съществува.

Преди повече от 20 години западните икономисти посочиха каква ще е ролята на държавата – няма ли държава – няма частен бизнес. Държавата в момента е продължение на частния бизнес – той много умело насочва усилията и уменията на администраторите в държавата в собствен интерес.

Това не е само моя теза, а концепция, която намира подкрепа по цял свят като се започне от Барак Обама, Бърни Сандърс (бел.ред. независим сенатор от Върмонт, левичар, който говори срещу олигархията, срещу безкрайната алчност на Уол Стрийт, срещу класата на милиардерите, купуваща политици и политическо влияние, срещу нарушаването на човешките права, срещу войните). Тя намира чудесна почва във Великобритания, Гърция, Испания, докато в България може би страхът от деконструиране на хора и на медии е много  голям, затова е по-добре да не се говори! Big Brother на СЕМ наблюдава!