Втората пенсия да стане доброволна

проф. Кръстьо Петков

 

Според Любомир Христов доходността на частните фондове не е 5.3%, а 0.53%


Медиапул, Цветелина Йорданова  17 май 2016

 

***

Пенсионният модел у нас да се смени от тристълбов на двустълбов и втората пенсия от частен фонд да бъде доброволна, предлага на финансовия министър Владислав Горанов Институтът на дипломираните финансови консултанти (ИДФК).

Така няма да има риск хората, взимащи две пенсии – държавна и частна, да получават по-малко от тези, чиято пенсия е само от НОИ, става ясно от становище на института, внесено във финансовото министерство.

Предложението е по повод публикуваните от МФ проектопромени на Кодекса за социално осигуряване, с които се предлага индивидуалните партиди за втора пенсия на осигурените след 1959 г. при пенсионирането им да се прехвърлят в общ пул, от който да се изплащат пожизнени пенсии.

В момента пенсионната система у нас е тристълбова за родените след 1959 г. Те ще получават първа пенсия от НОИ, която обаче ще бъде намалена с 28% (25% от 2019 г. според т. нар. коефициент на редукция), заради втората пенсия от частен фонд. Трета пенсия ще взимат само осигурените доброволно в частен фонд.

Сегашната система носи риск от по-ниски пенсии

Според председателя на ИДФК Любомир Христов има риск хората, които получават две пенсии – от НОИ и от частен фонд, да взимат по-малко от пенсията, която биха получили, ако се осигуряваха само в държавния институт. Същото сочат и изчисленията на финансовия министър Владислав Горанов.

Причината за проблема е, че номиналната доходност на частните фондове е по-ниска от ръста на пенсиите, който се гарантира от формулата на НОИ.

"Необходимо и достатъчно условие пенсията от универсален пенсионен фонд (УПФ) да компенсира точно намалението на пенсията от Държавното обществено осигуряване (ДОО) е доходността, получавана от осигурените по техните партиди в УПФ да е по-висока от темпа на нарастване на средния осигурителен доход за страната (СОДС), от който се изчислява пенсията от ДОО. На практика, съотношението за последните 14 години е точно обратното и темпът на нарастване на СОДС значително изпреварва доходността на осигурените в УПФ. Така, за периода 2002-2015 г. реалният средногодишен темп на нарастване на СОДС е 3.8 %, а средногодишната доходност на осигурените в УПФ – едва 0.53%. При продължаване на тази тенденция осигуряването в УПФ е във вреда на осигурените, защото неминуемо води до намаляване на пенсионния доход, тъй като сумата от двете им пенсии ще е по-малка от едната пенсия от ДОО", посочва Любомир Христов.

Спор за доходността на частните фондове

Според справка на председателя на асоциацията на частните фондове Никола Абаджиев обаче средногеометричната доходност на УПФ за периода 2002 – 2015 г. е 5.3%.

"Разликата в изчисляване на доходността идва от метода. Проблемът е, че пенсионните вноски не се правят накуп, а се внасят месечно в продължение на години. Частните фондове обявяват доходността по т. нар. времево претеглен метод, т. е. доходността, която осигуреното лице е получило върху всеки лев, внесен на началната дата на осигуряването. За хората обаче по-важна е натрупаната доходност по тяхната партида, която се изчислява по метода на паричното претегляне. Това е онази доходност, която гражданинът действително е получил върху всеки внесен лев, отчитайки размера на всяка вноска и периода, за който тя е престояла във фонда", поясни Любомир Христов. Той добави, че действително около 4-5% е доходността от управлението на инвестициите на фондовете на годишна база за последните 15 години, но натрупаната доходност по партидите е 0.53% заради факта, че всяка вноска идва в различен месец и престоява във фонда различен период от време.

Частната пенсия трябва да е доброволна

Затова Христов и колегите му предлагат на Горанов задължителен да остане само първият стълб от пенсионната система. Така в бъдеще ще се гарантират пенсии от държавата, покриващи жизнения минимум на възрастните хора. Всеки, който иска достойни доходи на старини, ще може да отделя допълнително в частен фонд и втората пенсия ще е наистина допълваща, а не заместваща част от тази от НОИ, предлага финансистът. По думите му това е и моделът в много западни държави, където съществува солидарен стълб, а в капиталовия, който осигурява достойни доходи за старини, хората внасят допълнително. "Там работодателят казва – ако ти отделяш 4% от заплатата си в частен фонд, аз ще ти добавя още 2%. Това е, което стимулира хората да правят вноски", посочи Христов.

Трябва да има поне пет подфонда с различен риск

Второто ключово предложение на финансовите консултанти е въвеждане на т. нар. мултифондове. "Трябва да се създадат поне пет подфонда (портфейла) с различен рисков профил към всеки универсален или доброволен пенсионен фонд", казва Христов.

"Натрупванията по личните партиди зависят съществено от доходността на управление на осигурителни вноски. Очакваната доходност на първо място зависи от нивото на поетия инвестиционен риск. Балансът “риск – очаквана доходност” е въпрос на лично предпочитание и за осигурените трябва да е възможно да направят личния си осъзанат избор, защото те са тези, които носят и последиците от резултатите на инвестиране под формата на натрупани средства, а от там и на размер на пенсиите", са мотивите на ИДФК.

Финансовото министерство е против

"Сегашното положение, а именно предлагането на един единствен фонд на осигурените без оглед на готовността им да поемат риск и без оглед на времевия им хоризонт е в разрез с утвърдените стандарти, в т. ч. европейските регулаторни стандарти", посочват още от ИДФК.

Финансовото министерство засега отхвърля идеята за мултифондове с аргумента, че заради недостатъчния контрол има риск фондовете да инвестират в свързани лица.

МФ трябва да обобщи всички пенсионни предложения в доклад

Очаква се всеки момент предложенията си до Горанов да внесе и асоциацията на частните пенсионни фондове.

По закон Министерството на финансите трябва да изготви доклад с резултатите от общественото обсъждане на проектопромените в Кодекса за социално осигуряване.