Ценовата статистика и манипулативната журналистика

проф. Кръстьо Петков

Как в статия на "Монитор" прочетоха данните от статистическото наблюдение на потребителските цени?

Алегорично казано, както дяволът чете Евангелието. Такова е впечатлението, кето остава у всеки непредубеден читател,  що годе запознат със статитистическата наука, проследил сензационната новина от началото на седмицата: "Храните поскъпнаха 50 пъти за 20 години" (виж текста на съобщението в Приложение 1). Тази е причината да напиша настоящото антрефиле, след като предварително се запознах с вестникарското съчинение и впоследствие - с официалното Уточнение на НСИ по повод на медийните публикации (виж приложение 2)  Междувременно бях въвлечен в телевизионна дискусия по темата, която показа за сетен път, че медиите притежават огромна власт, когато поискат да внушат на публиката една или друга истина. Или пък -неистина, какъвто е случаят с поскъпването на цените.

След като прочетох журналистическите интерпретации и  становището на НСИ, подготвено от неговите експерти по ценова статистика, си спомних за една сентенция от времето на соца: "Статистика-стъкмистика-лъжа". Тя идваше да покаже във възходящ ред манипулативния подход, който използваха пропагадаторите на успеха от този период. Става дума за следното: статистическата лаборатория произвежда първични данни, които после оформя в таблици и - с или без коментар-публикува за общо ползване. Когато данните не са изгодни за управлението, или такива липсват в статистическите справочници, пропагандаторите ги променят или запълват празнотите със свои, съчинени числа; след тази стъпка, наречена иронично "стъкмистика", се прилага класическия пропаганден метод : лъжата.

Затруднен съм да квалифицирам абсолютно прецизно в коя категория попадат журналистите, написали и разпространили твърдението, че за 20 години храните у нас са поскъпнали с 5000%, а тока и парното - - 12000%! Цитираните от тях числа са взети от екселската таблица на НСИ, съдържащ индекс на потребителските цени (ИПЦ), чрез който се измерва инфлацията. Ползвани са и статистически данни, за да се направи сравнение с динамиката на заплатите, чието увеличение за същия двадесетгодишен период било само 4 пъти. Но от тези величини може да се направи само един общ извод - че бедността расте, на фона на изоставането на заплатите от темповете на увеличение на инфлацията. В кои подпериоди се е разтваряла ножицата, с какви стойности и поради какви причини - това е въпрос, който не занимава авторите на медийните сензации. Така че те не може да бъдат пряко обвинени  в измама и лъжа. Просто са си свършили работата в духа на  манипулативната журналистика, марка "БГ": прибавили са към всекидневно фабрикуваните скандални истории още една. Този път в областта на статистиката.

НСИ постъпва добре, като внася уточнение по повод на журналистическите публикации, три дни след като те обиколиха скандалографските рубрики на водещите медии. От текста, публикуван на сайта на НСИ личи, че няколко важни правила не са спазени от финансовите журналисти:

Първо, методологически да не смесват текущата с натрупаната инфлация;

Второ, когато се позовават на инфлационните скокове, винаги да посочват причините за това -например, хиперинфлацията през 1996 и  1997 г.; или високите годишни инфлации през  2000 г. и 2007 г.;

Трето, когато се правят обобщения за инфлацията и за работната заплата, винаги да се посочва, че те се изчисляват върху различна база.

След опровержението от НСИ е ред на журналистите да реагират: като се защитят или извинят.

Вярвата ли, че това ще стане? Аз - не!

 

***

Цените на тока и парното с над 13 000% нагоре

Храните поскъпнаха 50 пъти за двайсет години

Теодора Тодорова - понеделник, 08-02-2016

Лечението ни струва 143 пъти повече, хазяите - 113

 

Храните у нас са поскъпнали 50 пъти за последните двадесет години, а цените на тока, парното и здравните услуги са скочили 120-130 пъти. Това показват данните на националната статистика към декември миналата година в сравнение с декември 1995 г. В същото време средната работна заплата от 2000 г. насам (от когато са наличните данни) се е увеличила едва 4 пъти до около 10 500 лв. годишно.

Заради дефлацията, в която се намира българската икономика през последните две години обаче, скокът в цените на храните и безалкохолните напитки дори е леко притъпен. Най-високата инфлация с натрупване към декември е регистрирана през 2013 г., когато индексът на потребителските цени е стигнал близо 5500.

По-конкретно към декември миналата година

 

цената на хляба се е повишила близо 64 пъти

 

(с 6400%) за последните 20 години. За месото се отчита доста по-скромен скок – едва 36 пъти. Почти същият е процентът и за рибата. За мляко и сирене обаче сега плащаме близо 45 пъти по-скъпо (4460%), отколкото сме давали през 1995 г.

Скокът в цените на плодовете и зеленчуците за 20-годишния период е 53-54 пъти. Доста по-скромен ръст според данните на статистиката има в цените на облеклото и обувките. За същия период те са се увеличили малко над 25 пъти. За олио и масло вече плащаме 51-52 пъти повече, а за кафе и чай – 27 пъти. Захарта и другите

 

сладки изкушения ни излизат 44 пъти по-солено

 

Днес ходенето по кръчми и барове вече ни коства 75-76 пъти повече в сравнение с края на 1995 година. Със 7500% са поскъпнали и хотелите.

За алкохолните напитки и цигарите се отчита ръст на цените в рамките на 140 пъти, като тук трябва да се имат предвид нарастващите акцизи след влизането ни в Европейския съюз, който има изисквания за минимални нива на ставките. Те са доста по-високи в сравнение с прилаганите преди членството ни.

Тройно по-висока в сравнение с тази при храните е инфлацията на разходите по жилищата, включително комуналните услуги. За същите 20 г. поскъпването на тази група е малко над 12 000%, или 120 пъти.

Тук се включват действителните наеми за жилищата, плащани от наемателите. Те са скочили 113 пъти спрямо декември 1995 г. В същата група попадат и водоснабдителните услуги, чиито цени по данни на НСИ са се увеличили 170 пъти. Още по-голямо е поскъпването при отвеждането и пречистването на водата – близо 190 пъти.

За еленергията изчислената от НСИ инфлация е над 13 100% (131 пъти), а за тези на парното – близо 13 500 на сто (135 пъти). Хората, които се греят с течни горива, плащат 137 пъти по-скъпо за тях в сравнение с 1995 година. 118 пъти пък са се вдигнали цените на твърдите горива като въглища и дърва.

 

Доста сериозно са скочили и услугите по сметосъбирането

 

които влизат в същата група – близо 190 пъти.

За услугите в сектора на здравеопазването се отчита инфлация от 7500% за 20-годишния период. Най-голямо увеличение е регистрирано при лекарските услуги – с 14 300% (143 пъти), следвани от болничните услуги – 125 пъти, като от 2011 г. цените на последните не са се променяли.

При транспортните услуги увеличението на цените е с 6600% (66 пъти). Малко по-висок е процентът за скока на цените на горивата и смазочните материали, що се касае до личните автомобили. Пътнотранспортната застраховка обаче се е вдигнала 176 пъти.

Сериозна инфлация - над 143 пъти, НСИ показва и за образователните услуги, като най-много е поскъпнало висшето – 175 пъти.

 

***

 

Уточнение на НСИ по повод публикации в медиите

Публикувано на: 11.02.2016 - 13:00

Във връзка с публикации в медиите със заглавие „Храните поскъпнаха 50 пъти за двайсет години“ Националният статистически институт (НСИ) прави следното уточнение:

Статистическото наблюдение на потребителските цени в Република България започва през май 1990 година. На тази основа започва и изчисляването и публикуването на националния индекс на потребителските цени (ИПЦ), който е официален измерител на инфлацията в Република България. Той оценява общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление, и се изчислява, като се прилага структурата на крайните парични потребителски разходи на българските домакинства.

ИПЦ се изчислява при верижна база по формулата на Ласпер. Единичните индекси на всяка стока или услуга от потребителската кошница се изчисляват чрез отнасяне на цената за текущия месец към средногодишната цена през предходната година, след което се претеглят със структурата на паричните разходи на българските домакинства на различни нива на агрегация през предходната година. За осигуряването на динамичен ред с ИПЦ, т.е. на месечни индекси при една и съща базисна година, се прилага техниката на верижното обвързване.

НСИ поддържа и динамичен ред с месечните ИПЦ при база 1995 = 100, който е публикуван на интернет сайта на института. Динамичният ред предоставя информация на потребителите относно динамиката с натрупване на цените по групи стоки и услуги, класифицирани според международната Класификация на индивидуалното потребление по цели (COICOP).

Именно данните от този динамичен ред са коментирани в посочената статия.

Действително ИПЦ на хранителните стоки за декември 2015 г. спрямо декември 1995 г. е 4918.4%, т.е. инфлацията за декември 2015 г. спрямо декември 1995 г. е 4818.4%, а ИПЦ за стоките в група „Хляб и зърнени храни“ за декември 2015 г. спрямо декември 1995 г. е 6518.9%, т.е. инфлацията за декември 2015 г. спрямо декември 1995 г. е 6418.9%.

Как да четем и как да интерпретираме тези числа?

Инфлацията от 6418.9% на стоките в група „Хляб и зърнени храни“ на практика е натрупаната инфлация от декември 1995 г. до декември 2015 г., т.е. отразява всички изменения на цените на тези продукти за период от 20 години с натрупване. При тълкуването на това число трябва да се вземат предвид редица фактори:

хиперинфлацията в страната, отчетена през 1996 и 1997 г.;
деноминацията на лева през 1999 г.;
високите равнища на годишна инфлация на тази група през някои от годините от коментирания период: 1999 г. - (+11.9%), 2000 г. - (+14.2%), 2003 г. - (+25.0%), 2006 г. - (+12.1%), и 2007 г. - (+37.3%).

Натрупаната инфлация от 6418.9% за стоките в група „Хляб и зърнени храни“ не означава, че „към декември миналата година цената на хляба се е повишила близо 64 пъти (с 6400%) за последните 20 години“, още повече, че в групата са включени и други продукти като ориз, брашно и т.н., чиито изменения на цените също са отчетени в индекса.

Ако някой би искал да сравни цената на отделен продукт, например хляб, би трябвало да вземе цената на определен вид хляб през декември 1995 г. и цената на същия вид хляб през декември 2015 година. При сравнението на тези две цени отново трябва да се имат предвид посочените фактори.

Цените на стоката „Бял хляб от брашно тип 500 - 1 кг“, включена в потребителската кошница за изчисляване на инфлацията, са:

декември 1995 г. - 20.76 лв. (преди деноминацията);
декември 1999 г. - 0.63 лв. (деноминирани);
декември 2015 г. - 1.33 лв. (деноминирани).

Следва да се има предвид, че сравненията между данните за инфлацията и работната заплата не са коректни, тъй като базата за сравнения е различна (за инфлацията базата за сравнение е 1995 г., а за работната заплата - 2000 г., т.е. един особено важен период - от 1995 до 2000 г., е изключен от коментара на статистическите данни).

При анализа на тези икономически процеси трябва да се включат данни и за покупателната способност на домакинствата. Като цяло тези данни показват как нараства покупателната способност на домакинствата през годините. Данни за покупателната способност на домакинствата са публикувани на сайта на НСИ.

Бихме искали да подчертаем, че е некоректно да се цитират и коментират верни по принцип статистически данни и да се извеждат от тях генерални изводи, без да се имат предвид икономическите процеси в страната през последните 20 години. В началото на коментирания в статията период (декември 1995 - декември 2015 г.) бе отчетена хиперинфлация (през 1996 г. - годишна инфлация от 311.6%, и през 1997 г. - годишна инфлация от 547.7%). Висока годишна инфлация (над 10%), е отчетена и през 2000 г. (11.3%), и през 2007 г. (12.5%).

Много често възникват недоразумения при „четенето“, коментирането и изчисляването на инфлацията, особено за дълги периоди от време. Затова бихме искали да поясним, че измерването на изменението спрямо определен период означава, че на този период е даден индекс 100.

Например през 1997 г. - година с хиперинфлация в страната, ИПЦ за декември 1997 г. спрямо декември 1996 г. е 647.7%. Това означава, че с 647.70 лв. през декември 1997 г. можем да закупим същото количество стоки и услуги, които сме могли да закупим през декември 1996 г. за 100.00 лева. По този начин се представя и размерът на промяната - повишаване на цените с 547.7%, т.е. инфлацията е 547.7%.

Във връзка с изложеното бихме искали да подчертаем, че НСИ не носи отговорност за публикациите в медиите и се разграничава от коментарите в статията „Храните поскъпнаха 50 пъти за двайсет години“.