Финансовият фалит на физическите лица

проф. Кръстьо Петков

Множество случаи - липсващ закон!

Ситуацията към момента, според експерти по граждански финанси, е следната:

  • около 1 милион българи са изпаднали в несъстоятелност;
  • над 25% от кредитополучателите не могат да обслужват взетите заеми;
  • делът на лошите и необслужвани кредите гони 40%;

Както казват песимистите, по-лошо не може да бъде. Може, опонират оптимисти, защото няма и закон, който да регулира отношенията между безнадеждно задлъжнялите лица и техните контрагенти от банките и лихварските мрежи. България е единствената страна, наред с Румъния, която не е приела законова уредба в тази конфликтна област (северните съседи все пак са пред нас, защото обсъждат в парламента проектозакон)

С тези констатации стартира дискусията около първата Кръгла маса на  тема: "Несъстоятелност на физическите лица", която се проведе в централата на КНСБ на пл. "Македония" 1, на 12.2.2016 г.. Освен синдиката, нейни съорганизатори бяха Съюз на икономистите в България (СИБ), Български финансов форум (БФФ) и Асоциация за финансова коректност (АФК). В експертния форум взе участие и Националният омбудсман Мая Манолова. Модератор на дискусията беше проф. Кръстьо Петков, председател на УС на СИБ.

Форумът може да се проследи на видеозапис чрез следния линк: https://www.youtube.com/watch?v=HFhByIs2yko.

 

 

***

Следва резюме на записките по част от темите на кръглата маса:

 

1. Правният вакум?

Начинът да се запълни е само един: като се внесе законопроект с мотиви и предложение  за обсъждане в комисиите на НС. Но това е само първата стъпка и тя е вече направена. Преди една година група депутати от АБВ са внесли за обсъждане свой вариант на проектозакон. Той и до днес отлежава в чекмеджетата на деловодството, без какъвто и да е интерес от страна на ръководството на парламента да го придвижи по процедурния ред.

Има и още един проект, подготвен от експерти на АФК. При Националния омбудсман също е започнала работа за подготовка на законови правила.

На форума в КНСБ маса бяха представени концепции и конкретни правни формулировки, свързани с гражданската несъстоятелност и фалита. Коментиран бе и европейският опит.Така че експертен потенциал и напредък има. Кръглата маса изигра ролята на инстумент за обединение на усилията на специалистите по финансово право. През март ще се състои следващо обсъждане на тесен кръг от експерти , за да се синхронизират различните варианти на проектозакон.

Остава да видим каква ще е реакцията на управляващото мнозинство и в частност - на председателя на парламента, премиера и финансовия министър. Те имат два варианта на избор: логичният - като отчетат и защитят интересите на един милион българи- -данъкоплатци и избиратели, изпаднали във финансова безизходица; другият - като продължават да се правят на разеяни, което би било косвена услуга главно за банките и техните политически лобита. Шансовете да изберат втората опция засега натежават (справка, гласуването на предложенията за промени на чл. 417 ог ГПК през пролетта на миналата година, когато на второто четене депутати от управляващото мнозинство обърнаха палачинката в последния момент и блокираха проектозакона).

2. Европейсите практики

По отношение на правната регламентация вече казах: тя се прилага навсякъде, с изключение на Румъния и България. Което означава, че  управниците в двете държави са или най-умни (мъдро изчакват нещо да се случи); или са най-некомпетентни и безхаберни; третата хипотеза е, че обслужват интересите на кредиторите - банки и лихвари. Разбира се, подобен род услуга не е безплатна...

По-трудоемкият, но и по-лесен за разрешаване въпрос е коя от европейските законови практики да се ползва като прототип на българското законодателство. На кръглата маса се обсъждаха предимствата и недостатъците на английския и германския модел. Моето мнение е, че която и да е от европейските модификации да предпочетат  българските законотворци, няма да сбъркат. Все ще е по-добър от продукта, разработен на чисто, придобил български наицонален патент. Когато сме постъпвали така, винаги се е получавала некачествена правна продукция. какъвто е фрапиращият пример с Конституцията, обременена с допотопното изобретение "ВНС", провокирала над 180 поправки през последните две десетилетия.

Още една иновация може да бъде трансферирана от наши европейски партньори: дигиталната платформа, която регистрира и консултира закъсалите финенсово физически лица , фирми и домакинства. Тази платформа е чешки патент, закупена и приложена и в Германия. Защо ние да не сме следващите, които ще се възползват от този челен опит!

Междувременно наши сънародници, страдащи от липсата на закон, започнаха да прилагат т.нар. задгранични фалити. Не виждайки друг изход, заминават в чужбина и там обявяват фалит - например по английския закон. Браво на тях - хем се възползват от правата си на европейски граждани; хем спазват закона. Чуждият, защото българският не се е появил...

3. Ключовите понятия

Едно от тях се обсъждаше най-оживено от юристи и финансисти, участващи в кръглата маса: "изправен длъжник". Тук проличаха различните правни школи, но и различните пристрастия. Част от експертите продължават да търсят баланс между интересите на кредиторите и длъжниците, като дори не поставят под съмнение добросъвестността на първите. Тя, по традиция, се приема за изначално зададена. " Щом е банка, значи има право" - горе долу по същия начин се произнесоха конституционните съдии, когато преди две години бяха  сезирани от Омбудсмана за измамите и щетите, нанасяни на клиенти , въз основа на текстовете от чл. 417 на ГПК.

Да, но не всички банки са изправни и коректни спрямо своите клиенти.По-скоро те са малцинство. Що се отнася до поникналите като гъби "институции" за бързи кредити, при повечето от тях изключението е правило: да измамиш клиента е чиста далавера , която гарантира баснословна печалба. Тази порочна практика вече е доказана чрез теренни изследвания на Асоциация "Активни потребители".

Другият спор третираше въпроса: що е то фалит на гражданско лице? И докъде да се простират имуществената отговорност и  давността. Надявам се юристите да се споразумеят за един справедлив вариант в полза на гражданите, защото днешната практика е: отговорността на длъжника се носи до гроба и дори след това- от наследниците.

4. Алтернативните варианти

Да се приеме ли специален закон за фалита на физическите лица, или да се търсят други методи и техники за облекчаване на несъстоятелността? В дните, предхождащи кръглата маса, се появиха две предложения, извлечени от международната практика:

  • "Количествени облекчения за хората" - алтернатива на тези, които ЕЦБ и Фед предоставят на банките, печатайки пари в огромни размери. Когато част от този ресурс отиде в населението, това ще подхрани потреблението и ще облекчи финансовото състояние на домакинствата, твърдят авторите на европейската инициатива;
  • Частично опрощаване на дълговете - на изправните длъжници, взели сравнително малки суми. Този варант е актуален в САЩ и се прокарва упорито от либерални конгресмени и макроикономисти. Защо да не се приложи и у нас! Държавата намери 4 милиарда лева (чрез нов, трудно обслужван заем и във вреда на данъкоплатците), в опит да тушира загубите, нанесени от крадливи банкери и политици, свързани с аферата "КТБ"; но опре ли работата до частните финанси на физическите лица и домакинствата, същата тази държава им казва: оправяйте се сами. И дори ги санкционира.

Добре е, че част от съдиите държат на своето достойнство и професионална чест и отвреме - навреме осъждат неизправните банки. Такъв е случаят с първата осъждане на БНБ, заради нарушени права на вложител в КТБ. Похвала заа съдията, браво и на ищеца, който между другото също се оказа правник.

Трябва ли обаче седем милиона българи да завършат право, за да осъждат финансовите хищници, които са ги налазили отвсякъде!