Стратегия на костенурката във време разделно

Проф. Боян Дуранкев

Статията е публикувана в "Стандарт.нюз"

 

***

 

Растежът за България е въпрос не само на стратегическо излизане от позициите на традиционната "черна овца", хронично заседнала на последното стъпало на социалното и икономическото развитие в ЕС, но и на оцеляване като страна. Последният си е последен, с каквито и ласкави думи да го окичиш. Но "трайно последният" обикновено възпитава недоверие в по-доброто бъдеще и логично се напуска от по-младите хора.

 

Именно мястото на последен поставя пред управляващите две сложни изисквания: 1. Да постигнат "изпреварваща динамика" по отношение на света; 2. Да достигнат "догонващо развитие" на другите страни в рамките на ЕС.

 

През 2015 г. България постигна около 3% икономически растеж - толкова, колкото е бил световният. Не изпреварваме, но и не изоставаме, ако се гледа само този показател. Ако обаче се обърнем към един друг и по-важен показател - БВП на човек от населението, ще стане ясно, че на средния обитател на планетата Земя се падат около 11 000 щатски долара БВП, а на българина - около $8000. Сравнението с другите страни членки на ЕС също предизвиква размисли. Икономиката на България нараства с 3% при среден ръст за целия ЕС от 1.8%. С по-висок темп са Швеция (4.5%), Чехия (4%), Словакия (4%), Румъния (3.8%), Полша (3.7%) и Испания (3.5%). Това е индикатор за изпреварващ растеж, но не и за "догонващ". През 2015 г. БВП на човек от населението е 6100 евро, а средно за ЕС - над 28 000 евро (точният показател още се изчислява). Това е разлика от почти 21 900 евро, която трудно се заличава. През 2014 г. разликата обаче е била 21 600 евро. Обратно казано, въпреки добрите си темпове на растеж през 2015 г.

 

България се е отдалечила от "средната класа" на ЕС

 

а не е намалила разликата.

 

Ето какво показват точните сметки: ако през всички следващи години България постига системно 3% икономически растеж, а ЕС като цяло - 0 на сто (замразен растеж), то точно след 52 г. ще достигнем средното ниво по БВП на човек от населението в ЕС от 2015 г. Т.е. през 2068 г.! Естествено, никой няма да чака костенурката да надбяга гепарда.

 

Представям горния анализ не просто като упражнение по елементарна математика, а защото от него следват важни политически, икономически и социални изводи.

 

Първо, ако България иска да достигне сегашното (2016 г.!) средно ниво на БВП на човек от населението в ЕС за тези наши бебета, които се раждат в момента (пак 2016 г.), ще й трябва икономически растеж минимум от 6% ежегодно през всичките следващи 26 г., до 2042 г. Но ако иска да постигне бъдещото средно ниво на страните членки на ЕС, необходим е растеж от поне 7-8%. Икономически растеж от 6-8% ежегодно - това е единствената алтернатива за оцеляване и развитие!

 

Второ, за да се постигне такъв висок растеж, са необходими все повече и все по-интелигентни хора производители на блага, все по-добра техника и все по-нови технологии. Ако през 2015 г. българските граждани са наброявали 7 168 009 души, то през 2020 г. те ще намалеят на 6 966 607 души, а през 2030 г. - на 6 554 784, т. е. населението ще се стопи с над половин милион. Остава друг ресурс - безработните, които са армия от 260 000 души в момента - грозен факт в розовата картина на отчетите. При намаляване числеността на заетите лица като цяло, нарастването на производителността на труда на един зает трябва да го компенсира.

 

И ако става дума за бъдещето на страната, то на всеки първокурсник в икономически университет е повече от ясно, че няма страна, разчитаща на случаен туризъм и дребно селско стопанство, която да е станала високоразвита. Затова второто условие за успешно развитие е промяна на структурата на икономиката в посока на

 

нарастване на продукцията с висока добавена стойност

 

(не и с просташките трикове на нашенски бизнесмени - да си продават от своя фирма на своя фирма продуктите, за да плащат по-ниски данъци). Голяма пречка пред развитието е изключително високата некомпетентност (и корумпираност) на членовете на редица български правителства, които си нямат никаква представа какво означава промяна на структурата на икономиката, независимо от цвета на партийните им вратовръзки.

 

Трето, понеже двете очаквания на последователите на примитивния айнрандизъм и вулгарния дарвинизъм не се сбъднаха, а именно: първо, висока икономическа динамика при "свободен пазар" на "честни" частни предприемачи и, второ, мощен приток на чуждестранни инвестиции при "плосък данък", то промяна на темпа на растеж и на структурата на икономиката ще може да се постигнат чрез нарастване на ролята и дела на държавата (честната, не "източващата" и "разпределящата финансовите потоци") в няколко посоки: като инвеститор, като производител и като крупен потребител. Става дума не за преход към държавен капитализъм, а към добрите практики на другите европейски страни. И също така в условията на връщане на външните дългове, а не консумацията на обилни порции от нови такива, с които страната влезе в дългова спирала.

 

Четвърто, понеже в ЕС е "време разделно" и всеки придърпва все по-упорито националната черга към себе си, издигайки десетки нови стени на много места вместо разрушената Берлинска стена или пък готвейки се за чистота на расата без "нито един мигрант" (сириец, а вероятно по-късно българин и румънец), или пък запазвайки си предимствата на членството в ЕС чрез "законов" exit, то приоритетните задачи на България (в момента!) не могат да бъдат нито влизането в несъществуващия вече Шенген, нито приемането на клатещото се евро, нито безкрайната горделивост с валутния борд. Костенурката трябва да се огледа, за да не бъде премазана с погрешен ход, от който няма измъкване. Смисълът на ЕС е и ще бъде все по-голяма степен на интеграция и координация, на сближаване на икономиките и социумите на всички страни. Иначе ЕС няма да има друг смисъл освен страните "да си търгуват", което не е смисъл. Затова България трябва да отстоява твърдо и неотклонно националния си икономически интерес в ЕС: създаване на условия за доближаване на всички страни членки на ЕС, които имат под 1/3 от средното ниво на икономическо развитие на човек, до средното ниво на ЕС - чрез нов Европейски план за ускорено развитие ("Маршал 2"), а не много подозрителния секретен ТТИП.

 

Пето, когато Бог е все по-високо, а Меркел - все по-далеко, охраняването, почистването и подреждането на собствения дом е първостепенна задача. Нито България ще стане "Швейцария на Балканите", нито София ще се превърне във Виена, нито първият ни държавник ще стане българският Орбан. Но очакването първо "началниците да се разберат" или да сме "винаги верни на Големия брат" (който и да е той) не е политика, а отказ от самостоятелни решения и действия. Обикновеният (лъган многократно) български гражданин настоява за видим икономически растеж, за съществено нарастване на средните и ниските доходи на семействата, за безплатни и качествени здравеопазване и образование. За демутризиране, декорумпиране и демократизиране на къщичката.

 

Толкова много задачи! Господи, нали уж си българин?! Или пък искаш ние самите да свършим всичко това?!