Беше ли България индустриална държава?

Петко Колев

Беше ли България индустриална държава?

Петко Колев, секретар на Център за изследване по история, изпрати материал касаещ темата за България като индустриална държава. Повод за този материал е участието на г-н Муравей Радев – бивш министър на финансите, в предаването на Димитър Цонев. Г-н Радев твърди, че към 1989 г. България „не е индустриална страна“ и затова днес не можело да се говори за „реиндустриализация“ на страната!

 

Това свое лично убеждение ексфинансовият министър основавал и на доклада на Петър Младенов пред Декемврийския пленум на Централния комитет на БКП (1989 г.), където се казвало, че „45 на сто от производствените мощности били безнадеждно остарели“ и пр. Безпристрастният исторически анализ показва, че в онзи момент дуото Андрей Луканов – Петър Младенов повежда яростна война за утвърждаването си на политическия връх чрез делигитимация на дотогавашния ръководител на държавата Тодор Живков. Тактиката е не само да се отрекат всякакви негови позитиви, но и да му се прикачат съществуващи и несъществуващи негативи. За съжаление, поради характера на тогава съществуващия обществен строй, всичко това „се лепи“ и на образа на българската държава. Ако г-н ексфинансовият министър направи справка със статистическата информация с домашен и международен произход (например докладите на ООН за човешкото развитие) ще установи, че към 1989 г. България е поставена сред 30-те високоразвити индустриални държави в света, а днес е твърдо след 65-то място в групата на средноразвитите държави.Никак не е трудно също да се установи, че мощностите на водещите индустрии на България в онзи момент, а именно енергетиката, (в т.ч. ядрена), химическа, електроника, (която обслужваше съветската космическа програма), военна индустрия (чийто износ беше на 5-6 място в света), голяма част от машиностроенето и цветната металургия, транспорта и съобщенията, са изградени през 70-те и 80-те години на базата на стотици западни патенти или на коопериране с водещи западни фирми. Износът на голяма част от продукцията беше извън страните от СИВ, включително за Германия, Франция, САЩ, Австрия и др. Твърдението на Петър Младенов в доклада е очевидно личностно мотивирано срещу Тодор Живков и клеветническо срещу България.

Въпросът за външния дълг, отново поставен от г-н Муравей Радев, също има своята идеолого-политическа окраска и строго финансово икономическо съдържание.

Данните на БНБ сочат, че дългът в онзи момент е 9,2 млрд. долара, но той има покритие от 1 млрд. 381 млн. долара валутен резерв в западни банки, (злато, оценено по 300 $ за тройунция плюс валута и кеш) и 2 млрд. и 99 млн. долара реални вземания от чужбина за извършен износ или инженерингова дейност (всички държави-длъжници в онзи момент са в добро финансово състояние). Вижда се, че непокритото задължение възлиза само на около 5,7 млрд. долара върху, забележете, поне 85 млрд. лева работещи активи в икономиката. (Данните са от таблицата на стр. 159 в Студията на Световната банка за България от 1991 г.). Отличното кредитно досие на България й даваше свободен достъп до световните капиталови пазари.

Всички водещи финансисти, икономисти и стопански дейци, които са изказали несъгласие с обявяването на мораториума за плащане по външния дълг, са били уволнени от дуото Луканов-Младенов.

Историческите данни от най-ново време показват, че тези дейстия обективно са продиктувани от желание да се подготви приватизация на изкуствено обезценени промишлени активи в полза на някои наши сънародници и чужди граждани.

Тези реални процеси очевидно не са на вниманието на ексфинансовия министър и това го превръща в пропагандатор на неверни факти и фалшиви тези от екрана на Българската национална телевизия.

Епохата от нашата родна история след Втората световна война има своите негативи и позитиви, но те не са там, където ги търси г-н М. Радев.

Поздравяваме водещия Димитър Цонев, който се опита да спре водопада от крайни твърдения, но беше „игнориран” от г-н Радев със замах.

Време е да бъде написана честно цялата история на новото (социализма) и най-новото (постсоциализма) време на България.

Това би било само от полза за онези вече 3 поколения (около 20 милиона)българи, които са живели след 1944 г., а ние и до днес живеем, трудим се и отглеждаме поколението си в България. Чрез самофиксациите на някои наши гласовити сънародници стигнахме „до под кривата круша“ на безпътицата в духовен и стопански план.

Не бива да подценяваме слабостите си, нито да позволяваме да отричат достиженията ни като народ и хилядолетна държава!

 

 

проф. д-р Искра Баева – ИФ, СУ „Св. Климент Охридски”

проф. д-р Евгения Калинова – ИФ, СУ „Св. Климент Охридски”

проф. дфн д-р ист. Нако Стефанов - СУ „Св. Климент Охридски”

проф. д-р Татяна Стефанова Хубенова – ИИИ на БАН

проф. дин Илия Тодев – БАН

проф. дфн Кръстьо Петков – СИБ

акад. Георги Марков – ИИИ – БАН

проф. Орлин Загоров

***

 

Петко Колев, секретар

Център за изследвания по история

на българите

1000 София, п. к. 1832

GSM: 0888 811 152