Махайте борда, ще гладуваме до последно!

Кольо Парамов

17.03.2016, Фрогнюз.бг

 

През месец септември 1996 г. спорехме с Ан Макгърк за необходимостта от въвеждането му. Ние, които работехме в БНБ бързахме, защото ни интересуваше паричното обръщение и необходимите оборотни пари, а не утопиите и мечтите на Жан и Гечев. Например ако шефа на управление „Емисионно в БНБ” г-жа Нацева не бе поръчала през май 1996 г. купюрът от 50 000 лв. – нямаше да имаме дори необходимите брой банкноти при курс 1: 3000 лв. за долар. При спора ни с Макгърк, тя веднъж по много особен начин призна, че е било по-добре да видим как борда би проработил в България, за да направят в МВФ сравнителните бази с Русия. Явно фалита в Русия година по-късно е бил програмиран, а въвеждането на българския валутен борд се оказа като експериментална площадка.

Когато предлагах махането на борда през 2007 – 2008 г. всички иронично и подигравателно приемаха моите изчисления. Това бе използвано сериозно като главна теза против мен и за назначаването ми като съветник на министър-председателя. Дори го мотивираха – ето Борисов назначава човек, който ще махне борда, а не проумяваха какво доказвах за грешната доходна политика и функционирането на борда. Същото сполетя и професор Илиан Михов, който след като разбра, че Иван Костов е интерпретирал оценката му за валутния борд, отказа участие в правителството. Ученикът на шефа на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке предложи през септември 2009 г. да „модифицира” режима на валутния борд по подобие на този в Китай. Това, което бях предложил и аз преди 2 години – 2007 г. Сега след 6 години вече има много сериозни доказателства за тази необходимост. Трябва ли ни сега да чакаме още 6-7 години, за да приемем еврото и механизмите на ЕЦБ?

У нас еволюцията в трактовките на икономистите за развитието на България е много, много бавна. А да не говорим за оценката от ефекта и приложението на валутния борд. Ние още от 2005 – 2007 г. трябваше да програмираме пътя за излизане от борда. А приемането ни в ЕС просто беше манна - небесна като повод и условия за това. Словакия и словаците в това отношение бяха по-умни, прагматични и перспективно стилни. Успяха с един замах да променят целостта на вътрешните си финанси и регламентацията за работа на банковата си система. Какви са банките у нас след като имаме толкова прекрасен валутен борд? Хърсев определя банковата система в България като „сбирщина от доминирани от чуждестранни банкови институции – орел, рак и щука и съвсем малко български, които са оставени сами да се борят в съвсем враждебна среда без каквато и да е подкрепа.” Тази година през август и септември ще осъзнаем съдържанието на определението на Хърсев, когато получим резултатите от стрес-тестовете.

 

Тогава когато се принудят да разделят 4-5 банки по на две по американската схема – „стабилизационни и боклук” ще уточним и „другата” истина. А тя е, че сме в голяма заблуда по оценката си за валутния борд, неговата „супер ефективност” за развитието на България. Това за мен беше ясно още през 2008 г. затова категорично и недвусмислено заявих, че „Борда на Ханке е кух” и че не ражда своя очакван стабилитет и успех на България.

 

Борда трябва да се премахне час по скоро, а разбирането, че всякакви заблуди свързани с него за успех са фалшиви е коренно различно мислене. Трябва най-накрая да се проумее у нас, че само с политическа схоластика модерен бизнес не може да се прави. Трябват много свободни и евтини пари, трябва ресурс – свободен, конкурентен, трябва инициатива и държава в определени направления. Хърсев казва – „Банките работят с една ликвидност от края на 18 и началото на 19 век.” Защо? Защото задачата на Иван Искров е била да пази валутния борд, а не стопанския успех на България. Хърсев добавя „Системата на валутен борд оскъпява кредита, оскъпява развитието, оскъпява живота в България. И това е факт. Затова нашата национална цел очевидно е колкото може по-бързо да излезем от валутен борд.” Цялата криза днес с кредитирането се крие там и това беше ясно още в средата на мандата на Станишев, но никой не го проумяваше.

 

Сега ще гладуваме до последно, защото вътрешния ни ресурс е затапен и не ражда условия за активност от инвестиране. Кой ще инвестира при тези високи лихви? Ако бяхме приели еврото днес България щеше да бъде друга – два пъти по-ниски лихви, три до пет пъти повече директни инвестиции и друга доходна политика. От там друго потребление и друг финансов стандарт на живот. Липса на дефлация и стремеж към коренно различна активност. Приемайки еврото България гарантираше спазване на принципите на ЕЦБ и щеше да се ползва от спокойствието на инвеститорите. Махането на борда трябва да бъде свързано с директното приемане на Еврото, а не някакви други междинни повърхностни операции. Гаранцията от приемането на еврото с междинен компенсационен режим по стандарта на живот гарантира друго бъдеще. Иначе ще си продължаваме както до сега. Неизменно последни, неизменно бедни и гладни. Цялостната оценка за борда днес е и висше политическо и държавническо поведение което трябва да се докаже и реализира.

 

Доказването на фрапиращите реалности, които са налице ги е казал Хърсев с 5 изречения и те изчерпват всякакви други обяснения. Вече 19 години венцехвалим и благодарим на валутния борд и Ханке, че сме постигнали толкова много, че имаме пословична стабилност. Хвалим се и гледаме нашите събратя в кофите за боклук. Хвалим се и нямаме джобни пари за елементарен оборот и стандарт. И всичко се корени в грешната матрица на кредитирането на стопанството от банките. Хърсев посочва причината за предпоставки за удачно кредитиране – „Причината е продължаване на поддържане на системата на валутния борд, като не се вижда изход от нея. А системата за банкиране с частични резерви, която се прилага вече е от хиляда години. Тя изисква да има кредитор от последна инстанция. При валутен борд обаче такъв субект няма.”

 

Нека сега някой от банкерите да обяснят защо се появяват тези огромни диспропорции при кредитирането. Да съберем депозити, да заделим свръх - резерви, да дадем кредити при огромни лихви и да чакаш всеки да спечели. Не, всеки четвърти фалира!! До 10-12 години може да се повтаря схемата, още 3-5 години чрез счетоводни и други одитни замени и най накрая идва голямата лъжа. Лъжата се оформя между банките и одиторите, а после става и явна. После се превръща в КТБ, после, после и после... За това е много важно държавническата сила на истинската явната и точната статистика. От нея истинският държавник може да прави фундаментални изводи. Може държавата, която управлява да бъде вечно бедна, може и да тръгне нагоре.

 

Няколко пъти поставям въпроса за статистиката. Абсурд е да се твърди, че имаме 35-40% тъмна икономика, а 100% точна статистика. Другото – влязохме в дефлация преди 30 месеца, а по отчетите на банките излиза друго. Имаме 60 млрд. лв. свободни депозити в банките, отчитаме едни инвестиции и други приходи. Заделяме трети дублиращи провизии за неефективни кредити. Някъде статистически се губи връзката. Или съществува огромна лъжа съпроводена с типичната българска неточност, или не сме в час. В статистиката нещата като че ли са повече на чиновническа оценка, отколкото на сравнителен проследим математически процес. Нашият БВП е непрецизно изчислен. Някакви пари идват от чужбина, инвестират се у нас, депозират се в банки, а сравненият отчет се разминава. Недопустимо е за една държава, която е половин Истанбул да не може да се организира статистически. На времето г-жа Ренета Инджова тъкмо проследи връзките и разменените схеми в националната статистика и Орешарски я уволни от Централната статистика. Защо я махна от статистиката – очаквал е сигурно да му се бърка в изчислението на огромните икономически резултати?! Според мен сега веднага е необходимо в статистиката да се изкорени чиновничеството. Да се даде превес на европейската методика и приложна коренно различна схема за изчисление на БВП. Да се уточнят разликите с Евростат, заради това, че сме в Европа, а не в Африка.