Масовите фалити: след бизнеса и домакинствата дойде ред на общините!

проф. Кръстьо Петков

 Още преди да е приключило първото тримесечие на финансовата 2016 г.,   в националния и местните бюджети се отвори нова черна дупка. Според официална информация на МФ, в над 30 общини са натрупани 213 милиона лева просрочени задължения. Съвкупният дълг се измерва с астрономическото число от 1,2 милиарда лева. Ситуацията е кризисна и изисква специално управление за преодоляване на надвисналия риск от тотален бюджетен срив.

Трябва ли да ни изненадва този обрат на събитията в сферата на публичните финанси? 

За независимите експерти изненада няма. Още преди две години Съюзът на икономистите в България алармира МФ и правителството за надвисналата опасност (цитат от експертизата на СИБ, изпратена до МФ)

"Значителна част от общините за изразходвали предварително средства, вкл. от взети заеми, за одобрени европейски проекти. Сведенията са, че става дума за над 200 милиона лева. От друга страна, по сведения на СИБ, над 50 общини са със сериозни, трудно поправими бюджетни дефицити. Какво е решението при тях?"

Подчертавам: сигналът е от 2014 г.; адресатът  е служебното правителство; реакцията е предвидима: пълно мълчание. Затова едва сега, с почти двегодишнто закъснение , се търси решение за компенсиране на допуснатите  бюджетни дефицити и прекратяване на тази системна практика.

Тези дни темата за общинските фалити излезе на челно място в публичния дебат за състоянието на националните и местните финанси. Министър Владислав Горанов обяви  намеренията на държавата за спасяване на безнадеждно закъсалите общини. Каквото и решение да се вземе, едно е ясно: за пореден път, след наливането на пари в частните банки и губещите държавни организации, данъкоплатците ще понесат тежестите на  спасителната операция. И така - до следващия финансово-бюджетен провал...

Преди да се предприемат мерки за овладяване на верижните общински фалити, е необходимо още веднъж да се направи независим преглед на причините, които предизвикаха бюджетната криза. В това отношение особен интерес представлява анализът, поместен на сайта на в-к "Сега" , с автор Таня Петрова, който помествам по-долу. Редно е дебатът за фалитите в държавата да се пренесе на много по-широка експертна и гражданска основа. Няма логика в намерението  парламентът, правителството и  и местните власти, които са преки и косвени виновници за поредната черна дупка в публичните финанси, да играят и ролята на спасители. Независимо, дали щетите, които са нанесени на държавната хазна, са поради некомпетентност, управленско безгрижие или престъпно/организирано харчене на публични пари!

 

***

 

Десетки общини са във фалит. Сметките им ще плащаме всички

Държавата се кани да покрие с парите на данъкоплатците прегрешенията на кметове при усвояване на еврофондовете
ТАНЯ ПЕТРОВА

 "Сега"

***
Владислав Горанов обяви, че някои общини са пред фалит и трябва да бъдат спасявани. Правомощията, които министърът иска за себе си, обаче са неоправдано широки.

30 общини във фактически фалит. 213 млн. лв. просрочени задължения. Поети несъразмерни ангажименти за разходи. Наложени крупни санкции за нарушения при усвояването на еврофондовете. Общ дълг на общините, който вече надхвърля 1.2 млрд. лв. Такава е картината на местните финанси, описана неохотно и без достатъчно конкретни числа от финансовото министерство покрай приетите на първо четене в парламента промени в закона за публичните финанси.

Броени дни след местните избори в края на миналата година Министерството на финансите (МФ) поиска данъкоплатецът да плати сметката на фалирали общини, проявявайки завидно нехайство към темата "поемане на отговорност". МФ упорито мълчи по въпроса кои местни управи фалират и защо. И въпреки че отказва да повдигне завесата, финансовият министър за пореден път претендира да получи допълнителни властови правомощия, които могат да изкривят окончателно системата за финансиране на общините. Как се стигна дотук?

Въвеждане на правила или преяждане с власт?

Въвеждането в закона на правила за оздравяване на общини в затруднено състояние само по себе си е добра новина. В момента няма никаква системна информация за здравето на общинските финанси. Това е недопустимо, а механизмите за налагане на фискална дисциплина не работят. Сега финансовото министерство предлага не просто прозрачност, а задействане на автоматична оздравителна процедура за общини, които "светят" на червено. Предвижда се тя да заработва при преминаване на конкретно посочени нива по 3 от общо 6 показателя. В този случай местните управи ще са длъжни да приемат мерки за подобряване на събираемостта и за намаляване на разходите - независимо от това дали го искат. Интересът на обществото всичко това да става максимално ефективно се гарантира с много по-широка публичност от съществуващата в момента и с публикуване на данни всяко тримесечие.

Дотук се изчерпват безспорните плюсове на предложените законодателни промени. Но законопроектът във вида, в който мина първо четене, не дава никакви гаранции, че финансовият министър, който и да е той, няма да злоупотребява с получените нови правомощия при прилагането на оздравителните мерки. Министърът ще получи много широк кръг еднолични правомощия в добавка към тези, които вече притежава. Той ще може да се меси в оздравителните планове на общините, ще преценява на кои от поискалите да се отпускат безлихвени заеми, ще решава какъв да е размерът им, на колко транша да се предоставя помощта. Най-вече -

ще предлага заемите на някои общини да остават за сметка на хазната

Тук формулировките са доста любопитни - бюджетът ще отпуска извънредна субсидия за покриване на заемите при трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината. Какво в МФ разбират под трайна тенденция не е ясно, но пък от текстовете се разбира, че отпускане на подобни средства ще може да се прави 6 месеца след одобряването на плана за оздравяване.

Всичко това създава огромен риск за безпринципно толериране на отделни местни управи. Показателно е, че сдружението на общините не е съгласно с широките правомощия на министъра. Налице е и явно отстъпление от вече прилагани подобни модели за финансова подкрепа в миналото.

Противно на впечатлението, което МФ създава, механизмът за подпомагане на финансово затруднени общини не е нов. Още от 2006 г. финансовото министерство прилага такава схема, регламентирана ежегодно с наредба. Измененията в тези наредби през годините са доста любопитни. В нито един от тези документи до 2014 г. не е предвидено финансовият министър да взема еднолични решения за подкрепата на закъсалите местни управи, както се иска в момента. В първия вариант на правилата - от 2006 г., се предвижда решенията да се взимат от четиричленен съвет с представени две министерства - регионалното и на финансите, и двама представители на общините. Впоследствие регионалното министерство е заменено с втори представител на МФ, но така или иначе съветът не е бил в състояние да взима решения без съгласие на поне един от представителите на общините. Подобна наредба е приета и през 2014 г. по времето на кабинета на Пламен Орешарски. Тогава за пръв път се въвежда еднолично произнасяне на финансовия министър.

Между сега предложените промени и действалия регламент при тройната коалиция

има и друга съществена разлика

- наредбите за подпомагане на закъсали общини са прилагани при вече определен от Народното събрание общ размер на субсидията, която може да се отпусне. От 2007 г. максималният размер е посочван в закона за държавния бюджет и е възлизал на 10 млн. лв. През 2009 г. са дадени 12 млн. лв. Приложеният през 2014 г. модел отново е изключение - сумата е определена от правителството, но все пак е близка до предходни години - разпределени са 14.9 млн. лв. В наредбите през годините е имало и правила за предоставяне на сумите на два транша в зависимост от изпълнението на оздравителните мерки и ограничение за максималния размер на извънредните субсидии, които могат да се дават. Друг е въпросът дали това е най-добрият начин за отстраняване на структурни дефицити, ако те са породени от хронично недофинансиране на делегираните от държавата дейности, както твърдят общините.

Сега финансовото министерство категорично отказва да конкретизира обема на извънредно финансиране, което ще е необходимо на общините. Ясно е обаче, че то далеч ще надхвърли скромните нива на подпомагане от 10-15 млн. лв., прилагани досега. Към януари предоставените на общини безлихвени заеми и при сега действащия закон вече възлизаха на 50 млн. лв. Скъпернически посочените от МФ задължения на конкретни общини надхвърлят в пъти сумите, предоставяни преди на цели групи местни управи. Само в община Велинград например просрочените задължения достигат, според Владислав Горанов, 20 млн. лв. Под силен парламентарен натиск Горанов даде допълнителна информация, от която става ясно, че общият дълг на общините вече надхвърля 1.2 млрд. лв. Не е ясно каква част от тези задължения са проблемни. Според данни, дадени на депутатите, 156 от общо 265 общини са излезли на дефицит през 2015 г.

Традиционен дефицит или извънредна ситуация?

И цитираните от МФ числа за просрочените задължения на отделни управи, и начинът на прокарване на законовите промени говорят за извънредна ситуация. Няма никаква логика финансовото министерство да предлага промени в устройствен закон, какъвто е законът за публичните финанси, и да регламентира механизъм за спасяване на закъсали общини при вече започнала бюджетна година. От преходните разпоредби на внесените промени е видно, че МФ има амбиция новият механизъм за подкрепа на общини в затруднено финансово състояние да се приложи още тази година.

В страни от обичайно лошото управление на голяма част от местните бюджети през изминалата година се е случило само едно извънредно събитие - приключването на стария програмен период по усвояване на европейските фондове. В опит да не допуснат загуба на ресурс, държавата и общини

направиха купища компромиси, някои от които граничат с откровени кражби

Сега очевидно сметката трябва да бъде платена.

Тук мъглата кой точно е виновен е гъста, а отговорността - тотално размита. На общините, в качеството им на бенефициенти по еврофондовете, са наложени финансови корекции на стойност стотици милиони левове. Тези санкции са определени заради неспазени правила при възлагането на обществени поръчки или ,иначе казано - погазени правила за честна конкуренция и корупция. В началото на програмния период общините имаха някакво алиби заради разнопосочната практика на администрацията и ужасната бумащина около европроектите, но държавата в крайна сметка въведе регламент и разграничи подобни нарушения по чужда вина. Така голяма част от наложените финансови корекции са цената за масовото неспазване на Закона за обществени поръчки.

Но не е нормално всички данъкоплатци да платят за тези кражби, а виновните длъжностни лица да векуват в общините мандат след мандат. Неслучайно в наредбата за подпомагане за общини със структурен дефицит за 2009 г. бе включено изрично изискване с извънредните субсидии от държавата да не се плащат финансови корекции. В момента за подобно ограничение не говори никой. В същото време, според експерти, наложените финансови корекции по европроекти са довели до предложението за допълнителни ограничения по бюджетите на общините. Два от критериите една община да се брои за финансово затруднена са нивото на позволените задължения и ангажиментите за разходи.

Промените в Закона за публичните финанси дават пореден повод и за вглеждане в зависимостта на местните управи от централната хазна. Картината е направо тъжна - и никакви обяснения за децентрализация не могат да помогнат. Някои общини просто няма от кого да съберат данъци или други приходи, дори и да искат.

Наложените финансови корекции на кметове доближават 300 млн. лв.

Наложените индивидуални финансови корекции на общини при изпълнение на проекти по три от оперативните програми - околна среда, регионално развитие и развитие на селските райони, през стария програмен период доближават 300 млн. лв. При огромен брой от санкционираните проекти нарушението не е било маловажно и санкцията е в размер на 25 и повече процента от стойността на сключените договори.

Това показва изискана от в. "Сега" справка от екипа на вицепремиера Томислав Дончев. Предоставената информация не покрива в пълнота исканите данни, но дава представа за общата картина. На фона на солидния залог е недопустимо проблемните проекти и виновните лица да остават в сянка.

Най-голям е делът на наложени финансови корекции спрямо общини по оперативна програма "Околна среда". Общият размер на санкциите, наложени заради нарушения при възлагането и изпълнението на обществени поръчки, е 196 361 210 лв. Те са по общо 299 проекта, като 233 от тях са на общини. В получения отговор не се споменава точният размер на санкциите за общините, но е явно, че те са основните наказани бенефициенти. Нарушенията при голяма част от тези договори не са били дребни - при 115 проекта санкцията е в размер на 25 и повече процента от стойността им. От МОСВ не предоставиха изчерпателна информация за санкционираните с 25 и повече процента проекти с аргумента, че тези проекти са много.

Голям е броят на наложените финансови корекции със значима тежест и по програма "Регионално развитие". Тук управляващият орган е санкционирал с удръжка от 25% 98 договора, с над 25% са наказани други 17 проекта. Отново не се посочват конкретни общини и дейности, при които се е стигнало до наказания. По тази програма общият размер на индивидуалните финансови корекции за общини възлиза на 106 067 048,63 лв. В тази статистика обаче са включени и наказания, за които е прието, че вината не е на съответната местна управа и глобата не следва да е за сметка на кмета.

Изчерпателен списък на санкционираните с над 25% от сумите общини предостави само Държавен фонд "Земеделие", който управлява програмата за развитие на селските райони. Тук обаче общият размер на наложените финансови корекции не е толкова голям - 23 613 372,17 лв. С 25 и повече процента са наказани общо 89 проекта, 82 от тях - на общини. Някои общини са санкционирани за повече от един проект. Точен размер на санкциите и наименование на проекта обаче не се сочи.

Голяма част от тези корекции вече са извършени, като общините са получили по-ниски суми при последващи плащания, тоест санкцията е прихваната. Получените по-малко пари от дадена община обаче не отменят задължението й да плати в пълен размер санкционирания договор с изпълнителя, обясниха експерти. Именно тези задължения се оказват непосилни за общините, като част от вече дадените от МФ безлихвени заеми по сега действащия закон са именно за покриване на подобни плащания, твърдят източници на "Сега".

Извън тази сума по програма "Околна среда" бе наложена и плоска финансова корекция в размер на 9,5% по проверени общо 239 договора за 152,9 млн. лв. За част от тази сума се твърдеше, че ще е за сметка на бенефициентите. Но от протоколното решение за признаването й излиза друго - че корекцията е за сметка на централната хазна. При тази корекция е прието, че нарушенията са допуснати по-скоро заради системен проблем с програмата.

И при тази програма бе наложена плоска финансова корекция за две от приоритетните оси - устойчиво и интегрирано градско развитие и устойчиво развитие на туризма, в размер на 132 922 819,78 лв. И за тази корекция се прие, че не подлежи на възстановяване от бенефициентите и ще е за сметка на министерството.
 

Местни управи може да бъдат закрити

Покрай налагането на новия механизъм за оздравяване на общини може да се стигне и до закриване на местни управи. Заради предлаганите промени в Закона за публичните финанси от ГЕРБ поискаха финансовото министерство да изготви справка кои общини вече не отговарят на изискванията да съществуват като самостоятелни заради намаление на населението под съответното минимално ниво и заради сериозни финансови затруднения по покриване на разходите на общината. "Какви оздравителни планове да искаме от тези общини, трябва да мислим за сливане", коментира наскоро председателят на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова.
От финансовото министерство не предоставиха информация на "Сега" по тази тема. Повече яснота ще се чака евентуално при второто четене на законопроекта. По данни на НСИ общо 66 общини са под минималния брой население, изискван за откриване на отделна местна управа - 6000 души. Проверка на "Сега" показа, че 14 от тези 66 общини са имали проблем през 2014 г. с наличие на структурен дефицит при последното разпределяне на пари по тази схема при кабинета на Орешарски. Не е ясно обаче доколко това може да се приема за безспорен ориентир на фона на съмненията за толериране на отделни общини и при Орешарски.
Законът за административно-териториалното устройство поставя и други изисквания като възможност за покриване на част от разходите със собствени приходи, отстояние до административния център на останалите населени места и др. МФ има данни за дела на собствените приходи като част от общите постъпления, както и други данни за финансовото състояние на кметствата, но към 30 септември 2013 г. те показват трагична картина в почти всички малки общини по показател зависимост от държавния бюджет. Показателно е още, че 122 от всички 265 общини не успяват да достигнат средното ниво на събираемост на имотния данък - 68,8% за 2015 г. В списъка с 66 малки общини с население под 6000 души има 18, които фигурират в справката на Държавен фонд "Земеделие" за наложени финансови корекции по Програмата за развитие на селските райони.