СЕЗОНЪТ НА ЕЛЕКТОРАЛНИТЕ СПЕКТАКЛИ В ЕС

проф. Кръстьо Петков

Българските представления ще са наесен

 

Пролетният политически сезон беше наситен с т.нар. лийкове: изтичане на  информация за конспиративни разговори и схеми в областта на геополитиката и международната икономика. Независимите медии (в ЕС, за разлика от България, има такива!)  се надпреварваха да оповестяват скандални факти за:

- задкулисни приготовления на МВФ  по повод на предстоящите летни преговори на кредиторите за паричните трансфери по третия заем за Гърция и евентуална редукция на непосилния дълг на тази страна;

-аферата с т.нар. „Досиета от Панама“;

-разкритията на Грийнпийс за секретните протоколи от преговорите за ТТИП между САЩ и ЕС;

През юни и юли центърът на вниманието в европейската политика са премества върху  ключови електорални събития: референдум за Базовия доход в Швейцария; местните избори в Италия и Румъния; Брекзит във Великобритания; парламентарните избори в Испания. Върху тях – пряко или косвено- ще окажат влияние публичните скандали от пролетния сезон (за които писах няколкократно в блога)

 

Швейцарският авангардизъм

Фактът , че Швейцария е супербогата държава, е исторически добре известен; той предизвиква и възхищение, и завист - не само сред бедните нации, но и в известните с високия си жизнен стандарт държави в Северна Европа и отвъд океана. Затова проведеният референдум за въвеждане на Безусловен базов  доход (ББД) от около 2225 евро месечно за всеки гражданин на Конфедерацията привлича вниманието на политици, икономисти-анализатори и обикновени граждани от много страни. Сайтовете и специализираните издания са пълни с коментари – обективни и пристрастни, доброжелателни и иронични. Прогнозите се сбъднаха, „едва“ под една четвърт от участниците в референдума подкрепят инициативата.Но шоуто ще продължи.  Какво да очакваме оттук нататък?

  • разделението в швейцарското общество между застъпници и противници на ББД ще се запази, но с изменящи се пропорции. Предполагам – с нарастваща, макар и бавно, подкрепа за ББД;
  • отношението към включването на ББД в националния модел за преразпределение, ще бъде все повече формирано от макроикономически фактори, които дестабилизират жизненото равнище и пазарите на труда  като неравенството, банковите измами, финансовите спекулации в офшорните убежища и др.
  • референдумът ще бъде повторен. Кога – зависи от националната и европейската политикономическа ситуация.

Между впрочем, независимо от евентуалния неуспех, инициаторите на референдума не приемат, че са загубили битката за по-справедливо и по-прогресивно преразпределение на доходите в безконтролно развиващия се финансов капитализъм. Подписка за подобен референдум е внесена и в Германия; предстои да стартира експериментална схема за Базов доход във Финландия (подкрепена от едно дясно-центристко правителство!) Приготовления в такава посока –от експерименти и малки стъпки към пълна реализация на модела „ББД“ се правят и в други държави от ЕС. Петиция по този въпрос ще бъде внесена отново в ЕП… Накратко, от утопия и популистка мечта, идеята за базовия доход вече преминава в нова фаза, на търсене на рационално решение.

Сакралният „Брекзит“

Той наистина ще е съдбоносен – както за Великобритания и нейното правителство, така и за бъдещето на Европа. Засега шансовете „за“ и „против“ излизането на Обединеното кралство от ЕС изглеждат приблизително равни. Залозите за това кой ще спечели имат повече ефект на пиар кампания, отколкото на хоби, любима игра на островните жители.

Политическата кампания в навечерието на референдума се ожесточава, като кабинетът на премиера Дейвид Камерън включва нови, рядко използвани медийни ресурси, свръх модерни дигитални аксесоари и позабравени похвати от пропагандата на живо. Евроскептиците и крайните националисти не отстъпват от позицията си, че ЕС е повече вреден, отколкото полезен за англосаксонския икономически ареал. Към тази сложна ситуация се прибавя и  незатихващия натиск за независимост на Шотландия.

Така че спектакълът е зрелищен, интригуващ и дори привлича чуждестранни наблюдатели и рецензенти. Най-сериозната част от критиките срещу решението за евентуално излизане от евросъюза е концентрирана върху два сюжета: единият- какво ще загубят английската икономика и Сити-то, ако се лишат от привилигерованите позиции на европейските пазари („Джи Пи Морган“ вече предупреди, че ще закрие хиляди работни места на острова и ще пренесе част от дейността си на континента); другият – ще ускори ли „Брекзит-а“ разпада в ЕС, давайки лош пример  на още недоволни да напуснат общността (най-често се споменава Чехия, чиито реакции на Фискалния пакт и прочее административни решения на Центъра в Брюксел са сходни с тези на Англия).

Непослушната „Подемос“

На 26 юни, когато приключат извънредните парламентарни избори в Испания, ще стане ясно има ли бъдеще новата радикална, граждански базирана партия „Подемос“ – като част от следваща управляваща коалиция. Или ще последва съдбата на гръцката „Сириза“, която беше смачкана от институциите, партиите и медиите, пазители на Статуквото.

Първата крачка към придвижването на партията на нестандартния лидер Пабло Иглесиас към властта вече е направена. „Подемос“ влезе в коалиция с крайната левица и даде заявка да бъде минимум втора на изборите. Което би оправдало упорития отказ на новите политически лидери, родени от движението „Възмутете се“, да влязат в колаборация с традиционните социалисти (загубили значителна част от електоралното си влияние в страната, в полза на каталунските националисти и левите радикали). На иберийския полуостров ще се решават не само национални и регионални проблеми; електоралният спектакъл ще даде отговор на въпроса ще продължат ли испанците да подкрепят европейския проект, чиито твърди привърженици са били през последните три десетилетия. И доколко бунтът на  „Подемос“ има шанс да привлече за съюзници и други европейски радикални партии и коалиции (стратегия, за която Пабло Иглесиас говори в прощалното си слово като европейски депутат)

 Факт е, че т.нар. европейски проект, чиито прототип е Валутният съюз, след 2009 г. донесе на Испания повече беди, отколкото ползи. Затова днес тази просперираща държава се състезава в дисциплината „Надбягване към дъното“ с други членове на еврозоната като Гърция, Кипър (напоследък Италия) , демонстрирайки безпрецедентно висока безработица, масови бизнес фалити и прекомерна задлъжнялост.

Българската електорална есен

На пръв поглед, тя ще дойде по нормалния календарен график. Но на практика не е така, защото за първи път наред с президентските избори ще има и референдум по въпроси на държавното устройство (техният обхват предстои да се уточни от КС); и още, защото не се знае дали политическата есен няма да бъде последвана от традиционните през последните осем години периодични зимни вълнения, водещи до предсрочни парламентарни избори. Така че за любителите на електорални емоции и консуматорите на услугата „купуване на гласове“, ще има достатъчно стимули и възможности за изяви.

Към реализация на дежурния рефрен „да пазим стабилността“ ще са насочени  усилията на „безалтернативната“ понастоящем партия ГЕРБ. Само че всички нейни съюзници – стратегически и конюнктурни- показват признаци на нетърпение и търсят поводи за електорален реванш. Сигнал за това е започналото верижно преструктуриране на политическото пространство вляво и вдясно от центъра, както и опитите за овладяване на опразненото от НДСВ и ДПС централно политическо пространство. Така че формулата „3 в 1“ може да се приложи на две стъпки: през октомври и през един от зимните месеци, когато икономическата ситуация се влоши допълнително от прекомерните дългове, неефективното харчене на заемните пари, масовото обедняване и повишаването на цени и такси. Българските управляващи, за разлика от лидерите на водещите държави в ЕС, по традиция поставят икономиката на второ място – след политиката. И винаги досега са били наказвани от електората за подобно неглижиране.

Ако към всичко това прибавим и уникалния референдум, който предстои, може да се окаже, че българската политическа сцена от периферна се превърне в централна за ЕС(такъв прецедент вече имаше през 2013 г.) Със сигурност може да очакваме, че „Шоуто на Слави“, режисирано като политическа игра, ще бъде по-интересно за зрителите от президентския избор (към който политическите партии проявяват учудваща липса на конкурентен потенциал) По-интересно означава и по-атрактивно- като активност на широката публика, вкл. на упорито отказващото да гласува, мълчаливо мнозинство.Сбъдне ли се това предсказание, точно в разгара на горещите есенни събития в ЕС, резултат от предишните сезонни катаклизми, България ще трябва да преосмисли и своето геополитическо присъствие на континента.

Не виждам някой в парламента или извън него сериозно и задълбочено да се готви за подобен дебат. Геополитическите терзания на държавните фигури у нас сега са насочени към маневриране между зависимостта от Вашингтон и опасенията от руските имперски планове; към поддържане на дипломатически бон-тон с другата имперска сила – Турция; както и към безкритично прилагане на хард-курса в областта на фиска, начертан от Берлин и Брюксел.

Задава се и сериозно предизвикателство към България като пълноправен член на ЕС – да бъде негов председател на ротационен признак. Разбира се, тази престижна позиция ще се заеми, ако дотогава евросъюзът се съхрани в сегашния си институционален формат и с действащи юридически актове. В противен случай българите ще са нацията, на  която ще падне незавидната роля да хлопне вратата на един затворен паневропейски храм.