България пропусна случая да бъде активна по отношение на Брексит

проф. Кръстьо Петков-интервю

 

Интервюто е взето  от Калина Петрова и публикувано от Факти.бг, 21 Юни, 2016 .

Във версията в блога текстовете са редактирани и разширени.

***

България пропусна случая да бъде активна по отношение на Брексит и това няма как да се компенсира следващите дни. А ние имаме голяма диаспора в Англия. Това подчерта пред Факти.бг икономистът проф. Кръстьо Петков. Той даде и пример, за да не бъде голословен: "Какво пречеше публично, когато в България бе на посещение Дейвид Камерън, да го занимаваме не само с охрана на южните граници и колко джипове трябва да ни бъдат подарени, а да използваме факта, че той искаше да получи подкрепа от цяла група държави, в това число Централна и Източна Европа и да си поставим условията".
 

 

Ако сведем Брексит до българските условия, как той би се отразил на трудовия пазар в Централна и Източна Европа и по-специално в България?

Най-напред да кажа, че не познавам човек, който би се ангажирал с точна прогноза какво ще се случи до дни. Нещата са на кантар, както се казва, и вероятно в последните часове и дори в течение на последния ден ще стане ясно, накъде ще се наклонят везните. Но по отношение на въпроса за последиците и по-точно за трудовия пазар и заетостта в България и Централна и Източна Европа, като че ли има вече преобладаващо мнение; и аз бих му се доверил, тъй като то се прави от експерти, които познават и европейските, и националните особености. Дали Англия ще излезе от Европейския съюз или ще остане съществуващото положение, кой знае какви промени на националните и регионалните пазари на труда в близките месеци и години не бива да очакваме. Дори и Англия да остане в Евросъюза, държавата вече си извоюва специални привилегии – да третира трудовите емигранти по различен/привилигерован за себе си начин и така да се предпази не само от упреци, но и от санкции за неспазване на принципа за  свободно движение на работната сила. Ако пък напусне Евросъюза след съответна процедура, Англия ще трябва да вкара в действие (което ще й е по-лесно) –  нов емиграционен режим, който ще бъде доста рестриктивен по отношение на емигрантите от Централна и Източна Европа. И бих казал, доста негативен за някои от държавите, каквито са България и Румъния, поради значителната част на ромско население, придвижващо се към Островната държава. Защо мисля така?

Първо, има вече не само изградено обществено мнение, но и политическо настроение и политическа нагласа за това да се затегнат режимите на заселване в Острова, за да се предпази вътрешният трудов пазар от нежелани чужденци. Част от тях идват полулегално или нелегално, източват социалните фондове и заплашват работните места и благоденствието на гражданите на Великобритания. Доколко това е вярно е отделен въпрос. Сега сме на етапа, в който в рамките на ЕС преобладават емоциите, решенията са продиктувани от вътрешните политически ситуации и Англия не прави изключение в това отношение.

На второ място, Англия при всички случаи ще продължи да се ползва от облагите и предимствата на това да избира кой да влиза в страната, да бъде приет на работа, да бъде използван като специалист и да бъде по-добре платен, отколкото в своята държава. Не виждам начин да се запушат дупките, да пресъхнат каналите за използване на ниско платена работна ръка, която води до социален дъмпинг спрямо местните хора. Защо? Защото местният бизнес вече си е изградил навици и стереотипи и от години наред и трудно ще се откаже от тях; независимо от лозунгите, които се вдигат и от писанията, които заливат медиите, ще продължи да се ползва активно и избирателно така наречения черен трудов пазар. Не познавам страна, която да е успяла, освен с драконовски мерки, което се случва в строго централизираните страни или диктатури, да се е справила с този проблем. И сега целият въпрос (и аз мисля, че това би трябвало да вълнува българите на 23 юни или на следващия ден), е как да реагираме ние в случай на  решение за излизане или за оставане в ЕС, което ще продължи да бъде дразнител за немалка част (а в определен период за преобладаващата част) от британците.

Във всеки случай резултатът от Брексит, дали ще е позитивен и негативен, ще промени ЕС- като конструкция и система от институции, като влияние в глобалната конкуренция и като взаимоотношения между държавите членове на общността. Противоречията "Запад-Изток", "Север-Юг", "Център-Периферия", които се задълбочиха в годините на кризата, няма как да бъдат преодолени за броени месеци.

Каква реакция трябва да има България?

Аз мисля, че България пропусна случая да бъде активна досега и това няма как да се компенсира следващите дни. Пример за нас трябва да бъде Унгария, въпреки че тя не е толкова критикувана от официален Лондон и не е  подложена на натиск заради нелегалната имиграция. Унгария, която е един от най-активните евроскептици и публични критици на Евросъюза, призовава да се гласува за оставане. България има не по-малко основание да изрази гласно такава позиция, поради факта, че на Острова се намира една от най-големите наши диаспори; по време на кампанията за референдума и още преди това едни от най-силните атаки, стигащи до драстични изрази като тези, които си позволява да използва водачът на националистите Найджъл Фараж, бяха  насочени пряко към нашата нация и държава.

И за да не бъда голословен, какво пречеше публично, когато в България бе на посещение Дейвид Камерън, да го занимаваме не само с охрана на южните граници и колко джипове трябва да ни бъдат подарени, а да използваме факта, че той искаше да получи подкрепа за търсения от него "специален режим на членство в ЕС"  и да си поставим условията. Едно от водещите условия е да не бъде дискриминирана България нито етнически, нито по отношение на правата, които ползват други централно и източно – европейски държави ползващи се негласно от специален статут ( примерно Полша). Ние отново  се снишаваме, очаквайки какво ще кажат гражданите на Великобритания.  И после по някакъв начин ще се съгласим с гласа народен, глас Божий. Дори и да отправим някаква критика, тя ще е мека и ще се появи постфактум. Случаите, като този с Брексит, са критични моменти, в които имаш право да се произнесеш и гласът ти ще бъде чут в целия континент. Какво ни пречеше още преди време да кажем не само на Англия, но и на други държави, че се възползваме от правото си на вето при обсъждането на някакъв спорен въпрос, ако се предлагат явно неизгодни решения за България (визирам т.нар. квотна система за бежанците; или и искането за "споделена отговорност"). Независимо, че сме малка и периферна държава, това е право, което се ползва от всеки един член на ЕС. Какво ни пречеше да надигнем глас за чисто дискриминационни решения, които се взеха по отношение на България, в това число с одобрението на английското правителство - напр. за Шенген и продължаващия безплоден мониторинг!  Не го правим. Дали имаме страх от големите държави или просто следваме философията на послушанието, или пък причината е някъде другаде, ми е трудно в момента да преценя; но нито една от тези позиции на самоизключване от европейския дебат не помага на България, на нейните граждани и на нейните емигранти.

Дали евентуален Брексит ще въздейства и върху българската банкова система?

Това е много уместен въпрос, както показват  едни от най-сериозните и обективни коментари. Преди Брексит в цяла Европа се дебатира съдбата на Евросъюза, но формално/плакатно; зад приказките на политическите лидери прозират солидни дози демагогия и лицемерие; издигат се  лозунги и „за“ и „против“ европейската и националната идентичност, за солидарност и кохезия.

А всъщност става дума за пари. За много пари...

Какво ще се случи с Лондонското сити? Какво ще се случи с фискалния съюз и с единния европейски пазар, с  единния банков съюз.? И как всичко това ще се отрази на централните банкери и банковите системи в отделните държави. Пряк ефект, според мен, и то негативен едва ли ще има, но косвен да - и то не един и не два. А прекият няма как да се случи, защото  в България нямаме силно присъствие на английски банки. Тук гастролират отдавна утвърдени трезори от Централна, Югоизточна и Западна Европа. Виж там, ако се случи нещо (както напоследък се случват трусове в Италия, а преди това в Гърция), би трябвало да сме много внимателни. Защото, независимо от всички приказки, дотук ние, българите почувствахме особено силно негативните ефекти от банковите кризи (нямам предвид само скандалния случай с КТБ). Чуждестранните банки свиха своята кредитна дейност в България по изрични инструкции на техните централи. Освен това се усили потокът на репатриране на пари от България към банките майки. Ако излизането на Великобритания от ЕС доведе до  масово изтегляне от лондонското Сити на финансови капитали, на банкови и небанкови институции, както се очаква, това означава, че тук в България ще се лишим до голяма степен от достъп до един, доскоро наличен, доста гъвкав и активен капиталов пазар.

Това е едната от хипотезите. Другата обаче (ако Брексит не се състои и се изпълни обещанието от Дейвид Камерън да се затегнат офшорните режими, които съществуват в Англия) ще означава, че българските собственици и посредници, които управляват спекулативни/конспиративни офшорни капитали, ще бъдат затруднени до достъп до това убежище, към което са свикнали да се обръщат, когато искат да скрият от националната данъчна служба дължимите вноски или произхода на капитала като цяло.