ЕС ще бъде тотално доминиран от Германия

проф. Кръстьо Петков-интервю

 

Ако България, Хърватска и Румъния се присъединят към Вишеград се получава Вишеград + и думата ни ще тежи повече, заяви проф. Кръстьо Петков

Интервюто е излъчено от ТВ Канал 3 на 13 юли,2016 и публикувано от Факти.бг на 14 юли, 2016 г. 14 Юли, 2016 . Тук се публикува с редакционни корекции.

***

„Ще има нова Европа – Европейски съюз 2, а вариантите за това са няколко“, заяви по „Канал 3“ проф. дфн Кръстьо Петков относно това как ще се отрази Брекзит на трудовия пазар в Европа.

„Моето мнение, до колкото следя анализите, се доближава до вижданията на едни от най-сериозните анализатори от типа на Юрген Хабермас, скоро починалият Улрих Бек и т.н. Ние отиваме към една схема на концентричните кръгове. Ядрото ще е от шестте държави, основатели на ЕС. Те ще имат по-различен статут, но това няма да е Еврозоната. Ще бъдат тотално доминирани от Германия.

След това имаме полупериферия – държавите, както е Средиземноморието и както сега Италия отново се връща там, които отговарят на много критерии, но не могат да мерят ръст със мощните икономики и са зависими от богатите западни и северни държави.

След това идва периферията или "Вишеград +" , но с много ясни права и договаряне без да се чака какво ще кажат големите. Заявките ще се дават предварително, ще се изпращат и ще се слагат на масата когато седнат 27-те ръководители на държавите и се водят преговори“, заяви проф. Кръстьо Петков.

„Вече е ясно, че Великобритания има нов премиер. Въпреки, че Тереза Мей е подкрепяла инициативата страната да остане в ЕС, тя беше категорична, че ще работи за това, Брекзит да бъде успешен. Тези 4 милиона души, които поискаха втория референдум са вече информирани, че такъв няма да има и, че ще започнат процедурите по преговорите с ЕС“, каза още той.

„Брекзит и последиците от него определено ще бъдат усетени от абсолютно всички членове на ЕС и от абсолютно всички, които имат търговски и политически отношения с оставащите 27 държави. България, като част от тази общност, ще усети  промените, но все пак да не забравяме, че има определено време време на съзнателно забавяне на преговорите. Ще има транзитен период, през който ще се договорят допълнителните условия. От тук зависи как българската държава, заедно със своите колеги от ЕС, ще договорят новите правила за бъдещата работа и отношения с Великобритания“, заяви от своя страна политологът Атанас Шмид.

„От тук нататък аз бих се доверил на сериозните анализатори, а не на тези, които емоционално или пристрастно коментират нещата. Има доста неясни въпроси. Накрая е най-сложното – ще има ли верижен ефект, ще се случи ли ефектът на доминото?“, споделя проф. Петков.

„Жак Атали, който не е случайна политическа фигура, вчера заяви, че идва ред на Италия - като трус и удар по финансовата, а от там и политическата конструкция на ЕС, заради ситуацията с банките. Как ще се компенсират загубите и токсичните кредити? Няма от къде да се извадят тези 40-50, а те може да са и доста повече милиарда /финансови експерти прогнозират, че общо за ЕС щетите от италианската банкова криза ще надхвърлят 300 милиарда евро!/. Цялата тежест за оздравяването на банковия сектор и в Италия  ще падне върху плещите на данъкоплатеца. Колкото и по-европейски да е настроен италианският данъкоплатец, един Господ знае какво ще се случи през октомври, когато премиерът Ренци е насрочил референдум“, твърди проф. Петков.

По думите му, той не иска ефектът на доминото да се задейства.

„И не само аз, но и други, които са проевропейски настроени, но търсят имиджа, формулата и конструкцията на другата Европа – по-демократична и зачитаща интересите на всички нации. Освен Италия обаче, вече е решен въпроса за референдум във Финландия. Тя не е случайна държава. Остава да видим, кога и как ще се проведе референдума и в Унгария, по квотите. Подготвят се и референдуми в Шотландия, Северна Ирландия и т.н. Това са 1/3 от държавите. Отиваме не само към година, но и към десетилетие на референдумите. Няма как хората в Брюксел да не се съобразят с настроенията на нациите и техните лидери и ще трябва да изчакат резултатите от националните допитвания“, смята проф. Петков.

По думите му първите икономически отражения вече бяха консумирани. Това е спада на пазарната стойност на паунда. Полека лека обаче, се върви към възстановяване. Ако Тереза Мей остави досегашният ковчежник – министърът на финансите г-н Озбърн, то той умее да влияе на пазарите успокояващо. Нов човек , с доверие в ЕС ,  би се справил още по-добре...Ще се случи и нещо друго, което вече започва да става ясно. Ще имаме релокация на щабквартирите на доста сериозни капиталови структури. След обединението на лондонската и франкфуртската борса се реши щабквартирата да е във Франкфурт, а не в Лондон. Редица други банки казаха, че ще се преместят и ще търсят по-добро място; тоест Сити-то няма да бъде така пренаситено с финансови капиталови институции, както беше досега. От друга страна пък, това ще развърже ръцете за една по самостоятелна и гъвкава политика на Англия след възстановителен период от 2-3 години. Не вярвам да стане по-зле, заяви той.

Според него англичаните са доказали, че знаят как да си бранят финансовите интереси. При предстоящата раздяла с ЕС, дори и да не постигнат споразумение, което да ги облагодетелства търговски, те ще успеят да минимизират загубите.

„Още през миналото десетилетие в ЕС започна да се говори за Европейската конституция. Планът беше през 2020 г. да се направят първи стъпки към оформянето на  друга, по-висша, форма на политическо/наддържавно управление в ЕС. Според мен Брекзит и процесите, които следват след напускането на Великобритания от ЕС, не са случайни. Тези стъпки са били подготвяни, като имаме предвид цялостната кампания в Лондон, в корпоративните мрежи на запад и в цяла Великобритания като цяло. Тази кампания е ферментирала и подготвяна с години. Концепцията и сценатият са  измислени много добре, за да може повечето граждани на страната да се подтикнат да гласуват за излизането й от ЕС. Няма случайни неща. Всичко това е добре обмислено и подготвяно“, заяви още той.

На въпрос, каква трябва да е позицията на България, за да е държавническа и правилна, проф. Петков заяви: „Най-напред трябва да се погрижим за своите хора, тези 170-200 хиляди българи, които пряко или косвено са свързани с икономическата имиграция и заетостта във Великобритания. Някои от тях са и прихождащи. Има хора, които днес са в Англия, после са се преместили в Германия и пак се връщат в Англия и т. н. Това е поколението не просто на българите – европейци, а на гражданите-космополити. Те трябва да получат уверение, че след като са стартирали кариера и бизнес и не са социални туристи, които изсмукват социалните фондове на английската държава, ще могат да ползват своите права.“

Според него от тук нататък, идват няколко искания, които България няма как да ги реализира сама.

„Това ще трябва да стане заедно и чрез Вишеград. След вчерашната реч на Орбан се вижда, че Вишеград е решил, да играе самостоятелна роля и в договарянето на последиците и стъпките, които ще се предприемат след Брекзит. На първо място поставям равноправното третиране на Източна Европа. Ако България, Хърватска и Румъния се присъединят към Вишеград, се получава "Вишеград +"; и думата ни ще тежи повече. До колкото мога да разчитам ходовете и изказванията на премиера Бойко Борисов, като че ли той мисли в тази посока, но малко се притеснява да не си развали имиджа на евроатлантик. Най-внимателни трябва да бъдем със започналото орязване на европейските фондове заради това, че трябва да се пестят средства. Част от тях се пренасочват към Турция и чрез нея - за туширане на кризата с мигрантите. Тук вече анблок източноевропейците трябва да поставят следния въпрос: „Стига сте казвали, че ние изсмукваме средства на данъкоплатците от Западна Европа. Нека да видим какво вие прибирате като добавена стойност и свръхпечалби от Централна и Източна Европа. Става въпрос за този огромен пазар, който се отвори пред ЕС след 89-90 година.““, обясни още той.

„Нека видим какво беше преди 2014 г. - криза, известно подобрение през 2009 г и отново затъване в криза, този път дългова и валутна, от която и до днес не може да се измъкне Брюксел“, припомни проф. Петков..

Попитан какво мисли за рестарта на отношенията ни с Иран проф. Петков заяви: „Още миналата година, когато бях в Грузия, разбрах от три посолства, че се готви пускането в действие на новия инфраструктурен проект и коридор. Чакаше се само датата да паднат забраните по отношение на Иран. Аз съм твърд привърженик за това да се възползваме от новата изключително благоприятна геополитическа конюнктура в две отношения. Първо в Иран има пари и капитал - с деблокирането на тези над 150 милиарда долара само на запад и при другите огромни авоари, с които разполага държавата, ние можем да бъдем действително врата на Иран към Европа, ползвайки старите си великолепни връзки с Техеран. Второ, не ми е ясно как технически ще се реши въпроса, но заобикалянето на Украйна с този коридор - през Грузия до България, действително повишава нашите шансове да бъдем газов хъб и да върнем изгубените доста добри позиции в енергийния сектор, които имахме до преди 10 години. Тъй като се очертава доста дълъг период на нестабилност на Ирак и Сирия и използването му като контрапункт на това, което се случва в другите държави в този ключов регион, по-добре да се заложи на Иран, отколкото на друго. Сирия доста време ще бъде извадена от играта.“

„Миля още, че ако Иран купи реактора, това ще бъде повече жест и ще бъде свързан с някакво пакетно споразумение, а не че толкова им е притрябвал българският реактор. Затова с интерес проследих изказването премиера /и дано да е аргументирано и да няма отстъпления/, че ако това не стане ще рестартираме проекта Белене. Продължавам да съм привърженик на това обаче, че трябва да се диверсифицира производството на енергия. Не може непрекъснато да зависим от едно нещо - веднъж от въглища и втори път от ядрени мощности. Трябва да влизат в действие нови източници. Онзи ден излязоха любопитни разчети, които показват, че светът върви към увеличаване на дела на възобновяемите/ алтернативни източници на енергия; разбира се,  като се нормализират цените и не се допускат рентиерски схеми. Ето тук поне сме напред като държава - 16 % от потенциала, с който разполагаме за производство на електроенергия, е от ВЕИ. България е много богата на водни ресурси, слънце и биогаз-трябва да реализираме това конкурентно предимство“, каза още той.