Икономическите прогнози: кой е крив и кой прав?

проф. Кръстьо Петков

ЕК очаква забавяне на икономическия растеж в България

В поредица от коментари, публикувани в Блога и независими медии се опитах да предпазя българските политици от повърхностни и самохвални оценки за текущата икономическата ситуация в България и близката перспектива. Както можеше да се очаква, официална реакция не последва. Само че при широкия, на практика безпрепятствен дигитален достъп до алтернативни информационни изтчници, фактите няма как да се потулят. Истината по въпроса: кой се придържа към автентичната статистика и прогностика и кой фалшифицира данните, лъсна много скоро. В това може да се убеди всеки  читател, който отдели време, за да се запознае с официалното съобщение на Европейската комисия за икономическия растеж в България (виж по- долу превода на български, публикуван от БГНЕС).

Какво излиза: българските управници, воглаве с прзидента и премиера, обявяват 3 -процентен растеж на БВП за 2015 г. и сънуват скок до 4,5% през 2015 г. Европейската комисиа безстрастно отсича: БВП в България реално е нарастнал с 2,2%, а през настоящата година се очаква да спадне на 1,5%!

Кой е крив и кой прав в този необявен/задочен публичен спор? Аз залагам на обективността на експертите от Евро-комисията. Давам си сметка, че това  е един изолиран акт на преценка от човек, който проявява професионален интерес към сравнителната икономическа прогностика. Удовлетворението, че сме били прави- заедно с колегите от гилдията, които оспорваха още преди края на миналата година заложените параметри на макрорамката за 2016-2018 г., остава на заден план. Далеч по- важни са  въпросите как ще реагират институциите у нас на коригираните разчети и прогнози, идващи от Брюксел. По-конкретно:

  •  Ще промени ли правителството средносрочната си прогноза, приета от НС преди да гласува "Бюджет 2016"?;
  • Ако това се случи, кога и как ще се актуализира "Бюджет 2016 г." - акт, който предвидихме още през декември 2015 г.
  • Ако настъпи и това събитие, то ще е четвъртото поред през последните години. Означава ли това, че парламентът се ангажира с практиката за двуфазово съставяне на годишните бюджети: веднъж в края на предшедстващата година и втори път - в края на всяка текуща финнсово-стопанска година? Или пък ще я карат по старому: замитат следите/числата на проваления стар бюджет при правенето на новия!
  • Ако за пореден път премълчим тези отклонания от нормалната/законовоустановена  процедура за управление на публичните финанси, ще понесе ли някой политическата отговорност?

 

Последният въпрос го отнасям към висшия законодателен орган - Народното събрание. Но дали в него са останали достойни народни избраници, или в кулоарите на парламента пребивава една аморфна маса от чиновници, обединена от един единствен интерес: комерсиалния.

 ***

 

 4 февруари 2016

БГНЕС

***

В своя “зимен“ доклад ЕК прогнозира умерен икономически растеж и слабо подобрение на бюджетния дефицит на България през тази и през следващата година.
Според ЕК реалният БВП на нашата страна е нараснал с 2,2% през 2015-а година благодарение най-вече на добрия износ и на падащите петролни цени. За настоящата година обаче се очаква забавяне на растежа на българската икономика до 1,5%, тъй като ще има отслабване на позитивния тласък, дължат се на редица фактори, в т.ч. на усвояваните средства по европейските програми.

За 2017-а година Европейската комисия прогнозира ускоряване на растежа на БВП до 2,0%, тъй като очаква засилване на вътрешното потребление. Растежът на личното потребление се очаква да се засили от 0,7% през миналата година до 1,4% през тази и до 1,7% през 2017-а година.

ЕК обаче отбеляза, че неблагоприятната бизнес среда и сдържаният приток на чуждестранни капитали се очаква да ограничат инвестиционния растеж в България през 2016-а/2017-а година, въпреки благоприятните финансови условия и нарастващото използване на капацитета на производствения сектор обратно към неговите исторически осреднени нива. Публичните инвестиции се очаква да спаднат през 2016-а година със забавяне на изпълнението на проекти, съфинансирани от ЕС, преди техният растеж да се възстанови през следващата година.

През прогнозирания период ЕК очаква износът да изпревари вноса, подкрепен от по-голямо търсене от ЕС, което да доведе до положителен принос на нетния експорт за икономическия растеж на нашата страна. Но очакваното засилване на вътрешното потребление през 2017-а година ще доведе до намаляване на позитивния ефект от нетния експорт върху растежа на българската икономика. В резултат на това ЕК очаква свиване на излишъка по текущата сметка на България до 1,6% от БВП през 2017-а година от 2,1% от БВП през миналата година.

Според ЕК рисковете за перспективите пред икономическия растеж на нашата страна са като цяло балансирани. От една страна, по-нататъшно засилване на износа и по-силен растеж на трудовата заетост могат да подхранят инвестициите и частното потребление повече от очакваното. Някои икономически сектори могат да получат по-силна от прогнозираното подкрепа от ниските лихвени проценти и от падащите цени на петрола.

От друга страна обаче, геополитическата несигурност и евентуална икономическа стагнация в основните търговски партньори биха могли да доведат до засилване на рисковете по отношение на експорта и производствения растеж с оглед на високото ниво на отвореност на икономика на България, допълни ЕК.

За трудовия пазар

Комисията очаква слабо подобрение на растежа на заетостта в нашата страна от 0,3% през 2015-а до 0,4% през 2016-а и до 0,5% през 2017-а година, главно благодарение на експортно-ориентираната индустрия. Това, както и очакваното намаляване на работната сила поради застаряване на българската нация и емиграцията вероятно ще доведат до намаляване на равнището на безработицата до 9,4% през тази и до 8,8% през 2017-а година.

За инфлацията

ЕК очаква тя да нарасне постепенно, тъй като ефектът от спада на цените на суровините ще започне бавно да намалява, но въпреки това инфлацията ще остане на отрицателна територия през цялата настояща година. В същото време обезценяващото се евро и затягането на пазара на труда се очаква да провокират известен възходящ натиск за потребителските цени.

Европейската комисия очаква годишната хармонизирана инфлация в България (индекс HICP) да се понижи с 0,1% през 2016-а година след спад с 1,1% година по-рано, след което да излезе на позитивна територия през 2017-а година, нараствайки с 0,9 процентни пункта.

ЕК очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет на България да се свие до 2,5% от БВП през 2015 година след неговия временен ръст до 5,8% от БВП през 2014 година в резултат на оказаната по това време еднократна подкрепа за финансовия сектор (средствата, отпуснати за гарантираните депозити във фалиралата КТБ).