ПРЕДСТАВЛЯВА ЛИ ЗАПЛАХА ЗА ФИНАНСОВАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА СИСТЕМАТА ХАУАЛА?

Гергана Йорданова

 

Статията е публикувана най-напред в сборник на фондация "Национална и международна сигурност"  и в съкратен вариант - в сп. "Сигурност"

 

***

Нарастването на миграционния поток към Европа и усложнената геополитическа обстановка в Близкия Изток след 2011 г. генерираха ново предизвикателство пред икономическата и финансовата сигурност на България - навлизането и разрастването на древната система за парични преводи „Хауала“ на територията на нашата страна. По данни на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, публикувани в Годишните доклади за дейността на дирекцията през 2013 и 2014 г.[1], първите финансови транзакции от този тип, регистрирани у нас, са извършени в края на 2013 г. По-голямата част от постъпилата информация за тях е по сведения на партньорски служби. Друга част е генерирана от българското финансово-разузнавателно звено на база частични съвпадения с имената на лица, идентифицирани в ограничителните списъци на ЕС и Бюрото за контрол на чуждестранните активи на САЩ[2], както и с имена на лица от държави, попадащи в по-рискова категория[3].

От посочените документални източници, както и по публикации в медиите[4] става ясно, че естеството и начинът на извършване на посочените по-горе операции в преобладаващата си част създава предпоставки и условия за обосноваване на хипотези за извършени Хауала транзакции. При засилен мониторинг от страна на финансово-разузнавателното звено в България са засечени много на брой парични преводи на малки по номинал суми, в едни и същи дни, от различни или близки географски локации, от голяма група физически лица без видима родствена или търговска връзка помежду им. Една част от наблюдаваните лица е със статут на бежанци от Сирия, друга - в процес на получаване на такъв. Трета група хора са нелегалните икономически мигранти от Иран, Ирак, Афганистан, Гана, Тунис, Алжир, Либия, Египет, Пакистан и др. Идентифицирани са и лица, които са транзитно преминаващи през територията на Република България към Западна Европа.

Именно маркираните по-горе обстоятелства, както и тенденцията на трайно навлизане на ислямското банкиране в Европа през последните години дават основания на българското финансово-разузнавателно звено да обоснове аргументираното заключение, че в една част от наблюдаваните оперативни случаи действително става въпрос за извършен сетълмент на пари без движение[5] във връзка с изградени схеми от типа „Хауала“ по смисъла на Шариатската финансова система, произхождаща и действаща предимно в Арабския свят.

 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ „ХАУАЛА“ И „ХУНДИ“?

„Хáуала“ (в арабски حِوالة‎)[6] означава „превод, прехвърляне; превод на средства; чек, депозитарна разписка“ и други производни, свързани с промяна на собственост или състояние. Коренът (h-w-l) произлиза от трите основни смислово-образуващи думи, които в арабската граматика създават различни семантични понятия – думи за „промяна“, „замяна“, „обмен“, „прехвърляне“. Когато думата „хауала“ от арабски език навлиза в езика хинди (в Индия той се изписва с азбуката „девентари“, а в Пакистан, където езикът е известен като урду, се изписва с арабската азбука), тя запазва първоначалното си значение на „паричен превод“. Същевременно, напълно естествено понятието и действието, което то обозначава, придобиват допълнителни значения като „доверие“, производни от горното значение на думата. Всичко това е показателно за начина, по който се обогатява, съществува и функционира Хауала като система.

Другата дума, „хунди“ (от санскрит ਹੁੰਡੀ), има битност в региона на Средния Изток, произлиза от санскритския корен на езика „хинди“ и означава „събиране, колекциониране; предаване, отдаване“ и др., обозначавайки същото, както „хауала“ в арабския.

В значенията си думите „хауала“ (в европейските езици е приела транскрипцията и се изговаря като „хавала“, Hawala, Havala) и „хунди“ се използват за описание на древна система за прехвърляне на парични средства, съществувала дълги години в Индия още преди Христа.

Като „Хауала“ системата е повлияна от класическия ислямски закон на Шариата. Спомената е за първи път в текстовете на “Uṣūl al-fiqh” (на арабски أصول الفقه) – „Принципи на ислямската юриспруденция“ (теория, философия и законност на ислямското право) от началото на VIII век след Христа. Фикх[7] „Al Mua`malat“ (Напомняне „Справочник за (финансови) взаимоотношения“), фетва[8] на Аятолах Аl Uzama Syed Ali al-Husaini Seestani казва: „В случай че длъжник насочи своя кредитор да потърси задължението си към трето лице и кредиторът приеме това споразумение, то третото лице, след приключване на всички условия, става длъжник. След това кредиторът няма право да изиска дълга си от първия длъжник (2298)“[9] (след получаване на съгласието от третото лице, бел. мой).

Предполага се, че Системата „Хауала“ се развива и разраства поради необходимостта от финансиране на търговията на дълги разстояния между възникващите търговски центрове през ранното Средновековие. Първи използвали Хауала-та предприемчивите търговци - керванджии, пътуващи по Великия Път на коприната между Източна Азия (Китай) и Средиземноморието. За тях системата е имала две основни предимства. На първо място, тя им служела като ефикасно средство за пренасяне на големи суми пари в брой на дълги разстояния. По този начин те се защитавали от разбойническите нападения и се освобождавали от задължението да пренасят със себе си голямо количество злато и скъпоценни камъни като средство за разплащане. Търговците не изминавали целия път (над 6 хил. км). На разстояние 10 - 15 км пътят разполагал със специално изградени места за търговия и размяна, вкл. и с „офис“ на системата „Хауала“. На второ място, системата действала на принципа „отложено плащане срещу гаранция“ понеже фактическото разплащане между контрагентите се осъществявало не в момента на физическото прехвърляне (размяна) на стоките, а след това според възможностите на страните и изграденото доверие между тях. 

Именно като философия на монетарната система системата „Хауала“ повлияла активно върху развитието на гражданските и търговски отношения през Средновековието, обличайки ги за първи път в съответната законодателна форма. Във функцията си на средство за трансфер на пари в брой и на метод за отложено плащане срещу гаранция Хауала „мигрирала“ към Европа и оказала ползотворно влияние върху търговските връзки на италианските средиземноморски градове-държави Венеция и Генуа с Близкия Изток, Персия и далечния Изток. Благодарение на „Хауала“ за първи път в търговската практика на Стария континент била въведена възможността за легално прехвърляне на дълг, която до този момент била абсолютно непозната в римското право[10]. Това улеснило изключително много средиземноморските търговци, защото им дало възможност да погасяват задълженията си чрез поръчител и така да разширят мащабите на търговията си. В последствие агентството по търговски дългове се пренесло и в гражданско-правните отношения като поръчителство по сделки с недвижими имоти.

От там в съвременното банково дело, в търговското и в облигационното право са останали производните думи “aval” (френски) и “avallo” (италиански) като „поръчителство, гаранция по дълг“. По същия начин са достигнали до нас и думите „хауаладар/хаваладар“ (от персийски – „човек, пълен с доверие“) и „потедар“ като синоним на „посредник, доверено лице, поръчител, гарант“ и като нарицателно за „човек, на когото може да се има високо доверие“.

Извънредно голям тласък за активното внедряване и развитие на системата „Хауала“ в Европа допринесли и Кръстоносните походи за Освобождаване на Светите земи (IX – XI в.). Със системата рицарите се запознали още по време на Първия кръстоносен поход до Йерусалим (1095 – 1099 г.) За тях системата се оказала удобно, лесно и надеждно средство за пренасяне към Европа на натрупаните (плячкосани и заграбени) ценности.

През 1770 г. в Калкута била основана Банката на Британската Източноиндийска компания. Целта на новата кредитна институция била да прекрати нерегламентираните банкоподобни операции на сарафи и хауаладари и за защити икономическите и финансови интереси на Английската корона в търговията с Индия, вкл. и като ги монополизира (по подобие на икономическата дейност на търговското дружество). Опитът обаче се оказал неуспешен. Банката на Източноиндийската компания не само че не унищожила Хауала бизнеса, а тъкмо обратното – съдействала за развиване на системата от посредници и утвърждаването й като гъвкав инструмент на паричния пазар.

През ХХ в., по време на II-та Индокитайска война (т. нар. Виетнамска война, 1975 г.) много американски войници използвали свободно „Хауала“ услугата на индийските търговци в Сайгон. За тях тя се оказала бърз и сигурен начин за изпращане на пари на семействата им в Щатите, при това с големи отстъпки в комисионите.

Поради изброените обстоятелства системата „Хауала“ и западният тип банкиране продължават да съществуват и функционират успешно като паралелни системи за парични преводи и в наши дни макар под различни наименования. В Афганистан, Дубай, Индия те са познати като „хунди“. В Ирак, Иран, Пакистан, северните провинции на Мали, Сомалия, Тайланд - „фен-куен“. Във Филипините системата е позната под името „падала“, в Хонконг – като „хуи-куан“. В някои части на Китай „Хавала“ всъщност се нарича „фен-куан“, т.е. „летящите пари“ (букв. превод)[11].

По своя modus operandi системата „Хауала“ представлява добре изградена стройна йерархично-мрежова структура от посредници, наречени „хауаладари“ или „потедари“. В условията на конспиративност те изпълняват функцията на сарафи и брокери на пари между лица, резиденти на различни държави, без да се извършва физическо прехвърляне (доставка) на самите парични средства. Принципът на трансферния механизъм се осъществява по силата на изграденото абсолютно доверие между тях и клиентите им, най-често поради роднински или търговски връзки, а така също и в зависимост от прослойката, клана и етническата група, към която принадлежат. Самите посредници имат дребен паралелен бизнес, който „изсветлява“ „Хауала“-та им и ги прави относително защитени. За някои хауаладари изпращането и получаването на пари по този начин е не просто бизнес, а семейно занимание от десетилетия. По данни на Интерпол в Пакистан съществува фамилия, занимаваща се с „Хауала“ вече три столетия!

Съществуват множество предимства на прехвърлянето на средства чрез алтернативната[12] система за парични преводи Хауала:

Системата е лишена от бюрократизъм и формализъм - няма регулаторни или законови изисквания, парите се предават без да се подписват и подпечатват каквито и да било счетоводни документи, без да се „набиват на очи“ и без да оставят хартиени или електронни „следи“ (пълна анонимност);
Трансферът се реализира буквално светкавично – достатъчно е едно телефонно обаждане, изпращане на факс или мейл или провеждане на разговор с две-три кодови думи. Най-краткият Хауала превод отнема едва 10 минути! Най-дългият – максимум 48 часа!;
Хауаладарът работи без работно време - всеки ден в седмицата, 365 дни в годината, до всяка точка на планетата, където има друг хауаладар;
Не се начисляват такси, комисиони, лихви и данъци - страните по сделката спазват стриктно забраната за предявяване на лихва съгласно Шариата и Корана („Този, който приеме лихва, не може да бъде спасен понеже възкръсва, унижен от докосването на Дявола“ - Сура Ал Бакарах II 275-276);
Комисионата като „цена“ на услугата е символична - под 1% на номинал, фиксирана сума според обема на превода или за сметка на маржа при превалутирането на парите в местната единица;
Не се декларират произход и предназначение на средствата;
Не се използват банкови сметки и кореспондентски банки;
Изградена е висока степен на доверие - „тайната на превода“ си остава тайна, страните си имат доверие и не подписват документи. Те си вярват и спазват инджмите на Шариатските финанси;
Системата е лесна за използване и от ниско образовани и неграмотни хора - не е необходимо подписването на разписки и счетоводни ордери. Не е необходим документ за самоличност понеже самоличността на клиента не се снема от хауаладара. Това позволява на лицата по сделката да останат анонимни, а самата сделка да не се регистрира;
Мрежата от хауаладари е разпространена навсякъде по света - най-силно концентрирана обаче е в селата в Близкия и Среден Изток, където живее преобладаващата част от населението – клиент на системата;
Културните, етнически и религиозни особености на клиентския профил и местните традиции улесняват бързото и широко проникване на системата Хауала сред населението – обикновено по-голямата част от получателите на пари в Близкия и Среден Изток са съпруги на имигрантите, които заради местните традиции водят затворен начин на живот, нямат право да общуват с мъже (с изключение на хауаладара, който се ползва с високо доверие във фамилията и е като част от семейството), необразовани и неграмотни те не познават традиционните банкови продукти и услуги и не са обучени да ги използват;
Хауаладарите са синоним на честност и почтеност - ползват се с високо доверие сред своите „клиенти“, както и между другите хауаладари, с които участват в една мрежа; счита се за недопустимо да излъжат; умеят да пазят тайната на превода;

Именно заради тези ключови предимства системата „Хауала“ се използва масово. Според Шаукут Азиз, бивш финансов министър на Ислямска Република Пакистан и бивш вицепрезидент на Citi Bank New York, всяка година между 2 и 5 млрд. щатски долари влизат в страната чрез тази паралелна парична система. Тези „сетълмент“ обеми са пъти повече от чуждестранните преводи, изпратени през традиционната банкова и платежна система в страната[13]. Според Интерпол сумите, пренасяни чрез системата „Хауала“ в Индия възлизат на 40% от БВП на страната[14]. Заради неформалният и в някои случаи незаконен характер на тази система и липсата на счетоводни записи за извършените транзакции е трудно да се фиксира точният сетълмент обем, макроикономическите му проекции и влиянието му върху финансовата и икономическа сигурност на държавите, на чиято територия се развива успешно „Хауала“ бизнесът.

От юридическа гледна точка е налице проблем със законния характер на тези парични преводи. На Изток те са най-лесният и бърз начин за превеждане на емигрантските пари за издръжката на семействата и не представляват проблем в местните юрисдикции. Същевременно обаче те са и средство за изпиране на „мръсните пари“, получени от трафика на наркотици и други криминални дейности в района на „Хауала триъгълника“ (Пакистан, Индия, Дубай и Персийският залив)[15]. Различната технологична природа на системата Хауала като механизъм за клиринг, сетълмент и доставка на пари, несъответстваща на банковия надзор, на надзора върху платежните и сетълмент системи и над системите за паричните преводи в Западния свят я превръщат в реално действаща престъпна финансова схема и в мишена за засилено наблюдение от страна на компетентните национални и международни финансово-разузнавателни и контролни органи.

Именно заради различията в юрисдикциите и правните системи по света системата „Хауала“ е предпочитан начин за обмен на парични средства между лица, които „не искат да правят впечатление“ и „не желаят да оставят следи“. Последното важи с особена сила при редица забранени от закона дейности:

Производство и трафик на наркотици и опиум;
Производство и трафик на незаконно оръжие и боеприпаси;
Пране на пари от всички неназовани източници;
Финансиране на радикални и терористични групировки;
Увеличаване на присъствието и активността на екстремистки джихадистки групировки и стимулиране на бойния им опит;
Финансиране разпространението на ислямизма (политическият ислям) вместо на исляма (монотеистичната религия);
Финансиране на процеса на засилено присъствие на компактните уахабитски ислямистки групировки (напр. „Ал Уакф ал Ислами”) с цел налагане на салафизма и принципите на Шаритската държава и като контрапункт на синкретичните мюсюлмани от суфистки произход, изповядващи умерения ислям (такива са мюсюлманите в Република България например);
Финансиране разпространението и проповядването на религиозна омраза и агресиране на капсулирани мюсюлмански групи срещу християни, евреи, арменци и роми, генериране на конфликти между радикалните и умерените мюсюлмани, проповядване на антидемократична идеология и използване на верските убеждения за политически цели;

Очертаните основни направления показват причината, поради която фокусът на ислямистки терористични организации (и особено на екстремистките джихадистки групировки в тях) като „Ал Каеда“, свързаният с нея „Фронт Ал-Нусра“, „Джабхат Ал-Нусра“, „Ислямска държава в Ирак и Леванта/Шаам“, „Бригадите на мъчениците от Ал-Акса“, „Ал Уакф ал Ислями“, „Ал-Ифта“, „Палестинският ислямски джихад“ и др. е насочен именно към системата „Хауала“. Имайки предвид засиления натиск върху тях от страна на глобалната антитерористична общност след 09/11 и блокиране на авоарите им в западни банки, те са принудени да се преориентират към използването на алтернативна форма на платежните системи в Европа, САЩ и Азия. Такава алтернатива за тях се явява именно „Хауала“ - между безкрайното противопоставяне на Дар Ал-Ислам (светът на Исляма) и Дар Ал-Харб (светът на „неверниците“) следствие на разрастващото се влияние на уахабитството (крайният ислям).

Следствие на засиления мониторинг и натиск върху ислямистките терористични организации и екстремистките им джихадистки групировки в някои американски щати системата „Хауала“ е обявена за незаконна. Тя е официално призната и правно дефинирана като типология за изпиране на пари[16] в САЩ. Според Заключителния доклад на националната комисия за терористичните атаки срещу Америка (Докладът на Комисията за 11/9)[17] от 22.07.2004 г. част от средствата, необходими за финансовото обезпечаване на подготовката и реализацията на атентатите на 11/9 е трансферирана чрез нелегални небанкови парични преводи и реализиран сетълмент от типа „Хауала“. Самото нападение над Кулите близнаци обаче не е извършено въз основа на финансиране посредством „Хауала“, а чрез междубанкови парични преводи до офиса във Флорида на The SunTrust Bank. Докладът уличава Бин Ладен в използването на стройна система от хауаладари, за да изпраща пари на агентите си извън Афганистан. В резултат на извършените разследвания и засиления натиск от властите в Америка за въвеждане на редица инициативи, мерки и действия за борба срещу изпирането на пари в световен мащаб множество мрежи от хауаладари са разкрити и окончателно разбити, а срещу хауаладарите са образувани наказателни производства за пране на пари в особено големи размери. Съставен е черен списък на „Хауала“ компании, чиито активи и финансово обезпечение подлежат на незабавно замразяване и постоянно наблюдение.

Във връзка с това през ноември 2001 г. правителството на Джордж Буш-младши замразява активи на „Ал-Баракат“[18] и арестува по-голямата част от хауаладарите в мрежата. До началото на 2003 г. са разкрити 4 наказателни производства, но в последствие нито едно от тях не доказва пряко финансиране на терористи и радикална дейност в полза на „Ал-Каеда“, каквито са първоначалните съмнения. През август 2006 г. са освободени и последните хауаладари от мрежата на„Ал-Баракат“. През октомври 2009 г. офисът на компанията в Швеция е изваден от забранителния списък на ООН с терористичните организации, а банковите му сметки - деблокирани[19]. Според Шведското национално радио ООН не дава аргументация защо е решила да извади от забранителния списък точно шведския офис на компанията. Според анализатори това решение е продиктувано от промяната в позицията на ЕС към организациите, които бързо и лесно биват включвани в забранителния списък на ООН без да има реални доказателства за забранена от закона дейност.

През февруари 2012 г. с решение на Съвета за сигурност на ООН „Ал-Баракат“ и всички 17 нейни дъщерни компании са окончателно извадени от черния списък на терористи, но част от активите им остават замразени и до днес. Делото срещу компанията е окончателно приключено, а тя е официално заличена от Групата за санкции срещу „Ал-Каеда“ към Съвета за сигурност заедно с цялата мрежа от ключови дъщерни компании по отрасли  (Barakat Bank of Somalia, Al-Barakat Exchange и Barakat Telecommunications Company). Въведени са нови, по-рестриктивни изисквания при откриването на банкова сметка и превод на пари в САЩ.

През януари 2010 г. офисът на The New Ansari Exchange[20] в Кабул е затворен от The Sensitive Investigative Unit (звеното за разследване на корупцията в Афганистан) по подозрения за участие в изпирането на над 3 млрд. долара недекларирана печалба на талибаните от търговията с опиум, трафика на наркотични вещества, корупцията и политическия шантаж от висши държавни служители и военачалници[21]. Разкрити са множество парични преводи към ключови политически и бизнес фигури, вкл. роднини на президента Карзай (Махмуд, един от братята му) и на вицепрезидента Фахим (брат му А. Ф. Фахим)[22]. Установени са връзки и с колумбийските наркобарони.

От своя страна братът на президента (гражданин на САЩ и на Афганистан) заявява, че бизнесът му е абсолютно законен и не е извършвал незаконни парични трансфери извън Афганистан. Същевременно в хода на разследването е открито несъответствие между декларираните доходи и направените разходи на Махмуд Карзай и неговото семейство: нетна печалба в размер на 12,157,491.00 щатски долари с активи на стойност 21,163,347.00 щатски долари и пасиви за 9,006,106.00 щатски долари при деклариран общ годишен доход на цялото президентско семейство от едва 400,000.00 щатски долари.

Американски медии твърдят, че сомалийските пирати също използват системата „Хауала“ за трансфер и изпиране на получените от откупите парични средства до целия свят, най-често до Кения, където тези операции нито се регистрират, нито парите се облагат данъчно. Според публикация в The Wall Street Journal[23] през 1998 г. хаваладар в Пакистан е оказал нерегламентирано съдействие при финансирането на терористичните атаки срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания.

Според проф. Никос Пасас, експерт по международни престъпления в Temple University и консултант на редица световни правителства, има данни, че системата „Хауала“ се използва и от терористичните групи в окупираните територии на Кашмир в Хималаите, както и от паравоенната организация на Тигрите за освобождение на Тамил Еелан в Шри Ланка[24]. „..За тях тя е най-лесният, удобен, практичен и евтин начин да прехвърлят пари до всяка точка на света без да бъдат проследени“.

 

БЪРЗО, ЛЕСНО, УДОБНО ИЛИ КАК РАБОТИ СИСТЕМАТА „ХАУАЛА“?

 

Преводът на пари е изключително опростен. Клиентът-изпращач, резидент на страна „Х“, установява контакт с доверен хауаладар в своята страна и му предава малка сума пари в брой с уговорката същата да бъде предадена на клиента-получател, резидент на страна „Y”. Освен сумата в брой клиентът-изпращач предава на хауаладара и таен идентификационен код (парола, кодова дума, буква, комбинация от цифри и букви, дори жестове и мимики), който трябва да бъде назован от клиента-получател. Именно кодът е първата отличителна особеност на Хауала „сделката“.

Срещу минимална комисиона (втората отличителна черта) хауаладарът на клиента-изпращач се свързва с друг доверен хауаладар (местен в страната на клиента-получател), дава му информация (идентификационният код и сумата на превода) и поема ангажимент да уреди този дълг на по-късен етап. Междувременно клиентът-изпращач се свързва с клиента-получател и му съобщава идентификационния код. С получената информация последният отива при местния хауаладар и срещу назоваване/изпълняване на правилния код получава сумата (вж. Фиг. 1).

 

Фигура 1 Схема на трансгранично посредничество при прехвърляне на парични средства по системата „Хауала“


































 








 

 

 

 

 

 

Легенда:

                                                          Посока на предаване на идентификационния код

             Посока на изпращане и получаване на парите

                   Посока на прехвърлянето на дълга

                      

 

Възможно клиентът-изпращач и/или клиентът-получател да заплати минимална комисиона за услугата. Същата в повечето случаи автоматично се удържа от изпратената/получената сума. По думите на хауаладар от Афганистан, действащ в района на Куета (провинция Белуджистан, Пакистан) „цената“ на една Хауала операция може да бъде:

Равна на или около 1% от номинала на прехвърляната сума;
Фиксирана, „твърда“ комисиона - 5.00 щатски долара за суми до 500.00 долара, 10.00 щатски долара за суми до 1 000.00 долара и т.н.;
За сметка на маржа при превалутирането на прехвърляната сума в местната валута.

Според Камран Мумтаз, редактор в ежедневника “The Daily Mashriq” в Куета[25], големите печалби в Хауала бизнеса идват от валутно-курсовите разлики и флуктуациите на валутния пазар, както и от големите такси при трансгранично прехвърляне на крупни суми пари на „стратегически клиенти“: трафиканти на хора, мулета на „мръсни пари“, донори за медицински трансплантации на органи, вкл. за кръстосана трансплантация, търговия с оръжие и дрога, корумпирани политици и висши държавни чиновници, търговци на черния пазар, пирати и др.

Освен комисионата, третата отличителна характеристика на Хауала „сделката“ е степента на доверие между контрагентите. Именно благодарение на високата доверителна база се извършва фактическото безпрепятствено прехвърляне на средствата. Хауаладарът на клиента-изпращач „дължи“ като дълг (текущ кредит) сумата на хауаладара на клиента-получател. От своя страна, хауаладарът на клиента-получател се доверява на хауаладара на клиента-изпращач, че сумата на сделката (т.е. дългът/текущият кредит) действително ще бъде уредена на по-късен етап.

Най-често до физическо прехвърляне на парите (уреждане на сумата) изобщо не се стига тъй като всеки брокер-хауаладар може да изпълнява функциите както на изпращач, така и на получател на пари многократно в рамките на деня. Поради това „счетоводно изравняване“ на позициите им (клиринг на паричния сетълмент при Западния модел на платежни системи) може да бъде извършено по всяко време чрез нова Хауала операция, огледална на вече реализираната такава. Но до такава „обратна“ операция в повечето случаи въобще не се стига тъй като по презумпция хауаладарите се ползват с високо доверие помежду си.

Следствие на промените в геостратегическата среда за сигурност в резултат на конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка и изместването на посоката на движение на бежанските и миграционните потоци към Западна Европа е налице видоизменена „технология“ на modus operandi на стандартната“ Хауала транзакция. Често срещани вече са случаите, при които клиентът-изпращач изпълнява едновременно ролята и на клиент-получател. Така на практика се оказва, че клиентът „А“ изпраща пари пак на клиента „А“, т.е. на себе си (за разграничение ще го наречем клиент „А-прим“ - вж. Фиг. 2).

 

Фигура 2 Схема на модифицирано трансгранично прехвърляне на парични средства по системата „Хауала“

Именно това е начинът, по който бежанците от гражданската война в Сирия и нелегалните икономическите емигранти от провалените държави в Близкия Изток и Северна Африка финансират своето дълго пътуване към Западна и Северна Европа, САЩ и Руската федерация. Мащабите на финансовата империя, която се изгражда посредством каналите за миграция, трафик на хора и износ на тероризъм чрез заплащане на дължимото по системата „Хауала“ тепърва ще бъдат очертавани и анализирани от експертите. Несъмнено обаче същите вече представляват и ще продължават да бъдат сериозна заплаха за националната сигурност на редица държави по света, регионалната сигурност в конфликтните райони и транзитните страни, както и за Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС.

След близо едногодишно разследване на холандската прокуратура съвместно с Европол на 18 септември 2015 г. в Айндховен, Нидерландия е разкрита мащабна трансгранична мрежа за трафик на хора от Гърция, Италия и Австрия към „Долната земя“[26]. Арестувани са 35-годишен сирийски гражданин със статут на бежанец и 26-годишният му племенник като организатори на международна престъпна група. 35-годишният сириец е посочен като организатор на транспорта и логистиката и диспечер на колите и шофьорите. 26-годишният му племенник е уличен в „подбора на бежанците“ в Австрия и Унгария. Заедно с тях е арестувана и жена, тяхна роднина, заподозряна в управлението на получените от мигрантите пари, както и 27-годишен мъж в Будапеща – местният „тартор“ на групата. Иззети са огромно количество фалшиви документи за самоличност, издадени от европейски държави, както и няколко мобилни устройства и лаптопи с информация за мрежата от хауаладари и трафиканти.

Разследването се води от Службата на Главния прокурор на Кралство Нидерландия в сътрудничество с полицията и прокуратурата в Унгария, Германия, Австрия, Италия и Европол. Според наблюдаващия прокурор[27] групировката е финансирана чрез солидни парични трансфери на неидентифициран брой „подземни банкери“ (холандското название на системата „Хауала“), разположени на територията на цяла Европа към Айндховен. По информация на NOS[28] само задържаният сирийски бежанец е натрупал приблизително 120 хиляди евро за 1 година. Но в последните няколко месеца „търсенето“ на услугата е довело до ударното увеличение на доходите му до 20 хиляди евро седмично!

Схемата на разкритата в Холандия група изглежда по следния начин. Специално подбрани „набирачи“ в Сирия издирват бежанци за трафикиране през Балканите към Европа. В съответните „сборни пунктове“ (Атина, Будапеща, Виена и Милано) „клиентите“ се групират по 10-15 души и се избира път за тяхното придвижване.  От своя страна, бежанците „депозират“ при местен сирийски хауаладар от мрежата на групата (или на такъв, намиращ се на сирийско-турската граница) преди тръгване между 9 и 12 хиляди евро авансово в брой на човек в зависимост от крайната дестинация и избрания маршрут. Посочват и държавите, през които избират да преминат, срещу което получават информация за името и местонахождението на местните хауаладари от мрежата.

Вариантите за придвижване са два: Източният (в който попада България) и Южният Средиземноморски маршрути. Въпреки че Южният е по-рискован заради препятствията в Средиземно море (често завършващ с удавяния преди бреговете на гръцките и италианските острови) и по-скъп заради повечето граници, които се преминават, мигрантите го предпочитат. За сравнение, Източният Средиземноморски маршрут е по-кратък и по-евтин, но преминава през България, където мигрантите се „маркират“ от властите и затварят в центровете за настаняване на бежанци до получаване на статута на бежанци или експулсирането им обратно в родината им.

Независимо кой от двата маршрута избират бежанците, те дължат „такса“ за транзитното си преминаване на местните трафиканти, платима в брой посредством местните хауаладари от мрежата. „Ценоразписът“ изглежда приблизително така:

2 000 евро - преминаване с лодка от турския курорт Бодрум до гръцкия остров Кос;
700 евро - наем на лек автомобил, бус или миниван през Апенините до границите с Австрия и Словения;
900 евро – наем на кола или придвижване с такси от Гърция до Словения и Унгария.

Когато клиентът (мигрант или бежанец) се установи на територията на съответната държава, има два начина да „изтегли“ част от авансово внесената сума и да се разплати на трафиканта. Първият е като отиде лично при местния хауаладар и я изтегли, след което я предава на местния трафикант. Вторият е когато местно „поемно“ лице, доверено на трафиканта отиде при хауаладара и срещу назоваване на тайния код изтегли дължимата сума и автоматично „изчисти“ задължението на мигранта към местния трафикант. След което транзитното преминаване през територията на съответната страна продължава към съседната държава до достигане на крайната дестинация – Западна и Северна Европа, Руската Федерация и Америка.

Чрез така изградената стройна система от хауаладари и трафиканти, удачно разположени на „горещите транзитни точки“ в Европа[29] рискът от носене на крупни суми в брой се елиминира. Съответно, заплащането на дължимото на каналджиите по маршрута се извършва веднага, на място и без забава. Според Европол през 2015 г. на територията на Стария континент действат над 30 хиляди трафиканти на бежанци, а бизнесът им генерира по около 300 млн. евро месечно чиста печалба, необлагаема с данъци поради „сивата икономика“, в чиито територии попада[30]. Колко на брой хауаладари „администрират и оперират“ 30-те хиляди трафиканти и техните 300 млн. евро е трудно, почти невъзможно да бъде доказано поради конспиративния и неформален характер на системата.

 

ОТВЪД ЗАКОНИТЕ И ГРАНИЦИТЕ ИЛИ ЗА СИСТЕМАТА „ХАУАЛА“ КАТО ТИПОЛОГИЯ ЗА ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕ НА ТЕРОРИЗМА

 

На пръв поглед е трудно да бъде направено ясно разграничение между законни и незаконни Хауала транзакции от гледна точка на легитимността на произхода на паричните средства, обект на трансфериране и тяхното предназначение. Ето защо във финансовата теория и практика на Индия и Пакистан, а в последствие и в целия свят, се разграничават условно два типа транзакции на Хауала пазара: „бяла Хауала“ и „черна Хауала“. Като „бяла Хауала“ се класифицират всички законни операции на прехвърляне на парични средства между свързани помежду си лица, които при относителни фактически обстоятелства биха могли да докажат законния произход на трансферираните авоари и последващото им предназначение. „Черна Хауала“ е термин, който описва незаконните транзакции между лица, които привидно не са свързани, нарушили са връзката с източника на средствата и не са в състояние (вкл. чрез умишлено прикриване) да докажат произхода и предназначението им.

Независимо от тази условна класификация е възможно извършването на незаконни операции и посредством „бяла Хауала“, каквито се регистрират често, вкл. вече и у нас. През пролетта на 2012 г. при международна полицейска операция, реализирана и на територията на Република България, в Пловдив е арестувано лицето Хайян Ахмед Абед, гражданин на Република България и Република Сирия[31]. Повдигнати са му обвинения за „нерегламентирана банкова дейност“ посредством опериране на системата „Хауала“ на българска територия. На практика би могло да се приеме, че арестуваното лице е първият официално разкрит от властите хауаладар у нас. В хода на разследването се установява още че същото е съдружник на българската гражданка от турски произход Ширин Ибрахимова Газиюмерова, която според Легия „Антимафия“ е „собственичка“ на най-големия дял китайско и турско карго у нас, внасяно през Митница – Пловдив[32].

През есента на 2013 г. САД „Финансово разузнаване“ на ДАНС разкрива нов оперативен случай по системата „Хауала“. В рамките на 1 календарен месец две физически лица, свързани помежду си в качеството им на съпрузи, граждани на Афганистан и пребиваващи у нас със статут на бежанци, получават общо над 180 парични преводи за дребни по номинал суми. Парите са получени на едни и същи календарни дати, от едни и същи хауаладари, опериращи на територията на 15 държави в Близкия Изток и Европа[33]. През 2014 г. мониторинговият механизъм над паричните преводи със сетълмент от типа „Хауала“ продължава да действа и засича нови оперативни случаи в България.

Посочените казуси, както и други последващи операции потвърждават хипотезата на анализаторите, че в България вече съществува пазар на парични услуги със сетълмент от типа „Хауала“ и е изградена прилична мрежа от хауаладари. Въпреки че в една част от наблюдаваните транзакции става въпрос за дребна по номинална стойност ликвидна подкрепа на бежанците у нас от техните роднини от Близкия и Среден Изток и Северна Африка, в друга биха могли да се допуснат операции, класифицирани като „черна Хауала“ за редица съмнителни по своя легален характер дейности – контрабанда, подкупи, политическа корупция, рекет, финансиране на религиозни организации и мероприятия, покупка на оръжие и боеприпаси и др.

Класифицирането на дадена транзакция като „черна Хауала“ следва стандартните етапи на „изпирането“ на парите  (вж. Фиг. 3). Бедата се състои в това, че една „Хауала“ транзакция като част от системата за парични преводи и по веригата на пренасяне на стойността може да бъде операция по изпиране на пари на всеки един от трите етапа.

 

Фигура 3 Етапи на изпирането на пари

 

При етапа влагане (пласмент) парите, получени в резултат на престъпна дейност, се вкарват във финансовата система необезпокоявано тъй като операцията не се регистрира никъде, нито се докладва пред органите. За сравнение, при стандартната банкова операция вноската на пари в брой се регистрира чрез съответните приходни документи (приходен касов ордер или вносна бележка), а в някои случаи и чрез деклариране произхода на средствата (над определен бенчмарк) и свързаността на лицата, което е своеобразна спирачка за „мръсните пари“. Поради това се предпочитат квази системи за трансфер на пари като Хауала, а не стандартен банков или паричен превод от типа “Money Gram“, “Western Union“, “Express-M”, “Money trans”, “UPT” и др.

На етапа разслояване (напластяване) клиентът на системата „Хауала“ манипулира незаконните си средства по начин, който позволява на пръв поглед те да изглеждат напълно „чисти“ сякаш са получени от законен източник или най-малкото е в състояние да докаже произхода им. Това е улеснено и от обстоятелството, че операцията „не оставя следи“ – не се регистрира в платежна или банкова система, не се оформя документално или ако все пак съществува някакъв първичен „счетоводен“ документ, то той няма правна стойност (непълен, неточен или фиктивен, с фалшиви данни).

На последния етап, интегриране, получателят на паричните средства ги инвестира в други активи, прикрива с тях други незаконни доходи или упражнява с тях друг вид забранена от закона дейност и по този начин „изпира“ умело първоначално внесените пари като „мръсни“. Съвсем не е задължително получателят на парите да е част от „мръсния бизнес“. В този случай той се явява негова жертва понеже произходът на средствата му е неизвестен (типичната ситуация на покорната съпруга, която харчи изпратените от съпруга й „мръсни“ и вече „изпрани“ пари). Поради това най-честата „Хауала“ транзакция е типологията „А“ изпраща на „Б“ определена парична сума (малък номинал). Съответно лицата „А“ и „Б“ са свързани помежду си (съпрузи). Съпругът „А“, който е емигрант или бежанец в Европа и САЩ, изпраща на съпругата си „Б“, напр. в Пакистан и Сирия, месечната издръжка на семейството. Никой не се интересува какъв е произходът на средствата и какво работи лицето „А“. Лицето „Б“ ги харчи с удоволствие.

Съществуват редица фактически обстоятелства и оперативни знаци, които служат като „лампичка“ за финансово-разузнавателните органи при класифицирането на една „бяла Хауала“ като „черна“. На първо място, това е състоянието на т.нар. „Хауала сметка“. Макар и неформална спрямо съвременното разбиране за сметка и съхранявана при примитивни условия в битова среда[34] движенията на нейните ежедневни „салда“ са показател за мащабите на бизнеса. Това, което може да се види от символичните „счетоводни записи“ в един хауаладарски тефтер са:

Номиналните стойности на извършените парични преводи по дни, а понякога и по часове;
Имената и адресите на хауаладарите от брокерската мрежа - в повечето случаи „имената“ са фалшиви, частично изписани или кодирани, за да се опази конспиративността;
Обменният курс - в случаите, когато валутата на изпращане се различава от валутата на получаване;
Начинът на изплащане на сумата - в брой, по банков път или в натура;

По-образованите хауаладари действително „изсветляват“ и обезпечават бизнеса си като прибягват до услугите на кореспондентска банка. Те си откриват разплащателна сметка и всекидневно внасят/теглят пари в/от нея, за да съхранят на сигурно място дневните си обороти. Именно това позволява на надзорните органи да надникнат в „светая светих“ на Хауала бизнеса. Схематично „Хауала счетоводството“, водено на ръка, на хартиен носител, при строго конспиративни условия изглежда по следния начин (вж. Таблица 1, данните са фиктивни):

 

Таблица 1 Примерно  Хауала счетоводство

(извлечение от хауаладарски тефтер)[35]

 

01/09/15

07:10

Suresh Kumar

10, 000.00

37.65

2, 659.57

F-1202

01/09/15

09:25

Ganesh Trading

2, 000.00

-

-

*

02/09/15

08:40

Manoj

25, 000.00

39.25

6, 369.42

B-8149

03/09/15

10:15

Ahmed*

10, 000.00

25.25

*

Gold

05/09/15

06:35

Suresh Kumar

5, 000.00

37.00

2, 650.05

F-1202

 

Първата колона показва датата на извършване на операцията. Втората – часът (не винаги се попълва). В третата колона хауаладарът маркира името на другия хауаладар като в повечето случаи изписаното не е истинското му име. Четвъртата колона дава информация за номиналната стойност на транзакцията в местна валута (напр. щатски долари). Петата колона показва обменния курс в случаите, когато валутата на изпращане се различава от валутата на получаване. Когато петата колона остане празна, Хауала транзакцията е местна (вътрешна). Съответно, шестата колона показва сумата за получаване, превалутирана в местна валута (напр. рупии, т.е. Хауала транзакцията е външна, трансгранична). От операцията, извършена на 01.09.2015 г. (ред първи на Таблица 1) е видно, че 10 000 местни валутни единици по обменен курс 37.65 са изплатени на клиента-получател като 2 659.57 чуждестранни валутни единици. Последната колона показва начинът, по който е осъществена транзакцията – в брой, по банков път или в натура. Съкращения, започващи с букви B (bank), F (first, напр. First Bank) и др. показват, че парите са изпратени чрез разплащателните сметки, открити при кореспондентските банки на хауаладарите. Кои точно са банките-посредници остава загадка, тъй като този тип записване предполага кодиране на субектите. Когато в последната колона има изписани букви, калиграфски знаци или символи на арабски, хинди, урду, фарси или ганеш или нищо не е изписано, това означава, че сумата е получена в брой или в натура (злато, благородни метали, скъпоценни камъни или бижута).

На второ място, финансово-разузнавателните органи се ориентират по вида бизнес или обичайното занимание, които хауаладарите осъществяват успоредно за „изсветляване“ на бизнеса си. В световната практика са идентифицирани следните видове дейности[36], под чието прикритие се осъществяват парични преводи от системата Хауала (както „бяла“, така и „черна“ Хауала):

Пътувания, туристически услуги (агенции за организирано пътуване, гидове и водачи, компании за продажба на самолетни билети и др.) транспорт, спедиция и логистика по море, суша и въздух;
Търговия с леки, леко- и тежкотоварни автомобили втора употреба;
Наем на леки автомобили - обикновено не чрез лицензирани международни вериги от компании за наем или франчайзинг, а „наемодатели“ на дребно, с малък автомобилен парк (до 5-10 коли), за да не правят впечатление на разследващите органи;
Таксиметрова дейност – също не в рамките на големи вериги от таксиметрови компании, а на дребно с един автомобил;
Трафик на хора, стоки, ценности – добре развито е заплащането във връзка с трафика на бежанци и икономически мигранти, жени за забавления, донори на медицински органи и лица за кръстосани трансплантации в Близкия Изток;
Търговия с бижута, благородни метали и скъпоценни камъни;
Обмяна на чуждестранна валута (в т.ч. на хотелски рецепции), отпускане на пари в заем срещу лихва и осребряване на пътнически чекове – Хауала бизнесът е особено успешен в държави, в които не се издават и не се приемат за инкасиране чекове, в т.ч. и пътнически, а самите чекови услуги са слабо развити или изобщо не се предлагат като форма на разплащане;
Производство и търговия с традиционни източни продукти – ръчно тъкани килими и черги, храни и напитки, подправки и аромати;
Издаване и разпространение на ислямска литература, образователна и културно-просветна дейност с ислямска религиозна и духовна насоченост, в т. ч. „безплатни“ образователни лагери и религиозни семинари;
Дейности в и около медресета, джамии, ислямски религиозни школи, вакъфски имоти и мюлкове;
Ислямски секти, аскетични и философски движения, ордени на хариджити и др. с изключение на тези, които презират парите (напр. дервишите);
Доставчици на международни телефонни и интернет услуги и компании, отговарящи за поддръжката на т.нар. „жълти страници“;
Търговия с предплатени карти за услуги - телефон, интернет, вътрешен транспорт;
Търговия на дребно с петрол, петролни продукти и природен газ, добивани от Близкия и Среден Изток, замяна на плодородна земя и оазиси в пустинята;
Рекет и контрабанда в Близкия и Среден Изток;
Покупка на жени-робини („сабая“) за принудителни бракосъчетания по Шариатските закони, самоубийствени терористични актове („жени-войници“ или „жени-терористи“), попълване на отрядите на „Хисба“ (ислямската морална полиция) и др. – в гр. Ракка, столицата на Ислямска държава, е формиран официален робски пазар, на който се извършват наддавания за робините с официален „ценоразпис“. На „клиент“, желаещ да „закупи“ сабая (робиня) е разрешено да купи до три „стоки“, с изключение на клиенти от Турция, Сирия и Персийския залив, които имат право само на една. „Стоката“ може да бъде препродадена до шест пъти на шест различни мъже. Правото на първи „закупил“ я принадлежи на боец от ИДИЛ. Ако няма желаещ от ИДИЛ, „стоката“ се продава на заможни мъже от Близкия Изток като „цената“ може да достигне до няколко хиляди долара на жена/момиче. За тези, които нямат възможност да присъстват лично на робския пазар, се организират on-line аукциони в интернет. Заплащането се извършва както с пари в брой, така и с превод (от банкова сметка) или по системата „Хауала“;

Следствие на засилените миграционни потоци в Европа и заселването на новите „европейци“ в някои държави от Западна Европа (Германия, Дания, Швеция, Нидерландия и Великобритания) се наблюдава още една интересна тенденция, модифицираща, изсветляваща и до някъде легализираща традионния начин на реализиране на „Хауала“ транзакциите. Чрез стандартни обяви за работа в ежедневници се наемат физически лица с открита разплащателна сметка в местна банкова институция. От наетите лица (най-често студенти, имигранти, гастарбайтери или безработни, в ч. и български граждани) се изисква да получават периодично банкови преводи на малки по номинал суми по собствената си банкова сметка и по инструкция да прехвърлят получените средства в друга, предварително посочена банкова сметка или да ги превеждат с бърз паричен превод по стандартните платежни системи “Money Gram“, “Western Union“, “Express-M”, “Money trans”, “UPT” и др. След приспадане на съответните комисиони и прехвърляне на средствата, титулярът на банковата сметка (своеобразно муле на пари) получава дължимото си възнаграждение в рамките на 1-2% от стойността на транзакцията.

В преобладаващата си част тези безобидни на пръв поглед парични трансфери са транзакции от „Хауала“ типологиите. Посредством използването на банкови сметки и титуляри с европейска самоличност тези трансфери се изсветляват, легализират и вграждат в европейските платежни системи. Заради завишените изисквания при откриване на текуща (разплащателна) сметка в редица държави в Западна Европа, често дори рестриктивни, този начин на вграждане на системата „Хауала“ в европейските практики очевидно ще бъде често срещана типология от тук насетне. Така например, в Обединеното кралство Великобритания откриването на банкова сметка може да се проточи с месеци. Предварително от кандидата за титуляр на сметката се изисква представянето на редица удостоверителни документи:

Доказателство за адресна регистрация на територията на страната – като такива служат договор за наем или фактура - сметка за комунална услуга на името на клиента с посочен в нея пощенски адрес (сметка за телефон или интернет не се приемат тъй като в тях не е упоменат адрес) и др.;
Лична карта, международен паспорт, удостоверение за постоянно пребиваване на чужденец или друг документ за самоличността на клиента;
Документ, удостоверяващ нуждата от откриване на сметката – трудов договор, уверение за ученически, студентски или докторантски права и др.;
Осигурителен номер – доказателство, че клиентът е нает на работа във Великобритания или в процес на наемане от английски работодател;
Списък на клиенти, договори, фактури, товарителници, фактурна книжка и др. - за удостоверяване на статута на самонаето лице;
Виза - за гражданите на държавите, с които Великобритания има установен визов режим на пътуване и пребиваване;

Представянето на горепосочените доказателства (както и други документи по усмотрение на банката в зависимост от установената й практика) е труден и дълъг процес. Той включва още провеждането на интервю - събеседване с предварително записан час в банката (понякога за свободен час се чака 3 седмици) относно целта на откриване на сметката. Освен това банковите институции във Великобритания разполагат с „черни списъци“ на рискови държави, на чиито граждани в повечето случаи заявлението за откриване на сметка се резюлира с отказ.

Поради гореизброените причини, както и заради по-строгите правила във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които влязоха в сила в ЕС през месец май 2015 г.[37] на хауаладарите от Близкия Изток им излиза по-евтино, по-бързо и по-сигурно използването „под наем“ на вече открити сметки в банкови институции на името на лица с европейски произход (нещатни европейски хауаладари), отколкото откриването на собствени нови банкови сметки. Същевременно, при съмнения за изпиране на пари и финансиране на тероризма в хода на евентуално наказателно преследване от властите като виновни и обвиняеми биха били привлечени титулярите на банковите сметки – нищо неподозиращи европейски граждани, а не техните „наематели“ - хауаладарите.

 

СИСТЕМАТА „ХАУАЛА“ – МАЛКИЯТ ИНСТРУМЕНТ В СИСТЕМАТА НА ГОЛЕМИТЕ ШАРИАТСКИ ФИНАНСИ

           

Установеният у нас сетълмент на парични средства по системата „Хауала“ и многократното му повторение до момента показват, че България отдавна вече се е превърнала в ключова точка за активиране и разгръщане на „Хауала“ бизнеса на Балканите. Стратегическото географско разположение и разпокъсаната геополитическа ориентация на страната в съчетание със слабото ниво на вътрешна сигурност се явяват изключително благодатна почва за развитие на пазара на услуги от типа „Хауала“ и поддържане на стройна и не съвсем малка по обем организирана хауаладарска мрежа. Тихо и необезпокоявано България става трансевропейски транспортен коридор за „износ“ на Хауала бизнеса към Централна и Западна Европа и в транзитна зона за свободното преминаване на мигранти - хауаладари от конфликтните зони в Близкия и Среден Изток към Западна Европа и обратно.

Тези интензивни геоикономически процеси протичат необезпокоявано и улесняват развитието на други не по-малко тревожни явления у нас. Обезпечавайки тяхната стабилна финансова основа чрез трансфери, получени по схемата „Хауала“, но застрашавайки националната ни сигурност, такива са:

Масово строителство на джамии, ислямски духовни и възпитателни училища и места за отдих към тях – за близо 20 г. в Родопите са построени над 300 джамии и съпътстващата инфраструктура към тях;
Активна издателска дейност на ислямска религиозна и духовна литература – Мехмед Дорсун от Мадан дори издава книга, в която извежда произхода на помаците от арабите;
Организиране на безплатно религиозно образование – момчета от социално-слабите мюсюлмански и помашки среди в България се изпращат със стипендии за висше религиозно образование в семинарии, религиозни школи и университети по салафизъм в Йордания, Обединените Арабски Емирства и Саудитска Арабия;
Организиране на безплатни курсове по Коран и Шариат - за мюсюлмани, които не могат да си позволят да заплатят стойността на различните курсове за квалификация, преквалификация и следдипломна специализация по Коран иШариат;
Организиране на безплатни курсове за хафъзи за деца от социално-слаби семейства[38];
Организиране на безплатни поклонения „Хадж“ в Мека или доплащане на липсващата част от сумата[39];
Засилена благотворителна и милосърдна дейност – извършва се от ислямистки фондации от Йордания, Катар, Кувейт, Обединените Арабски Емирства и Саудитска Арабия („Вяра“, „Тайба“ и др.), които разполагат с огромни финансови капитали. Дейността им е насочена главно към подрастващите, на които предлага безплатна храна, пансиони и перспектива за продължаване на религиозното обучение в Турция. В южната ни съседка на фондацията е забранено да развива дейност сред деца под 16-годишна възраст;
Създаване на „кухи“ търговски дружества – през 2008 г. в Пловдив е разкрита и заличена в Търговския регистър „куха“ фирма („Гюнеш 2004“ ООД) с официален предмет на дейност търговия с мебели и осветителни тела). В хода на разследването е установено, че зад търговската й регистрация стои нерегистрираната у нас турска религиозна организация „Сюлейман Джълар”. По данни от открити източници според ДАНС[40] фондацията е използвана за разширяване на турското влияние сред ислямската общност в България.  От своя страна, офисът на „кухата“ фирма в Пловдив е превърнат в незаконно ислямско училище,  а част от него – и в пансион за „учащите“ в „училището“;
Използване на банкови „мулета“ за превод на пари - такъв е случаят с повдигнатите обвинения срещу Христо Бисеров, заместник-председател на 42-рото Обикновено Народно събрание[41], за данъчни престъпления, пране на пари и подаване на документи с невярно съдържание пред властите;
Засилване присъствието на компактните уахабитски ислямски групировки (напр. „Ал Уакф ал Ислами”[42]) – целта е налагане на салафизма и принципите на Шаритската държава и като контрапункт на българските мюсюлмани, които от векове са синкретични, от сунистко-ханефитски произход и изповядват умерения ислям;
Бавна и тиха ислямизация на отделни географски региони (Родопи, Странджа, Лудогорие и Южна Добруджа) и отричане на секуларните принципи на държавността, включително отказ от предоставяне на публични административни услуги, отказ от наемане на работа, отказ от обслужване в магазини и заведения, забрана за свободното говорене на официалния език на държавата и др;
Разпространение и проповядване на религиозна омраза и агресиране на капсулирани мюсюлмански групи срещу християни, евреи, арменци и роми, генериране на конфликти между радикалните и умерените мюсюлмани, проповядване на антидемократична идеология и използване на верските убеждения за политически цели, което е престъпление по смисъла на чл. 108, 164 и 165 от Наказателния кодекс на Република България;
Пропагандиране на ислямизъм (политическото течение) вместо проповядване на ислям (религията);
Подготовка на бойци на радикалния политически ислям, включително и на етнически български ислямски фундаменталисти и екстремисти, биещи се на страната на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ - за тази тревожна негативна тенденция ЦРУ многократно алармира, лидерите на „Ислямска държава“ заявиха, че България ще е една от първите държави в Европа, над които ще се развее знамето на „Черния Халифат на пророка Мохамед“!;

Очертаните основни тенденции показват, че на територията на нашата страна се алокира крупен капиталов и човешки ресурс, генериран и трансфериран от Близкия Изток по много и най-различни като типология начини, включително и посредством системата за парични преводи „Хауала“. Тези тенденции задават нов алгоритъм на протичане на банковите и парични преводи на територията на Република България, а от там и на бъдеща трансформация на традиционната парично-кредитна система в страната.

Налице са първите модифицирани „ислямски“ банкови и инвестиционни продукти у нас, предоставяни от кредитните институции с мажоритарен турски капитал („Иш банк“, Търговска банка „Д“ и „Зираат Банк“[43]). Целта на новите продукти е да съответстват на Шариата. Това означава същите да отговарят на следните изисквания:

Забрана на лихварството – Коранът не забранява лихвата („риба“), а лихварството. „Този, който приеме или предяви лихва, не може да бъде спасен понеже възкръсва унижен от докосването на Дявол“ (Сура Ал Бакарах II 275-276);
Кредитиране извън западните разбирания (срещу лихва) – отпуснатите средства се връщат не срещу пари (лихва), а материална придобивка;
Без депозитно застраховане – при евентуален фалит на банковата институция спестяванията на вложителите не са гарантирани;
Трансфер на пари без комисиона – не само с банков или паричен превод, но и посредством системата „Хауала“;
Забрана за инвестиране на пари в „неморални“ финансови инструменти – акции, облигации и финансови деривати на тютюневи фабрики, оръжейници, фармацевтични компании, произвеждащи контрацептиви и др. За целта се съставят специални „черни“ забранителни списъци, които периодично се актуализират;
Забрана за съдебно преследване на неизряден длъжник/наемател – няма правна процедура, по силата на която кредиторът може да получи по съдебен път дължимото от своя длъжник;
Забрана за оценяване и наблюдение на капиталовата адекватност – не се извършва тъй като надзорните функции се извършват от религиозен борд;
Рискът не се третира като систематичен проблем - вложителите сами на свой риск определят най-подходящата инвестиция извън тази от ограничителния списък;

За спазване и тълкуване принципите на „ислямските финанси“ и Шариатското банкиране в структурата на европейските банкови и застрахователни холдинги вече са създадени специални консултативни органи от религиозен характер - „Шариатски надзорни съвети“ с членове висши ислямски религиозни лидери и философи на ислямското учение. На най-високо мениджърско ниво (Управителни и Надзорни съвети на банките, застрахователните и осигурителните дружества - майки) религиозните водачи консултират адаптирането на западните банкови, финансови и застрахователни продукти спрямо нуждите на „източните“ клиенти.

От гледна точка на управлението на системния риск „Шариатските надзорни“ съвети изпълняват функциите на банков и платежен надзор по смисъла на централното банкиране в Западния свят. За стратегическа координация и контрол над ислямските банкови и финансови институции в Западна Европа са създадени и организации като:

General Council of Islamic Banks and Financial Institutions;
Islamic Financial Services Board;
Accounting and Auditing Organization for Islamic Financial Institutions;
International Organization for Zakat и др.

Именно тези органи ще играят все по-засилваща се геостратегическа роля при взаимното адаптиране и конвертиране на Западно-европейския християнски банков модел и Източните ислямски финансови практики. По-голямата част от мюсюлманите, обвързани с тези надзорни и съвещателни институции, са ключови ислямисти (Салех Камел, Ажиил Йасем ал Нашами), радикални ислямистки теоретици (Таха Жабир ал Алуани, шейх Муххамад Таки Усмани, шейх Мохамед Али Елгари, Феисал Мавали, Шейх Низам Якуби и Сюлейман Ал Маниа) и оперативно интересни за службите лица (Юсуф ал Карадауи), които в действителност са открити поддръжници на редица глобални терористични организации.

През 2007 г. мюфтията Мухаммад Таки Усмани[44] издаде фетва, която забранява сукук облигациите (най-популярните нелихвоносни ислямски облигации) с аргумента, че не отговаряли на изискванията на Шариата. С това светът разбра, че финансовите пазари могат да бъдат парализирани не само от военно-политически фактори, но и чрез издаване на религиозни фатви. В качеството си на един от шестимата най-авторитетни и търсени шариатски експерти в света по ислямски финанси Усмани е в състояние с издаването само на една своя фетва да блокира капиталовите пазари. Фетвата му, забраняваща сукук облигациите, засегна сериозно разрастващия се пазар на ислямски облигации в момент, в който редица правителства, спекуланти и компании за недвижими имоти бяха инвестирали над 50 млрд. щатски долари.

В Лондон, финансовото сърце на Европа, вече е изградена квази агенция за кредитен рейтинг, която е с изцяло ислямски религиозен характер и чиито анализи оказват сериозно влияние върху инвестиционните банкери на Острова при операции с ислямски финанси. В Париж е в процес на конструиране на национален Висш ислямски финансов борд. На Уолстрийт в Ню Йорк преди време дори се появи първият борсов индекс за шариатско финансиране – IMANX (Ислямският фонд на Dow Jones, одобрен от шейх Усмани). След серия публикации[45] и координирани мероприятия на службите в САЩ точно седмица след появата си индексът беше свален.

През 2010 г. в Манхайм отвори врати първият европейски клон на “Kuveyt Türk Bankaşı“, която по своя modus operandi е традиционна турска банка, но предлагаща и пълен набор от финансови услуги по инджмите на Шариатските финанси. От своя страна застрахователният гигант “Allianz“ и банковият лидер “Deutsche Bank“ разработиха специални продукти (фондове за управление и инвестиране в активи и депозитни сертификати), които изцяло са съобразени с Шариата и са предназначени само за мюсюлмански клиенти в Западна Европа. Тенденция е все повече банкови институции да навлизат в сегмента на ислямското банкиране и да печелят милиарди от този „инвестиционен прозорец“ без обаче да си дават сметката, че по този начин стимулират разпространението на Шариатските финанси и способстват за утвърждаване на ислямизацията на Европа!

Описаното е само малка част от размерите на крупните шариатски финансови потоци, протичащи в света в момента. Не случайно анализаторът на процесите в Близкия Изток и познавач на радикалния ислям Алекс Алексиев нарича шариатските финанси „оръжие за ислямизация на света, подкрепящо Свещения Джихад и обслужващо екстремизма и тероризма“[46]. Предизвикателство пред националната сигурност на Република България е този процес да бъде канализиран и умело контролиран от финансово-разузнавателните органи и въобще от националните служби за сигурност. На дневен ред излиза острата необходимост от сформирането на Шариатски надзорен съвет в България (по примера на новосформираните практики в Западна Европа), на който да бъде поверено контролираното разпространение на ислямското банкиране (в т.ч. „статистиката“ на „Хауала“ транзакциите, до колкото такава може да бъде водена) в страната като форма на превенция на нерегламентираните финансови операции и парични трансфери. Противодействието на тези процеси би имало обратен ефект – ускореното им неконтролирано разрастване и срастване с терористични и радикални ислямистки процеси и организации и свързаните с тях лица.

 

 

[1] Годишен доклад за дейността на САД „Финансово разузнаване“ (2013), Раздел VII Тенденции, установени във връзка с изпиране на пари, стр. 29. Годишен доклад за дейността на САД „Финансово разузнаване“ (2014), Раздел VII Тенденции, установени във връзка с изпиране на пари, стр. 23.

[2] Финансово-разузнавателното звено на Министерството на финансите на САЩ - The Office of Foreign Assets Control (OFAC) of the US Department of the Treasury www.treasury.gov/about/organizational-structure/offices/Pages/Office-of-...

[3] Съгласно класификациите на Международната организация, регламентираща стандартите в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Париж, Франция. The Financial Action Task Force (on Money Laundering) (FATF).

[4] Съмнителни преводи към бежанци в България. http://www.webcafe.bg/id_446690051

[5] Има се предвид без физическото прехвърляне/доставяне на паричните средства.

[6] Преводите от арабски и фарси на цитираните текстове на Шариата, Корана и други ислямски религиозни източници, вкл. адаптацията им към текста са направени от д-р Морфи Скарлатов, дипломат и арабист.

[7] Мюсюлманска доктрина от правила за поведение. Комплекс от обществени норми (ислямско право в широк смисъл).

[8] Становище по теологичен или правен въпрос, базирайки се на източници на ислямското право, който не е ясно регламентиран в Корана и сюннета (най-често биват засягани казуси, породени от техническото развитие на науката или развитието на човешките взаимоотношения следствие на техническото развитие на цивилизацията).

[9] Преводът мой. Цит. по Sam Vaknin, Hawala or the Bank that Never Was. // United Press International. 2001. Available from: http://samvak.tripod.com/nm104.html

[10] По Приложения А и Б на Jost, Patrick M. and Sandhu, Harjit Singh. The Hawala Alternative Remittance System and its Role in Money Laundering. Washington: U.S Department of the Treasury Financial Crimes Enforcement Network and INTERPOL. 2000. Available from:

www.treasury.gov/resource-center/terrorist-illicit-finance/Documents/Fin...

[11] Mohammed El-Qorchi. The Hawala System. // The International Monetary Fund. Finance and Development. December 2002. Volume 39. Number 4. Available from:

www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/ 2002/12/elqorchi.htm

[12] Под „алтернативна“ се има предвид легалната дефиниция за „алтернативни системи на парични преводи“ на FATF.

[13] Frantz, Douglas. Ancient Secret System Moves Money Globally. // New York Times On-line. 03.10.2001. Available from: www.nytimes.com/2001/10/03/international/03LAUN.html

[14] Вж. цит. 13. Пак там.

[15] Вж. цит. 13. Пак там.

[16] Съгласно Раздел 18 (Престъпления и наказателно-процесуални действия), част I (Видове престъпления), чл. 95 (Рекет и контрабанда), §1960 (Забрана за нерегламентирано прехвърляне на парични средства) на Наказателния кодекс на САЩ: „…който провежда, контролира, управлява, контролира, ръководи или притежава всичко или част от стопанска дейност знаейки, че бизнесът представлява незаконно прехвърляне/предаване на пари, се наказва с глоба в съответствие с настоящия раздел или със затвор не повече от 5 години, или и двете; С настоящата наказателна мярка се цели засилване ролята и усилията на отделните държави за лицензирането/регламентирането на бизнеса с паричните и платежни преводи в условията на отсъствие на цялостен механизъм за регулиране на тези отношения. Съгласно предложените мерки и режими, които изискват задължителна регистрация на компаниите, предоставящи услуги по парични и платежни преводи, следва да се третира като престъпление извършването на сетълмент операции от типа „Хауала“ без същите да са регистрирани в Министерството на финансите на САЩ...“ www.law.cornell.edu/uscode/text/18/1960 (преводът мой, бел. автора)

[17] http://www.9-11commission.gov/report/

[18] Най-голямата „Хауала“ компания в Сомалия, основана през 1986 г. с клиентска мрежа от емигранти в 40 държави по целия свят. Приема се, че компанията за „Хауала“ услуги е и най-големият частен работодател в страната. Според ВВС „Ал-Баракат“ управлява над 140 млн. долара годишно, генерирани от сомалийската диаспора в цял свят и от печалбата от предоставянето на телефонни и интернет услуги.  http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/5292750.stm

[19] По публикации в медиите http://www.stockholmnews.com/more.aspx?NID=4209

[20] Най-голямата „Хауала“ компания в Афганистан, която оперира и на територията на Обединените Арабски Емирства.

[21] Edwina A. Thompson. The Nexus of Drug Trafficking and Hawala in Afghanistan. In Afghanistan`s Drug Industry: Structure, Functioning, Dynamics and Implications for Counter-narcotics Policy. // The World Bank. The UN Office on Drugs and Crime. Available from:

http://siteresources.worldbank.org/SOUTHASIAEXT/Resources/Publications/4... Ch6.pdf

[22] Matthew Rosenberg. Corruption Suspected in Airlift of Billions in Cash from Kabul. // The Wall Street Journal. 25.06. 2010.  Available from:

www.wsj.com/articles/SB10001424052748704638504575318850772872776

http://zeenews.india.com/news/south-asia/afghans-new-ansari-exchange-was... 647853 .html

www.treasury.gov/press-center/press-releases/Pages/tg1071.aspx

[23] Вж. цит. 22. Пак там.   

[24] Тамилските тигри. Вж. цит. 13. Пак там.

[25] Вж. цит. 13. Пак там.

[26]http://uk.reuters.com/article/2015/09/18/uk-europe-migrants-dutch-smuggl...

[27] Вж. цит. 26. Пак там.

[28] Nederlandse Omroep Stichting Обществена медийна корпорация в Нидерланция за новини, спорт и актуални предавания по радиото, телевизията и в Интернет.

[29] Гръцките острови Кос, Лесбос, Лерос, Самос, Агатониси и Родос, както и Атина и Парга; италианските острови Сардиния и Лампедуза, както и Милано; и Виена и Будапеща в Централна Европа.

[30] По данни на Организацията на ООН за борба срещу наркотиците и престъпността. Вж. Report on Trafficking in Human Beings (THB) Financial Business Model 2015. Europol. July 2015. Available from: https://www.europol.europa.eu/content/trafficking-human-beings-financial...

[31]www.marica.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1...

[32] Бяла книга на корупционните практики и скандалните лица в българските митници. Легия „Антимафия“. 2008 г.

http://afera.bg/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B8-...

[33] Годишен доклад за дейността на САД „Финансово разузнаване“ (2013), Раздел VII Тенденции, установени във връзка с изпиране на пари, Типология № 6.

[34] Куфари, ковчежета, сандъчета, урни, стенни ниши, дори тайници в гората. Вж. цит. 10. Пак там. Приложение Д, стр. 18.

[35] Данните в таблицата са фиктивни, примерът е адаптиран. Вж. цит. 10. Пак там. Приложение Д, стр. 18.

[36] Вж. цит. 10. Пак там. И други дейности, посочени въз основа на практиката и наблюденията на автора.

[37] Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32015L0849 и Регламент (ЕС) 2015/ 847 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/? uri=CELEX:32015R0847

[38] В България единственото място за обучение на хафъзи е Центърът „Еюб Ел Енсари” в гр. Мадан. Курсът е създаден през 1999 г. като целта е продължаването на традицията, с която родопското градче се е прославило като средище на „пазителите на Корана”.

[39] По данни на Главно мюфтийство в България Хаджът през 2015 г. струва над 5 хил. лева.

[40] http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=295746

[41] С постановление на Главния прокурор на Република България през 2013 г. срещу политика и доведения му син Ивайло Главинков е образувано досъдебно производство за данъчни престъпления, пране на пари и документно престъпление (подадена декларация пред Сметната палата с невярно съдържание), както и за разкрити парични средства с неидентифициран произход и предназначение (над 2 млрд. лева на името на Главников и около 1,2 млрд. лева имущество с незаконен произход). В хода на разследването и със съдействието на Мосад е установена връзка на политика с ислямистки фондации от Близкия Изток. Бисеров е използван като „муле“ на пари по банкови сметки, на които той е титуляр за „узаконяване“ и „изпиране“ на получените трансфери от Саудитска Арабия (част от тях вероятно от типа „Хауала“). В последствие, парите са използвани за покупката на недвижими имоти на мюсюлманското вероизповедание у нас, строителството на джамии и религиозна инфраструктура към тях, както и за заплащане на подкупи по дела, заведени от Главно мюфтийство за възстановяване правото на собственост върху земи и гори.

[42] Според показанията на „Защитен свидетел 003“ по делото срещу 13-те имами в Пазарджик българската клетка на групировката „Ал Уакф ал Ислами“ (считана за свързана с тероризма организация от САЩ) е учредена през месец март 2008 г. в Истанбул от обвиняемите Саид Мехмед Мутлу, Али Ходжа, Али Хайредин и Муафак Аласад в присъствието на шейх Халид Мухтари от Саудитска Арабия. За ръководител на българската организация е определен Саид Мехмед Мутлу, който заменя Аласад поради необходимостта лидерът да притежава българско гражданство. Същевременно „Ал Уакф ал Ислами“ няма регистрация по законоустановения ред в Република България. Според показанията на „Защитен свидетел 003“ само за година и половина българският клон на „Ал Уакф ал Ислами” е финансиран с над 400 хил. лева от Саудитска Арабия с цел ислямизиране на България по идеологията на салафитското направление и налагане принципите на Шариатската държава. Тъй като за не всички получени средства са налични банкови документи разследващите органи допускат, че част от финансирането е генерирано чрез системата „Хауала“. Сред списъците с получатели на пари от „Ал Уакф ал Ислами“ е открито и името на заместник-главният мюфтия у нас Биралил Мюмюн, който отрича да е получавал такива суми.

[43] Преди изборите в Турция Ердоган отпусна на най-голямата турска банка 260 млн. USD за създаване на нови банкови продукти от типа на „Шариатските финанси“. Първите продукти от този тип вече се предлагат и у нас.

[44] Мухаммад Таки Усмани (р. 1943 г. в Деобанд, Индия) е най-известният съвременен ислямски учен и духовник в Пакистан, теоретик на радикалния сунитски ислям, автор на учебник по ислямски финанси и представител на деобандистката школа на ислямизма. Към настоящия момент изпълнява функциите на заместник-ректор на медресето Jamia Darul Uloom в Карачи, председател на Международния Шариатски консултативен съвет по счетоводство, контрол и одит към ислямските финансови институции в Бахрейн и заместник-председател на Международната ислямска академия за издаване на фетви - орган на Организацията за ислямско сътрудничество в Саудитска Арабия.

[45] Една от публикациите, озаглавена „Джихад идва на Уолстрийт“ и публикувана в “National Review” e на Алекс Алексиев, вицепрезидент на Центъра за политика по сигурността на САЩ. Alex Alexiev, Jihad Comes to Wall Street. Available from:

http://www.nationalreview.com/article/223869/jihad-comes-wall-street-ale...

[46]Алексиев, Алекс. Шариатските финанси са оръжие за ислямизация.

www.faktor.bg/novini/balgariya/15947-steriatskite-finansi-sa-orazhie-za-...