Българският проектозакон за статута на офшорните компании: публичният дебат е в ход

КНСБ и ДБГ

ПОЗИЦИЯ на КНСБ

по Проекта на Министерския съвет и

Предложение на депутати от Движение България на гражданите (Реформаторски блок)

за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици

***

Проектозаконът и Предложението се основават на сега действащ твърде рестриктивен български закон за статута на офшорните компании, свързаните с тях лица, както и за техните действителни собственици.

На това основание се предлагат по-меки мерки, които де факто дерогират разрешителния режим за търговска дейност, респ. придобиване на собственост от ДРУЖЕСТВА, РЕГИСТРИРАНИ В ЮРИСДИКЦИИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ДАНЪЧЕН РЕЖИМ  (ДРЮПДР) на територията на Р България.

Проектозаконът и Предложението залитат в другата крайност – реално разрешават и преодоляват всички досегашни забрани, предвидени в действащия чл. 3 от закона.

От една страна, МС учудващо твърди, че със ЗИД нямало въвеждане на ново европейско законодателство, което не е така. В мотивите на МС са цитирани няколко Директиви на ЕС, вкл. становището на Европейската комисия по постъпило запитване относно съвместимостта на строгите разпоредбите на ЗИФОДРЮПДРСЛДС с правото на ЕС.

От друга страна, Правителството правилно отбелязва, че на основание чл. 355 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) всички европейски регламенти се прилагат пряко (в случая по отношение на Гибралтар, член на ЕС, заради който не налага промяна в нашия закон), а всички директиви на ЕС, които включват и мерките на ЕС в областта на прякото данъчно облагане, са транспонирани в националното законодателство.

И двата текста се фокусират преимуществено върху мерките за изпиране на мръсни пари и за финансиране на тероризма. Извън полезрението им остават обществено значими структури в т.ч. монополни или квазимонополни звена, банките, застрахователните компании (включващи вече и бившите здравноосигурителни фондове), пенсионни дружества, организации за колективно управление на авторски и сродни права, телевизионни и радио оператори, собственици на печатни издания,  както и участие в приватизационни, концесионни или сделки с публични средства по ЗОП и по Закона за публично частното партньорство (ЗПЧП) и др.

Първоначалната строгост и ясни правила в действащия закон е заменена с ненужно усложнение на вписвания в Търговския регистър и в Комисията за финансов надзор, което е наречено „прозрачност”. Налице е дуалистично отразяване на тези Дружества, при които се предлага да отпадне словосъчетанието „свързани лица“ и да бъде заменено с наименованието „контролиран субект”, който субект е осветен от собственика в Търговския регистър или при КФН. Предлага се праг до 10 % от капитала (акциите) на офшорна фирма да дават основание за достъп до обществени поръчки, за лизензионни режими в енергетиката и мн.др.

КНСБ не счита, че офшорна компания е нещо лошо, а е правно-организационна форма за търговска дейност, избрана от учредителите. Последните са решили да се възползват от 2-те основни характеристики на такива фирми - облекчено данъчно облагане или избягването му със скрити/неясни действителни собственици.

Предлаганите прагове от 10 процента за участие на офшорна фирма в обществени поръчки, например, осветяват само вписания в България търговец, избран от непознатия собственик. Разглежданият пример от МС за невъзможността една банка да продаде дори и 1 акция на офшорна фирма, прикрива вида на акцията, която може да е една, но на приносител или привилегирована при разпределяне на печалбата (не се сочи размера й) и/или „златна акция“ при вземане на решения в Общото събрание. От обективна гледна точка и вторият пример (РБ), че допустимите общо 10 % да бъдели сумирани от няколко офшорни дружества, е с невъзможен контрол при сборуването, тъй  като предполага неограничен брой дъщерни фирми, за които е трудно да бъдат обхванати.

Въвеждането на квоти (проценти) реално изравнява офшорните компании с останалите „нормални” дружества, като би довело до следните последици :

-         Заличават се следите при защита на индивидуални или колективни потребителски или трудови права по административен или съдебен ред (основният въпрос е „Кой е работодателят и къде е седалището му и/или адреса на управление ?“). Дори дружества, регистрирани заради данъчно облагане на територията на РБ не дава категоричен отговор на този важен за работника или служителя субект …

-         Трудно биха се реализирали съдебните искове на работници и служители в български съдилища спрямо дистанционния представител на офшорна фирма, срещу поделението й като „работодател“ , филиал или друг вид представителство,

-         И към настоящия момент са налице трудностите по реализиране на Европейска заповед за изпълнение (изпълнителен лист срещу работодател от ЕС), когато работник е осъдил чуждестранен работодател или негов офис в България.

КНСБ счита, че не е необходима промяна в закона за Дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим (ДРЮПДР), а в Закона за корпоративното подоходно облагане. Чрез тази законодателна техника биха се извадили от преференциалния режим дружества, които са регистрирани в държави – страни по Споразумението за държавните поръчки на Европейския съюз - Лихтенщайн, Андора, Монако, Сан Марино и други. Предлагаме по същия път да се процедира и при асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз. За дружества, които са регистрирани в отвъдморски страни и територии като Британските Вирджински острови, Ангуила, Каймановите острови, Монсерат и др. като по изключение ще се прилага само за дейностите, за които е приложимо Решение 2013/755/ЕС.

В 28 стопански отрасли на българската икономика чрез действащия закон има ограничителен режим. В продължение на повече от 2 години от приемането му няма особени оплаквания за дискриминация или преграждане на сделки.

Проектозаконът на МС и Предложението на Реформаторския блок са явна реабилитация на офшорните компании !

Темата е специфична и специализирано-правна, но със силно изразени икономически, финансови и политически последици.

 

КНСБ е с фокус върху обществено-политическото звучене на законопроекта, а не само върху юридическата му страна.

 

Без притеснения можем кажем, че и двата текста са в обратната посока, която под натиска на гражданите Народното събрание гласува като прозрачност и ограничения в определени случаи, гласувани преди повече от 2 години.

Темата е много чувствителна за българското общество – протестите  КОЙ # всъщност тръгнаха поради липсата на прозрачност и яснота за офшорки и за олигарси!

Нито Предложението на РБ, още по-малко проекта на Министерския съвет са приемливи, защото не гарантират прозрачност и защита на обществения интерес и права на хората в обществено значими структури и достъпа до публични средства.

Проблематично би било, например получаване на данни, изискани  по Закона за достъп до обществена информация с оглед на ограничението (оправданието) за търговската тайна. А същността на офшорните компании предполага анонимност на собственика / собствениците и по-леко данъчно облагане.

КНСБ настоява да остане сегадействащия ограничителен/ забранителен режим по чл. 3 от Закона.

Запитването на  Европейската комисия, което е повод за внасяне на облекчения в проекта на Министерския съвет, не ограничава националния законодател във вече приети мерки и норми.

Няма яснота кои държави-членки на ЕС или офшорни дружества предизвикаха мониториг на ЕК над този български закон ? Няма информация за ощетен търговски субект по нашето законодателство.