СЛЕДКРИЗИСНАТА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ: НАШ ДЪЛГ Е ДА ОБОСНОВЕМ УСПЕШНИЯ МОДЕЛ

проф. Кръстьо Петков

 

 

Слово на проф. Кръстьо Петков, Председател на Съюз на икономистите в България,

 

по повод Деня на икономиста (11 юни, 2016 г.)

 

Уважаеми членове на СИБ,

Драги колеги икономисти,

 

Най-напред: честит празник!

Желая на всички здраве, кураж и  несекваща творческа мотивация. Доброто здраве ни е необходимо, за да сме енергични и професионално успешни; куражът – за да се справим с нарастващите предизвикателства пред професията на икономистите; мотивацията – за да отговорим на критиките, които се отправят напоследък към нашата гилдия, че носи вина за кризисното състояние на българската икономика.

Моето кратко  слово е реакция на публичните упреци за упадък на икономическата теория и професията „икономист“. Те се чуват отвсякъде – от държавни институции и медии, граждански структури и социални партньори. Изостри се и дискусията вътре в икономическата теория и практика – между представителите на различните школи, традиции и нови постмодерни течения.

Конкретната причина за споровете е ясна: глобалната криза в продължение на осем години задушава растежа и блокира просперитета; краят на това изпитание не се вижда, независимо от периодично обявяваните оптимистични прогнози за възстановяване на пред-кризисните равнища.

В България, както обичайно се случва напоследък, сякаш по обща команда се премина от аргументирана критика към преднамерен негативизъм и плиткоумно отрицание. Какво друго може да означава:

- обявеното решение специалността „икономист“ да се изключи от групата на приоритетните направления, по които се извършва обучението във ВУЗ!

- прочистването на висшите държавни институции ( вкл. НС, министерствата и агенциите)  от високо-класни икономисти;

- отстраняването на социално-икономическите дисциплини от достъп до специализирани европейски програми за финансиране, за да се осигури предимство на природно-техническите науки;

-отказът да се финансират традиционни участия на български социолози и икономисти в утвърдени европейски изследователски платформи, каквото е например Европейското социално изследване;

-словесната агресия на ултра-неолибералните пропагандисти по медиите спрямо всеки, който се осмели да се ангажира с позиции, несъвпадащи с тези на рейгъномиката и татчъризма, Вашингтонския консенсус и либертарианството.

 Дирижираното настъпление срещу достоверната икономика и нейните професионални представители става повсеместно и крие опасни последици. С другите форми на дискриминация в науката и академичните институции, каквито са напр. прекратяване на държавната подкрепа за професионалните асоциации като нашата, отдавна сме свикнали и сме принудени да се справяме сами.

Най-добрата защита на статуса, престижа и значението  професията „икономист“ е самокритичната оценка на ситуацията. Нека да започнем със самите нас – като носители на знания, опит и иновативни търсения.

През последните 25 години гилдията допусна –пряко или косвено, един идеологизиран модел на икономиката да бъде заменен с друг, не по малко идеологизиран. Отхвърли се концепцията за държавното планово стопанство, която в продължение на повече от четири десетилетия заемаше господстващо положение;  на нейно място се появи друга доктрина , също така обявена за безалтернативна: неолибералната. Нови, войнстващи мрежовици и пропагандисти превзеха медийното пространство,инфилтрираха се в университетското образование, развиха изследователски (пазарно ориентирани и щедро финансирани) центрове, атакуваха социалните мрежи дори.

СИБ е една от малкото структури, която се опитва да поддържа баланса между различните теоретико-приложни направления –както онези, които са апробирани успешно в историята за преодоляване на временни катаклизми и циклични кризи; така и новите работещи модели на ускорено (догонващо или изпреварващо) икономическо и социално развитие, които се прилагат в отделни региони на света.

 Но нашите  усилия не са достатъчни. Имаме нужда от партниране и разбирателство със сродни социални науки, с бизнеса и синдикатите, с гражданските движения. Апелираме за коренна промяна в отношението на държавните институции и органите на местната власт към търсещата, креативната и плуралистична икономика.

А такава има –в Европа и в световните университетски и изследователски центрове, както и в България. Говоря за съвършено друго „агрегатно“ състояние на нашата научна и практическа област –противоположно на идейно-политическия моноцентризъм, при който неолибералните течения и разновидности са се самообявили за единствени притежатели на истината; при това на истината от последна инстанция.

Вече има какво да се  противопостави на тази талмудистка школа, без да изпада в тематичен и вербален примитивизъм и да се профанизира за пореден път икономическата наука.

Най-важният ни аргумент е, че извън България и прилежащите региони на североизток, във водещите доскоро центрове и промотъри на Вашинтонския консенсус, неолибералната ортодоксия вече слиза от икономическия и управленския дневен ред. Световно известни учени, в т.ч. нобелисти  коментират силните и слабите страни на концепциите за новата нормалност, количествените облекчения (за хората), базовия доход, контролирания растеж, офшорните финанси, подоходното неравенство и други. Фактът, че тази концептуална промяна още не се е случила  в България, е наш национален проблем, част от стигмата ни като провинция на  постмодерния научен свят.

Въпросът е с какво да бъде заменен отиващият си неолиберализъм? С друг безалтернативен модел, който след време ще бъде провален и отречен! Това вече сме го виждали и изживяли!

Позволявам си да се позова на един от безспорните авторитети, харвардския професор по макроикономика Дан Родрик, който написа забележителната книга: ‘Economics Rules: Why Economics Works, When It Fails, and How To Tell The Difference” (2015) Проф. Родрик е прав със своето : „Икономиката не е вид наука, в която има един вечен истински модел, който работи най-добре във всеки контекст“. Следователно, продължава същият автор: „въпросът не е „да се постигне консенсус за това кой модел е правилен“... а да обосновем кой модел е най-приложим в дадена среда“

Нека се възползваме от този съвет. В него има рационално ядро и доказателства от текущата икономическа практика; има и перспектива за конкурентно научно мислене; има и предизвикателство към икономистите, особено от по-младото поколение, които биха искали да се изградят като специалисти с демократичен и плуралистичен профил.

Конкурсът „Млад икономист“ , който СИБ организира  за дванадесети пореден път, през последните години е тематично ориентиран към авангардни и прогресивни теми, които развиват най-дефицитното качество у всеки творец: евристичното мислене. Поздравявам победителите в конкурса ученици, студенти, докторанти и практици и им желая успешна професионална кариера!

***

Информация за връчване на наградите от конкурса "млад икономист може да намерите тук: http://dox.bg/files/dw?a=22e3a44476