ЕВРОПЕЙСКОТО СОЦИАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ( ESS) В БЪЛГАРИЯ: АКАДЕМИЧНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПОЛЗИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

проф. Кръстьо Петков

ESS форум 20 юни 2016г., София

Европейското социално изследване - ESS (www.europansocialsurvey.org) е най-мащабният европейски мониторингов механизъм за научно измерване динамиката на социалния климат в Европа. На всеки 2 години общо 37 страни изследват по единна методика и повтарящ се инструментариум нагласите, ценностите, притесненията и моделите на поведение на европейските граждани. България е член на ESS от 2005 г. и досега успешно е осъществила 4 издания, резултатите от които са с широк спектър на приложение за научни, образователни, политически, информационни и други цели, вкл.  за формиране и актуализиране на политики, основани на обективни обстоятелства (evidence based policies).  За съжаление, България поради бюрократични и формални финансови причини не участва в седмото издание на ESS през 2013 г. и така на практика се самоизключи от тази престижна европейска изследователска платформа.

            Целта на форума, който се проведе на 20 юни в СУ "Кл. Охридски" беше учени, изследователи, политици, синдикалисти и др. от различни поколения и институции да анализират актуални проблеми на  базата на ESS и да разискват перспективите и ползите от пълноправното членство на България в тази престижната пан-европейска инфраструктура.  

Участие в дискусията взеха Dr. Rory Fitzgerald, Director ESS ERIC, City University, London и Prof. Peter Elias, University of Warwick, UK.

 

По-долу публикувам встъпителното слово на доц. лилия Димова, Директора на АСА. Презентациите на участниците във форума може да се намерят на сайта на ESS

Богат снимков материал от работата на форума е качен от норвежкия гост Ларс  Соефтстад  на следния сайт:  https://www.flickr.com/supras/sets/72157669584288841

 

***

Встъпление на Доц. Лилия Димова

Национален координатор на ESS за България  

 

Здравейте и добре дошли!

Истинско удоволствие е да се види толкова многолика зала, обединена от интереса към един научно-изследователски проект в социалната сфера. Списъкът с регистрираните участници наброява 65 имена!  Срещу мен освен колеги социолози, политолози, икономисти, психолози, юристи,  преподаватели от поне 5 университета от три града, студенти, докторанти, учени от БАН и други научни организации, тук присъстват и представители на две министерства – МОН и МТСП -, на ФНИ, на КНСБ, на Главна дирекция ”Структурни фондове и международни образователни програми” към МОН. Уважиха събитието ни и двама евродепутати – Г-н Светослав Малинов и Г-н Андрей Новаков. Наш гост е социалният антрополог Lars Soeftestat от Норвегия, който инициира създаването на мрежа от български оценители.Тук е и почти целият управителен съвет на БСА, както и бъдещи колеги от Клуба на социолога към УНСС - дано не съм изпуснала някого…До мен са ESS колегите ни от Лондон, на които специално казвам Добре дошли! Привилегия и чест е, че самият директор на ESS Dr. Rory Fitzgerald е сред нас, както и проф. Peter Elias и Stefan Swift от международния координационен екип от City University  в Лондон.

Да, Европейското социално изследване - ESS е точно такъв обединител и искрено се надявам, че днешната дискусия ще спомогне да отговорим от различни ъгли на въпроса с какво ESS е полезно за България и какво губим ние, а и Европа и света, ако сме извън борда.   

Сравнителната социология не е клон на социологията – тя е самата социология, написа големият Емил Дюркхайм.  Европейското социално изследване е едно от емпиричните доказателства за това. Разбира се, ESS не е единствения дългосрочен проект в света, който мери динамиката на социални явления. Но е единственият проект в света, който покрива почти целия спектър от живота на обществото и на всеки две години произвежда надеждни и сравними във времето и между участващите страни социални данни за нагласите, ценностите и притесненията на европейските граждани. Тези данни имат изключително широка приложимост не само за научни и образователни цели – т.е. за анализи, разработки, публикации, за научна кариера, за запознаване и усвояване на световни иновативни стандарти при социалните изследвания. Международните сравнителни данни от ESS са надеждна база и за формиране и актуализиране на политики и стратегии, основани на обективни обстоятелства – т.е. изключително актуалният днес управленски подход evidence based policy making. И затова съвсем не е случайно, че ESS e единственият проект в социалната сфера, носител на най-високата научна награда на ЕК – Декарт (2005).

От кухнята на ESS, в която съм вече 10 години като национален координатор за България, бих добавила още нещо. ESS е един щедър, толерантен и широко отворен над-европейски проект, безплатен и неограничен достъп до който имат всички, които се интересуват от динамиката на европейския социален климат.

ESS още е един от малкото стожери на социалните науки и най-вече на истинската, сериозната наука „социология“, която търси отговори на изключително актуални въпроси от типа „ЗАЩО“. Например, защо демографската ни ситуация е толкова трагична. Еднозначният социологически отговор би бил, защото демографската ситуация е функция на ситуацията в обществото и каквито и административни мерки, стратегии, програми и др. под. да се предприемат, те са предварително обречени на неуспех, ако не се решат проблемите в обществото, които ни сриват демографски. И точно проекти от типа на ESS ни помагат да откроим тези проблеми, да ги анализираме и да ги посочим на тези, които формират политиките. 

Да, ESS е солиден стожер на Социологията с главна буква – не на „рейтингологията“, не на „бингологията“, а именно на научния подход при изучаването и анализа на обществените явления и процеси. С това ESS сериозно съдейства на социологията и в цялост на социалните науки да не се озоват в червената книга на изчезващите научни видове…Има такива индикации…

Но най-важното предимство на ESS е, че това не е бутиков проект, затворен в тясно елитарна академична общност. ESS налага освен високи методически стандарти, още и нов тип академична култура. Академичен по своята същност и подходи, ESS e проект, чужд на академичния снобизъм, на академичното високомерие, надменност и самовлюбеност.

За България, а и за останалите страни от семейството на ESS, това не е просто фабрика за данни, колкото и надеждни, представителни, статистически коректни и широко приложими да са те. Преди всичко ESS е школа – школа за висш академизъм, школа за толерантност към всички, които могат и искат да допринесат за усъвършенстване на социалните изследвания. Затова е въпрос на национален престиж да си част от тази общност.

За съжаление, България пропусна Седмото издание на ESS, след като успешно осъществи предишните четири и издаде първата научна колективна монография от всички страни в ESS. Тя е изложена тук – „Благосъстояние и доверие: България в Европа?“ и е дело на 25 български учени от различни поколения и различни научни организации, които през 2010г. поканихме заедно с покойния проф. Н. Тилкиджиев да анализират резултати от първите за България успешно реализирани вълни на ESS. Чувстваме се привилегировани,  че основателят на двете най-престижни научно-изследователски програми в света ISSP и ESS,   самият Prof. Sir Roger Jowell - име-легенда в световната емпирична социология, написа встъпителните думи. За съжаление и той вече не е между нас.

 Както се изрази министър Кунева преди една седмица при обсъждането на Националната стратегия за научни изследвания, най-много боли от пропуснати възможности. Да, наистина боли, че пропуснахме да видим чрез Седмото издание на ESS как българите гледат на бежанците и мигрантското цунами, по какво си приличаме и по какво се различаваме от другите европейци, какъвто беше фокусът на тази ESS вълна.

ESS не е от проектите, които галят сетивата на политиците. Точно обратното - обикновено управляващите се мръщят на резултатите, защото данните често разкриват нелицеприятни истини. Да погледнем с оптимизъм обаче, че здравият разум на българските политици и най-вече на институциите, от които зависи по-нататъшното членство на България в този престижен пан-европейски проект, ще надделее и те ще оценят ползите от него. Ще оценят още и факта, че участието на България в ESS не е чисто национален въпрос - това е и ангажимент към европейската ESS база данни, от която се ползват вече над 90 000 потребители от цял свят, а научните публикации надхвърлят 5 000 заглавия на десетки езици.   

 

Да си пожелаем успех!