ЕС е на кръстопът, изборът ще е между три тенденции

Проф. Боян Дуранкев

 

 

"Първата стъпка сега трябва да е незабавна публичност за всички "тайни" на Брюксел"

 

Публикувано в "Дума", 29. Юни 2016 , Интервю на В. Георгиев
 


- Проф. Дуранкев, какъв сигнал и какво предупреждение за Европа и света отправя "Брекзит" в политически план според вас? Споделяте ли мнението, че това, с което гърците при идването на СИРИЗА на власт и впоследствие с техния референдум, не успяха да разтърсят ЕС, го направиха британците?
- Засега "Брекзит" е повече мастило върху хартия, отколкото английска ограда към Европейския съюз. Все още допускам, че мастилото може да избледнее и на практика "Брекзит" да не се случи, познавайки йезуитското поведение на овластените политици. Но даже да не се случи, "Брекзит" е илюстрация че "гневът на мравките" е жизнено опасен за бюрокрацията в Брюксел, неразумните решения в Берлин и диктата на Тройката. "Демокрацията е опасност за пазарите" - това е основният извод, който се пробутва от сервилните корпоративни медии. Обратно казано с думите на Чомски - печалбите са по-важни от хората.
Тези факти подсказват че Европейският съюз се е отдалечил от основната си идея - да бъде мирно и демократично обединение на народи, общуващи на различни езици и израсли в различни култури, но гледащи в една посока - към просперитет, солидарност и сътрудничество. Един споделен континент, който векове е бил пример за шовинизъм, расизъм и варварщина. Европейският съюз - такъв, какъвто е сега, се е отдалечил на светлинни години от идеята на основателите си. Идеята за "общоевропейска демокрация" е заменена от централизираните решения на безумно скъпо платена брюкселска бюрокрация, която се захранва и от над 10 000 корпоративни лобисти; идеята за "свободен общ пазар" се е изродила във власт на Еврогрупата, която съществува без закон, но зад която се крият мощни интереси на банкери, управители на фондове и крупни компании, чиито лични печалби са по-важни от съдбите на милиони излъгани европейски граждани; идеята за "европейска солидарност" се трансформира в съзнателно поддържано жестоко социално неравенство както между "развитите страни членки", така и вътре в тях чрез убийствения режим на строги ограничения и пропагандни планове от типа "План Барозу" и "План Юнкер", които събират данъци от всички и ги дават на единия процент; и т.н.
Така че Лондон, след Атина, казва в лицето на ЕС че в този си вид е грозен, непривлекателен и склерозиращ. Камерън обаче не е Ципрас, много е вероятно разводът на Великобритания наистина да се случи (за разлика от Гърция).


- Какви ще са последствията за ЕС при излизането на Великобритания от него - негативни или позитивни? Какви са идеите в ЕС след "Брекзит"?

- Пред ЕС стоят две "инерционни" и наистина отвратителни възможности: първо, оттегляне в "пашкула на националните държави" и възраждане на "племенното мислене"; второ, капитулация пред "диктата на Брюксел" и пред Трансатлантическото споразумение (което отива към подпис, независимо че никой не знае какво представлява).
"Племенната идея" има дълбоки корени навсякъде. Даже в територията България: че кой у нас не знае, че българите са "природно интелигентни", изключителни "индивидуалности", невероятно "креативни" и дълбоко "толерантни"! Същото го знаят навсякъде в ЕС, но за своите племена, затова "ефектът на доминото" остава привлекателна вероятност. Шотландия ще се стреми към втори референдум, за да напусне Великобритания; френският Национален фронт на Марин льо Пен и холандската Партията на свободата също настояват за излизане от ЕС. Каталония още иска да се отдели от Испания, Венеция - от Италия, а фламандските националисти - от Белгия.
Колкото и да е глупаво, но политиците от ЕС приветстваха навремето разпадането на СССР на 15 държави, на Югославия - на 7, на Чехословакия - на 2. Приветстваха образуването на етническата държава Косово. Не приветстваха само демократичното (чрез референдум) присъединяване на Крим към Русия.
Европейският етнонационализъм изглежда заразителен, особено като единствено възможна (засега!) бариера срещу хищническия глобализъм. И не само Европа - същото се случва и в САЩ (Тръмп), в Русия (Путин) и в Китай (Си Дзинпин). Племето срещу корпоративните нашественици; преди - индианците с лъковете и стрелите срещу испанците и португалците с пушките!
Втората идея, "капитулация пред Брюксел", е по-привлекателна в страни членки с утвърдени традиции в корупцията, утвърдени практики с "насочване на финансовите потоци", утвърдени "класически партии", утвърдени олигарси и обслужващи ги политически плутократи. По-апетитен вариант за страни като България, където често левите стават десни, десните - народняци, а неориентираните - винаги са центристи; плюс две-три щипки "патриоти" местна порода.
Има и трета идея, но тя е още в зачатъчен вариант - "идея за евродемокрация". На нея "официалните лица" се съпротивляват със всяка своя клетка, понеже ще означава край на "диктатурата на комисарите". За подобна идея се застъпват всички политически сили, които са едновременно "леви" и "проевропейски", като например DiEM25 на Варуфакис.


- С какво трябва да се започне конкретно?
- Първата стъпка, с която трябва да се започне и то незабавно, е "снемане на Брюкселската информационна завеса" и пълната прозрачност при вземането на решения в ЕС: излъчване на живо във всички страни членки на заседанията на Съвета на ЕС, Екофин, срещите на Еврогрупата; публичност на протоколите на Европейската централна банка; всички документи, отнасящи се до най-важните преговори (ТТИП), на заемите за "спасение" на страните членки; задължителен регистър на лобистите, който включва имената на клиентите им, възнаграждението им и доклади от срещите със служебни лица. Паралелно с това - евродепутатите и еврокомисарите да преминат на възнаграждение, равно на средното в ЕС.
Втората стъпка е постигане на общоевропейска договореност по жизненоважни въпроси като: отношение към емиграцията, отношение към бедността в Европа; отношение към банките и фондовете; размер на публичния дълг, решаване на проблема с безработицата; минимална работна заплата за ЕС, общоевропейски данъци, инвестиции за по-слаборазвитите страни членки; общоевропейска система за сигурност.
Третата стъпка е преход към евродемокрация и конструирането на Конституционен европарламент, състоящ се от представители, избрани чрез транснационални бюлетини. Той ще има правомощията да взима решения относно една бъдеща демократична конституция, която за десет години да замести всички съществуващи европейски спогодби.
Народът на Европа има правото да обмисля бъдещето на съюза и задължението за преобразуване на Европа в напълно разгърната демокрация със суверенен парламент, уважаващ националната решимост и споделящ властта си с националните парламенти, областните събрания и общинските съвети.
Племенната идея не е демократична, а демократичната идея не е племенна и не е пробрюкселска. В самата Великобритания продемократичните убеждения също имат сблъсък с племенните.


- В икономически и финансов план - сравняват труса "Брекзит" с фалита на банката "Лемън брадърс" преди няколко години, макар и не толкова силен. Появиха се изчисления как за ден той изтрил и изтрива милиарди от сметките на финансовия капитал? Вашето мнение?
- Великобритания няма силата да предизвика финансово цунами от типа на кризата от 2007-2008 г., но има способността да размести някои финансови центрове. Разбира се, тектоничните финансови плочи ще се разместят, но няма да предизвикат дългосрочен или убийствен ефект за икономиките на останалите страни членки на ЕС.
По-скоро ефектите ще бъдат в посока на по-бързо отрезвяване след тежкия племенен махмурлук на британците. Загубата на Европейското първенство по футбол и напускането на ЕС ще ги накарат да преосмислят мащабите и потенциала на кралството си. И може би ще престанат да бъдат кралство.


- България губи ли във финансово и икономическо отношение от "Брекзит" - как и с колко?
- България може и да не губи, но управляващият в момента политически картел ще оправдава всички слабости, недостатъци и загуби както с международното положение, така и с "Брекзит". "Всички искат от мен пари, магистрали и спортни площадки, а не виждат какво стана с Великобритания!" ще бъде хитът на тази и следващата година.
Загубите на България: пряко около 1% спад на брутния износ за една година; косвено - още 2-3% до момента на преструктуриране на икономиката.


- Ще промени ли "Брекзит" отношенията между ЕС и САЩ, ЕС и Русия? Прогнозите ви - какво да очакваме?
- Централата в Брюксел в момента чака указания от тройната ос "Берлин - Париж - Рим", понеже не знае какво да прави; Лондон загадъчно мълчи и отлага излизането на племето си от общата територия. Всички изглеждат така, като че ли през лятото е завалял сняг на парцали - удивени, угрижени и безидейни. Още по-разтегливо е бъдещето на ЕС при неяснота от крайните резултати от изборите в САЩ - ами ако "неуправляемият" Тръмп спечели вместо "нашата добре позната" г-жа Клинтън? Хубавата новина е, че сега ЕС няма да бърза много-много с подписването на Трансатлантическото споразумение, за да не отнесе пълната доза недоволство от своите граждани.
Погледнато по-далече в бъдещето, освен чрез демократизирането си, ЕС може да спечели приятели, поглеждайки на изток и откривайки че всъщност Европа е скромен полуостров от великия континент Евразия. И че ЕС не е "пансион за стари бели богаташи", а общност, която - иска или не иска, но по-добре е да поиска - трябва да търси решаване на световните и регионалните проблеми чрез сътрудничество и солидарност. ЕС все още има шанса да изиграе ролята на "пътеводен фар" в развитието на света.