След Брекзит предстои нов трус - в Италия!

Жак Атали и Андреас Бекер

 Двете статии са публикувани от БГНЕС

***

Жак Атали

След Евро 2016 идва ред на еврото

Италианските проблеми са известни отдавна: бездънен публичен дълг, правителство, заплашено от разгневен народ, и банки, които са почти фалирали, защото от дълго време кредотополучателите не изплащат задълженията си. След цял месец на футболен делириум, на симпатичен шовинизъм и прости емоции, се налага да се върнем към реалността. Реалност, която продължава да се развива със свой ритъм, без значение какво се играе на стадионите на Франция: стотици мигранти се удавиха в Средиземно море, много американци загиват от куршумите на свои сънародници, още повече иракчани и сирийци стават жертва на тероризма.

А Европа продължава да се разпада.

Най-напред Обединеното кралство реши да напусне Европейския съюз; още по-сериозна и с по-малка публичност започна кризата на еврозоната. Където от много време беше очевидно, че това ще се случи: в Италия. По една причина, определена като възрастова особеност: в Европа, както и другаде, като цяло се смята, че е прекалено късно да се справим с проблемите. Италианските проблеми са известни отдавна: бездънен публичен дълг, правителство, заплашено от разгневен народ, и банки, които са почти фалирали, защото от дълго време кредотополучателите не изплащат задълженията си. Това щеше да има смисъл, ако не беше продължило толкова дълго, ако държавата беше намалила разходите си, ако банките не отпускаха толкова лесно кредити и ако политическата класа говореше истината. Естествено, всичко това не се случи. И сега, когато споразумението за банков съюз по принцип забранява на държавите да подпомагат финансово банките си, трябва да пострадат голяма част от спестяванията на италианските вложители, които влагат парите си в облигации в банките. Много ясно се вижда какъв е най-лошият сценарий, който предстои: за да се избегне това италианците да си изтеглят масово парите, правителството, в нарушение на европейските правила, ще даде назаем 40 милиарда евро на Европейската централна банка, за да финансира собствените си банки.

Германия няма да приеме тази финансова лудост,

току-що създаденият банков съюз ще избухне, а еврото няма да устои. Франция няма да се измъкне невредима от това бедствие. Застъпниците на излизането от евро зоната ще видят мечтата си сбъдната, за нещастие на страната. Всъщност, много преди еврото да изчезне, много преди да е ясно, че Италия няма средствата да удържи на тази криза, лихвените проценти на френския дълг нарастват, усложнявайки разходите за неговото обслужване, увеличават дефицита, поставяйки Франция в челните редици на атаките срещу пазарите, и прави невъзможно финансирането на безброй обещания, като се създава мрачна обстановка за предстоящите президентски избори. Това не е малко вероятен сценарий. Той може да се задейства през август, когато ще знаем какви са резултатите от актуалните стрес тестове на италианските банки. Това ще се превърне във верижна катастрофа, особено що се отнася до това да разчитаме на лондонското Сити да налива масло в огъня, за да покаже, че независимо от „Брекзит”, Лондон си остава по-сигурно от финансова гледна точка място, в сравнение с всяка континентална столица. Това разкрива дълбоко разцепление в еврозоната: тя не разполага с инструментите, от които се нуждае, за да оцелее.

Банковият съюз е незавършен; общият европейски бюджет не съществува.

Възможно е за пореден път да се окаже, че има бяло петно в тази дейност и това да позволи на италианците, в разрез с европейските правила, да подкрепят своите банки чрез бюджета си. Това няма да свърши никаква полезна работа и само ще отдалечи края на еврото. Еврозоната е като къща в строеж. Кой ще е достатъчно луд да се преструва, че работата трябва да спре за известно време и да поживее вътре, преди да довърши строителните работи и да сложи покрив? Еврозоната не може да бъде спасена, ако сградата не бъде вдигната, като се изработи общ бюджет и се постигне банков съюз. Можете ли да си представите да сме направили така, че футболното Евро да се провежда на стадиони в строеж? Не, разбира се. Този път еврото трябва да извлече поуки от футболното Евро. /БГНЕС

-- Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.

Прочети още на: http://bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4444280/

 

***

Ако балонът с лошите кредити се спука, Италия няма да се справи


 

Европа има нов проблем:

италианските банки са силно закъсали и спешно се нуждаят от милиарди. Пак ли данъкоплатците на Европа ще ги спасяват с пари от собствените си джобове? Някои смятат, че това е неизбежно. Банковият сектор в Италия е в криза. Европейският банков надзор изчислява сумата на невъзвръщаемите италиански кредити на 200 млрд. евро. Някои икономисти обаче смятат, че става дума за около 360 милиарда. Ако балонът с лошите кредити се спука, италианската държава няма да може да се справи сама, а страните от еврозоната ще бъдат изправени пред поредното предизвикателство.

Основният проблем е слабата конюнктура в Италия. "Италианската икономика почти не отбелязва прираст и се намира в частична рецесия. Някои фирми и частни домакинства не могат да обслужват дълговете си", казва професорът по банково дело Мартин Фауст. Проблемът е известен от години. През есента на 2014 години девет италиански банки не издържаха т.нар. стрес-тестове. Най-голям дефицит тогава имаше Monte dei Paschi di Siena (MPS), най-старата още действаща банкова институция в света. Оттогава насам се случиха доста неща, на явно и те са били недостатъчни. През 2015 г. в ЕС беше гласувана директива, която целеше да предотврати повтарянето на старите грешки. Банките вече не могат да бъдат спасявани с парите на данъкоплатците, както това стана по времето на финансовата криза от 2008 година. Собствениците и кредиторите носят финансовата отговорност, и чак после могат да се търсят пари от държавата. „Това означава, че собствениците на банкови акции и дори онези, чиито спестявания са над границата от 100 000 евро, би трябвало да се опасяват, че ще загубят част от авоарите си. А това не спомага за стабилността на банките, защото инвеститорите не им отпускат пари", казва Мартин Фауст.

Дяволски кръговрат Слаба конюнктура и предпазливи инвеститори.

Проблемите на италианските банки постоянно се увеличаваха. Не се вижда и изход от ситуацията. Мартин Фауст твърди, че през следващите години загубите на банките ще се увеличат значително . "Проблемът е в това, че лошите кредити водят до намаляване на собствения капитал на банките. А без него банките са обречени. Това е дяволски кръг, защото именно по време на слаба конюнктура фирмите имат нужда от силни банки", казва той. В началото на 2016 година италианското правителство се договори с ЕС за възможността лошите кредити да бъдат изнесени в т.нар. bad Banks или „лоши банки”. През април беше създаден още един спасителен фонд, в който банките в страната вложиха почти 4 млрд. евро. Малко след създаването си фондът "Атланте" беше затрупан с работа и трябваше да подпомага две закъсали регионални банки - Banca Popolare di Vicenza и Veneto Banca. С тази спасителна акция беше изчерпана половината от наличната сума и започна спор кой да попълни отново фонда. "Много от банките не разполагат с капитал, за да попълнят фонда", казва германският банков експерт Мартин Фауст.

Отново държавни помощи?

На срещата на върха на ЕС през миналата седмица италианският премиер Матео Ренци отново заговори за спасяване на закъсалите италиански банки с пари на данъкоплатците. Той иска да им подсигури свежи капитали в размер до 40 милиарда евро. Ренци се аргументира с това, че британският вот е предизвикал извънредна ситуация, в която подобни държавни помощи можели да бъдат разрешени. Професор Томас Хартман-Венделс от университета в Кьолн смята, че това е само претекст. "Няма никаква връзка между британското решение и актуалните проблеми на италианските банки", казва той. Томас Хартман-Венделс е убеден, че италианските банки трябва да бъдат санирани, но това трябва да стане съгласно новите правила. "След финансовата криза всички се заклехме, че никога вече данъкоплатците не бива да отговарят за рисковите сделки на банкерите, а сега всичко това отново се поставя под въпрос", недоволства той. Според експерта, Ренци се опитва да върви по пътя на най-малкото съпротивление, но това няма да изведе италианските банки от кризата, а по-скоро ще ги закара в задънена улица.

Продължаващата драма с италианските банки показва ясно и слабите места на валутния съюз.

Италианската икономика не бележи подем, защото липсват сериозни реформи, а еврото е относително надценено. "Кризите в еврозоната далеч не се преодолени. Структурните реформи бяха само отлагани през последните години, но проблемите не бяха решени", казва Мартин Фауст. Томас Хартман-Венделс от университета в Кьолн смята, че рано или късно европейските данъкоплатци отново ще трябва да спасяват чужди банки. "Това е неизбежно. Италианската държава не може да се справи сама, тъй като самата тя е силно задлъжняла", казва той. Между 2012 и 2014 години Испания получи 40 милиарда евро за рекапитализиране на банките си от Европейския спасителен механизъм /ЕСМ/. Преговорите с Италия за подобна спасителна програма могат да поставят на допълнително тежко изпитание и бездруго обтегнатите отношения във валутния съюз, смятат двамата експерти. /БГНЕС