ДИЕМ25 България се учреди и проведе дискусионен форум за Брекзит

проф. Кръстьо Петков

На 29 юни 2016 г. в София бе учредена структура на паневропейското движение ДИЕМ25. Инициторите са главно млади българи и интелектуалци от академичните среди-преподаватели, икономисти, юристи, журналисти и др. Избрано е и ръководство на българската структура (" Спонтанен колектив"-съгласно терминологията на ДИЕМ 25), което се състои от трима координатори: Атанас Шмид, Пламена Попова и Юлия Владимирова. Приета е и учредителна декларация, която помествам по-долу. Предстои да се създаде сайт и  да се насърчи изграждането на мрежа от български участници в движението и в други населени места. Общо индивидуалните членове на ДИЕМ от България, записали се чрез интернет след февруари т.г. са над 120.

Участниците в учредителната среща изслушаха коментар от проф. Боян Дуранкев на основополагащия документ -"Манифест"- приет от ДИЕМ 25 на дискусията в Берлин при стартирането на паневропейската инициатива от проф. Янис Варуфакис и екип.

Първата тематична дискусия, която се проведе по инициатива на новоучредената българска структура на ДИЕМ25 се проведе на 13 юли, 2016 г. при водещото участие на Европейско висше училище по икономика и мениджмънт. Темата на дискусията е:

„БРЕКЗИТ И НИЕ: ГЛЕДНИ ТОЧКИ НА МЛАДИ  ИМИГРАНТИ В ЕС“

 

 

В разговора около кръглата маса взеха участие -директно или по Скайп-9 млади българи, реализиращи своите образователни планове и професионална кариера във Великобритания и други страни на ЕС. Участваше и гост от Великобритания -понастоящем имигрант в България. Пълният запис на на дискусията може да се проследи чрез линка:

https://youtu.be/H02cmm3ThjI

 

***

 

Следва: Позиция на Кристиян Делчев, участник в дискусията за Брекзит и последиците от него. Коментарът на Кристиян е публикуван най-напред от  БГНЕС

 

***

14.07.2016  Кристиян Делчев: Великобритания сега ще може да си изчисти къщата.

 Мнението е на Кристиян Делчев – един 28-годишен българин, израснал на Острова, който обратно на много негови връстници, които поемат към Терминал 2, се връща в България. БГНЕС потърси Кристиян, за да ни разкаже дали е имало шок у имигрантите на Острова след Брекзит.

Преди това обаче е интересно да разберем какво кара един млад мъж да търси родината четвърт век по-късно. Кристиян се връща в България, за да подобри майчиния си език, защото оценява качествата на българската култура и чувства дълбоко уважение към природата и историята. Той обича планините и вижда възможностите пред българите като водачи на революцията на цивилизацията. И все пак определя себе си като позитивно мислещ, но и реалист. Кристиян Делчев е открил, че ДНК-то му е нещо твърде интересно, че да го подмине като възможност за преследване.

Кристиян е от хората, които гледат навътре – към корена, за да опознае себе си. За себе си е открил, че ДНК-то му е нещо твърде интересно, че да го подмине като възможност за преследване. „Това ме доведе обратно тук – да узная кой съм аз, откъде съм дошъл. Това много ще помогне за бъдещото ми развитие, защото има една поговорка – ако човекът не знае откъде е дошъл, не може да отиде на никъде”. „Повечето хора, които мислят, че България не става на държава, че трябва да търсим просперитета в другите страни, са може би с некоректна настройка към това какво означава просперитета”, споделя Кристиян Делчев. Според него хората масово са настроени да мислят, че парите са просперитета. „Парите обаче са много несигурни като средство за устойчивост”, добавя той.

„Трябва най-напред да гледаме какво имаме под краката. А това е природата, климата – реалните и материалните средства, които са на разположение. Факт е, че земеделието винаги е на първо място при установяването на стабилна икономика. В България може да се направи много здраво земеделие и то да е като основа. Всъщност, то винаги е било основа, но поради сегашната икономическа система са се провалили нещата в тази сфера”, коментира Кристиян. Той осъзнава, че земеделието е заседнало на едно място, но това не означава, че не може да се възбуди и да се революционира по начин, че да даде пример на остатъка от Европа. „Това е нещо, което може да направим българите – да измислим оригинално привличане на интереса на младите хора към земеделието. Наблюдавам, че се получава това в цял свят – създава се полезна био храна, водят се курсове за устойчив начин на живот, правят се градинки и се дават не малко пари.

Хората се интересуват от това и то е като мода в културата на младите хора под 30 години, например”, коментира той. „Ние фактически искаме да направим света най-полезен за нас и за генерациите напред и по пътя на логиката първо се започва с най-елементарните неща, които са необходими за живота, а те идват от земята. България има пространство да направи нещо прекрасно в тази сфера”, убеден е младият мъж.

След промените у нас родителите на Кристиян Делчев го отвеждат във Великобритания в края на 1989-та, когато е едва на година и половина. Идва си в България на гости при бабите и дядовците си от лято на лято. Пораснал е на Острова, в Лондон. Той споделя, че новината за резултата от референдума във Великобритания го шокирала, но по весел начин. „Усетих, че стават хубави чудеса в света, защото аз обичам да видя промяна, която ще позволи на потенциала да се осъществи”. Според него Брекзит дава много възможности за британци. „Сега те (британците – бел. ред.) трябва да се освободят от веригите на Европейския съюз, защото той е станал нещо много сложно за обработване. Имам предвид бюрокрацията, която навлиза във Великобритания, всъщност всяка европейска страна страда от това. Не може да се вземат решения от хората на мястото, където има нужда да се вземат тези решение, а трябва да се съобразяват с някакви правила от Брюксел. Сега има голяма възможност индустрията във Великобритания да се развие.

В същото време Брекзит е сериозно предизвикателство за хората, защото ще трябва да се организират добре. Ще има труд, но трудът прави радостта, нали?”, споделя българинът. Все пак, човечеството е на кръгло земно кълбо, не сме а двуизмерна площ, така че трябва да има разнообразие и различни перспективи, изказани чрез действието на самата икономика и инфраструктура на всяка държава. „От начало не знаех за какво да гласувам на референдума и не гласувах, защото смятах, че трябва британците да си решат съдбата. Но Брекзит възбуди нещо в мен, което имаше нужда да се случи. Ако референдумът не се беше случил кой знае какво щеше да стане със заспалите отношения между хората, които забелязвах преди, те бяха свикнали да предават властта и волята на някаква централизирана система. Сега поне ще се стреснат малко, ще се събудят и ще си кажат, че могат да направят нещо”, смята Кристиян Делчев.

Според него сега Великобритания ще стане самостоятелна държава и хората ще могат да въздействат по някакъв начин като индивиди. „Надявам се, че хората на Острова ще приемат, че отговорността им се възвръща”, каза още той. „Реално погледнато най-важното е, че на тази земя ние имаме изобилие от всичко, от което се нуждаем като общества, просто трябва да сме рационално мислещи, отговорно да определим как ще се разпределят тези материални средства и как да работим заедно. И това няма да стане чрез една голяма централизирана пирамида, а чрез нещо като много малки пирамидки, които работят заедно, които формират една сфера, едно кълбо – трябва да се стегне от всеки ъгъл, равномерно и разнообразно разбира се, за да се държи цялата система в баланс. Така ще се търкаля хубаво това кълбо”, направи сравнението младият мъж.

Според него един от проблемите на Лондон е, че конкретно в мегаполиса не е имало чувство за общество, а по-скоро площ за печелене на пари. „Масово хората не се грижат за другите около тях, а всеки е за себе си. Много имигранти, работещи на Острова – българи, индийци, германци, руснаци, със сигурност създават напрежение в психиката на англичаните, че доста от работните места се запълват от хора, които могат да работят на 2/3 от заплатите им и са там само за материалните средства. Така се създава нещо като игрище за експлоатация. Това не е хубаво и затова трябва да се поразчисти, да се възвърне автентичността на хората, които наистина се чувстват у дома. Британците трябва да си подредят къщата”, смята Кристиян Делчев. „Радвам се, че Великобритания сега ще може да си изчисти къщата”, заключи той

Прочети още на: http://www.bgnes.com/bylgari-v-chuzhbina/spodeleno/4444630/

 

***

ДЕКЛАРАЦИЯ

Учредителите на ДИЕМ 25-България, в духа на манифеста на DIEM25, приет през февруари 2016 г. в Берлин, и взимайки предвид кризисната ситуация в  Европа, особено след Брекзит като стъпка към дезинтеграцията на Европа: 

Заявяват своята подкрепа на основните принципи, залегнали в Манифеста на ДИЕМ25 и готовност за тяхното разясняване сред местните общности и гражданите на България;

Изразяват готовност да партнират на други структури на ДИЕМ 25 в България и съседните страни;

Подчертават значението на фундаменталната теза, формулирана от  инициаторите на ДИЕМ25 „Европа трябва да се демократизира или ще се дезинтегрира“(т.нар. Брекзит е потвърждение на валидността на тази постановка); 

Смятат за необходимо паневропейското движение ДИЕМ25 да засили своята активност и партньорски връзки в страните, членове на ЕС от Източна Европа, за да има баланс на представителството на интересите на обществата и гражданите от различните региони;


Заявяват воля за принос към приложението на политическите стратегии и цели, предложени от движението, които конституират европейския дневен ред на ДИЕМ25. 

Учредителите на ДИЕМ 25-България ще предоставят необходимата информация на ДИЕМ25-Брюксел за включването на новата структура в паневропейската мрежа и регламентиране на нейното членство съгласно решението за регистрация на движението в Белгия.