Пенсионните експерименти продължават! Докога?

проф. Кръстьо Петков (коментар и две експертни мнения)

Всички критикуват проекта "Горанов". Пряко засегнатите мълчат!

 

Ако някой е бил изненадан от предложението на министъра на финансите Владислав Горанов за трансформиране на втория, капиталов стълб на "уникалната" българска пенсионна система, значи не е следил внимателно миналогодишната дискусия по повод на широко рекламираната пенсионна реформа на кабинета "Борисов-2". Още в началото на ожесточения публичен дебат стана ясно, че невралгичните пунктове в предложението на  министър Ивайло Калфин са : а) съдбата на универсалните пенсионни фондове /УПФ/; б) правото на избор на осигурените лица. Запознатите с явните и задкулисните разправии знаят, че и двете идеи на социалния министър бяха на практика осакатени: нито осигурените получиха реално , информирано и свободно право на избор; нито капиталовите дружества, управляващи УПФ, загубиха своите законово закрепени привилегии, особено що се отнася до таксите за управление, прозрачността на инвестициите, доходността и пр.

С известна доца оптимизъм може да кажем, че играта завърши при равен резултат. В него диригентската палка беше в ръцете на парламента, по-точно, в силното лоби на частните капиталови дружества. Българският пенсионен модел, елитно/"подобрено" копие на чилийския, оцеля. Временно!

Финансите, особено публичните, се подчиняват и на своя, неполитическа логика. Едно е с какво ни залъгват купените депутати и техните корпоративни спонсори; друго е какво  постъпва в касите на НОИ, бюджета и в УПФ. Трето - много важно обстоятелство е, какви са ползите за осигурените лица и техните работодатели от внасяните огромни ресурси в недотам прозрачните и трудно контролируеми УПФ. Комисията за финансов надзор /КФН/ не допринесе много за изясняване на спорните моменти, защото не доведе докрай проверките и не представи убедителни доказателства за това, каква е доходността в капиталовите дружества- конкретно и поименно, от 2009 г. досега. И по този начин - да улесни следващите стъпки в дълго отлаганата пенсионна реформа у нас.

В този контекст, при който на държавата е отредена ролята на наблюдател и дори на помагач на корпорациите от капиталовия стълб, се появи "изненадващото" предложение на министър Горанов. То разбуни духовете, подпали социалните мрежи и настрои медиите до такава степен, че министърът беше на път да се откаже от намерението за промяна на фискалните условия, чрез които се регулира обречената на хроничен дефицит българска пенсионна система. Мълчание дотук запазиха три категории пряко засегнати играчи: работодатели, синдикати и осигуряващи се лица. За новите/бъдещи пенсионери е ясно: тях и преди никой не ги е питал, когато са ги задължили да внасят безотчетни пари в УПФ; т.нар. стари пенсионери си траят, защото евентуалната промяна не ги засяга директно: нито днес, нито след 2020 г. Тяхна грижа продължават да бъдат ниските държавни пенсии, обричащи възрастните хора на трайна бедност; дискриминацията между различните възрастови групи пенсионери; неспазването на разпоредбите на КСО и др.

Така министър Горанов остана сам - срещу всички! Което не беше трудно да се предвиди, при положение, че внесе своето предложение в стил "Дянков" - без консултации и преговори със социалните партньори; без детайлна оценка на въздействието; без работни срещи с капиталовите дружества и тяхната Асоциация. За намерението да се отнемат пенсиите на ветераните от Втората световна войнапросто нямам думи: такава тъпотия рядко се среща  дори  в земи като българската, изтърпяла маса приумици на властимащите. който и чиновник от МФ да е подсказал на министъра, че от пенсиите на 3000 ветерани ще се направи голяма икономия, заслужава немедлено уволнение. Подобно "орязване" на разходите е срещу онези ценности и норми, които хуманните и цивилизовани общества са възприели като базисен принцип и неотменим социален стандарт.

Всичко това породи масови отрицателни нагласи. Изходът от втората стъпка (след миналогодишната) в реформирането на дебалансираната пенсионна система изглежда неясен. Ако спечели господин министъра, фискалните цели на сегашното правителство ще изглеждат по-изпълними; за него ще остане обвинението, че е действал  като управник с команден, централистичен стил. Загуби ли битката, пробойните в пенсионната система ще се увеличават. И така-до пълното й рухване...

Чии шансове за успех натежават? И кой е по-правият в поредния управленски сблъсък: министърът или неговите опоненти. По тези въпроси разсъждават двама експерти по пенсионни финанси: Иван Нейков и Мика Зайкова. Техните мнения , на моменти диаметрално противоположни , помествам по-долу. Но ако трябва да се  придържаме към другата - политико-икономическата логика на спора , добре е да осмислим следните хипотези за  съдбата на проекта "Горанов":

Първата хипотеза е, че държавата свършва парите и не може да си позволи повече да налива в пенсионните фондове псредства от бюджета. Ако е така, с или без инициативата на финансовия министър ремонт трябва да има. При това -генерален!

Втората хипотеза е, че в МФ вече са разбрали, че през пробойната "УПФ" изтичат много пари, които намират убежище в банковите сметки на свързани лица, не работят за нарастване на доходността, сиреч в полза на осигуряващите се лица.

Третата хипотеза е, че след половин десетилетие повечето капиталови дружества, управляващи УПФ, няма да разполагат с ресур са изплащат втора пенсия. Затова бърза МинФин-а и не доискусурява проектите си както се полага в законодателната наука.

Лъсне ли тази истина, която преди месеци беше срамежливо  изложена от КФН (и професионално доказана от разчетите на експерти като д-р Любомир Христов, Ваня Григорова и др.) ще породи опасност от политическа дестабилизация. Защото българинът може да е търпелив до безумие и инертен до безкрайност, но когато усети, че зад гърба са му изпразнили кесията, става опасно агресивен. Той ще си потърси парите от държавата, която му е спретнала  грабителско законодателство. Малко вероятно е някой от собствениците на частните корпорации, получили контрол върху 9 милиарда лева пенсионен ресурс, да последва съдбата на Робърт Максуел ( преди няколко десетилетия този  популярен спонсор на "демократичните сили" в българския преход опразни своя пенсионен фонд; къде потънаха парите- малцина знаят; самият Максуел също потъна - след "случаен инцидент" в морето; а желязната Маргарет Татчър наложи такъв строг регламент върху ползването на пенсионните пари, който и до днес държи влага на алчните бизнесмени).

Сегашната власт в България, според собствените й твърдения, иска да управлява и след десетилетие! Добре е овреме да проучи опита на Татчър и да промени режима за акумулиране и ползване на на ресурсите във втория/капиталов стълб. Все пак става дума за над 10 % от БВП на страната!!!


 

 

 

***

Иван Нейков: Горанов си играе със страховете на хората

27 Април 2016

 

/КРОСС/ Финансовият министър трябва да докаже с разчети твърденията си, че има дефицит във втория стълб, казва в интервю за "Сега" бившият министър на труда и социалната политика Иван Нейков.

 

- Г-н Нейков, една от основните промени, предложени от финансовия министър Владислав Горанов за капиталовия стълб, е създаването на общ пул, чрез който хората загубват правото си на собственост върху парите. Защо, според Вас, се предлага това?

- Проблемът на този законопроект е много по-голям. Първо, се прави по същия подход, който беше възприет миналата година при опитите да бъдат ликвидирани капиталовите фондове чрез създаване на мотивация за прехвърлянето им в първия стълб. Ако си спомняте, тогава точно преди Коледа бяха пуснати измененията с надеждата, че ще сме залисани в празника и няма да разберем какво става. По подобен начин се действа и сега - изменения в обем над 60 страници се предлагат точно "навреме" - преди Разпети петък с надеждата, че покрай празниците няма да им се обърне внимание.

Става дума за изменение на осигурителната ни система. Те трябва да минат на обсъждане със социалните партньори. Вместо това по един недопустим начин се внасят и се очаква и това да мине между капките. Второ, може да се говори, че се предлага промяна на модела. Въобще не става дума за някакво дотаманяване или за нормалното усъвършенстване на законодателството. Няма нито един елемент от уредбата на капиталовите фондове, който да не се променя чрез законопроекта. Първите нормативните актове за капиталовия стълб са отпреди близо 18 години - бяха приети през 1998 г., и е естествено да излизат въпроси, заради които трябва да бъде усъвършенствана уредбата. В случая се предлага обаче не това, а промяна на модела. Има изменения в начина на управление на фондовете, в начина на инвестиране на фондовете, в продукта, който се предлага. Едно от най-важните неща - предоставянето на наследствена пенсия - вече не е ясно в каква степен се запазва. Има промяна по отношение на начина, по който ще се изплащат пенсиите. За първи път в осигурителния ни модел се появяват застрахователните дружества като институция, която ще се занимава с изплащането на пенсиите.

- Защо се прави това?

- Никой не знае защо. Комисията за финансов надзор и пенсионните фондове предложиха законопроекти за усъвършенстване на уредбата. Само че МФ прави нещо различно. И заради това е тревожен начинът, по който се прави. Едно от най-важните неща при законопроектите е да бъдат съпровождани с оценка на въздействието, тоест вносителят да направи какъв ще е резултатът от едно или друго решение. В случая нямаме такава оценка.

- Това вече е традиция.

- Може да е традиция, ама е незаконно. Утре, ако се окаже, че в резултат на това изменение се ощетяват интересите на хората, кой ще носи отговорност? Сега не се знае какви ще са плюсовете и минусите от това изменение. Онова, което е сигурно, е, че продължава да се дестабилизира доверието на хората в осигурителната система. Нещо повече, неофициалната информация е, че този законопроект вече е внесен в Министерския съвет.

- Нали тече 14-дневен срок за обсъждане?

- Имам основания да го казвам - това е абсолютно проформа. Работодателите и фондовете не са участвали в разработването. Министерството на труда къде е?

- Идеята за създаването на пула обаче не се появява за първи път и фондовете не са съвсем против. В мотивите на Горанов, освен надживяване на пенсионерите, се посочват и лоши инвестиционни резултати. Това не е ли един вид индулгенция за фондовете, които се управляват лошо?

- Още преди 2 г. самите фондовете направиха предложение за създаване на т.нар. резервни фондове, които да служат като гаранция за изплащането на пожизнени пенсии при преживяване на актюерските разчети. Това, което се предлага сега, е съвършено различно. За мен създаването на пула, без да сме видели оценката и разчетите, по-скоро ми подсказва, че ние се стремим да приближим още колкото може повече капиталовите фондове до солидарния фонд. Тоест това ще е втори поред първи стълб. В крайна сметка ще се обезсмисли индивидуалната партида - трябва да се анализира до какво ще доведе. Затова трябва да се удължи срокът за обсъждане и да се направи оценка на въздействие. Всяко предложение, което ще ерозира модела и ще създаде рискове за хората, трябва да бъде оттеглено. Тези, които развиват модела, трябва да бъдат приети. При подобна дестабилизация на доверието губят осигурените. Приказките, че по тоя начин им защитаваме интересите, нямат опора в законопроекта.

- Финансовият министър каза, че ако не се създаде този пул, има опасност децата на пенсионерите да плащат вторите пенсии.

- Да покаже разчети, с които доказва, че това ще стане. Второ, тази загриженост беше проявена и когато МФ насърчаваше хората да се прехвърлят в НОИ. А в НОИ кой плаща пенсиите на днешните пенсионери, интересно? Тогава да махнем първия стълб, ако е толкоз лошо (децата да плащат на родителите - б.р.). Това са приказки ангро, това не са експертни разчети.

И фондовете, и КФН предвиждат гаранции - те са резервните фондове. Ако има експертни разчети, които показват, че трябва да бъдат увеличени гаранциите, да се сложат на масата. Но да се взима решение без предварителни консултации управленски е погрешно.

- Защо този въпрос с уреждането на фазата на изплащане на пенсиите е толкова дълго отлаган?

- Подготовката е започнала през 2013-2014 г. Този въпрос не е бил загърбван и има много разумни предложения от КФН, и от фондовете. А защо сега? Защото наближава времето, в което пенсионните фондове ще трябва да плащат масово пенсии. И трябва да има отговор на всички въпроси за изплащането. Но вместо да се направи това, се предлага промяна на модела.

- ЕК каза, че е притеснена от ситуацията с пенсионните фондове заради риска, че може да се наложи държавата да се намесва с публични средства за вторите пенсии. Да не би това да е мотивът за промените?

- Този извод на комисията беше направен по повод на опита да се прехвърлят средствата от капиталовия в солидарния стълб. Тогава вече държавата поема отговорност. Затова не е коректно да се твърди, че правим измененията, защото ЕК иска да бъде изменен моделът на капиталовите фондове. Вижте, фондовете ще плащат толкова пенсия, колкото са вноските на човек.

Ако има малко пари, значи има малко вноски

Ако няма вноски, откъде да има пенсия? Това е опит да бъде приписан грях на капиталовите фондове, че ще дават малки пенсии. Капиталовите фондове дават толкова, колкото са направени като вноски и колкото пари са дошли от управлението на натрупаните вноски. Ако няма вноски, няма да има какво да се управлява. Логиката на днешния модел, преди да бъде ликвидиран от МФ, е, че всеки ще получи колкото е внасял и е натрупано. Средната доходност на пенсионните фондове е около 3% при нулева инфлация, даже дефлация, което означава реална доходност. Което значи увеличаване на парите на хората - тази теза, че един ден няма да могат да ви плащат, е макиавелска. Те имат над 6 млрд. лв. натрупани, така че да се твърди, че ние го правим това, защото те няма да могат да ви плащат след време, е удар под пояса. Играе се със страховете на хората. Такава заплаха няма - парите на хората са налице и са инвестирани, те им носят доходност.

- Мислите ли, че тези промени допълнително ще мотивират хора да се осигуряват само в НОИ?

- Нямам представа. Ако някой си мисли, че трябва да обърка нещата във втория стълб, за да отидат хората в първия стълб, искам да кажа, че за подобна ситуация народът има хубава поговорка "Заради Илия, намразих и Свети Илия". Няма печеливш, когато бъдат атакувани отделните елементи на осигурителната система, няма как някой от другите елементи да спечели. Губи цялата система.

----------
Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/fondove-horata-stulb-1506264.html#ixzz47Zsn6dqP

 

***

Мика Зайкова за Фрог: Надвиснала е опасност над частните пенсионни фондове

Частните пенсионни фондове у нас се управляват по непрозрачен начин и ЕК се съмнява, че не увеличават доходността си и може да закъсат. Има опасност за парите на хората. С обяснение, че няма одитори, г -жа Ралица Агайн отложи стрес -тестовете за тези фондове. Шефовете им вземат заплата по 15 000 лв., карат луксозни коли, почиват в екзотични курорти. Това каза за Фрог нюз експертът Мика Зайкова.
Това не го иска министър Горанов, а го иска Европейската комисия. Трябва да започна от предисторията , за да разберете за какво става дума. Никой в тази България или не чете или не иска да съобщава лошите новини. Обяснявам – на 13 март излезе доклада на Европейската комисия за икономическия дисбаланс на България. От този доклад всички бягат като партизани от разпит, както и по доклада за корупцията и много други документи, обясни експертът Мика Зайкова.

Но да се спрем на специфичния доклад на ЕК за България. В него ЕК ни е класирала на първо място по най -страшните дисбаланси и на последно място по качество на живот. На преден план са изкарани няколко важни, ама много важни момента. Това са: Първо – състоянието на банките. Второ – състоянието на застрахователните дружества. Трето – състоянието на пенсионните фондове, които ги намират за крайно дисбалансирани. Ето защо след проучване на нейните експерти ЕК прави няколко важни извода, посочи тя.

Ще се спра само на пенсионните фондове. Парите на вложителите във пенсионните фондове както и в другите кредитни и финансови институции се потребяват по няколко начина. Единият начин е чрез високите такси тъй като хората си внасят вноските в пенсионните фондове Издръжката на един пенсионен фонд е някъде 20-25 % от това , което внасят. Така или иначе ние ги направихме тези фондове и целта беше хората като внасят 5 процента от своите вноски там и то родените след 1 януари 1960 г., да имат втора пенсия. За всеки човек трябваше да се създаде частна партида, в която да влизат парите му. В НОИ осигуряването е на базата на солидарния принцип – моят син внася за моята пенсия, а аз за пенсията на баща ми. При частните пенсионни фондове е друго – вие ще внасяте вноски, които ще ви бъдат допълнителна пенсия, като първите пенсионери ще получат втора пенсия 2020 г. И парите на тези хора, ще бъдат управлявани от тези фондове.

Те трябва да ги влагат в разни доходни неща, които законът позволява, за да се увеличават. Тоест, не като си внесъл 5 лева , образно казано, накрая да получиш пет лева, а повече. И всеки пенсионен фонд обещава – как ще вдигне доходността, какво ще направи. И сега тука идва разковничето. И то е в това, че през всичките тия години тези фондове се управляват по непрозрачен начин.  И ти не знаеш, каква ти е сумата. Казват ти там нещо ако отидеш на годината веднъж да питаш и толкоз. И не може да се разбере какво става с парите, които хората са вложили във фонда. Една част от парите могат да бъдат спестявани, една част да бъдат разигравани на борсата, както и на чуждите борси, където има държавни ценни книжа - американски бонове, ценни книжа на Централната европейска банка и др. Малко доходи, но висока ликвидност. Примерно ако се вложат пет лева, ще се получат 5,20. Но по всяко време те могат да бъдат разменени и се получат парите. Докато като играеш на българската фондова борса, то тези книжа са с по-висока стойност, но са ниско ликвидни. И ако нещо се случи, утре няма да си получиш парите. Това е разликата между ниска ликвидност и висока ликвидност, смята Зайкова.

Тези фондове си дават и пари сами на себе си. И това е най-голямата беля. Затова и европейската комисия се усъмнява, че фондовете, работейки по този начин, не правят инвестиции, а са внесли пари в свързани фирми, свои фирми и така не само че не увеличават доходността си, а може и да закъсат, защото 2020 година, когато първите ще получат пенсии, идва. И затова ЕК предупреждава, че така не става, защото хората може да не получат не само това, което са им обещали, а може да не получат и нищо. С това ЕК предупреждава държавата, че фондовете не са били контролирани достатъчно и те не са работели прозрачно. Как ще се справите с този проблем – вижте да го измислите, съветват от комисията. Ние например препоръчваме гаранционен фонд. Но в него не трябва да бъдат парите на хората, а онези пари, които фондовете са обещали да спечелят , разигравайки парите на хората. Тоест, те трябва да направят със собствени средства този фонд, обясни Зайкова.

Какво се случва? В момента вървят стрес-тестовете на банките. Но имаше разпореждане на ЕК в същия този доклад да се направи мониторинг и стрес-тестове и на пенсионните фондове. Затова в България отговаря Комисията по финансов надзор. А специално за пенсионните фондове отговаря г-жа Ралица Агайн. И точно тя взе, че отложи този мониторинг и този стрес -тест за есента. Под предлог, забележете, че сме нямали достатъчно одитори. Ами като нямаме ние, то Европейският съюз има. Така че тези стрес-тестове трябваше веднага да се проведат, за да нямат възможност т.н. свързани фирми или други, които събират пари принудително да прехвърлят лоши активи и да изглеждат чисти като сълзичка. Агайн отложи това нещо. Тази жена не е глупава. Не го е направила, защото е глупава. Не, това си е типична корупционна практика. Смея да го кажа. Кой знае колко милиони, накъде са заминали...Не мога да докажа нищо, но съм бясна, защото трябваше да се види състоянието на пенсионните фондове, категорична е тя.

Грешката на Влади Горанов не е това, че предлага подобно решение. Той самият не е наясно. Той трябваше да изчака мониторинга или стрес -теста на пенсионните фондове Да види, какво е състоянието им. И тогава министерството на финансите, съвместно със законодателя, да решат по какъв начин ще направят това. А сега излиза малко, че ще го направят за сметка на осигурените. Прочетох проекта внимателно. Това, което би могло да се натрупа като доходност, трябва да отиде в този гаранционен фонд. От една Гаранционният фонд не е за това, че ще живеем много дълго. Този фонд е за това, да се подкрепят хората заради зулумите, които частните пенсионни фондове до тука са направили. Да не мислите , че са глупави. 15000 лева заплата, мраморни офиси..., луксозни вили и почивки на екзотични места, ядосва се тя.

Този пулт ще се създаде, за който говори Горанов, той трябва да се създаде, за да може да се спасят пенсиите на хората. И затова му е подсказан начин от европейската комисия. Но тъй като никой не чете и има някакъв мижав превод на български, стават страхотии. Според мен препоръката за създаване на гаранционен фонд е сигнал за очакване на нещо лошо за хората, смята Мика Зайкова.

Ралица Агайн е назначена от парламента. Предполагам , че финансовият министър е запознал с това министър-председателя. Но в тази държава, най-вероятно никой не е чел доклада на ЕК, така Зайкова отговори на въпрос, защо не са взети мерки Ралица Агайн да организира стрес-тестове на пенсионните фондове.
--------------------------------------------------------------------
Припомняме, какво каза пред медиите по проблема финансовият министър. "Ако не се промени сега законът, може да се стигне до ситуация, в която пенсионер е изчерпал натрупаните средства по индивидуалната си партида и тогава ще трябва неговите синове и дъщери да му плащат пенсията", заяви Владислав Горанов, помолен да коментира предложените в петък от ведомството промени в Кодекса за социално осигуряване, които се отнасят до частните пенсионни фондове.

С промените финансовият министър Владислав Горанов предлага всички средства да отиват в общ пул, вместо по индивидуална партида, а наследяването на натрупаните суми се премахва. Промените засягат правата на 3.5 млн. души - родените след 31 декември 1959 г., които задължително внасят 5% от заплатата си в частен фонд през последните 16 г. и са натрупали по личните си сметки в тях общо 7.7 млрд. лв.