Световната банка и МВФ - 25 годишната история на експерименти в България

Агенция КРОСС

 КРОСС/ Двадесет години след сключването им, първите споразумения на България с Международния валутен фонд от периода 1991-1996 г. остават тайна и не са публикувани, заяви Ваня Григорова, автор на изследването 

" Международните финансови институции и българският експеримент",

представено  в централата на КТ „Подкрепа" на 4.2.2016 г. Григорова опитала да получи копия на документите от офиса на МВФ в София, но оттам я посъветвали да ги търси от Министерството на финансите. От ведомството на Владислав Горанов я препратили към частната фирма „Апис". Те отрекли да ги притежават, тъй като същите не били публикувани в „Държавен вестник". Какво е искала от нас финансовата институция в замяна на кредитите, които ни е предлагала, няма как да разберем.
Проучването е част от международно изследване за ролята на международните финансови институции (МФИ) в страните от Централна и Източна Европа. Освен в България, аналогичен анализ е направен в Словения, Сърбия и Унгария. Изследванията показват, че МФИ са играли решаваща и често негативна роля в икономическата трансформация на тези страни през последните 25 години. Препоръките им са фокусирани около ограничаване ролята на държавата и на социалните плащания.
В дискусията за влиянието на МВФ и Световната банка за случилото се в България участваха депутатите от БСП Румен Гечев и Янаки Стоилов, проф. Кръстьо Петков, проф. Христина Вучева, проф. Боян Киров от ПП „Българска левица", председателят на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов, членът на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол Руси Статков, Александър Каракачанов от ПП „Зелена партия", Боян Захариев от Институт „Отворено общество" и други.
Янаки Стоилов предложи СБ да направи доклад, в който да анализира какво са донесли за 25 години на България мерките, които са предлагали.
Според проф. Кръстьо Петков най-доброто постижение от присъствието на МФИ е споразумението за редуциране на дълга, подписано по времето на правителството на Любен Беров, а най-лошото - споразумението за валутния борд.
„Препоръките на МФИ са крайно технократски. Те може да не звучат добре икономически, но си имат и политически цели, които преследват. Това, че българските правителства не са го отчели, е техен проблем и отговорност", заяви Румен Гечев.
Нашата народопсихология, социалната незрялост на обществото и пълната липса на визия на цялата политическа класа през `90-те години са причините, довели до безкритичното приемане на „рецептите за реформи" и „шоковата терапия" на МФИ според Александър Каракачанов.
ходът за България оттук нататък е да „осигури участие на професионално подготвени хора във вземането на решения, професионални решения от морални хора" е рецептата на проф. Христина Вучева.

***

Публикациите от международното изледване може да се намерят тук:

http://www.eurodad.org/Entries/view/1546497/2015/11/12/Influence-of-IMF-...